А трябва ли всички жени да са с големи гърди?

| от Лола Монтескьо |

Още от Лола Монтескьо на chuime.bg)

Когато най-добрата ми приятелка роди, с искрящ от щастие поглед ми каза: “Това е най-хубавият ден в живота! Сега поне 6 месеца ще имам големи гърди!”
Два-три месеца по-късно от майчиното й щастие нямаше и следа. Големите гърди се оказаха твърде неудобен атрибут.

Забелязала го още при първия си крос в парка с цел топене на килограмите от бременността. Тичала си по алеята и забелязала, че всички спортуващи, които тичат насреща й, са като хипнотизирани от огромния й бюст. “Все едно гърдите ми имаха самостоятелен живот. Въртяха се в някакви странна спирала, подскачаха, тежаха и флиртуваха с всички, макар че аз изобщо не го исках”, оплака се тя. Спря с джогинга.

Започнаха да я мъчат болки в кръста. Чудеше се какъв сутиен да си купи, който хем да е удобен, хем да не повдига огромния й и без това бюст, защото той се изпречваше буквално пред погледа й. На всичкото отгоре за първи път забеляза, че по магазините продават само сутиени, които прибавят поне още 2 сантиметра към обиколката. “Аман от бронирано бельо – за какво са ми всичките тия дунапрени и подложки – не сме в Афганистан все пак, едва ли ще попадна на стрелкова обсада”, мрънкаше тя.
Когато спря да кърми, бюстът й върна нормалния си размер и тя си отдъхна. Оттогава не завижда на жените с ХХL гърди, а искрено ги съжалява.
Тя обаче май е бяла врана.

У нас процъфтява цицоманията.

Силиконовата долина намери нова родина. Модата тръгна от фолкпевиците, които така напомпаха гърдите си, че всеки път като ги видя, се чудя как не падат по нос. Чудо на физиката, някакво!
Последваха ги моделките. Каква ти анорексия, какви ти скелети по подиумите! Това го има само на Запад. У нас, за да те поканят на ревю, трябва освен фейс да имаш и цици. Ама поне 90С. Ако ги имаш, може и без фейс.
На всичкото отгоре гърдите, които като че ли напоследък се правят на конвейр, изглеждат ужасно неестествено. Все едно са ти пъхнали изрязани кофички от кисело мляко под кожата. И на полилея с главата надолу да висиш, те ще си сочат верната посока. Понякога даже ми се струва, че гърлите със силикон имат много смешен начин на завиване – първо завива тялото им, а после и циците. При това по идеална равна линия – като калашници из засада.

Не знам какво мислят мъжете по този въпрос – аз имах възможност да пипна силиконовото чудо на една позната. Ами то ръбчето, където започва силикона, си се усеща. Аха и ще подпъхнеш ръка под гърдата. Втресе ме.
Въобще, според мен големите гърди са голям проблем! По-надарените да не подскачат. Имам предвид само мнооого големите гърди!
За всички, които се съмняват в това, изброявам доказателствата:

– Тялото изглежда несъразмерно. Независимо дали са истински или силиконови, много големите гърди те правят да изглеждаш като яка трактористка.

– Трудно се намира хубаво бельо за много големи гърди. Това, което се продава у нас, обикновено е подплатено с дунапрен и ги прави още по-големи!
– Големият бюст докарва болки в гърба. Сериозни!

– Не можеш да караш с колан – убива.

– Големият бюст понякога разранява нежната кожа под него.

– Увисва бързо. На 40 г. малкият бюст изглежда много по-свеж.

– Състарява, защото увисва бързо.

– Мъжете не те взимат насериозно. Може и да си пълна с ухажори, но те в повечето случаи искат само едно.

– Това едно може и да е забавно, но става трудно, ако търсиш сериозна връзка.

– Жените с големи гърди минават някак си автоматично за по-тъпи. Все едно са блондинки.

– Никой не вярва на едрогърдите, че са направили кариерата си, благодарение на познания и труд. Всички мислят, че те просто са пъчили цици.

Въпреки всички тези неудобства, българките май умират за голям бюст. Това много ме учудва – в крайна сметка става дума за фетиш, който се харесва в леглото на една част от мъжете, но в останалото време причинява горните страдания. А и защо трябва да се подлагаме чак на операции, само и само, за да ни хареса поредният цицоман? Ако един мъж е с вас, само заради бюста, то няма да е за дълго – големи цици днес колкото искаш.
Аз лично имам предубеждения към мъжете, за които размерът е най-важен. В крайна сметка това си е тъга по хубавите бебешки години.

Такива мъже просто си търсят новата мама.

И за всичи едрогърди или цицомани, които четат тази статия и вече мислят, че аз явно имам комплекс на тема “малки гърди” и затова оплювам големите, ще си призная – абсолютно средностатистическа съм – 75B. Една от малкото останали – като гледам силикона из София, средностатистическият бюст май вече е пораснал до 100С.

А, да, щях да забравя – към неприятностите, създавани от големия бюст има и една не маловажна – дрешките все още се шият за жени с нормални мерки. С по-малки гърди изглеждаш чудесно във всеки нов писък на модата!

Или не сте съгласни?

 
 

Детайли за погребението на Крис Корнел

| от chronicle.bg |

Крис Корнел почина на 17 май. Той беше само на 52 години.

В петък, 26 май, той ще бъде положен в Hollywood Forever Cemetery.

Полицията определи смъртта на Корнел като самоубийство, а сдемейството му твърди, че лекарствата, които е взимал, може да са допринесли за него.

Те казаха, че „ако Крис е отнел живота си, не е знаел какво прави. Лекарства или други субстанции може да са повлияли на решението му“. Добавят също, че „без резултатите от токсикологичния тест, не можем да знаем какво се е случило с Крис – и дали субстанции са играли някакви роля“. След това те подчертаха, че лекарството Ативан, което вокалът на Soundgarden и Audioslave е взимал за безпокойство, може да предизвика „параноични или суицидни мисли, фъфлене и нарушени когнитивни способности“.

Появиха се множество трибюти от музикалния свят след трагичната новина. В това число и поема от Том Морело – китарист на Rage Against The Machine и колега на Корнел в Audioslave, която ще ви покажем в оригинален вид

You’re a prince, you’re a snare, you’re a shadow
You’re twilight and star burn and shade
You’re a sage, you’re a wound shared, you’re masked
You’re a pillar of smoke, you’re a platinum heart
You’re a brush fire, you’re caged, you’re free
Your vision pierces, you do not see
You are pieces strewn on the hillside
You’re open armed, you’re armed, you’re true
You’re a revealer of visions, you’re the passenger, you’re a never fading scar
You’re twilight and star burn and shade
You’re the secret veiled, you’re the secret revealed, you’re surrounded no more
You’re not there, now you’re always here
You’re a handsome groom, a loving father, a haunted stairwell
You’re the clear bell ringing, the mountains echo your song
Maybe no one has ever known you
You are twilight and star burn and shade

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.

 
 

Кръсти детето си Алцек – вземи 200 лв.: 12 неща, които ще се случат след това

| от |

- Здрасти, как се казваш?

- Здрасти, аз съм Алцек, приятно ми е!

- Как?

- АЛЦЕК. Алцек Иванов. А ти?

- Аз съм Уя, приятно ми е. Уя Петкова.

- Хубаво име. Откъде идва, кръстена ли си на някого?

- Не, просто нашите са искали кратко, звучно и модерно име. А ти на кого си кръстен?

- Ааа, на хан Алцек, брат на Аспарух, пети син на хан Кубрат, гасталд в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия. Наш’те са ме кръстили на него, щото едни са раздавали по 200лв. да си кръстиш детето така. Супер оферта.

Ето такива диалози ще се водят след двайсетина години, когато кръщаваните днес деца ще се запознават на бутилка „Шуменско“ бомбичка, която дотогава ще е изчезвала от пазара два пъти и отново ще е излязла, защото ретрото пак ще е на мода.

18527164_1806758336318782_3450110848834296977_o

През последните години положението с имената на българските деца излиза извън контрол. Все още сме далеч от една България, в която начело на мъжките имена стои Магнъс, а на женските – Рапсодия, но тенденция за отдалечаване от българщината в кръщаването на децата има.

Затова патриотите (ама не в политическия смисъл) от фондация „Въздигане“ обявяват своята инициатива за поощряване на младите семейства да кръщават децата с истински, български имена. Родителите, които кръстят своите отрочета Аспарух, Кубрат или Алцек, ще получат 200 лв. за това, че са подкрепили българското. Безвъзмездно. От фондацията не уточняват дали ако някой реши да кръсти бебето си Алциок вместо Алцек, ще получи сумата. Някои историци твърдят, че Алциок и Алцек са една и съща историческа личност, а други ги смятат за родственици – баща и син, но за тези хипотези няма преки доказателства.

Все пак нека си представим и още 12 неща, освен обичайния диалог от бъдещето, който ще се случи в резултат от тази патриотична благотворителност: 

1. Двеста майки на деца с името Аспарух излизат на протест пред парламента, защото са избързали с раждането и няма да получат 200 лв., въпреки че синовете им са носители на българското име. Ще изискват изплащане със задна дата.

2. 2/3 от бебетата от квартали „Христо Ботев“ и „Факултета“ в София през идната година получават имената Кубрат-Аспарух, Алцек-Кубрат и Аспарух-Алцек. За двойно застъпване на родните имена от „Въздигане“ би трябвало да дават по 400 лв.

3. Пенсионерите, които се казват Аспарух, Кубрат и Алцек, отправят протестна нота до всички институции с искане да получат поне по 150 лв. бонус към юнската пенсия.

4. Ромски босове влизат в мръсни схеми с подкупни лекари в АГ отделенията на болниците и на ромите се назначават ин витро процедури, за да се раждат повече близнаци. Парите, дадени за братята Куби и Паро, се разделят между родителите им, босовете и медиците. Всички стават много богати.

5. Валери Симеонов внася в парламента законопроект българите, които кръщават децата си с родоотстъпнически имена да бъдат облагани с данък „чуждестранно име“.

6. Във Facebook се създава група на майките на деца с имена Калоян, Тервел, Кардам, Омуртаг и Крум, в която младите майки, които никога нямат никакво време, по цял ден пишат във Facebook колко е несправедливо, че никой няма да кихне 200 лв. за техните хлапета. А имената им пак са хански.

7. Инициативата се разраства и през 2020г. най-популярните имена сред малките българчета са Вихтун, Котомер и Звинич за момченцата, и Енравота, Чепа и Перина за момиченцата.

8. В родилните отделения се въвежда система за проследяване имената на предишните деца на родилката и се забранява трето подред момченце да се кръщава Кубрат.

18595167_1809583052702977_6456666332929372966_o

9. Родителите, които харесват името Вълчан повече от Алцек, роптаят защо за Вълчан се дават само по 100 лв. Да не би името да е османско?

10. Собствениците на деца, които искат да припечелят някой лев, но и да кръстят децата си с нещо модерно, ще прибегнат до комбинации като Аспарух-Роберто, Кубрат-Фернандо и Алцек-Алфонсо. Това ще има дълготрайни последици върху психичното здраве на децата и много психотерапевти ще забогатеят след петнайсетина години.

11. Любопитни тълпи ще се поинтересуват за произхода на нестандартните имена и ще установят, че изначално те не идват от братята Кубрат и Тервел Пулеви.

12. За момичета с имената Кубрат и Аспарух ще започне да се плаща двойно.

 
 

Гостите на премиерата на „Туин Пийкс“ бяха помолени да пазят тайна

| от chronicle.bg, по БТА |

Режисьорът Дейвид Линч представи първия епизод от продължението на сериала „Туин пийкс“, като заговори за високите дугласки ели, станали символ на загадъчния малък град, предаде Ройтерс.

„Дугласките ели са красиви дървета и ние можем да чуем шепота от игличките им, движейки се в гората, докато се приближаваме и приближаваме и ето, вече сме тук“ – каза Линч пред публиката в Лос Анджелис снощи във все така енигматичния си стил.

Актьорският състав и създателите пазят в тайна подробностите за новия сезон, преди дебюта му по телевизия Шоутайм утре. Затова гостите на премиерата бяха призовани да не разкриват никакви детайли от сюжета на първите два епизода, показани в петък вечерта.

Загадъчността и чудатостите са част от есенцията на „Туин пикс“ от началото на сериала, излъчван от телевизия Ей Би Си през 90-те години на миналия век. Той проследи пристигането на агента от ФБР Дейл Купър (Кайл Маклоклан) в малкото градче, за да разследва странните и свръхестествени обстоятелства около смъртта на тийнейджърката Лора Палмър.

Сценаристът и съпродуцент Марк Фрост каза, че новият сезон „трябва да е самостоятелен, изненадващ, различен и приковаващ вниманието, като първия“.

„Това не е упражнение по носталгия, това е опит топката да бъде претърколена напред, както от разказвателна гледна точка, така и кинематографически“ – каза той.

Много актьори от първоначалния състав се върнаха към ролята си, като Шерил Лий (Палмър), Медхен Амик (Шели Джонсън), Дейна Ашбрук (Боби Бригс). Към тях се присъединиха Наоми Уотс и Лора Дърн