Сваляй прашките – 2

| от Николай Крижитски |

Прочетете и първата част на забавния разказ на Николай Крижитски


С една скромна майонеза и пакет хляб без брашно в ръцете съм застанал скромно на опашката.

Всичко това в кварталното неоново хале от ламарина. Кутийката майонеза е с изтичащ срок, но за сметка на това е в „Акция’ и най-важното – с нисък процент мазнини, демек с отложено дебелеене. Изобщо, днес стотинките ми позволяват само толкова от екологичното хранене: лайт майонеза в акция, дебело намазана върху филийка от тъмен хляб (с вкус на утайка от кафе).

Но това впрочем няма никакво значение за момента, защото след две съдбовни секунди ще ме пререди баба с препълнена потребителска кошница, като за последно хапване преди страшния съд.

С много тих, почти неразбираем глас тя някак подмами комшията ми да мине отпред без да чака. Защото сюрията нейни внучета (дочу ми се, че не са по-малко от 7!) седели сами, били много буйни, а и имало и нещо във фурната, което в момента се пече на 250 градуса. Или нещо подобно. Той кимна с глава за „ДА“.

Сега бабата премести погледа си върху мен. Бе напълно обезоръжаващ – хайде, нека минава и пред мен.

- „Минавайте, минавайте, моля ви се’ – покорно се откликна и последната бариера преди касата, висока колкото Великата Китайска стена. Човекът-стена се предаде без съпротива, барабар с оръжието си, бойната готовност и Самарското Знаме. С него се спогледахме с една полу-критична, но щастлива нотка в очите. Същата нотка, с която се гледат двама пречистени богомолци в църквата след жестока, но опрощаваща всички грехове неделна проповед.След всяко пиукане на касата, бабенцето измърморваше нещо за „Скъпо!“ , „Минал му срока“, „Няма да стане номера“ „Стига с тия цени“, „Аз трудно ще се мина“ и прочее по повод на всяка една цена или срок. Но касиерката, свикнала на всякакви набези, коментари, заяждания, викане на управители, ежедневни заплахи за уволнения и мрънкания по неин адрес – не обръщаше никакво внимание на забележките. Тя продължаваше да сканира методично останалата стока на възрастната жена. Решението на бабата обаче бе, че няма да закупува повече нищо и ще върне обратно всичко минало през скенера. Без никакъв аргумент. Затова отдалече тя започна спешния отбой:- „Аууу, това май няма да мога да го платя!“- „Олей, това много скъпо, не съм предвидила толкоз пари…!“Спогледахме се отново със съседа. Бих казал – учудено този път, все едно сме проспали с гръмко хъркане всичките думи на отчето от амвона и току-що сме се събудили от шумното тропане от седалките на ставащите.Бабенцето не успя да види последното движение връз сканера, защото бъркаше в 100-те си отделения на портмонето в издирване на средства, главно от стотинки. Имаше доста банкноти, но изцеждаше само монетите. Касиерката, която по-късно разбрахме, че се казва Мими – свърши да маркира и последната мъка: някакви огромни дантелени черни прашки. Бабата ги забеляза в последния момент, но вече бе късно:- „Не, туй много скъпо, не ми трябват, не съм взела толкоз пари“ – заяви тя, осъзнавайки се окончателно. От входа се запъти една новодошла жена и попита касиерката, прекъсвайки цялото свещенодействие с фаталната баба:- „Може ли едни цигари Виктори, бяло?!“ Всички ние от опашката изревахме в един глас:- ‘МОМЕНТ!!!“Служителката от касата се обърна към бабето:- „Не мога сама да ги махна тия гащи, нямам право….трябва Главната да ги махне от мен….“Касиерката взе микрофона и реши да включи техниката към тайнствената Главна:- „Ванче, ще ми помогнеш ли, моля те…ела да ми махнеш гащите ….и едни други работи…“

Хилехме се, чакахме резултата и въртяхме глави към пътеките за въпросното Ванче. Извивахме вратове първо наляво, после надясно, все едно бяхме на финален тенис от големия шлем. Чакането и въртенето трая 3-4 минути. Без резултат. А фразата към тайнственото Ванче се повтори по микрофона още веднъж. Нямаше реакции, нямаше и Ванче.Дори и Ванчето вече да се задаваше по пътеката – точно тук търпението на касиерката се спука като балон.Не! Търпението на горката касиерка направо се пръсна на парчета, досущ като цепелина на граф Цепелин, рухващ на земята в пламъци.Касиерката отново грабна микрофона изпод бюрото и се изцепи гръмогласно по уредбата. Искам тук само да отбележа, че ехото бе много добро, все пак ламарините на комплекса ограждат няколко декара търговска зала: – „ВАНЧЕ, МАМКА МУ И ПРАСЕ, ЕЛА ДА МИ МАХНЕШ ПРАШКИТЕ! ДОКОГА ЩЕ ТЕ ЧАКАМ, ВАНЧЕЕЕ!“Опашката взе да вие от смях и да бие главите си в околните щандове. На земята се посипаха Тоблерони и пакетчета дъвки. А един клиент от дясната писта бе дочул целия диалог, кашляше като магаре докато се смееше и удряше главата си в гумената пътечка пълна с покупки. Покупките ритмично подскачаха.

Таман малко се посъвзехме и спряхме да си тресем коремите от смях – сега пък СОТаджията реши и той да се намеси и да помогне с каквото може: – „Миме, дай аз да ти махна прашките!“Касиерката (Мимето):- „Не, Пешо, няма да можеш да ми ги махнеш… то трябват от ония дългите ключове, а ти нямаш такъв….. само Ванчето …..втория ключ е в Деската, дето е в болнични…. и тоя на Боби от склада май е къс като твоя… ключ….“Повечето от опашката бяха изпопадали, но някои от по-издържливите като мен все още се крепехме на краката си.- „ВАНЧЕ, АЙДЕ ЕЛА ПО-БЪРЗО ДЕ, БАВИМ ХОРАТА, НЕ МОГА САМА ДА МАХНА ГАЩИТЕ, А ТУК МЪЖЕТЕ ЧАКАТ ВЕЧЕ ТОЛКОВА ВРЕМЕ!!! ИМА ОГРОМНА ОПАШКА ВЕЧЕ, А НЕ МОГА ДА ГИ МАХНА БЕЕЕ ВАНЧЕЕЕ!

„От последните думи на касиерката Мими опашката изпадна в предсмъртна конвулсия. На земята се изсипаха още сума ти тоблерони и пакетчета кафе 3в1….А аз…а аз…просто зарязах на лентата нискокалоричната майонеза и хляба с вкус на кафе и запълзях към изхода, дишайки едва едва ……Изглежда, за да ме довърши окончателно, охранителя ме пресрещна на плъзгащата врата и някак загрижено и сериозно ми каза:- „Ами досега чакахте .. – ето я Ванчето иде .. ..ей сегичка веднага ще махне прашките на касиерката…“

 

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание