В НАСА тестваха успешно вечен двигател, който работи без гориво и опровергава законите на физиката

| от |

Експерти на НАСА са извършили успешни изпитания на двигателяEmDrive, осмиван от учените от 10 години. Принципът на действието му нарушава фундаменталните закони на физиката, но понеобясним начин той работи, като променя коренно перспективите за усвояване на космоса, предаде Нюзру.

Двигателят EmDrive е изобретен от британеца Рождър Шоуър и не се нуждае от гориво, тъй като в него се използва енергията на микровълните. Първият експериментален модел е бил изграден още през 2003 година. Тогава той е дал 16 милинютона тяга. Учени продължили дасе надсмиват над изобретателя дори тогава, когато през 2009 година група китайски изследователи повторили успешно експеримента. Сега доклад за извършени изпитания качи на на сайта си НАСА. В статия на американски изследователи, работили под ръководството на доктор Харолд Уайт от космическия център „Линдън Джонсън“, са описани 8 дни от август 2013 година, през които е била демонстрирана жизнеспособността на невероятната идея.

Hi-News пояснява, че двигателят на Шоуър генерира тяга чрез трептене на микровълните около вакуумен контейнер. Електричеството, необходимо за създаване на микровълни, се добива с помощта на слънчева светлина. Така устройството не изисква използването на гориво и на практика може да работи вечно, докато не се появи механическа повреда. Сайтът Gizmodo пояснява, че идеята за такъв двигател изглежда безумна,  а на теория той просто не трябва да работи.  Въпреки това изпитанията потвърждават, че това се случва.  „Тестовите изпитания показват, че уникалната конструкция на микровълновия двигател действително позволява да се създаде сила, която е невъзможно да бъде описана от класическата гледна точка на електромагнитното явление, и все пак той предполага взаимодействие с квантовия вакуум на виртуалната плазма“ – се подчертава в отчета на НАСА.

Измерванията показват наличие на 30-50 милинютона тяга. Gizmodo пояснява, че двигателят противоречи на основния принцип за запазване на импулса. Теоретично би могло да се допусне, че двигателят работи, защото е допусната грешка при конструирането, но моделът е тестван от два независими екипа от изследователи. А в недалечно бъдеще идеята навярно ще искат да проверят руски и европейски учени. The Guardian Liberty Voice напомня, че в НАСА отдавна търсятвъзможности за пробив в космическите пътешествия. EmDrive, който се основава на Специалната теория на относителността на Айнщайн и на принципите на движение на импулсите на светлината, може да направи много по-реални мисиите в далечния космос. Заложената в него концепция може да промени бъдещето на космонавтиката.

 

 
С БТА

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Китай ще създаде свръхмощен компютър с производителност 1 ексафлопс до 2018 г.

| от chronicle.bg |

Китайски специалисти планират да създадат до 2018 г. нов свръхмощен компютър, с производителност 1 ексафлопс (квинтилион (10 на 18-та степен) операции в секунда), предаде ТАСС.

Разработката „Тянхъ 3″ ще бъде „най-напредналата в света, надминаваща всички съществуващи аналози“. Тя ще превъзхожда десетократно „Сънуей ТайхуЛайт“ – най-мощният засега компютър от версията „Топ 500″.

„В текущата година Китай ще направи пробив в това направление, както при процесора, така и в съпътстващата технология. В резултат ще бъде създаден прототип на свръхмощна изчислителна машина с производителност 1 ексафлопс. Фактически сме изправени пред нов етап в производството на компютри. Това ще позволи на Китай по-бързо, с по-голяма точност и широк обхват да решава редица сложни научни проблеми“, казаха учените.

В частност се планира данните от машината да се използват в генното инженерство при анализа на структурата и последователността на подреждане на протеините.

„Предполага се, че благодарение на този компютър ще се направят нови открития в областта на медицината“, каза Мън Сянфей, директор в Държавния център за суперкомпютри в гр. Тянцзин.

Изобретението ще се създаде изключително въз основа на национална технология и ще бъде готово за експлоатация в режим на проект до 2020 г. Китайските учени казаха, че той ще бъде представен преди американските учени да покажат на света своята окончателна версия на компютъра със скорост повече от 1 ексафлопс.

Източник: БТА

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.