Виц на деня: Топлата пита

| от |

Дядо лежи на смъртен одър.
В един момент обаче усеща мирис на топла погача, който се носи из къщата. Това тутакси изостря сетивата му, изведнъж изпитва силен апетит, жаждата му за живот се връща, той скача на крака, бързо отива в кухнята и посяга да си отчупи от топлата пита.
В този момент обаче бабата го плясва през ръцете и му изкрещява:
– Не пипай, бре – това ти е за погребението!

 
 

8-те тайни на успеха на Валентин Игнатов

| от chronicle.bg |

Никой не е скочил високо, докато е искал да направи просто една малка крачка.

„Направи нещо голямо“ е и мотото на новия бизнес телефон на Samsung – Galaxy Note 8.  Достатъчно голям, за да не е малък и достатъчно компактен, за да не е прекалено голям – този път от Samsung са право в целта с размера. И не само с размера. 

Помолихме няколко човека с богат бизнес опит да ни разкажат за тяхното правене на нещо голямо, за съвета, който са получили в подходящ момент. Както и да дефинират „успеха“ според собствените си принципи – и дори да ни го напишат на ръка с S Pen стилуса на Note8.

 

Успехът е понятие, в което може да се набутат всевъзможни измерители и смисли: пари, слава, семейно щастие, популярност, власт, поредица от малки постижения или един голям пробив…какво ли не. Но истински успешният човек се познава бързо и безпогрешно, когато разговаряш с него на живо.

Обикновено той е спокоен, уверен, без хистеричната необходимост непрекъснато да говори за успехите си, с добър подход към хората. Той е събеседник, общуването с който носи усещане за смисленост и спечелено време.

Валентин Игнатов е точно такъв успял човек: той не излъчва претенциозност, не налага мнение и говори така, че събеседниците му го слушат не защото трябва да го слушат, а защото им е интересно. Нещо, с което, нека бъдем честни, малко хора могат да се похвалят.

 

DSC_2373

Валентин започва своята кариера от Pepsi, където работи като търговски директор. Пътят му минава през Devin, където е един от собствениците, и в момента се намира в една област, която е по-привлекателна от водата и безалкохолните: бирата.

В момента той произвежда Karsten – висококачествена бира, която се произвежда в завода на Tuborg-Carlsberg в Букурещ. Валентин разбира не само от бири. Говорим си с него за маркетинг, за разликата между стока и продукт, за италианците-палячовци и италианците-бизнесмени, за немските му корени и за България – държавата, в която има място за хората, които искат да успеят.

DSC_2346

Какво пият българите? Обичат ли бира?

Българите много обичат да пият бира. Тя е една от най-древните питиета, измислена е още от древните египтяни, които са ферментирали пшеница и са пили бира. За разлика от годините на социализма, бирата която сега се произвежда в България е много качествена и по нищо не отстъпва на западните бири.

Тогава имаше един виц, за българи, които изпратили в чужбина бира за проверка. Върнали им я с бележка, че „Вашият кон няма проблеми с бъбреците“.

Сега вече не е така. За производството на добра бира е изключително важно да има добра вода, а у нас водата е много чиста, което е първата предпоставка за направата на хубава бира.

 

Нещо за твоята бира? Ще ни убедиш ли да я пием?

Произвеждаме Карстен от три години в Румъния при бутилировача на Carlsberg и Tuborg. В същия завод се правят и соковете Granini, които навремето внесох в България. Тази година имаме голям успех, тъй като една от големите търговски вериги у нас, Billa, ми се довери и приеха Карстен да бъде акцент в летния сезон. Бирата се приема много добре, тъй като е малцова бира, няма изкуствени съставки, а процентът на алкохол е в оптималните граници, които са между 4,5 и 5. В случая на нашата бира той е 4,7.  Другият измерител за хубава бира е съставката твърдото вещество, т.нар. плато, чиито съвършени стойности са между 10 и 11. При Карстен то е 10,5. Освен това, бирата е евтина.

 

Какво отличава евтината бира от скъпата?

Като производство всички бири са евтини, когато говорим за мейнстрийма. Ако решите да произвеждате бира, трябва да знаете, че първоначалната инвестиция е много голяма. Но оттам нататък, това, което вкарваш, за да се прави бирата, е минимално: пшеница, малц, хмел, вода. Разбира се, има бири на друго ниво: белгийски, бенедиктински, които се правят по манастири…там производството неизбежно е по-скъпо. Но разликата в цената при мейнстрийм бирите не е в качеството им, а в маркетинга, дистрибуцията и средствата за продажба.

DSC_2400

 

Коя е твоята любима бира?

Харесвам най-много баварските бири. Може би любимата ми е Хофброй, мюнхенско пиво.

 

Докато сме на баварската тема…имаш баба германка. Разкажи ни нещо за нея. Не са много българите с немско потекло.

Баба ми, Илзе Кйете Фердинанд Филипсон, беше от другия край на Германия – северния. Не признаваше източна и западна Германия, цял живот е искала да има обединение. За съжаление почина една година преди падането на Берлинската стена. С дядо ми са били голяма любов – учили са заедно медицина в Берлин. След това се преместват в България, където баба ми живя цели 55 години. Имали са варианти да не живеят тук, но дядо ми беше голям родолюбец и никога не е искал да живее извън България. В това отношение съм същия като него.

 

Как се налага нова марка на пазара?

Няма точна рецепта за това, но мога да изброя няколко елемента. Може да звучи обезнадеждаващо,  но първият от тях е късмет. Второто нещо е знанието, да знаеш. Трябва да си учил за това. Най-важното е да дефинираш много точно целевата си група. Колкото по-точно определиш хората, които искат да купуват продукта ти, толкова по-успешни ще бъдат продажбите. Третото нещо, което също е много съществено, са конкурентите в категорията ти.

Ние създадохме марката Devin и я наложихме в България успешно първо защото конкуренцията не беше силна. В началото хората като чуеха „Девин“, реагираха с „АХА, Девня, знам я“. Както знаете, в Девня има циментови заводи, това е може би най-замърсеното място в България. Със сигурност не такова, което човек асоциира с чиста и вкусна вода.

Но въпреки това наложихме бранда много успешно. В началото – поради липса на достоен опонент. Впоследствие се появи най-силния конкурент на Земята – Кока-Кола, но отново имахме късмет, тъй като те не бяха силни в производството и маркетинга на вода.

 

Колко е важен етикетът при хората?

Много. Но отново: спрямо таргет групата. Може да направиш изключително сложен, софистициран, изтънчен етикет, но ако потенциалните ти клиенти са на друго ниво, пак няма да имаш успех в продажбите. Е, може да спечелиш награда за дизайн, но какво от това?

Всичко се прави според различните слоеве на населението, в които се прицелваш. Аз съм учил диалектически материализъм и знам, че има огромна разлика между продукт и стока. Да кажем, че продуктът е бирата. Правя си бира и си я пия сам, но когато тя излезе на пазара обаче, се превръща в стока.

Етикетът е съществен, за да можеш чрез него да предадеш посланието си, но то трябва да е  обвързано с този, който искаш да ти ползва продукта, за да стане той на стока.

DSC_2336

Писането върху новият Samsung Galaxy Note8  е по-гладко от писането върху хартия, за да  не се налага да носите тефтер за записки. Затова помолихме Валентин да вземе S Pen и да напише своята рецепта за успеха. „Успехът е в това да намериш себе си и да направиш близките си щастливи“

А колко е важен етикета при хората?

В смисъла на етикеция, в морално-етичен аспект – едно от най-важните неща. Човек не може да прави бизнес без да спазва определен етикет. Бизнесът е една верига, в която всеки е зависим от другия. И ако някой не се движи по един определен етикет, тя се прекъсва. И се налага да търсиш друга брънка, друго звено.

Идеята за грубия, самонадеян бизнесмен не е вярна. Няма успели единаци в какъвто и да е бизнес, освен ако не говорим за монопол или диктатура.

 

Някои хора пият само Загорка, защото така са свикнали. Други не пият различна минерална вода от Девин. Навикът хубаво нещо ли е?

И да, и не. Навикът към марката е лоялност, привързаност към марката. Това означава, че това ти харесва и че си намерил баланса си. Но аз харесвам и хората, които експериментират. Опитването на различни неща води до преоткриване на баланса. А ако можем да накараме и един човек, който е свикнал да пие само определена марка бира, да опита нашата, това е успех.

 

България добро място ли е за „правене“ на успех?

За мен винаги е било най доброто. Завършил съм точно в момента, в който се смени строя – от социализъм минахме в начален стадий на капитализъм, когато се случи първоначалното натрупване на капитал. Покрай бабата германка винаги съм имал възможност да отида при роднини, които живеят в Англия, Франция, Щатите, но никога не съм го направил. Жена ми живееше в Италия преди да се оженим, можехме да живеем и там. Но за нас България винаги е била мястото, където се реализираме и където искаме да живеем. Имаме един лаф: Ганьо при Ганка.

 

Работил си с много хора от различни националности. С кои се работи най-лесно?

Може да е клише, но най-лесно се работи с германци. Заради тяхната коректност. Другата националност, с която винаги съм работил добре, са турците.

 

А италианците?

Няма такова нещо като „италианец“. Реално Италия е създадена исторически преди 150 години. Дотогава е имало флорентинско кралство, венецианско кралство, сицилианско…италианците са различни. Не всички се вписват в понятието за „палячо“, работил съм с чудесни италианци.

 

Помниш ли съвет, който е бил ключов за успеха ти?

Да. Познай себе.

DSC_2349

 

Samsung Galaxy Note8 заслужават всички, които използват телефона си постоянно. Безспорно това е един от най-добрите Android телефони на пазара в момента. 6,3 инчов инфинити дисплей с 4к резолюция, който поддържа HDR 10 за още по-качествена картина. Отличен процесор и 6GB RAM памет и стилус S Pen – за да вършите задачите си по-бързо. Стилусът е емблематичен за серията Note телефони на Samsung, като с него можете да пишете бележки, да изпращате съобщения на живо – пишете  на екрана и споделяте написаното като анимиран гиф и просто да си порисувате на големия екран.

Като всички неща в този телефон и камерата е най-доброто, което могат да предложат от Samsung, тя е и първата с два обектива – един за близки и един за далечни кадри. Намислете си нещо, което искате от телефон и най-вероятно Note8 ще го прави – 4k видео, автоматичен фокус и на двете камери, скенер на ириса, безжично зареждане, издръжлива батерия… Или просто оставете вашия Note8 върху докинг станцията Samsung Dex и го използвайте като десктоп компютър. Станцията вързвате с монитор, мишка и клавиатура. Можете едновременно да говорите по телефона и да попълвате таблици в excel, да редактирате снимки във Photoshop или просто да играете

 

 
 

Wizz Air ще лети и до Атина от март 2018 г.

| от chronicle.bg |

Нискобюджетната авиокомпания Wizz Air обяви нов маршрут от България. От 25 март 2018 г. превозвачът започва да лети всеки ден от София до Атина – столицата на Гърция.

Местата по маршрута са вече в продажба и могат да бъдат резервирани на wizzair.com или чрез мобилното приложение WIZZ на цени от 9.99 в едната посока, което включва безплатен ръчен багаж с максимални размери до 55x40x23 см.

След неотдавнашното добавяне на маршрутите Ница, Лисабон и Малага към софийската си мрежа, Атина вече е четвъртата поред дестинация, с която Wizz Air ще свърже българската столица от март 2018 г. чрез нискотарифни полети. С обявяването на маршрута до Атина авиокомпанията вече предлага 42 дестинации от трите български летища.

 
 

Страх ли ви е? Серийните убийци, които харесваме

| от |

 

 Изобретателното убийство на друг човек привлича хората към историята като мухи към лампа. Най-люпобитното нещо според жадната публика, разбира се, е убиецът.

Колкото е важно кой хваща злодея, така е важно и кой всъщност е този злодей. Светът на лошите хора познава хиляди примери на зли мъже и жени, които убиват без капка емапия в себе си. Те ще ви накълцат и разчленят преди да сте изпили кафето и ще го направят с удоволствие.

Светът на киното, което обича да черпи вдъхновение от реалността, може да се похвали с няколко много приятни примера на лоши момчета, които кълцат други момчета. Често и момичета.

Светът на серийните убийци е любим на седмото изкуство. Там те намират почва, в която да бъдат посяти и да пораснат кървави и неприятни, за да държат будни дълго нощем, онези които са решили да ги изгледат.

От тази седмица нов сериен убиец намира място на голям екран. Това е Снежния човек. Покрай киноадаптацията по романа на норвежкия автор Ю Несбьо, ние си припомняме онези серийни убийци на голям екран, от които косата ни се изправя.

 
 

„Да убиеш присмехулник“ и други лоши заглавия от книгите

| от chronicle.bg |

След като американците изключиха „Да убиеш присмехулник“ от програмата в училищата заради повтарящата се дума „негър“, всички си отдъхнахме, че нещата тръгват в правилна посока.

Но това е само началото на политическата коректност, която трябва да погълне творческата продукция.

Ето няколко предложения за преименуване заглавията на други книжни класики, които, като се замислим, не звучат угодно на цялото население на Земята:

 „Борба за територия и мир“

„Война“ е лоша дума. Това е нещо, от което трябва да се страхуваме и като всяко нещо, от което се страхуваме, да не го назоваваме. Както правят героите от „Хари Потър“ с Волдемор. Та нека бъде „борба за територия“.

„Умствено изостанал в тежка степен“

„Идиот“ е обидна дума. А нейният еквивалент в учебниците по психиатрия е „умствено изостанал в тежка степен“. Та хайде да не се обиждаме. И Достоевски ще се съгласи, че „идиот“ не звучи добре в рамките на съвремието.

„Десет малки афроамериканчета

Какво е това „негърчета“? Срам за българските преводачи.

„Трима души в една лодка (като броим и кучето)“

Ей! И животните имат права!

„Възрастният мъж и морето“

„Старец“ звучи грозно. Каква е тази дискриминация на възрастните?

„Материално подсигурен и нуждаещ се от финансова помощ“

„Богат, беден“ всява класови различия и конфликт между слоевете

„Прекратяване на жизнените функции край Нил“

Думата „смърт“ не е хубава.

„Мемоарите на една репресирана жена“

Гейшите все пак не са виновни, че са проститутки, животът ги е принудил.

От българските класики също има какво да се желае, що се отнася до коректност.

„Под игото“, например, следва да се прекръсти на „Под османското присъствие“. „Маминото детенце“ може да обиди 30-годишните, които живеят с техните и е по-добре да се преименува на „Момчето, което обичаше майка си“, а за „Крадецът на праскови“ да не говорим. Да не искате някой да реши, че е хубаво да се краде?