10 дни „Близнашки“ – гафове и рокади като за мандат без край

| от |

Ако оценката за едно редовно правителство се дава 100 дни след началото на неговия мандат, то 10 дни са напълно достатъчни за анализ на свършеното от служебното правителство „Близнашки“, което разполага едва с два месеца, но работи така, все едно има пълен мандат.

За краткото време на премиерския стол Георги Близнашки направи редица рокади. Служебният премиер не само смени 45 зам.-министри от правителството на Пламен Орешарски, но направи и промени на ключови позиции в държавната администрация. Решението за подмяната на „втория ешелон“ във властта бе аргументирано с това, че министрите по закон си тръгват заедно със своите заместници. Това условие, обаче, не видя бял свят при служебния кабинет начело с Марин Райков. Така кадрите на ГЕРБ запазиха креслата във властта и след като Бойко Борисов хвърли оставка като премиер.

На всичкото отгоре новото национално ястие – рокадите, беше сериозно гарнирано с гафове.

Начало на скандалните назначения в служебното правителства бе дадено с поемането на правосъдното министерство от Христо Иванов. Оказа се, че човекът, който трябва да олицетворява закона, всъщност го е нарушил доста грубо и ще трябва да заплати 5000 лв. глоба за спрени адвокатски права. Освен това Иванов предложи за свой заместник Аглика Адамова – дъщерята на близкия до Красимир Георгиев – Красьо Черния свищовски ректор проф. Величко Адамов. След силен обществен натиск кандидатурата бе оттеглена, а междувременно едва поел своите функции, пет дни по-късно министър Иванов излезе в отпуск.

Идеята за назначаването на приближената до ГЕРБ и Цветан Цветанов Красимира Медарова за министър по изборния процес беше, меко казано, стъпка извън плановете за изпълняване на едни от основните задачи на служебното правителство – да организира честни и свободни избори, както и да бъде неутрално. Отново след силно обществено недоволство, кандидатурата на запомнената със скандалите около изборите 2 в 1 Медарова безславно отпадна.

В момента, когато се подготвяха търговете за поддръжката на републиканската пътна мрежа, пък бе сменен директорът на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Стефан Чайков и на негово място дойде поредният верен на ГЕРБ кадър Лазар Лазаров. Завръщането на хората на Борисов продължи с Милка Гечева, която бе върната в ДНСК. Последваха рокади в НОИ и обновяване на Комисията по бедствия и аварии при премиера.

Назначението на Ваньо Танов за директор на митниците може би се превърна засега в „черешката на тортата“ на кадровата политика на Близнашки. Танов стана известен преди няколко години с прозвището „Ало, Ваньо“ покрай  скандала „Мишо Бирата“. Близнашки, обаче, го определи като единственият човек, „който може да вкара в ред проблемите в Агенция „Митници“. Сега се очаква за нула време тази важна машина за приходите в бюджета да заработи на обороти, достойни за съжаление.

В познатия му вече стил служебният премиер продължи рокадите и областните управители в Благоевград, Пловдив, Монтана, Русе и Плевен също бяха сменени. Не останаха невъзнаградени и видни лица на протеста, а най-ярък пример затова бе озвучителят на „ДАНС with me“ Виктор Стоянов, който бе изпратен като заместник в културното министерство.

Приближената до ГЕРБ зам.-кмет на Бургас Атанаска Николова пък се зае с усвояването на еврофондовете в екоминистерството. Хора от администрацията на Росен Плевнелиев се настаниха на кресла в Министерството на регионалното развитие.

Първите искри в кабинета „Близнашки“ прехвърчаха между вицепремиера Екатерина Захариева и икономическия министър Васил Щонов. Прична бе прогнозата на Захариева за режим на тока през зимата. В същото време ресорният министър Васил Щонов опровергаваше тези прогнози в други медии. На практика това показа разминаванията в служебното правителство, свързани с енергетиката, която е гръбнакът на българската икономиката. Трудно можеше да се разбере защо хора с ограничено като време присъствие по най-високите етажи на властта, поставят ту на „тъмно“, ту “ на светло“ дома на всеки българин. За да се затвърди тенденцията последва и замяната на директора на БЕХ Георги Христозов,  чието място зае Антон Павлов.

За да има и съвсем личен подвиг, Близнашки се опита да скрие декларацията си за конфликт на интереси, но след медиен натиск бе публикувана на правителствения сайт. В декларацията служебният премиер заявява, че не заема друга длъжност, не упражнява търговска дейност и не е управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, синдик, ликвидатор или търговски посредник. Премиерът посочи също така, че членува в две неправителствени организации, чиито имена не се четат, защото са написани ръкописно. Служебният министър-председател декларира, че не упражнява свободна професия. Той потвърди, че не е ръководител на предизборен щаб на партия или коалиция. Данните показаха, че още шестима служебни министри, сред които Христо Иванов, Илияна Цанова, Васил Щонов, Велизар Шаламанов, Евгения Раданова и Мартин Иванов са декларирали несъвместимост с постовете, които заемат, а министърът на образованието Румяна Коларова , здравният министър Мирослав Ненков, министърът на транспорта Николина Ангелкова и външният министър Даниел Митов не пожелаха публично да оповестят декларациите си за конфликт на интереси.

Излезе наяве и фактът, че финансовият министър Румен Порожанов, земеделският Васил Грудев и началникът на кабинета на Грудев, Иван Капитанов – в противоречие с длъжностните им характеристики – имат общо сдружение, а това е „Център за стратегически анализи, финансиране и европейски фондове“. То е регистрирано на 26.02 2014 година и е действащо след назначаването на тримата на държавни постове. Сдружението е действащо и след назначаването на тримата на държавни постове. По времето, когато сдружението е активно и развива дейност, Порожанов е в борда на Българската банка за развитие към правителството. Тя пък съдейства активно на фирми и институции за усвояване на еврофондове. Така Порожанов още тогава попада в конфликт на интереси като държавен банкер с частна консултантска организация, пряко свързана с работата му. По време на управлението на Порожанов в „Булгартабак“ с рекламата на държавния тогава холдинг се занимаваше фирма на жена му и нейния съдружник Иван Стойчев, по-известен като Иван Стамболов, който е заместник-председател на партията на Меглена Кунева.

С пристигането си в здравното министерство служебният здравен министър д-р Мирослав Ненков върна и директора на столичната спешна помощ д-р Георги Гелев, а след това ни посъветва да не викаме линейка, ако имаме висока температура. Гелев бе временно отстранен от предишния здравен министър Таня Андреева след одитен доклад, който показа сериозни нарушения в ръководената от него структура. Ненков върна обратно и отстранения поради лоши финансови резултати директор на „Пирогов“ проф. Стоян Миланов.

Съмненията за безпристрастността на Близнашки продължиха с номинацията на Кристалина Георгиева за Върховен представител на ЕК по външната политика. Кандидатурата на Георгиева бе лансирана „на тъмно“ въпреки споразумението между политическите партии новият еврокомисар да бъде предложен чрез постигане на съгласие.

За броените дни на премиерския пост Близнашки побърза да се настани и в резиденция „Бояна“. През първите 10 служебният министър-председател отчете отмятането на доста „работа“, но преди всичко те бяха запомнени с кадрови промени. Предстоят му още месец и 20 дни, а след това и избори, в чиято честност след всичко досега обществото още отсега едва ли ще повярва. /БГНЕС

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

10 роли на Джон Гудман, които трябва да гледате

| от chronicle.bg |

Джон Гудман не е само Фред Флинстоун. И повечето хора, които познават творчеството му, са наясно с това.

Става известен с ролята си на Дан Конър в сериала „Розан“ (1988-1997), за която печели Златен глобус през 1993 г. Но следват филми с негово участие, които е добре да изгледате.

По случай днешния рожден ден на актьора, сме подготвили галерия с 10 негови роли, в които си личи, че Гудман е голям не само физически. Enjoy!

 
 

Референдумите – новата мода

| от |

В Трън с референдум се реши да няма добив на злато от мината „Злата“. След бай Тошо природата в Трън е с най-висок рейтинг – цели 93% гласували за нея. В Стара Загора пък 85% от гласувалите искат местността „Бедечка“ да се съхрани като парк. За жалост гласувалите са само 15% от всички с право на глас, така че референдумът е невалиден. Но е имало референдум!

Референдумите станаха като протестите – започват да се правят за щяло и нещяло. Така и трябва – щом държим на демокрацията, нека хората решават сами и си носят отговорността. Нека има референдуми за всичко! Или поне за жизнено важните неща.

Кога да има режим на нещо си

Когато няма да има вода една седмица, заради смяна на тръбите, защо просто не се направи един референдум кога да е тази седмица? И не става въпрос всички да гласуват с „Никога“ и да имаме топла вода вечно. Става въпрос, че половината хора на света в България са на море след месец и ще е много по-комфортно, ако изчакате малко. Тръбите са седели в земята 10 години. Дали ще седят още един месец или не – все тая.

Дали да има интервю с националния отбор след мач

И като цяло какво да се дава по телевизията. Нека хората си изберат от палитра с неща какво да гледат. След като никой не иска да слуша футболистите „пак да казват“ за енти и найсти път, нека се забрани със закон. Живеем в демокрация! Свободата на словото трябва да е право само за тези, които не говорят глупости. Дори можем да разширим тази логика – нека всяко предаване направи свой референдум за това кой да коментира. Но отново – нека избира от палитра с предложения. Защото народът на две магарета сено не може да раздели, а ако ги няма магаретата, това сено няма да знае какво да го прави.

Референдум за това кой да гласува

Някои хора не искат да гласуват. Други пък искат само определени хора да гласуват. Нека народът реши колко да решава народът! Всичко останало е дискриминация.

Референдум за нефинансови професионални бонуси

Вижте, ако заплатата ви е ниска и вършите безперспективна и изморително монотонна работа, може да сте кисели и вулгарни едновременно. Ако продавате ужасни, но и прекалено скъпи дрехи в магазин, където по цял ден никой не влиза и сте в добро настроение, или сте луд, или лицемерен. Нека с един референдум се решат нещата, на които тези хора да имат право. Например, да могат да си допушат цигарата преди да влязат след теб. Или да могат да си взимат пълния 1 час обедна почивка.

 
 

Новата Opel Insignia – лукс, 4×4 и авангардни светлини

| от chronicle.bg |

Новото поколение на флагмана Insignia на Opel празнува българската си премиера в присъствието на над 300 почитатели на марката, настоящи и потенциални клиенти и медии, сред тях бяхме и ние.

Директорът на представителството на Opel за България Вихрен Горанчев представи модела, като обърна внимание на авангардните матрични светлини IntelliLux LED® , високотехнологичната система за задвижване на четирите колела с torque vectoring, свръхмодерните системи за асистенция на водача, висококачествения интериор със сертифицираните от AGR ергономични предни седалки и типичната за Opel първокласна свързаност с интеграция на смартфон, която сега включва уникалната система Opel OnStar. Тези системи ни бяха визуално представени благодарение на високотехнологичното видео прожектиране върху четирите стени на залата.

Това, което чакахме с нетърпение обаче, беше близкото запознанство с модела, което се случи благодарение на двата високооборудвани автомобила в Sofia Event Center.

Няма спор, че новата Insignia получава възможно най-добрия старт в живота благодарение на голямата популярност и успех на своя предшественик. Лансираното през 2008 година първо поколение Opel Insignia поставя началото на нова ера за марката. Той предложи множество иновативни технологии и вдъхновяващ непреходен дизайн, а когато се появи за първи път беше високо оценен от публиката и медиите, които го избраха за Автомобил на годината 2009 за Европа. Година по-късно и българските медиите му присъдиха най-високото отличие за България.

Ако първата Insignia маркира началото на нова ера за Opel, второто поколение Insignia идва в началото на следващата ера, която всъщност започна преди година и половина с новата Astra, а за първи път беше обявена с Opel Monza Concept на автомобилното изложение във Франкфурт през 2013 г. Концептуалният модел е послужил за вдъхновение на дизайнерите и инженерите на новата Insignia, които са създали истински флагман.

Като цяло новият модел е значително по-лек и динамичен, като в същото време е нараснал на дължина и широчина и е загубил малко от височината си. Ярко изразената предна решетка и тънките източени предни светлини, както и високотехнологичната визия на задната част създават драматизъм в стилистиката на Insignia, осигурявайки на версията Grand Sport излъчването на купе.

Вниманието към най-малкия детайл е ясно видимо и в интериора на новата Insignia.

Кокпитът видимо отразява стилистичната философия на Opel. Водачът седи по-ниско от преди и по тази причина е по-добре интегриран в автомобила, вероятно сдобивайки се с по-спортно, по-ангажиращо и по-интензивно преживяване при шофиране (но повече за него ще ви каже, след като тестваме модела). Повече внимание е обърнато на контролните органи и инфоразвлекателният интерфейс, а head-up дисплеят подчертава дигиталния характер на инструментите, като сензорният екран без рамка на системата IntelliLink излъчва едновременно изтънчен и технократски чар.

За първи път при Opel новото поколение Insignia се предлага с интелигентна система за задвижване 4 Х 4 с torque vectoring, при която мощността се разпределя индивидуално към 4-те колела.

Много малко модели в сегмента предлагат такава широка гама от интелигентни технологии, като новото издание на флагмана на Opel, започвайки от head-up дисплея, през адаптивния круз контрол, който обожаваме, автоматичното аварийно спиране и активното поддържане на лентата на движение, до предупреждението при опасност от сблъсък отпред с разпознаване на пешеходци. Новият флагман на Opel е и първият автомобил на марката от Рюселсхайм, осигуряващ значително подобрена защита на пешеходците и с помощта на активен преден капак, който в случай на сблъсък се повдига в рамките на милисекунди, за да увеличи разстоянието до компонентите в двигателния отсек.

Може би помните, че обърнахме внимание на новото поколение на иновативните IntelliLuxLED® матрични светлини, които дебютираха с новата Astra. Е, при новия Opel Insignia те са значително усъвършенствани.

Новата Insignia предлага типичните за марката Opel инфоразвлекателни технологии и свързаност от най-високо ниво. Това е гарантирано от последното поколение системи IntelliLink с Apple Car Play и Android Auto. Естествено, за новия флагман е на разположение денонощно системата за свързаност и услуги Opel OnStar, с която ви запознахме на тестдрайва на Zafira. Персоналният асистент предлага множество услуги: от автоматична реакция и помощ при катастрофа до асистенция при откраднат автомобил, като с новата Insignia стартират и две нови услуги – резервиране на хотелска стая и търсене на място за паркиране.

Новият Opel Insignia е вече в автосалоните на дилърите на марката, а рекламната му кампания за България стартира днес. Може да видите снимки от премиерата в галерията ни.