10 неща, които хората разбират погрешно от Game Of Thrones

| от |

Забележително е как Дейвид Бениоф и Ди Би Уайс успяват да кондензират толкова много информация в лесен за поглъщане начин. Въпреки това има някои сцени, които объркват зрителите. И въпреки, че някои погрешни разбирани могат да изглеждат незначителни – това би довело до объркване на „цялата картина“, пише HBO.1


10. Джейми изнасилва Церсей

Една от най-противоречивите сцени е Джейми и Церсей, които се съвкупяват върху ковчега на сина им. И въпреки, че в сериала изглеждаше доста насилствено – в книгата тази любовна сцена е желан и от двама, Церсей обгръща с крака брат си, но първоначалното й притеснение е породено от мястото.

9. Отвличането на Лиана Старк от принц Регар е дало начало на бунта на Робърт Баратеон

 

robert
Ако помните според разговора между Едард Старк и Крал Робърт от първи сезон, Регар Таргариен отвлича Лиана Старк, годеница на Робърт и сестра на Нед. Това се случва преди бунта на Робърт, войната която води до победата на Робърт Баратеон над клана Таргариен и възсядането му на трона. След като Лиана е отвлечена, Брандън Старк (по-големият брат на Едарс и Лиана) заминава за Кралски чертог и иска главата на принц Регар. Ерис II, известен като Лудия Крал, арестува Брандън и спътниците му, включително Елбарт Ерин, наследник на Орлово гнездо.
След арестуването на Брандън и Елбарт Крал Ерис иска бащите на двамата му пленници да дойдат в Кралски чертог, за да защитят синовете си. Когато Рикард Старк пристига да се бие в двубой от името на сина си, Крал Ерин обявява, че неговият „шампион“ в двубоя ще бъде огъня – и буквално опича господаря на Уинтерфел в бронята му. Междувременно Брандън има примка около врата си и меч поставен настрана и в опита си да се освободи, за да спаси баща си той се обесва. Все още обсебен от параноя Лудия крал иска Джон Арин (с чиято смърт започва началото на сагата) да му доведе Робърт Баратеон и Едард Старк, които са под негово попечителство с Орлово гнездо. Вместо да се подчини Джон Арин решава да се опълчи и започва това, което в последствие става известно като Бунта на Робърт Баратеон.

8. Размерът на Вестерос

Размерът може да се окаже нещо много трудно за представяне в едно телевизионно шоу и Game of Thrones не е изключение. Много хора сравняват Вестерос с Обединеното кралство, най-вече заради акцентите, студения север и сходната растителност. Ако Вестерос се появи внезапно обаче, ще се окаже, че Обединеното кралство може да бъде нанесено многократно на територията на измисления континент. Този огромен мащаб означава, че пътешествията на някои от героите отнемат много повече време, отколкото зрителите си представят. Например пътуването от Уинтерфел до Кралски чертог би отнело между 2 и 3 месеца.

7. Таргариен покоряват и Седемте кралства

Едно от най-важните събития, случило се 300 години преди началото на сагата в Game of Thrones е покоряването на Вестерос от рода Таргариен, които властват докато Робърт не завзема престола.
Честа заблуда е обаче, че Таргариен са успели да покорят всички седем кралства във Вестерос наведнъж. Остава само едно кралство, което не е завладяно посредством нападение от Таргариен – и това е Дорн, родината на Оберин Мартел. Дорнци успяват да се справят с войските на Таргариен и да избягват смъртоносните дракони, като резултат са оставени като свободен и независим народ. В последствие Дорн се присъединява към Седемте кралства посредством сватба – т.е. кръвен съюз и по техните собствени правила.

6. Санса Старк е глупава

До преди осми епизод на четвърти сезон, масово феновете се оплакваха от недоволството си от Санса. Представяйки се често като най-безпомощното от всички деца на Старк, Санса често е определяна като една от най-глуповатите героини в сериала. Феновете обявяваха Санса за патетична и пасивна, особено в сравнение с братята и сестра й.

Sansa_Stark_HBO

Парадоксално именно нейната патетичност спасява живота й в змийското гнездо, което Кралски чертог всъщност представлява. Церсей ланистър й показа пределите на мястото на една жена в обществото и как може да заобиколи тези граници. Лейди Олена я научи как да разпознава измамата и да я използва за собствените си цели. Сандор Клигейн й показа, че в този свят не съществуват герои, като тези от песните, както и че нищо не е нито бяло нито черно.

5. Кралската гвардия и гвардията със „Златните плащове“ са едно и също

Кралската охрана са състои от седем от най-добрите рицари във Вестерос, които дават клетва да бранят краля и неговото семейство (независимо кой седи в момента на Железния трон). Членството в Кралската охрана е пожизнена длъжност, не може да притежава земя, да се жени и да има деца. Да си част от Кралската гвардия (Kingsguard) се счита за върховна чест много от легендарните рицари са полагали клетва през годините. „Златните плащове“ (Gold Cloaks) практически е прякор за градската гвардия на Кралски чертог. Въпреки, че златното, както и червеното са цветовете на Ланистър, Златнните плащове не са под командването на нито един от знатните домове на Седемте кралства.

4. Таргариен не могат да бъдат изгорени от огън

Въпреки зрелищната смърт на „краля просяк“ много от зрителите все още вярват, че всеки член на семейство Таргариен не може да бъде наранен с огън. Тази заблуда се поражда от факта, че Денерис оживя след кладата, в която се излюпиха нейните драконови яйца.
Денерис не оживя само заради факта, че е Таргариен, това беше безпрецедентен случай и много вероятно кръвна магия.

targerien
Смърт от изгаряне е често срещано явление в семейната история на семейство Таргариен. Подобно на смъртта на Визерис от „разтопената корона“ много членове на този знатен род са намирали смъртта си в огъня – от обикновен пожар, до поглъщане на огън.

3. Мъртъвците и Белите бродници са едно и също

Белите бродници (по-често наричани Другите в книгите) са странни, демонични некромансери, за които се говори полу-гласно и съществуват основно в легендите. Дори в книгите се говори и се знае твърде малко за тях, освен факта, че са много опасни. Мъртъвците са по-често срещаните мъртви хора (или животни), които са съживени от Белите бродници. Практически те са безмозъчни зомбита, контролирани от Белите бродници. Докато Мъртъвците могат да бъдат унищожени с огън, отдавна е мистерия как може да се убие Бял бродник и именно заради това факта, че Сам успя да убие един е толкова значимо събитие. Сам по чиста случайност открива, че Белите бродници могат да бъдат убити с оръжия изработени от Обсидиан (наричан още драконово стъкло).

2. Станис е контролиран от Мелисандра

В Game of Thrones рядко виждаме Станис без Мелисандра да шепне нещо в ухото му и да влияе на решенията му. Като добавим към този факт и слабостта на Мелисандра към магиите, много хора мислят, че Станис всъщност е само една марионетка в ръцете на Червената жена. Но това съвсем не е така. Във втори сезон Станис решава да не вземе със себе си Мелисандра в битката на Черната вода. За кратко след поражението Станис е разбит и се изолира от всички. В този период той се доверява основно на Мелиснадра и успокоителните й слова, като става податлив на някои от странните й идеи. За щастие Давос, след завръщането си, успява да вразуми Станис.

1. Родът Ланистър е най-могъщата сила във Вестерос

Едно от нещата, което не беше достатъчно добре представено в сериала беше колко добър предводител беше Роб Старк. През първите два сезона Роб Старк успяваше всеки път да побеждава силите на Ланистър и да печели всяка битка. Този факт, в комбинация с пораженията от Черната река доведе до дезертьорството на голям брой от войниците на Ланистърови. Ланистър в момента само изглеждат с добри позиции, но войната на Петте крале доведе до катастрофална загуба на войски и единствената причина рода да продължава да оцелява е благодарение на заговорите, съюзите и недооценената гениалност на едно определено джудже.
В момента дом Ланистър разчита основно на съюза с дом Тирел и именно това е причината Тайуин да прави всичко по силите си, за да задържи двата рода обединени, въпреки взаимната си ненавист едни към други.

Tywin_Lannister

 
 

Швеция е в Airbnb. Цялата.

| от chronicle.bg |

В Швеция съществува конституционно право наречено „allemansrätten“. С две думи то представлява правото на свободно движение в страната. Всеки може да се разхожда, да кара колело или да опъне палатка почти навсякъде. Единственото изключение са частните жилища и обработваемата земя.

За да разкажат на целия свят за това шведите са сътворили уникална рекламна кампания, в която… включват цялата страна в Airbnb.

Това не е първата нестандартна реклама на шведския туризъм. Миналата година Швеция създаде „Шведския номер“, на който отговаряше произволен жител на страната.

Тази година Visit Sweden работи в тандем с Airbnb, където рекламира 9 различни вида туризъм – от трудно достъпните гори във Вармланд през западното крайбрежие до панорамните гледки в близост до Националния парк Скюлескоген.

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.