Японската мечта – лунна слънчева електроцентрала

| от |

Автор Киро М. Иванов

 „Всяко велико дело е предшествано от велика мечта!“

 Тази мисъл е изказана от знаменития писател-фантаст Жул Верн. При него 64 от общо 108-те му смайващи идеи са се сбъднали, за 34 има потвърждение, че са осъществими, а само 10 са нереални.
Най-голямата му идея-мечта откриваме в романите „От Земята до Луната“(1865) и „Около Луната“(1869), които фактически са едно произведение от две части. В него трима астронавти – Барбикейн, Ардан и Никол, пъхнати в цилиндричен снаряд, изстрелян от дулото на артилерийско оръдие, достигат района на Луната. Снарядът е изведен на окололунна орбита, обикаля няколко пъти вечерното ни светило и се връща на Земята. Такъв е сюжетът, предаден с две изречения.

Трябваше да минат сто години, за да станем свидетели на сбъдването на великата мечта-идея! Осъществиха я в 1968 г. тримата американски космонавти – Ф. Борман, Д. Ловел и У. Андерс, с кораба „Аполо-8″! Обикаляйки Луната, те изпълниха и „Жул-Верновата програма“…

Две години по-рано съветската автоматична станция „Луна-9″ извърши меко кацане на Луната, а „Луна-10″ стана неин първи спътник.
Космическата мечта-идея на Жул Верн фактически започна да се сбъдва от 4 октомври 1957 г., когато в бившия Съветски съюз бе изстрелян първият изкуствен спътник на Земята. Четири години по-късно, на 12 април 1961 г., Юрий Гагарин се откъсна от земното притегляне и обиколи нашата малка планета с кораба „Восток“, за да запише името си на първо място в дългия вече списък на космонавтите от много страни в света.

За успехите, постигнати от съвременната космонавтика, четем и слушаме всеки ден. Сега ни е трудно да си представим стопанската и научна дейност на човечеството в областта на радиопредаванията и телевизията, метеорологията и мореплаването, геологията и геодезията, хидрологията и океанологията, селското стопанство и опазването на околната среда без помощта на космически средства.

В близкото бъдеще човечеството очаква с помощта на космическа техника да бъдат решени още по-важни проблеми на човешката цивилизация, свързани с енергетиката и екологията при индустриалното използване на космоса. Защото прогнозите сочат 40% увеличение на консумацията на енергия в 2050 година!

Специалистите твърдят, че няма възможност за ограничаване на глобалното затопляне до плюс 2 градуса по Целзий, ако продължим да използваме конвенционалните фосилни горива като основен енергиен източник, без да улавяме и да съхраняваме въглерода. Според тях в обозримото бъдеще щели да свършат и ресурсите от нефт, газ и въглища, които задоволяват 80% от енергийните потребности. Няма да говорим за атомните и водните електроцентрали, нито за алтернативните източници, чийто относителен дял в общия сбор от енергии все още е малък. Тогава?

Още в зората на космонавтиката великият руски учен К. Е. Циолковски пише:

„…почти цялата енергия от Слънцето пропада в настоящия момент безполезно за човечеството… Няма нищо странно в идеята да се възползваме от тази енергия!“

Чудно ли бе, че в средата на 80-те години на ХХ век учените отправиха взора си към слънчевите електростанции. Пресметнато е, че енергопотреблението на човечеството представлява само 1/10 000 от количеството енергия, която Слънцето доставя на Земята! И още – в Космоса Слънцето свети през цялото денонощие, там няма и помен от облаци. Условията на безтегловност позволяват разполагането на инженерни съоръжения с невиждани размери.

Проблем над проблемите днес са транспортните космически системи (ТКС), ракетите-носители и космическите кораби. По-възрастните читатели бяха свидетели на детството на космонавтиката. Днес млади и стари четем и слушаме за слънчеви електроцентрали не на Земята, не около нея, а на Луната. Мечта или реалност за близкото бъдеще представлява японският проект Luna ring, за когото научихме в края на 2013 година?

– Нашата цел е получаване на неограничено количество чиста енергия, която ще се доставя от Луната на Земята – споделя Тетсуджи Йошида, ръководител на отдела „Космическо развитие“  в корпорацията „Shimizi“ в Токио. – Гигантски пояс от соларни панели ще опасва целия екватор на Луната, за да може непрекъснато да се генерира енергия…
А сега да си представим нагледно получаването на енергията от Слънцето и изпращането й до потребителите. Соларни панели сме виждали, знаем колко ни струва и електричеството от тях. През десетилетията и годините производството им се увеличава, намалява теглото и цената им, но все пак едно е да ги произвеждаш и разнасяш по Земята, съвсем друго е да стигнат до повърхността на Луната.
Казахме, че проблем над проблемите за овладяването на Космоса е транспортът. Поради това японците предвиждат изграждането на пояса да стане с лунни суровини и с помощта на роботи, разположени на Луната. Водата ще се получава посредством третиране на лунната почва с водород, доставян от Земята; бетонът също – чрез размесване на лунна почва с чакъл и с цимент, получавани на място; роботи ще изравняват повърхността на екватора, те ще копаят и дупките за отливането на фундамента за антените, както и каналите, в които ще се полагат кабелите за изпращане на слънчевата енергия до видимата от Земята страна на Луната.

Всичко ще се наблюдава и контролира от Земята 24 часа в денонощието. Предвидена е и група астронавти, които ще помагат на роботите на място по време на изграждането на слънчевата електроцентрала. Конфигурацията на лунния пояс ще е с дължина 11 000 км, а широчината ще варира от няколко до 400 км. Антените, които ще пренасят енергията, ще бъдат с диаметър 20 км!

Процесът на предаване и приемане на енергията ще се управлява непрекъснато посредством радиовръзка; предавателите ще са разположени във видимата от Земята половина на Луната и ще изпращат енергията до приемници в различни точки на Земята.

Роботите, машините и специалното оборудване, произведени в Япония, ще се сглобяват в Космоса, на специална орбитална станция, и оттам ще се пренасят на лунната повърхност. Не зная дали ще ми повярвате, но направата на соларните панели ще става от лунни ресурси в „завод“, който ще се придвижва автоматично по екватора и ще снабдява монтажниците-роботи…

Научаваме, че и Китай възнамерявал да разположи соларни панели на повърхността на Луната.

„Един пояс от такива съоръжения би могъл да захранва целия свят!“ – твърди проф. Оуян Дзъюан от Китайската академия на науките.
За проекти на слънчеви електростанции имаме информация от средата на 80-те години на ХХ век. Предвиждаше се разполагането им да е на околоземна орбита – т.нар. спътникови слънчеви електростанции (ССЕ).

Тъй като няма конкретни данни от японските учени относно проекта им за лунна слънчева електростанция, за любознателните читатели ще съобщим някои данни за спътниковите електростанции, които са с несравними преимущества пред наземните соларни съоръжения. Благодарение на непрекъснатия процес на производство на електричество за 24 часа от тях се получава от 6 до 15 пъти повече слънчева енергия!
Спътниковите слънчеви електростанции представляват огромна конструкция, на която основни елементи са слънчевите батерии. Получаваният от тях електрически ток се преобразува във високочестотно излъчване, което се предава на Земята и отново се преобразува в електрически ток с определени параметри.

Използването на фотоелектрическия способ за непосредствено преобразуване на лъчистата енергия на Слънцето в електрическа на основата на полупроводникови слънчеви елементи с коефициент на полезното действие от 10 до 20% налага „улавянето“ на голямо количество лъчиста енергия и съответно необходимост от много големи площи със слънчеви батерии.

За да добие представа читателят, ще съобщим още, че в средата на 80-те години при полезна мощност на ССЕ от 5 ГВт размерите на слънчевите колектори следваше да са 5х10 км, т.е. 50 кв. км, а масата на електростанцията на работна орбита се предполагаше да бъде от 20 000 до 60 000 тона в зависимост от конструкцията на съоръжението и от системата за предаване на енергията. Още по-впечатляваща е сумарната маса на опорната околоземна орбита (на височина 500 км), която заедно с горивото за междуорбиталния транспорт би достигнала 100-300 хиляди тона!

По някои пресмятания за монтажа на ССЕ в Космоса с прилагането на автоматични методи щели да бъдат необходими 500 монтажници за работа от 6 до 12 месеца.

На въпроса необходимо ли е да проектираме и да строим електростанции в Космоса, отговора търсим в икономическите показатели на ССЕ. При съвременното равнище на технологиите разходите за производство на електроенергия посредством ССЕ значително би превишило стойността на един киловат, получаван от топлинна или атомна електроцентрала.

Вярно е, че масата на слънчевите батерии, както и цената им в края на ХХ век намаляха десетки пъти, но транспортните космически средства си остават проблем над проблемите. Как да бъдат изведени на орбита около Земята милиони и милиони тонове конструкции?
Една от идеите е с ядрени ракети-носители за многократна употреба.

Представа за мащабите на космическите производствени комплекси и за транспортните нужди можем да получим от оценките, съдържащи се в някои проекти за създаване на ССЕ. Ако производството на панелите и слънчевите батерии е на орбита (масата им представлява 50% от общата маса на ССЕ), за разполагане на демонстрационна ССЕ с мощност 30 МВт на геостационарна орбита щял да е необходим експериментален завод с 4 поточни линии (всяка с маса по 100 т и производителност 1200 кв. м в денонощие при обслужващ персонал общо 50 души).
За разполагане на система от ССЕ с мощност 5 ГВт щял да е необходим орбитален завод с 16 поточни линии (всяка с маса 200 т и производителност 8500 кв. м в денонощие) и численост на персонала 210 човека.
Оставям читателите сами да повярват или да не повярват на изявленията на японските и китайските учени.


Все пак тя си остава за нас тайна

Милиони години нашата майка Земя и небесната царица – Луната – си пращат мълчаливи погледи, гледат се като тайнствени загадки, виждат се, а не се познават. Науката и фантазията издигат човешкия дух до красивата наша спътница и се мъчат да я разгадаят, да я разберат. Колко мечтатели през хубавите нощи вдигат печални и учудени погледи към нея, колко астрономически тръби стрелят с проницателните си мъртви стъклени очи!

Науката и астрономията са ни открили много неща за Луната. Но все пак тя си остава за нас тайна.

(Из „Ян Бибиян на Луната“ от Елин Пелин)

Как ще се събира слънчевата енергия в Космоса

Американският фантаст, професор по биохимия в Бостънския университет Айзък Азимов, по време на Световното изложение през 1964 г. прогнозира във вестник „Ню Йорк таймс“ как ще изглежда светът петдесет години по-късно, в 2014 година:

„… 7. Големи слънчеви електроцентрали ще работят в пустините – в Аризона, Израел, Казахстан. До 2014 година трябва да бъде разработена технология за „събиране“ на слънчевата енергия в Космоса и изпращането й на Земята…“

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

10 нърди момичета от малкия екран, които са страшно секси в живота

| от chronicle.bg |

Какво правиш, ако си сексапилна жена и трябва да изиграеш ролята на нърди момиче в сериал?

Наистина, как се подготвяш да изиграеш роля на не толкова привлекателна жена, дори леко отблъскваща, в името на кариерата?

Може би затова им казват добри актриси… Щом успяват да се справят.

Няма да повярвате колко често срещано е това. И за да ви го докажем събрахме на едно място 10 подобни примера.

Красиви жени, които играят нърди роли в сериали – вижте кои са в галерията горе.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.