10 неща, които искате да знаете за световното в Бразилия

| от |

Кореспондентът на „Washington Post“ Дом Филипс отговаря на някои важни въпроси свързани със Световното първенство по футбол в Бразилия.


 

2014-05-25T224656Z_01_PW04_RTRIDSP_3_SOCCER-WORLD

1. Ще са готови ли стадионите?

Да, макар и три от тях в последия момент – Куритиба, Куяба и Сао Пауло. Стадионът в Сао Пауло, където ще се проведе първият мач на 12 юни бе завършен едва на 18 май. На пробният мач даже някои фенове се намокриха доста, тъй като покривът на места още не е достроен, а няма и да бъде според Асошиейтед прес.

2. Ще има ли протести и стачки?

Със сигурност ще има протести и безредици – отделни групи хора вече са насрочили дати за тях през следващият месец, а в някои градове автобусните шофьори и полицията вече стачкуват от няколко седмици. Нещата може и да излезнат извън контрол, подобно на финала на купата на конфедерациите през 2013. Никой не знае колко масови ще бъдат протестите този път, при положение че миналото лято в Рио се събраха стотици хиляди.

3. Ще бъде ли безопасно в Бразилия?

Много повече от обикновеното. В страната престъпността и насилието се увеличават, особено в Сао Пауло и Рио. Правителството обаче ще залее улиците със 157 000 военни и полицаи. Ако нещата излязат извън контрол ще се намеси и армията.

4. Какво е настроението в момента?

Смесено. Много от бразилците все още не могат да се въодушевят, тъй като смятат, че парите, похарчени за стадиони са грешка на правителството и има много по-належащи проблеми, като здравеопазването и образованието.

Но Бразилия все пак е страната на футбола – спортът е религия. Играе се навсякъде и много фенове фанатично събират стикери за албумите за Световното. Хората се редят с часове, за да видят трофея по време на националното турне. Остава да видим как ще се представи отборът им.

5. Какви са шансовете на Бразилия да спечели?

Отново мненията са противоречиви – много букмейкъри поставят тимът им като фаворит, но известите с капризите си фенове на Бразилия твърдят, че в момента в  отбора има само два страхотни играчи – Неймар и Тиаго Силва. Когато за последно спечелиха световното през 2002 в отбора бяха играчи като Ронално, Роналдиньо, Ривалдо и Роберто Карлос. Тимът на домакините победи впечетляващо Испания и вдигна купата на конфедерациите миналата година, така че със сигурност са във форма.

A boy wears a national soccer team jersey with the name of striker Neymar on it in Porto Alegre

6. Какво ще бъде положението на летищата?

Почти всеки делничен ден летищата в Сао Пауло и Рио де Жанейро са преъпкани и цари хаос. Десетилетието белязано с икономическият растеж на Бразилия позволява на все-повече от тях да пътуват със самолет. Ремонтите и реновациите на летищата закъсняват подобно на стадионите, така че е съвсем възможно да има закъснения и обърквания.

7. Ами настаняването?

Хотелите в Бразилия са скъпи и покрай световното цените се вдигат още повече. Възможно е протестите, в комбинация с високите цени за настаняване да октажат част от туристите. Според проучване, публикувано на 20 май, хотелите в Сао Пауло са запазени само на 31%.

8. Има ли много чужденци, закупили билети за мачовете?

Така изглежда – закупени са над 180 000 билети от американски граждани. Техният контингент ще е най-голям на първият мач (Нигерия-Иран), те ще представляват 7.8% от публиката на стадиона. , Очаква се над 500 000 чуждестранни туристи да посетят Бразилия за Световното.

Crime-bugs-Brazil-ahead-of-2014-World-Cup

9. Бразилците ще гледат ли мачовете?

През 2010 хиляди бразилци гледаха мачовете в барове и молове. Но повечето предпочитат да следят световната купа от дома си. Те обичат да се съберат със семейство и приятели, да хапнат и да гледат заедно.

Ще бъде ли голяма забава?

Да, стига Бразилия да спечели.

Още новини за Световното първенство по футбол в Бразилия

 
 

Кой е Макдоналд в името McDonald’s?

| от chronicle.bg |

McDonald’s е, без второ мнение, най-успешната верига ресторанти за бързо хранене в историята на света. Името му се свързва с това на Рей Крок – предприемачът, който инвестира в ресоранта. Но защо се казва точно McDonald’s – кръстен ли е на някого и ако да , на кого? Каква е историята на веригата?

 

През 50-те години работата на Крок била да продава машини за млечни шейкове. Един от клиентите му е ресотрант в Калифорния, уравляван от братята Ричард и Маурис Макдоналд. Родом от Ню Хемпшир, те се местят в Калифорния през 20-те години и си намират работа като носачи на филмови декори.

Двамата братя влизат в ресторантьорския бизнес през 30-те годни на 20 век благодарение на баща им, Патрик Макдоналд, който отваря “The Airdome” – щанд за хотдози и хамбургери.

През 1940 Ричард и Маурис разрастват бизнеса като отварят „McDonald’s“ – барбекю драйв-ин ресторант. Това ги учи на няколко важни урока – че хамбургерите са една от най-доходоностните храни и че служителите, които занасят храната от кухнята до колата, са ненужни (по онова време те са около 20). Братята имат и няколко идеи как да забързат цялото приготвяне на храната от сурово месо до готов хамбургер в ръцете на клиента.

Те затварят ресторанта за 3 месеца и го отварят пак с ново поразчистено меню, нови възможно най-ниски цени от 15 цента за хамбургер (днешни 1,30 долара) и изключително бързо изпълнение на поръчките.

До 1954 година братята Макдоналд вече имат 9 ресторанта и 21 продадени франчайза като до голяма степен давали на франчайз самия метод на приготвяне, а не името на бранда си.

На 52-годишна възраст Рей Крок влиза в картинката.

Той служи в армията заедно с Уолт Дисни, по-късно е джаз музикант, радио DJ, продава хартиени чаши, работи в ресторант и накрая е търговец на машини за млечни шейкове. Брандъд Prince Castle, чийто машини продава, е доста по-скъп от конкуренцията Hamilton Beach, което ги прави и все по-трудни за продаване. Това кара Крок да потърси ново начинание.

Той познава ресторантьорския бизнес и може да различи добре функциониращ ресторант от лош. Някъде по това време братята Макдоналд се разделят с франчайз агента си Бил Тансей заради влошеното му здраве. Рей заема неговото място и задвижва плановете си – а те се оказват много по-мащабни от тези на Макдоналдови. На 15 април 1955 година той отваря първият си ресторант, а само за 5 години те ще се разраснат до 100.

 

Но как в крайна сметка Рей превзема бизнеса?

През 1961 година Ричард и Маурис са доволни от бизнеса си и нямат интерес да го развиват, за разлика от Крок. Той събира инвеститори и купува ресторанта за 2,7 милиона долара (около 21 милиона днешни долари). Двете страни също така се разбират Рей да изплаща на Ричард и Маурис част от печалбата, но не вписват това в договора по молба на Рей – за да не изглежда зле пред инвеститорите. След сделката, понеже няма нищо написано черно на бяло, Крок не дава на братята нито стотинка от печалбата.

 

50 години по-късно: 35 000 различни ресторанта в 118 държави, 1,7 милиона служители, които обслужват около 68 милиона клиенти всеки ден. Годишните печалби на веригата Макдоналдс са над 5 милиарда долара.

 
 

Маргарет Атууд за антиутопиите и завръщането на тоталитаризма

| от chronicle.bg, по БТА |

Светът е по-близо от всякога до тоталитаризма от 30-те години на миналия век, каза във Франкфурт канадската писателка Маргарет Атууд, която ще получи престижна германска литературна награда, предаде Ройтерс.

Антиутопичният роман „Историята на прислужницата“ (1985 г.) от Маргарет Атууд се върна в списъка на бестселърите, след като по него беше заснет сериал. Той е за тоталитарно бъдеще, в което млади момичета се изпращат в сексуално робство на богати семейства. Избирането на Доналд Тръмп за президент приближи сюжета до действителността заради опитите в някои щатове да бъде ограничено правото на жените да правят аборт.

„По-близо сме до 30-те години на миналия век, отколкото когато и да било след това“ – каза Маргарет Атууд на пресконференция, като направи паралели с фашистките и комунистически режими в части от Европа. „Хората в Европа гледаха на САЩ като на пример за демокрация, свобода, откритост и не искаха да повярват, че нещо такова може да се случи там. Сега обаче времената се променят и аз съжаление става все по-възможно да мислим по този начин“ – добави Маргарет Атууд.

Маргарет Атууд е на Франкфуртския панаир на книгата, за да получи Наградата за мир от Германската асоциация на книгоиздателите и книгоразпространителите утре. Тя й беше присъдена за „политическата интуиция и прозорливост, когато става въпрос за опасни скрити тенденции и течения“.

Сред предишните лауреати на наградата са Орхан Памук, Сюзан Зонтаг, Амос Оз, Вацлав Хавел. Миналата година я спечели Каролин Емке.
Маргарет Атууд спечели наградата „Букър“ за романа „Слепият убиец“ през 2000 г. Други нейни популярни романи са „Ясновидката“, „Наричаха я Грейс“, „Одисеята на Пенелопа“. Тя написала повече от 40 книги – романи, поезия, есета.

 
 

Най-гиздавите SUV автомобили на Автосалон София

| от chronicle.bg |

SUV автомобилите отдавна излязоха от калните пътища и влязоха по тесните, софийските улички. В началото това ни дразнеше, но впоследствие чарът на вдигнатите, едри коли ни спечели.

На автосалон София SUV колите доминират категорично. В галерията може да видите най-атрактивните от тях.

 
 

„Да убиеш присмехулник“ и други лоши заглавия от книгите

| от chronicle.bg |

След като американците изключиха „Да убиеш присмехулник“ от програмата в училищата заради повтарящата се дума „негър“, всички си отдъхнахме, че нещата тръгват в правилна посока.

Но това е само началото на политическата коректност, която трябва да погълне творческата продукция.

Ето няколко предложения за преименуване заглавията на други книжни класики, които, като се замислим, не звучат угодно на цялото население на Земята:

 „Борба за територия и мир“

„Война“ е лоша дума. Това е нещо, от което трябва да се страхуваме и като всяко нещо, от което се страхуваме, да не го назоваваме. Както правят героите от „Хари Потър“ с Волдемор. Та нека бъде „борба за територия“.

„Умствено изостанал в тежка степен“

„Идиот“ е обидна дума. А нейният еквивалент в учебниците по психиатрия е „умствено изостанал в тежка степен“. Та хайде да не се обиждаме. И Достоевски ще се съгласи, че „идиот“ не звучи добре в рамките на съвремието.

„Десет малки афроамериканчета

Какво е това „негърчета“? Срам за българските преводачи.

„Трима души в една лодка (като броим и кучето)“

Ей! И животните имат права!

„Възрастният мъж и морето“

„Старец“ звучи грозно. Каква е тази дискриминация на възрастните?

„Материално подсигурен и нуждаещ се от финансова помощ“

„Богат, беден“ всява класови различия и конфликт между слоевете

„Прекратяване на жизнените функции край Нил“

Думата „смърт“ не е хубава.

„Мемоарите на една репресирана жена“

Гейшите все пак не са виновни, че са проститутки, животът ги е принудил.

От българските класики също има какво да се желае, що се отнася до коректност.

„Под игото“, например, следва да се прекръсти на „Под османското присъствие“. „Маминото детенце“ може да обиди 30-годишните, които живеят с техните и е по-добре да се преименува на „Момчето, което обичаше майка си“, а за „Крадецът на праскови“ да не говорим. Да не искате някой да реши, че е хубаво да се краде?