За сметките и хората

| от | |

Screenshot_13

Зимните месеци са най-неприятни за джоба на потребителите. Факт. Празници, подаръци, ските на децата, екскурзията до планината, признаваме си – охарчваме се. Но стане ли дума и за плащане на сметки за отопление, ни втриса.

„Топлофикация“ София съобщи, че потребителите на дружеството ще получат със средно 17% по-ниски сметки за декември, отколкото за същия месец на 2012 г.Миналия месец средната температура е била плюс 0.5 градуса, а преди година – минус 0.8 градуса. Цената на топлоенергията този сезон също е по-ниска, отколкото действалата преди година.

„Топлофикация“ уверява, че е анализирала сметките на клиентите си, чиито сметки от този отоплителен сезон надхвърлят 300 лв. и е установила, че са изготвени на базата на реални месечни разчети. Сметките на три четвърти от абонатите пък са до 150 лв., според дружеството.Изглежда ние сме по средата, защото сметките ни за парно за декември са около 250 лв., въпреки, че не всички радиатори са включени, а и през по-голямата част от месеца не сме се застоявали у дома.

Очевидно е, че стигне ли се до изравняване, ще си получим надвнесеното, но не горим от желание отново да сме кредитор на общинското предприятие до средата на лятото.

Screenshot_14

Започнахме да се ровим в търсене на алтернативни начини за отопление на маломерно жилище и стигнахме до интересни изводи. Стоян, Христо и Спас ще ви ги представят един по един.

Стоян:

Спирам се на духалката. Почти съм сигурен, че е изборетение, подобно на чушкопека, измислено в някой гараж, за да топли краката на монтьора. Ниска първоначална цена, но после харчи страшно много ток – до 2000 вата на час. Факт е, че бързо „отвръщат” въздуха, но основно в малки помещения и в момента, в който ги спреш, стаята изстива моментално. Става да ми топли краката докато продавам във вестникарската будка, но отпада като вариант за дома.

Христо:

Около празниците бях на гости на позната, която се беше оборудвала с няколко страхотни футористични климатика с ниска консумация на енергия. Но! Един от основните им минуси е движението на въздушната струя в помещението, която, ако е насочена директно срещу хората в стаята, може да стане причина за появата на алергии през зимата, а през лятото и настинки.

Unsafe-Gallery-Airconditioner-Featured

Друг голям недостатък на отоплението с климатици е загубата на топлинна мощност, когато температурите навън паднат под нулата. През най-студените зимни месеци няма как да разчитате на този начин за отопление, защото при сериозни минусови температури, независимо от градусите, които задавате от дистанционното, климатикът не може да ви осигури нужната топлина.

Тези проблеми могат да се избегнат ако се инвестира в инверторни климатици. Средната цена за един уред, (а ще има нужда от климатик за всяко помещение, което ще се отоплява) е между 1500-2000 лв., което прави около 6000 лв. за тристаен апартамент. Тъй като самите уреди не са малки трябва да предвидите и място, за да монтирате съответно вътрешните и външните тела. И да се надявате на зима без много студени дни.

При климатика по-лекият топъл въздух се събира във високите части на помещенията, но в ниската си част стаите остават студени. Освен това голяма част от енергията на затопления въздух се губи с проветряването още преди да е получена от предметите и хората.

В България отоплението с малки електрически уреди (в това число и климатиците) е много разпространено най-вече заради ниската цена на уреда и достъпността, но за съжаление те са най-лошият вариант, когато говорим за съотношение цена-ефективност.

Спас:

Докато в Европа газовите конвектори се използват масово от дълги години, за мен те са едно сравнително ново и не особено познато оборудване.

Това са отоплителни уреди, подобни на калориферите. Работят с природен газ, който изгаря вътре в тях и получената топлина чрез вентилатор се подава в помещението. Съотношението цена – ефективност е отлично. И също като електрическите уреди може да се използват по всяко време. Естествено, максимален ефект ще има и ако жилището има топлоизолация.

27722_48805

Ефективността на газовите конвектори е голяма – позволяват лесно да се достигне до висока степен на комфорт, гарантирайки ефективно разпространение на топлината във всяка една точка на помещението, което искам да отоплявам.

С тях мога да реализирам с до 40% по-големи икономии на енергия в сравнение с други конвенционални източници (маслени радиатори, печки „Лъч”, калорифери), тъй като достигат до желаната температура за много по-кратко време.

Оказва се, че конвекторите са достъпни и вършат работа. Когато трябва да се затопли работилницата, банята, сервизните помещения и т.н., газовите конвектори са едно от най-ефективните решения, тъй като не изискват монтирането на котел, циркулационни помпи, тръбни инсталации, вертикални опори и други скъпоструващи компоненти на системата за централно отопление. Освен това бих могъл да включа конвектора точно в момента, в който ми се наложи – в прехода между сезоните, рано напролет или през есента, и естествено, през хладното дъждовно лято.

f3

Уредът затопля помещението чрез конвекция на горещия въздух. Устройството му е сравнително просто: то се състои от декоративен подвижен корпус, в който е разположен топлообменникът. В топлообменника се извършва изгарянето на постъпващия газ. Топлината се предава от външната повърхност на топлообменника към циркулиращия посредством многостепенен вентилатор стаен въздух.

Уредът се монтира на стената, а корпусът е сваляем, което облекчава обслужването и извършването на необходимите работи. Материалът, от който е изработен топлообменникът, може да бъде стоманен или чугунен.

Стоян, Христо и Спас стигнаха до извода, че ще изберат уреда, който им бърка най-малко в джоба, но и от който има ефективност. Ако и вие сте на кръстопът, можете да се възползвате и от промоцията в момента: Освен отстъпка до 100% от таксата присъединяване, хората могат да си купят и газови конвектори с до 20% отстъпка. Условията са тук.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).