10 ситуации в офиса, в които е по-добре да замълчим
Най-вероятно сте запознати с ключовите фази, които великите лидери повтарят всеки ден. Но великите лидери също така знаят, че на моменти по-добрата стратегия е да замълчат.
Не става дума за съветите на майка ви да си държите устата затворена, когато нямате нищо хубаво да кажете. Замислете се за всички ситуации, в които хората са толкова близко до постигането на целите си, до осъществяването на велики дела или близо до това да развият добри взаимоотношения с някой. Понякога точно едно изречение може да унищожи всичко, за което сте работили толкова усърдно.
Независимо дали става въпрос за преговори, разследване или разговор, в наш интерес е да предотвратяваме ненужните вметки. Ето десет ситуации, в които мълчанието е най-добрият ход.
1. Когато хората, с които преговаряте започнат да си противоречат
Понякога хората объркват тактиката при преговори и се надхитрят сами. Случва се да отправят оферта след което сами да я отхвърлят под претекста, че са поискали твърде много. Представете си клиент, който започва разговора с това, че разбира че не можете да намалите цената, след което ви моли за отстъпка. Често най-добрият ход е да не казвате нищо и да оставите ситуацията да се развие сама.
2. Когато сте задали въпрос
Всички познаваме този тип хора. Те задават въпрос, след което не ви оставят да си довършите отговора и ви прекъсват или ви дават вербални знаци – “ъ-хъ” “м, да”.
Когато ви поискат съвет, те всъщност имат предвид “хайде да минем направо към частта в която аз ти казвам какво мисля”. Не бъдете такива.
3. Когато човека срещу вас се обърка (а вие не сте длъжни да говорите)
Един адвокат веднъж ми разказа за продажбата на компания на негов клиент. Преговорите минали светкавично бързо, тъй като се оказало че адвокатът на купувача е направил грешка в изчисленията си и надценил значително печалбата им. Адвокатът се притеснил за секунда, след което осъзнал, че най-добре просто да замълчи. По този начин не нарушил задължението си да не представя неверни факти на купувача и едновременно с това не осуетил сделката на клиента си. Поуката е, че невинаги сме длъжни да поправяме чуждите грешки.
4. Когато нямаш никаква представа за какво говориш
Мълчанието е неловко. В резултат на това хората често бързат да го премахнат. Използвах това, когато работех по отлаганията по граждански дела. Понякога задавах въпроси на свидетеля и след като приключваше с отговора си продължавах да го гледам в очакване. По този начин често свидетелят продължаваше да говори и сам влошаваше положението си.
Никога не трябва да говорите просто за да няма мълчание, особено ако нямате какво да добавите.
5. Когато трябва някой друг да получи заслугата за нещо
Както е казал Труман веднъж, може да постигнете почти всичко, ако не ви е грижа кой ще получи заслугата за това. Понякога това означава просто да замълчите достатъчно време, докато някой друг се сети за вашето решение и го предложи вместо вас.
6. Ако се хвалите, вместо да споделяте
Ако влезнете във фейсбук ще останете с впечатлението, че всеки се храни добре, ходи на невероятни ваканции, тича маратонски дистанции всеки ден и има перфектна връзка.
Всичко това спада ли към споделяне, или е по-скоро хвалене? Ако по-скоро правите второто може би е време да замълчите.
7. Когато коментарът ви се отнася повече за вас, отколкото за другият човек
Да предположим, че колежката ви Сара е развълнувана за плановете си за уикенда. Започвате да й разказвате за по-добро място, където да отиде, или че може би следващия уикенд е по-подходящ за почивка заради трафика.
Tова е много мило от ваша страна, стига наистина да искате да й дадете съвет как да си прекара по-добре. Ако обаче коментирате от ревност или гордост, по добре да замълчите.
8. Когато искате някой сам да си извади изводите
Това е подобно на точката със заслугата. Ако имате второкласник вкъщи, със сигурност можете да му направите домашното без много усилия. Но какъв е смисълът от това? Целта е сам да се научи. Същото е вярно и при много други обстоятелства. Вместо да се хвърлите веднага да отговорите на даден въпрос, понякога е по-добре да изчакате другите да го решат.
9. Когато очевидно отегчавате хората
Признавам си, обожавам да разказвам истории и случки. Жена ми се подиграва на това колко често ми се случва да разказвам историята за това как се запознахме на непознати. Въпросът е там, че първо бяхме заедно когато бяхме студенти, после се разделихме…
Добре, няма да ви разказвам сега, и именно това имам предвид. Повечето хора не ги интересува чак толкова много. В такива случаи по-добре да спрем да говорим.
10. Когато започвате реч
Много обичам този пример, това е нещо много полезно.
Всеки път, когато започвам да произнасям реч започвам с дълго, неловко мълчание. Така поставям публиката в неудобство за секунда, което ми помага веднага да спечеля част от тях. Хората започват да се притесняват, че сте изгубили записките си или че се притеснявате.
По Мashable.
