Toyota RAV4: 20 години на пазара

| от |

През месец май 1994 година, на пазара излиза серийната версия на компактния SUV Toyota RAV4. Моделът е представен малко по-рано – на автомобилния салон в Женева, а корените му се крият още в края на 80-те години на миналия век.


 

1

След появата си на пазара преди 20 години, Toyota RAV4 предизвиква истински бум. В началото от Toyota залагат на около 4500 продажби, но още първия месец заявките надхвърлят 8000. Името си моделът получава от фразата Recreational Active Vehicle with 4 wheel-drive (автомобил за свободното време с 4 задвижващи колела). В началото е представен като компактен триврат модел и е бил доста различен от традиционните 4х4 автомобили с повишена проходимост – малък за времето си двулитров двигател, монокок купе и независимо окачване с дължина от едва 3,69 метра (или по-къс от колите в днешния В-сегмент). Смело можем да твърдим, че именно RAV4 поставя основите на съвременния SUV сегмент.

2

На автомобилния салон в Токио през 1989, Toyota представя концепцията RAV-FOUR, индикираща желанието на японците да представят нов тип 4WD автомобил. Студията била единствено шоу модел, без пълна детайлност за евентуален сериен модел. Идеята, обаче се приела доста добре и през март 1991 била дадена зeлена светлина за проекта.

3

По това време, на главният инженер на компанията Масакацу Нонака му било доста трудно да убеди другите департаменти в Toyota, че би било възможно създаването на масово производство за автомобил, продаващ се в сегмент, който дори не съществувал. Тогава фразата “Sports Utility Vehicle” била все още непозната и много хора в компанията просто не можели да си представят такъв тип компактен 4х4. Така, разработката забуксувала поради вътрешни противоречия. Екипът, работещ по RAV4 почти се предал, когато дошла неочаквана подкрепа в лицето на търговските подразделения в Европа и Япония. Следейки пазара отблизо, мениджърите преценили, че това било правилното време за този тип автомобил. И се оказали прави – още по време на пазарната си премиера Toyota RAV4 станал тотален хит.

4

През 1994 година били продадени 53 000 бройки Toyota RAV4, следващата година продажбите се удвоили, а после и утроили. Миналата година броят на продажбите е бил десетократно по-голям от този през 1994. Както Над 5 милиона са продадените до момента компактни японски SUV, от тях 1,3 милиона в Европа. Близо 90% от произведените машини все още се движат по пътищата. Разбира се, конкуренцията също не спяла през тези 20 години – през 2010 на пазара имало 10 различни модела в компактния SUV сегмент, а днес те са вече 19. Пазарът на подобен род возила е нараснал с 36% между 2008 и 2013 година, като се очаква този ръст да продължи стабилно.

5

Освен, че нараства, от 1994 година насам сегментът доста се променя и развива. Едно време клиентите купували компактен SUV като алтернатива на хечбек или купе, а днес пазарът е насочен повече към семействата, търсещи заместници на MPV и комби моделите. Естествено, Toyota следва тези тенденции и можем да видим, че настоящото, 4-то поколениеToyota RAV4 е доста различно от предшественика си, с доста по просторен интериор, по-висококачествени материали и доста по-голямо внимание върху комфорта.

6

Първото поколение на Toyota RAV4 се произвежда между 1994 и 2000 година. Автомобилът е лансиран като триврата версия с напречно монтиран двулитров бензинов двигател с мощност 115 к.с. и постоянно 4х4 задвижване без бавни скорости. Купето е монокок конструкция с независимо окачване, a като цяло за база служи шасито на Corolla. През 1996 година е представена и версия с 5 врати, както и вариант с мек таван на тривратия модел.През 1998 моделът минава фейслифт, а година по-рано е представен и първият електрически задвижван RAV4 EV.

7

Второто поколение на RAV4 се произвежда от 2000 до 2006 година. Моделът леко нараства спрямо предшественика си и вече се предлага с два двигателя – 1,8-литров със 123 к.с. и двулитров със 150 к.с. Задвижването 4х4 е модифицирано с Торсен диференциал и LSD блокаж на задния мост като опция. През 2002 започва внедряването и на двулитров дизелов двигател. За някои пазари се предлагат две версии – Edge и Cruiser с разлика в някои елементи по екстериора. За моделната 2004 година RAV4 минава през фейслифт, като получава 2,4-литров бензинов двигател със 161 к.с. на мястото на двулитровия. Обновленията си личат най-вече в предната част, където има нова броня и обновени светлини. В САЩ компактният SUV става любимец на жените, които представляват най-голямата пропорция клиенти сред всички модели и марки на пазара.

8

Третото поколение на Toyota RAV4 вече се изгражда на изцяло нова платформа. Тривратата версия отпада, но остава опцията за две колесни бази за някои пазари като САЩ и Русия. Цялостната дължина нараства с 19 см при късата и 47,5 см при дългата база. Гамата двигатели нараства, като вече се предлагат 2,0, 2,4, 25, и 3,4-литрови бензинови двигатели, както и 2,2-литров дизел с два варианта на мощността. Нова е и 4WD системата, която вече е с електронно контролиран куплунг, прехвърлящ двигателното усилие между прения и задния мост. В допълнение се предлагат и асистенти за потегляне и спускане по наклон. Клиентската група започва да се измества от млади двойки и неженени хора към майки и млади семейства с деца. За моделната 2009 RAV4 минава през освежаване, като получава сериозен редизайн и нов 4-цилиндров двигател, както и много нови системи за сигурност и забавление. През 2011 всъдеходът получава още един, лек фейслифт.

9

Настоящото, четвърто поколение Toyota RAV4, бе представенопрез есента на 2012 година и е на пазара от миналата пролет. Моделът вече се предлага само с една колесна база и 5 врати за всички пазари. Предлага се с двулитров или 2,5-литров бензинов двигател и дизели с обем 2 и 2,2 литра. Системата 4х4 е новата Dynamic Torque Control AWD, следяща с многобройни сензори различни процеси при движение на автомобила.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.