Това се случва, когато обикновени хора се срещнат със Стив Джобс

| от |

Препоръки от хора, които съвсем случайно са се срещнали със Стив Джобс. Срещи на различни места от  кафетарията до решаване на проблеми от техническа поддръжка.

Човекът, който каза на Джобс, че той ще съсипе на Apple|

Това е историята на Майкъл Смит :

Преди завръщането си в Apple, беше ясно, че компанията има проблеми. Лари Елисън размишляваше за враждебно поглъщане на компанията, но някои от нас, които държахме на Apple, ни се струваше, че планът за възстановяване на тогавашния изпълнителен директор, Гил Амелия , може да успее.

Написах едно страстно писмо до Стив, молейки го да намери нещо друго да прави със собственото си време. „Моля те, не се връщай в Applе, ще я опропастиш“.

… и след това той отговори с с думи, които никога няма да забравя:

„Може би си прав. Въпреки това, ако успея, не забравяй, когато се погледнеш в огледалото да се наречеш „задник“ от мое име“

Приятел от детството на Джобс, който се преструвал, че не го познава.

Джак Харингер е приятел на Джобс още от детството им в началото на 60-те, но двамата се разделят след като започнали да учат в  различни гимназии. След това, през 1976 -та, те се срещат в някакъв магазин:

Той се появи от нищото, позна ме и ме извика. „Не си ли ти Джак Харингер от основното училище?“ И в тази милисекунда, направих нещо, за което съжалявам най-много в живота си. Аз отговорих: „Да, аз съм … а кой си ти?“ И през цялото време се правех, че не си спомян кой е той.

Денят в който Джобс се кара за рестото в магазина.

От Рой Перейра:

Натъкнах на Стив в супермаркет в Пало Алто, в близост до нашия дом. Той беше пред мен и плащаше за своите продукти. Бяхме на експресната каса, а той беше облечен с традиционния черен пуловер. Това се случи някъде около 2000-та.

Виждам как този богат и умен човек се разправя с касиер за това колко ресто трябва да му бъде върнато. Той настоя, че трябва да му дадат още 25 цента ресто.Заседанието продължи няколко минути и блокира цялата лента.

Денят, когато Джобс влезе в конкурентен магазин за електроника, срещу магазина на Apple

Става въпрос за магазина на Helio в Пало Алто, разположен срещу магазина не Apple. Джобс влязъл, но, но служителите в магазина не го разпознават. Две седмици по-късно, същият мениджър на магазин е бил на смяна и правил презентация на клиенти на новия Helio смартфон. Той внезапно бил прекъснат от някой, който е влязъл в магазина. Това е същият човек в черен пуловер и сини дънки. „Вие, момчета, все още не осъзнават, нали?“ повикал човека от входа на магазина. Преди мениджърът на успее да отговори, човекът си заминал.

Шефът видимо разстроен , казал на клиентите „Този, за кого се мисли?“
„Това е основателят на Apple“, отговорил един от клиентите.

Човекът, който получи техническа помощ по телефона от Джобс

Мат Маккой редовно имал проблеми с новия си MacBooк  и от време на време пише имейл на Джобс за проблема

На следващия ден получих обаждане от Пало Алто.

Аз: “ Ало? „

Подвикващия: „Хей Мат. Тук е Стив Джобс. Просто исках да ви кажа, че получих твоя  имейл и ще направим всичко, за да възстановим твърдия ти диск.“

Аз: “ Уау … благодаря ти!“

Подвикващия: „Сега ще ти дам моя помощник и той ще се погрижи за теб. Ще свършим работата . Изчакайте.“

След обаждането той ме прехвърли към един мъж, който се казваше Тим. Все още не съм сигурен как му беше фамилията … и дали не е възможно да е Тим Кук ?

И Джобс чака на опашка

Историята е на Андрю Гербер Даффи: Бях в магазина Sony Style в Stanford Mall…Не си спомням какво купувах.

Докато бях в опашката пред касата видях,`че Стив е двама човека пред мен. Беше облечен в черно поло и избелели дънки. Под ръка държеше проектор.

„Искам това да ми се опакова“ каза на касата, като беше доста отегчен

За моя изненада, човекът на касата въобще не обърна внимание кой стои пред него.

„Добре – отговори той –  на чие име да го запиша? „

„Пиши го на Стив“ отговори Джобс.

Денят в който Джобс обяснил защо е подобрил качеството на  храната в кафенето на Apple.

Гавин Кук е работил за един от най-големите клиенти на Apple. На официална среща, той попитал: „Стив, как промяната на храната във фирменото кафене повлия на културата на Apple?“

„Това няма нищо общо с културата на компанията. Храната, която ни даваха беше кофти!

И рядко някой яде там, а когато излизаха от офиса рядко ги нямаше само за един час, а излизаха за по час и половина или два, поради което работата не вървеше. А когато в ресторанта говорят за своите проекти, може да им хрумне нещо. Така че се обадих на един мой приятел, който е известен готвач и го попитах дали би искал да дойде да работи тук. Той каза, че иска да вземе пещ за пица на дърва, и аз му казах “ Готово! “ Така че сега персонала в кафенето са служители в компанията и когато инженерите трябва да работят до късно можем да държим кафенето отворена. Сега имаме и вегетариански кухня и повече възможности. С добра храна , хората остават в службата и заздравяват връзката по между си.“

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.