Властелинът на компактния SUV клас

| от |

Тест-представяне Dacia Duster фейслифт.Duster_2569-1

Dacia Duster бе представен през 2010 година на автомобилния салон в Женева. Отзивите за първия SUV модел на румънското подразделение на Renault бяха повече от положителни, въпреки известния скептицизъм в началото, тъй като моделът предложи няколко огромни предимства – опростеност, модерни двигатели, оф-роуд способности и най-вече уникална за SUV сегмента цена. Тези качества определено донесоха сериозен пазарен успех на модела и за три години по цял свят бяха реализирани над 820 000 бройки. От тях 450 000 с емблемата на Dacia, а останалите с логото на компанията – майка Renault.

Duster_1618-1

Закономерно в автомобилния свят, три години след представянето си Duster бе подложен на фейслифт. Дебюта на така наречената „фаза 2” бе на салона във Франкфурт през септември 2013 година, а скоро след това всъдеходът стъпи и на българския пазар. Макар на пръв поглед промените в модела да не са генерални, оказа се, че новости и най-вече подобрения не липсват. Инженерите на Dacia са работили в няколко направления – освежаване на дизайна, подобряване на комфорта и обновяване на технологиите.

Duster2_1433-1

На външен вид, новият Duster е запазил огромна част от силуета и цялостния вид на предшественика си. Първата очевадна разлика е в предницата. При фейслифта виждаме нова решетка, украсена с хромирани ивици, характерна повече за концептуален, а не сериен модел, която в случая стои добре на румънския оф-роудър. Въздухозаборникът е разположен по-ниско, обновени са и фаровете. Освежени са и релсите на покрива, които вече носят логото на модела, а отзад е наблегнато повече на хромираните детайли. Към гамата лети джанти са добавени и нови 16-цолови колела Dark Metal с гуми Mud and Snow. Надписът 4WD на задния капак сега стои доста по-сериозно от шарения стикер в предходния модел.

Duster2_1593-1

Интериорът определено е огромен скок в развитието на Duster. Вече се предлага избор между 4 тапицерии, включително кожена. Седалките са с нов дизайн, като тези отзад са с подсилена облегалка, а от Dacia обещават повече възможности за персонализация. Една от генералните новости в купето е преместването на бутоните на електрическите стъкла на вратите. Единствено контролът на ел. огледалата е останал на нелепото си място под ръчната спирачка. Приятно впечатление правят повечето на брой системи и глезотии, които се предлагат серийно или като опция. За разлика от спартанския Duster 1, сега на разположение има круиз контрол с ограничител на скоростта, паркинг сензори отпред и отзад и новата аудио-навигационна система Media Nav с голям тъч скрийн монитор. Последният, по наши наблюдения, е разположен малко по-ниско от ергономичното, за сметка на високо вдигнатите клапи на климатика/отоплението.

Duster2_1618-1

В технологично отношение също има напредък – Electronic Stability Program (ESP) е монтирана стандартно на новия Duster. Стандарт са също ABS и спирачния асистент. Пасивната сигурност е поверена на 4 въздушни възглавници още в базовото ниво. Инженерите на Dacia са се постарали да намалят нивото на шум чрез поставяне на нови уплътнения на вратите и прозорците, както и на нова преграда между двигателния отсек и купето. Определено им се е получило, защото сега в Duster е една идея по-тихо, особено на висока скорост по магистралата. Не, че над 140 км/ч не е доста шумно в купето, но пък съгласете се, че това не е магистрална „резачка”, а машина с оф-роуд претенции.

Двигателната гама е обновена чрез добавянето на 1,2-литров бензинов турбо двигател TCe 125. За момента той ще се предлага само за 2WD модификациите и затова не ни е много интересен.

Duster_2077-1

Моторите при 4WD версиите са добре познатите от досегашния модел 1,6-литров бензинов и 1,5-литров дизел, като първият се предлага и с версия с газова уредба на пропан-бутан. Всички агрегати са с функция Eco Mode и индикатор за смяна на предавките. Eco Mode помага на водача да намали разхода на гориво като блокира в определени настройки, когато бъде активирана, които ограничават динамиката на двигателя и топлинния комфорт. Индикаторът за смяна на предавките (GSI) използва визуални сигнали, за да информира водачите за най-добрия момент за превключване на по-висока или по-ниска предавка.

Както и преди, адмирациите си остават за 1,5-литровият дизел със 110 к.с, който работи по-рафинирано от бензиновия си събрат. От друга страна, блазни предложението за поставяне на газова уредба в бензиновия модел, което е особено практично, ако по-голяма част от времето колата се използва в града, където студеният старт и често късите разстояния като цяло унищожават дизеловата икономичност.

Duster_2452-1

Както и досега, румънският джип се предлага с 6-степенна механична трансмисия (за 1,6 бензин 2WD е 5-степенна), с къса първа предавка, която да играе ролята на понижаваща предавка при оф-роуд шофиране. И като заговорихме за оф-роуд, 4х4 системата е с електромагнитна муфа, включваща задния мост в зависимост от избрания режим – 2WD, Auto или Lock. В първия случай подаването на тяга към задния мост се изключва, във втория системата сама разпределя до 50% от въртящия момент назад, а в третия, подаването на мощност е заключено 50:50 между предните и задните колела. Интересно е да се отбележи, че оф-роуд режимът при Dacia Duster е активен при скорост до 60 км/ч, а при братовчедите му от Nissan е само до 40.

Duster_1903-1

Че Duster е може би най-подготвения за оф-роуд модерен „паркетник” сме заявявали многократно. И как не – клирънс като на Defender (210 мм), сериозни ъгли на атака, спускане и рампа (29,3 х 34,9 х 23 градуса) и комфортните за оф-роуд преден и заден надвес са си живо доказателство. Тестът ни в Габровския балкан – също. А и да припомним знаменитите участия на джипката в състезания като Aicha des Gazelles и Breslau (при това в екстремния клас и почти без модификации).

Duster_2145-1

Най-доброто при новия Duster, разбира се, си остава цената. А за радост на всички ни, тя не е повишена, въпреки новите глезотии. Най-евтиният 4х4 модел с бензинов двигател започва от 24 990 лв., а най-достъпният дизел – от 27 290. От миналия месец се предлага и версия с N1 хомологация, даваща право на данъчен кредит.

http://www.off-road.bg/

 

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105

 
 

Излиза римейк на „Цар Лъв“

| от chronicle.bg |

Дисни реши – Доналд Глъвър ще играе Симба в римейка на великия „Цар Лъв“. Джеймс Ърл Джоунс пък се завръща в иконичната си роля на Муфаса.

Режисьор ще е Джон Фавро. Миналата година той направи римейка на „Книга за джунглата“. Решено е „Цар Лъв“ да бъде микс от жива игра и 3D анимация.

Доналд Глъвър има много нови проекти през тази година. Той трябва да разработи няколко телевизионни продукции за САЩ, както и да играе Ландо Калрисиан във филма за младия Хан Соло, който в момента се снима. През декември той издаде и третия си албум под псевдонима Чайлдиш Гамбино.

Повече информация за римейка на „Цар Лъв“ предстои.

 
 

Сериалите, които свършват през 2017

| от chronicle.bg |

Нищо не е вечно.

Гадното чувство, когато приключиш хубав сериал и се чудиш какво да правиш с живота си, е познато на всички – обикновено това се случва с хубавите книги. Да приключи сериалът ви завинаги обаче – ето ви съвсем друга мъка.

Миналата година се разделихме с много актьори. През тази обаче ни очаква краят на много сериали. Подготвихме галерия с всички тях.