Японската мечта – лунна слънчева електроцентрала

| от |

Автор Киро М. Иванов

 „Всяко велико дело е предшествано от велика мечта!“

 Тази мисъл е изказана от знаменития писател-фантаст Жул Верн. При него 64 от общо 108-те му смайващи идеи са се сбъднали, за 34 има потвърждение, че са осъществими, а само 10 са нереални.
Най-голямата му идея-мечта откриваме в романите „От Земята до Луната“(1865) и „Около Луната“(1869), които фактически са едно произведение от две части. В него трима астронавти – Барбикейн, Ардан и Никол, пъхнати в цилиндричен снаряд, изстрелян от дулото на артилерийско оръдие, достигат района на Луната. Снарядът е изведен на окололунна орбита, обикаля няколко пъти вечерното ни светило и се връща на Земята. Такъв е сюжетът, предаден с две изречения.

Трябваше да минат сто години, за да станем свидетели на сбъдването на великата мечта-идея! Осъществиха я в 1968 г. тримата американски космонавти – Ф. Борман, Д. Ловел и У. Андерс, с кораба „Аполо-8″! Обикаляйки Луната, те изпълниха и „Жул-Верновата програма“…

Две години по-рано съветската автоматична станция „Луна-9″ извърши меко кацане на Луната, а „Луна-10″ стана неин първи спътник.
Космическата мечта-идея на Жул Верн фактически започна да се сбъдва от 4 октомври 1957 г., когато в бившия Съветски съюз бе изстрелян първият изкуствен спътник на Земята. Четири години по-късно, на 12 април 1961 г., Юрий Гагарин се откъсна от земното притегляне и обиколи нашата малка планета с кораба „Восток“, за да запише името си на първо място в дългия вече списък на космонавтите от много страни в света.

За успехите, постигнати от съвременната космонавтика, четем и слушаме всеки ден. Сега ни е трудно да си представим стопанската и научна дейност на човечеството в областта на радиопредаванията и телевизията, метеорологията и мореплаването, геологията и геодезията, хидрологията и океанологията, селското стопанство и опазването на околната среда без помощта на космически средства.

В близкото бъдеще човечеството очаква с помощта на космическа техника да бъдат решени още по-важни проблеми на човешката цивилизация, свързани с енергетиката и екологията при индустриалното използване на космоса. Защото прогнозите сочат 40% увеличение на консумацията на енергия в 2050 година!

Специалистите твърдят, че няма възможност за ограничаване на глобалното затопляне до плюс 2 градуса по Целзий, ако продължим да използваме конвенционалните фосилни горива като основен енергиен източник, без да улавяме и да съхраняваме въглерода. Според тях в обозримото бъдеще щели да свършат и ресурсите от нефт, газ и въглища, които задоволяват 80% от енергийните потребности. Няма да говорим за атомните и водните електроцентрали, нито за алтернативните източници, чийто относителен дял в общия сбор от енергии все още е малък. Тогава?

Още в зората на космонавтиката великият руски учен К. Е. Циолковски пише:

„…почти цялата енергия от Слънцето пропада в настоящия момент безполезно за човечеството… Няма нищо странно в идеята да се възползваме от тази енергия!“

Чудно ли бе, че в средата на 80-те години на ХХ век учените отправиха взора си към слънчевите електростанции. Пресметнато е, че енергопотреблението на човечеството представлява само 1/10 000 от количеството енергия, която Слънцето доставя на Земята! И още – в Космоса Слънцето свети през цялото денонощие, там няма и помен от облаци. Условията на безтегловност позволяват разполагането на инженерни съоръжения с невиждани размери.

Проблем над проблемите днес са транспортните космически системи (ТКС), ракетите-носители и космическите кораби. По-възрастните читатели бяха свидетели на детството на космонавтиката. Днес млади и стари четем и слушаме за слънчеви електроцентрали не на Земята, не около нея, а на Луната. Мечта или реалност за близкото бъдеще представлява японският проект Luna ring, за когото научихме в края на 2013 година?

– Нашата цел е получаване на неограничено количество чиста енергия, която ще се доставя от Луната на Земята – споделя Тетсуджи Йошида, ръководител на отдела „Космическо развитие“  в корпорацията „Shimizi“ в Токио. – Гигантски пояс от соларни панели ще опасва целия екватор на Луната, за да може непрекъснато да се генерира енергия…
А сега да си представим нагледно получаването на енергията от Слънцето и изпращането й до потребителите. Соларни панели сме виждали, знаем колко ни струва и електричеството от тях. През десетилетията и годините производството им се увеличава, намалява теглото и цената им, но все пак едно е да ги произвеждаш и разнасяш по Земята, съвсем друго е да стигнат до повърхността на Луната.
Казахме, че проблем над проблемите за овладяването на Космоса е транспортът. Поради това японците предвиждат изграждането на пояса да стане с лунни суровини и с помощта на роботи, разположени на Луната. Водата ще се получава посредством третиране на лунната почва с водород, доставян от Земята; бетонът също – чрез размесване на лунна почва с чакъл и с цимент, получавани на място; роботи ще изравняват повърхността на екватора, те ще копаят и дупките за отливането на фундамента за антените, както и каналите, в които ще се полагат кабелите за изпращане на слънчевата енергия до видимата от Земята страна на Луната.

Всичко ще се наблюдава и контролира от Земята 24 часа в денонощието. Предвидена е и група астронавти, които ще помагат на роботите на място по време на изграждането на слънчевата електроцентрала. Конфигурацията на лунния пояс ще е с дължина 11 000 км, а широчината ще варира от няколко до 400 км. Антените, които ще пренасят енергията, ще бъдат с диаметър 20 км!

Процесът на предаване и приемане на енергията ще се управлява непрекъснато посредством радиовръзка; предавателите ще са разположени във видимата от Земята половина на Луната и ще изпращат енергията до приемници в различни точки на Земята.

Роботите, машините и специалното оборудване, произведени в Япония, ще се сглобяват в Космоса, на специална орбитална станция, и оттам ще се пренасят на лунната повърхност. Не зная дали ще ми повярвате, но направата на соларните панели ще става от лунни ресурси в „завод“, който ще се придвижва автоматично по екватора и ще снабдява монтажниците-роботи…

Научаваме, че и Китай възнамерявал да разположи соларни панели на повърхността на Луната.

„Един пояс от такива съоръжения би могъл да захранва целия свят!“ – твърди проф. Оуян Дзъюан от Китайската академия на науките.
За проекти на слънчеви електростанции имаме информация от средата на 80-те години на ХХ век. Предвиждаше се разполагането им да е на околоземна орбита – т.нар. спътникови слънчеви електростанции (ССЕ).

Тъй като няма конкретни данни от японските учени относно проекта им за лунна слънчева електростанция, за любознателните читатели ще съобщим някои данни за спътниковите електростанции, които са с несравними преимущества пред наземните соларни съоръжения. Благодарение на непрекъснатия процес на производство на електричество за 24 часа от тях се получава от 6 до 15 пъти повече слънчева енергия!
Спътниковите слънчеви електростанции представляват огромна конструкция, на която основни елементи са слънчевите батерии. Получаваният от тях електрически ток се преобразува във високочестотно излъчване, което се предава на Земята и отново се преобразува в електрически ток с определени параметри.

Използването на фотоелектрическия способ за непосредствено преобразуване на лъчистата енергия на Слънцето в електрическа на основата на полупроводникови слънчеви елементи с коефициент на полезното действие от 10 до 20% налага „улавянето“ на голямо количество лъчиста енергия и съответно необходимост от много големи площи със слънчеви батерии.

За да добие представа читателят, ще съобщим още, че в средата на 80-те години при полезна мощност на ССЕ от 5 ГВт размерите на слънчевите колектори следваше да са 5х10 км, т.е. 50 кв. км, а масата на електростанцията на работна орбита се предполагаше да бъде от 20 000 до 60 000 тона в зависимост от конструкцията на съоръжението и от системата за предаване на енергията. Още по-впечатляваща е сумарната маса на опорната околоземна орбита (на височина 500 км), която заедно с горивото за междуорбиталния транспорт би достигнала 100-300 хиляди тона!

По някои пресмятания за монтажа на ССЕ в Космоса с прилагането на автоматични методи щели да бъдат необходими 500 монтажници за работа от 6 до 12 месеца.

На въпроса необходимо ли е да проектираме и да строим електростанции в Космоса, отговора търсим в икономическите показатели на ССЕ. При съвременното равнище на технологиите разходите за производство на електроенергия посредством ССЕ значително би превишило стойността на един киловат, получаван от топлинна или атомна електроцентрала.

Вярно е, че масата на слънчевите батерии, както и цената им в края на ХХ век намаляха десетки пъти, но транспортните космически средства си остават проблем над проблемите. Как да бъдат изведени на орбита около Земята милиони и милиони тонове конструкции?
Една от идеите е с ядрени ракети-носители за многократна употреба.

Представа за мащабите на космическите производствени комплекси и за транспортните нужди можем да получим от оценките, съдържащи се в някои проекти за създаване на ССЕ. Ако производството на панелите и слънчевите батерии е на орбита (масата им представлява 50% от общата маса на ССЕ), за разполагане на демонстрационна ССЕ с мощност 30 МВт на геостационарна орбита щял да е необходим експериментален завод с 4 поточни линии (всяка с маса по 100 т и производителност 1200 кв. м в денонощие при обслужващ персонал общо 50 души).
За разполагане на система от ССЕ с мощност 5 ГВт щял да е необходим орбитален завод с 16 поточни линии (всяка с маса 200 т и производителност 8500 кв. м в денонощие) и численост на персонала 210 човека.
Оставям читателите сами да повярват или да не повярват на изявленията на японските и китайските учени.


Все пак тя си остава за нас тайна

Милиони години нашата майка Земя и небесната царица – Луната – си пращат мълчаливи погледи, гледат се като тайнствени загадки, виждат се, а не се познават. Науката и фантазията издигат човешкия дух до красивата наша спътница и се мъчат да я разгадаят, да я разберат. Колко мечтатели през хубавите нощи вдигат печални и учудени погледи към нея, колко астрономически тръби стрелят с проницателните си мъртви стъклени очи!

Науката и астрономията са ни открили много неща за Луната. Но все пак тя си остава за нас тайна.

(Из „Ян Бибиян на Луната“ от Елин Пелин)

Как ще се събира слънчевата енергия в Космоса

Американският фантаст, професор по биохимия в Бостънския университет Айзък Азимов, по време на Световното изложение през 1964 г. прогнозира във вестник „Ню Йорк таймс“ как ще изглежда светът петдесет години по-късно, в 2014 година:

„… 7. Големи слънчеви електроцентрали ще работят в пустините – в Аризона, Израел, Казахстан. До 2014 година трябва да бъде разработена технология за „събиране“ на слънчевата енергия в Космоса и изпращането й на Земята…“

 
 

На късмет от София до фестивала в Кан

| от Спонсорирано съдържание |

Вие сте на фестивала в Кан.

Разхождате се из хотела си и а! – пред Вас изскача режисьорът Педро Алмодовар. Тъкмо да му кажете „здрасти“ и усещате парфюма на номинираната за „Оскар“ Изабел Юпер, която Ви подминава с царствена усмивка. Селфи тук, селфи там. Преди да се събудите, оказва се, че това е истина. Вие реално се разхождате из хотела си в Кан, докато трае международният кинофестивал – едно от най-престижните филмови събития в света.

За втора поредна година Mastercard предоставя на двама души от България възможност да бъдат не пред компютъра си, а в Кан, докато тече фестивалът. Избраните ще отседнат в един от хотелите, в които са настанени хора от киноиндустрията. Това дава шанс да срещнете на живо любим режисьор или актьор. Освен това за вас ще се погрижат професионални гримьор, фризьор, стилист.

Предложението включва победителите да бъдат придружени от любим човек.

За да участвате в надпреварата за безценното преживяване, трябва да сте направили безконтактни плащания с карта Mastercard в магазини dm на минимална стойност от 35 лв. в промоционалния период от 9 март до 9 април 2017 г. и да регистрирате бележките от ПОС трансакциите на страницата на Mastercard. Така, от една страна, с безконтактната трансакция сте заплатили бързо, удобно и сигурно, а от друга – се включвате в играта за награда.

Освен двете големи награди, които предвиждат пътуване до Кан, има и още 100 награди. Те са ваучери за два билета за прожекция по избор в салоните на Кино „Арена“ в цялата страна.

кан фестивала в кан, mastercard

 
 

Новите холивудски двойки на 2017 година

| от chronicle.bg |

Купидон не е като дядо Коледа – да идва само веднъж в годината. Едва март сме, а вече има цяла галерия нови холивудски двойки.

Някои от тези двойки са нови-новички, други просто се събират отново, но това няма значение – важното е любов да има. Например, бившото гадже на Джиджи Хадид The Weekend сега си има нова дружка.

А няма да повярвате с кого ходи Памела Андерсън. Пак е лошо момче, разбира се. Дори най-лошото й досега! Вижте повече в галерията ни.

 
 

Пускат Айфон в нов цвят с чудесна кауза

| от chronicle.bg |

Вече може, да си купим Айфон в червено. Той е факт и има много добра причина за това. Епъл и преди е пускал червени устройства със същата цел.

Средствата от червения айфон ще отидат за благотворителност. Конкретно, парите ще помогнат в борбата срещу болестта СПИН. Новината беше съобщена заедно с представянето на нов, по-малък Айпад Про. Таблетът е по-мощен, притежава по-ярък дисплей, както и нова по-ниска цена. Той има и нови апове, най-важният от които изглежда е „Apple Clips“. Той позволява комбинирането на снимки и видеа в клипче за споделяне.

Ще можем да поръчаме червеният Айфон от 24 март натам. Той ще се продава в нормален и голям размер.

„Откакто започнахме колаборацията си с (RED) (червено – от англ. ез.) преди 10 години, клиентите ни са допринесли значително в борбата срещу СПИН“, казва Тим Кук. „Настоящият телефон с разкошен червен цвят е най-големият ни (RED) продукт досега.“

Изпълнителният директор на (RED) Дебора Дугън споделя: „Емъл е най-големият корпоративен дарител на Global Fund със 130 милиона долара.“

 
 

Bentley има различно виждане за електрическите коли

| от chronicle.bg |

Bentley официално представи амбициозните си планове за атака на луксозния електрически сегмент по време на автосалона в Женева.

Легендарната мрежеста предна решетка включва триизмерна геометрия и специален опушен завършек, които идентифицират EXP 12 Speed 6e като изцяло електрически автомобил. Нещо повече –докато роудстърът се движи, логото „6e“свети в бяло. Сред другите дизайнерски акценти е замяната на страничните огледала с камери. В интериора ще откриете централна конзола от заоблено стъкло, под което се намира OLED екран с висока резолюция. С негова помощ шофьорът управлява навигацията, инфоразвлекателната система и климатика. Дори пътникът си има собствен контролен панел, с помощта на който може да сърфира в интернет.

За разлика от тези подробности, Bentley не споделя нищо за задвижващата система.

Единственото, което разбрахме е, че ако индуктивното зареждане е напреднало достатъчно до момента на серийното производство, то EXP 12 Speed 6e ще го използва.