Тест на писта. Audi R18 e-tron quattro и Audi R8 LMS ultra

| от |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от днес, а ексклузивно само за читателите на Chronicle.bg представяме водещата история в него. Още много интересна информация от света на автомобилите можете да намерите на www.ams.bg

Тест на писта Audi R18 e-tron quattro и Audi R8 LMS ultra
Спортна двойка

Със своите три победи в 24-часовите маратони Audi доказаха категорично способността си да създават не само бързи, ни и изключително издръжливи болиди. Имахме шанс да се убедим лично в качествата на победителите – технологичното чудо от Льо Ман R18-LMP1 и много по-земния, но не по-малко впечатляващ R8-GT.

Не би трябвало да си магьосник, за да управляваш пистов болид – в крайна сметка и той като всеки друг автомобил има четири колела, три педала и един волан… Не виждам никакъв повод за паника. Пък и колко бързо ще се движим решава не автомобилът, а пилотът. Тоест аз. Значи спокойно!
Капка пот се изтъркулва по челото и попада в окото ми. Примигвам неволно и установявам, че в Audi R18 e-tron quattro с едно око не виждам много повече, отколкото с две. Амбразурата пред мен прилича твърде малко на нормално челно стъкло и човек трябва да разчита до голяма степен на въображението си, за да разбере накъде отива.
Заклинанията, с които преди малко се успокоих и се опитах да си вдъхна увереност, постепенно започват да губят силата си. Всичко започна още при влизането в спортната легенда R18 – наложи се да сгъвам тялото и крайниците си като в наръчник по Камасутра, за да се напъхам в тесния като иглено ухо кокпит на болида. Лийна Гейд, британка от индийски произход и състезателен инженер на Audi, щеше да умре от смях, наблюдавайки физическите ми терзания. Лийна ще остане в историята на 24-часовата надпревара на Льо Ман като първата жена, спечелила състезанието като член на инженерния екип на R18.
Дребничката, чевръста и очевидно доста проницателна и пряма като характер Лийна не спести коментара си, след като най-накрая успях да се наместя зад волана – ниско долу в подобната на вана седалка и с високо вирнати като в плажен шезлонг крака. „Да знаеш, че не ставаш за бързи пилотски смени.“ Женски забележки и моторни спортове – шокиращо неочаквана комбинация!
R18 със сигурност е най-сложната състезателна машина, напускала някога халетата на Audi Sport и задействането на всички бордови системи отнема известно време. Не ми остава нищо друго, освен да се доизпотя и да се поогледам. Как по дяволите е възможно човек да побере 21 превключвателя, 12 светлинни индикатора и един екран върху малко по-голям от чаена чинийка волан? А друго човешко същество да следи всичко това? И да го управлява – заедно с шестте планки и допълнителните два бутона зад волана… Да не говорим за деветте регулатора и превключвателя на левия панел. Кое за какво беше сега? Имам чувството, че ще летя до Луната, а няма да завъртя само няколко обиколки на пистата Мизано…

R18 изглежда като продукт на чужда цивилизация
Със сигурност няма да успея да излетя в космоса, но болидът наистина напомня извънземен кораб. „Това е най-сложното нещо, което сме създавали досега“, признава и шефът на спортната дейност на Audi Волфганг Улрих. Регламентът в клас LMP1 на Льо Ман в момента е истинско пиршество за инженерния талант и предлага реални възможности за постигане на примирие между вечните врагове в лицето на екстремната динамика и енергийната ефективност. Мощта на двигателя с вътрешно горене се съчетава перфектно с акумулираната от хибридната система при спиране енергия, която се връща обратно на пътя като тяга в колелата на предния задвижващ мост на болида. Тук противоположностите са заставени да работят съвместно – главозамайващата скорост и спиращото дъха ускорение успяват да влязат в рамките на строгите изисквания по отношение на емисиите, свръхлеките конструкции да се съчетаят с оптимизацията на мерките за безопасност, а максималната аеродинамична притискаща сила да се комбинира с ниското въздушно съпротивление. Крайният резултат е състезателен прототип, оставящ далеч зад гърба си всички себеподобни в историята на моторните спортове. Едновременно с педантичното разпределение, съхранение и внимателно оползотворяване на всяка трошица енергия, сумарната системна мощност на болида надхвърля фантастичната граница от 800 к.с., а общото тегло на състезателната машина е сведено до рекордно ниска стойност.
„Трябва да спираш с левия крак.“ Поглеждам към Марсел Феслер и се опитвам да открия в изражението му знак, че се шегува. Едновременно с това опипвам с крак пространството отдолу с надеждата да се ориентирам. Оказва се, че педалите са само два… И това не е всичко, защото нямам избор – или спирам с левия крак или не спирам въобще. Отдясно е газта. Така че трябва да подтисна дългогодишните спирачни рефлекси в десния си крак и да започвам с магиите още от бокса… Докато се съвземам от шокиращата изненада, механиците избутват R18 навън, а Лийна ме пита дали съм прочел и разбрал съдържанието на задължителния Driver Manual. Мълча виновно, а тя отбелязва с назидателния тон на начална учителка „You haven’t done your homework, Marcus!“
Стартирането на R18 се оказва много проста работа – също като да си вържеш връзките на обувките със зъби… Слагате превключвателя „Mode“ в позиция 4, а този на системата ASR в позиция 10. DMS регулаторът на хибридната система трябва да се издърпа напред и после да се премести надолу. После включвате първа предавка с натискане на планката зад волана, като преди това сте отцепили съединителя посредством натискане на друга подобна планка. Но това не е всичко, защото идва време да активирате режима „Pitspeed“ с поредното лостче! Чак тогава можете да натиснете стартовия бутон, да подадете газ и да отпуснете съединителя. Къде беше ръчката на проклетата ASR? И защо по дяволите тръгвам на пълна газ? В крайна сметка успявам да задавя брилянтно машината и да докажа за пореден път твърдението, че всяко начало е трудно…
Най-накрая излизам някак от питлейна. Болидът на Audi жадува за скорост, а съзнанието ми просто се опитва да поддържа темпото. R18 ускорява на изхода от завоите с направо невероятно за пълната тяга сцепление с асфалта и се впуска по правата – въпреки сериозната за пистов болид намеса на системата ASR. Заслуга за това несъмнено има и електродвигателят на предния мост, който допълва усилията на дизеловия мотор толкова убедително, че трудно успявам да ги догонвам с превключването на предавките. Това си има обяснение – смяната на скоростите тук не следва просто промяната на оборотите на двигателя, а се води по изчисления от управляващата електроника оптимален момент за преминаване на по-горна предавка. Компютърът вече знае как ще продължат нещата по-нататък и от колко допълнителна хибридна подкрепа ще се нуждае дизелът. Четирилитровият V6 и неговите 800 Нм имат грижата за осигуряването на основното ускорение – в останалото просто следват командите на електрониката.

По-висока скорост с по-нисък разход
На практика R18 е нещо като електромагнитна буря на колела. Спирането, рекуперацията, съхранението и оползотворяването на излишната енергия при ускорение са процеси, развиващи се в реално време с оптимално за всеки един момент и ситуация управление. Загубите по отношение на мощността на оптимизирания за максимална икономия на гориво дизелов двигател се компенсират с излишък от хибридната система, което отговаря на въпроса защо в тазгодишното състезание LMP1 прототипите в Льо Ман бяха по-бързи от тези в миналогодишното, въпреки че разходът им на гориво бе значително по-нисък – в случая на триумфиралия на финала R18 с точно 22%!
Оказва се, че тази фурия може да спира също толкова брутално, колкото и да се ускорява, но за целта пилотът трябва да владее оня номер с левия крак. Ако връзката между главния мозък и левия долен крайник не е напълно изрядна, спирането се превръща в странен танц на границата на стабилността до момента, в който колелата застиват в покой, въпреки че би трябвало да се въртят. И обратно. Ограниченията тук не произтичат от възможностите на автомобила, а от тези на пилота.
Това важи в особена степен за бързите завои, в които аеродинамичният натиск залепва R18 към асфалта като с невидима ръка и позволява постигане на скорости в кривата, надхвърлящи всяко въображение. Всъщност по-точно би било да се каже „би позволил“, защото стабилността на професионалиста R18 върху асфалта надхвърля многократно психическата стабилност на аматьора зад волана. В участъци, в които професионалните пилоти натискат безмилостно до ламарината, графиката на ускорението при моя милост бележи срамно високи амплитуди, дължащи се не само на скромност и съзнателно въздържание. В крайна сметка май наистина трябва да си магьосник, за да пришпориш както трябва машина като R18…
Заводските пилоти като Марсел Феслер не само владеят с лекота управлението на болида на абсолютния лимит по отношение на скоростта, но успяват да свършат и значителен обем допълнителна работа зад волана – наред със следенето и справянето с по-бавния трафик на пистата, съобразяването и противодействието на атаките на конкуренцията, те трябва да се вслушват и в наставленията на Лийна и нейните колеги в бокса и да въртят и натискат бутоните и регулаторите по волана и таблото пред тях в опит да намалят до минимум разхода на гориво.
Как е възможно всичко това? „Въпрос на тренировки“, подхвърля с усмивка Феслер. Оказва се, че швейцарския пилот има в къщи точно копие на волана на R18 и редовните упражнения с него му позволяват да прелисти до страница 55 на подменю 17 със затворени очи, след което да натисне бутона за потвърждение и да премине към друг режим без дори да поглежда какво прави. „След време това става част от теб и въобще не те разсейва по време на състезанието.“

Неравна битка – GT срещу LMP1
Ясно каква била работата… Моят опит да отчета максималната скорост в края на старт-финалната права едва не завърши с пропускане на точката за спиране. Меко казано… Затова предпочитам да не се доверявам на аматьорските си преценки, а да се вслушам в мнението на истинските магьосници за силните страни на R18 такива, каквито единствено те могат да ги усетят. „Впечатление правят сцеплението, ускорението и цялостното ниво на силовия тракт“, отбелязва Феслер. Не ми остава нищо друго, освен да се съглася…
Всъщност колко далече от простосмъртните състезателни машини е отишъл R18 личи най-добре от сравнението между него и GT варианта на серийния R8, което Audi ни дадоха възможност да направим на пистата Мизано. Между другото, R8 LMS не отстъпва по нищо на успехите на R18-LMP1 – победите в генералното класиране на 24-часовите маратони на Спа и Нюрбургринг през този сезон в актива му са повече от сериозна атестация.
Hо при него всичко е толкова просто и нормално, че отпечатването на любимия на Лийна наръчник на пилота би било чисто разхищение на хартия. „Сядаш, стартираш и тръгваш“, напомня ми процедурата заводският пилот Маркус Винкелхок, който има принос и за двете тазгодишни 24-часови победи на болида. Практически нищо в R8 не се нуждае от допълнителни разяснения – даже мога отново да ползвам десния си крак за спиране. Ускорението и намаляването на скоростта, бързината в завоите и сцеплението при спиране тук възвръщат естествените си отношения и не се опитват да прегреят процесорите в мозъка ми. „Това е разработка за нашите клиенти, състезаващи си в GT класа, а не научноизследователска лаборатория като R18“, споделя ръководителят на отдела, обслужващ клиентските отбори на Audi Ромоло Либхен. Не ви трябват никакви магии, за да управлявате R8. Виж, за R18 трябва да сте истински магьосници!

Teкст: Maркус Шуриг
Снимки: Audi

Технически характеристики:

Audi R18 e-tron quattro

Каросерия
Едноместен закрит пистов прототип по изискванията на регламента за категория LMP1 на Льо Ман, дължина х широчина х височина – 4650 x 1900 x 1050 мм, вместимост на резервоара 54,3 л, минимално тегло 870 кг
Ходова част
Независимо окачване отпред и отзад с двойни напречни носачи, коаксиално свързани винтови пружини и телескопични амортисьори, задействани от лостова система (отпред на натиск „рushrod”, отзад на опън „рullrod”), спирачки с вътрешновентилирани и усилени с въглеродни влакна композитни дискове на предните и задните колела, гуми с размер 31/71-18 отпред и отзад
Силово предаване
Задно предаване (двойно в хибриден режим), седемстепенна секвенциална скоростна кутия
Двигател/хибридна система
Шестцилиндров V-образен дизелов двигател със система за принудително пълнене с турбокомпресор и междинен охладител, работен обем 4000 см³, максимална мощност > 395 кВт (537 к.с.), максимален въртящ момент > 800 Нм. Тягов електродвигател/генератор на предния мост, максимална мощност > 170 кВт, акумулиране на енергията чрез електросистема с маховик и капацитет > 600 кДж.

Технически характеристики:

Audi R8 LMS ultra

Каросерия
Състезателен болид по изискванията на регламента GT3 на FIA, дължина х широчина х височина – 4620 x 1994 x 1195 мм, междуосие 2650 мм, вместимост на резервоара 120 л, собствено тегло 1250 кг.
Ходова част
Независимо окачване отпред и отзад с двойни напречни носачи и коаксиално свързани винтови пружини и телескопични амортисьори, регулируеми напречни стабилизатори на предния и задния мост, спирачки с вътрешновентилирани дискове на предните и задните колела, колела с размер 12 x 18 отпред и 13 x 18 отзад. Гуми Michelin с размер 30-65/18 отпред и 31-71/18 отзад.
Силово предаване
Задно предаване, шестстепенна секвенциална скоростна кутия.
Двигател
Десетцилиндров V-образен бензинов двигател, работен обем 5200 cм³, максимална мощност* 419 кВт (570 к.с.), максимален въртящ момент > 500 Нм.
* възможност за промяна чрез използване на различни рестриктори на всмукателния тракт

В актуалния октомврийски брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще откриете:

kor 10.indd

VW Golf VIII – Смяната на поколенията, планирана за 2017 година, ще донесе на Golf VIII доста по-съществени от обичайните досега промени в дизайна, а технологичните новъведения ще го превърнат в своеобрзен огледален образ на Passat в компактния клас.
Представяме ви някои от най-интересните новости от тазгодишното издание на автосалона в Париж.
Сравнителен тест Infiniti Q50S Hybrid срещу Lexus GS 450h – Кой от двата хибридни модела ще покаже по-добри качества като цяло?
Представяме ви пет автомобила от Англия, Италия, Япония, Швеция и Щатите, всеки със свой неповторим характер.
Зад волана на новото издание на Audi TTS.
Две състезателни легенди се срещат отново на пътя – Bentley Blower и Mercedes Super Sport
Audi R18 e-tron quattro и Audi R8 LMS ultra – Една среща на пистата с технологичното чудо от Льо Ман R18-LMP1 и много по-земния, но не по-малко впечатляващ R8-GT.
Първи тест на високотехнологичната и свръхикономична екзотика на компанията от Волфсбург – VW XL1
Сравнение на гуми с три размера – Сравнихме най-често използваните размери от 16, 17 и 18 цола.
Първи впечатления от обновените Ford Focus и Peugeot 508.

Автомобилите в броя
Audi TTS Coupe
Cadillac CTS 2.0T AWD
Dacia Lodgy dCi 110
Ford Focus
Jaguar XJ 3.0D LWB
Infiniti Q50
Lexus GS 450h
Lexus Ls 600h L
Maserati Quattroporte S Q4
Peugeot 508 BlueHDi 180
Volvo S80 D4
VW XL1

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Риана: от „Pon de Replay“ до „Sledgehammer“

| от chronicle.bg |

Да пишем за Риана не е твърде смислено. Тя трябва да се гледа и да се слуша. По случай нейния рожден ден сме подготвили галерия с нейни снимки, на които „барбадоската перла“ е неустоима. И няколко клипа, които никога не ни омръзва да гледаме.

Но все пак, преди да се посветите на визуално попиване на чара на Риана, разберете малко за нея.

Риана е родена на днешния ден в Сейнт Майкъл, Барбадос. Баща й е от Барбадос, а майка й от Гвиана. Има двама по-малки братя. Повратен момент в живота на Риана е семейната визита на продуцента Ивън Роджърс, който забелязва таланта й. Ивън й помага да запише демо материал заедно с Карл Стъркен. Пак под негово ръководство, когато е на 16 години Риана се премества в САЩ, за да преследва музикалната си кариера и по-късно подписва с компанията Def Jam, чийто управител тогава е Джей Зи. В резултат на това на 21 години тя вече има 4 издадени албума.

През 2005 г. Риана издава своя дебютен албум „Music Of The Sun“, който се изкачва до топ 10 в класацията „Билборд 200“ и включва хит сингъла „Pon De Replay“, който достига топ 5 в „Билборд горещите 100″.

По-малко от година по-късно, тя издава втория си студиен албум, „A Girl Like Me“ (2006), който попада сред петте най-добри албуми в САЩ. Издава и първия си хит достигнал номер 1 в „Билборд Горещите 100″  – „SOS“. В топ 10 на класацията я изпращат и песните „Unfaithful“ и „Break It Off“.

През 2007 г. третият студиен албум на Риана – „Good Girl Gone Bad“ (2007), е номер 2 в „Билборд 200“, като включва пет от десетте най-големи хитове, включително три хит сингли в САЩ – „Umbrella“, „Take a Bow“, „Disturbia“, както и „Don’t stop the music“.

Албумът е номиниран за девет награди Грами, а освен че печели наградата за най-добра рап/суинг песен, песента Umbrella, в която участва и Джей-Зи се превръща в световен хит. Четвъртият ѝ студиен албум, „Rated R“ е издаден през ноември 2009 г. и достига номер четири на „Билборд 200“. Първите три сингъла „Russian Roulette“, „Hard“ и „Rude Boy“ достигат топ десет на „Билборд Горещите 100“, като „Rude Boy“ става номер 1.

Риана е печелила много награди, включително Грами, People’s choice awards, Teen Choice Awards, NRJ Awards, „Най-добър нов изпълнител“ в музикалните награди на MTV през 2006, „Най-добър международен изпълнител на MuchMusic“ наградите през 2006 както и няколко отличия от Световните музикални награди (2007) – за най-добре продаваната поп изпълнителка в света, и от Американските музикални награди (2008) – за любим Soul/ R & B изпълнител и любима поп/рок изпълнителка. Тя служи като един от почетните посланици на културата на Барбадос.

През януари 2010 г., Риана получава две награди „Грами“ за 2009 г. заедно с Джей-Зи и Кени Уест за „Run This Town“, с което общия брой спечелени Грами стават три.

Толкова с биографичните данни. В галерията горе ви чакат обещаните снимки.

 
 

Сексът и прегръдките могат да навредят на съня

| от chronicle.bg, по БТА |

Не можете да спите? Колкото и невероятно да Ви се струва, причина за проблемите със съня могат да се окажат сексът и прегръдките в късна доба, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания от Атомик рисърч.

Авторите му предупреждават, че интимните страсти и гушкането по вечерно време могат да предизвикат смущения в добрата нощна почивка. Причината е, че тренировките под каквато и да е форма в късните часове ускоряват сърдечния ритъм и водят до загряване на тялото, което на свой ред вреди на заспиването.

Въпреки че след секс се освобождават хормони с релаксиращ ефект, изтощителните креватни тренировки могат да разсънят практикуващите ги. Прегръдките след полов акт действат по същия начин.

Така че ако половинката Ви иска да се гушкате, мило му/й кажете да държи ръцете си настрана от Вашето тяло, търкулнете се към хладната част на леглото и се отпуснете в обятията единствено на бога на сънищата Морфей, препоръчват експертите.

 
 

Маккартни и Ринго заедно в звукозаписно студиo

| от chronicle.bg по БТА |

Двама бивши членове на легендарната група „Бийтълс“ – Пол Маккартни и Ринго Стар, за пръв път влязоха заедно в звукозаписно студио от 7 години, съобщиха ТАСС и Контактмюзик.

Миналия уикенд те работиха заедно над новия соло албум на Ринго Стар в неговото звукозаписно студио. Маккартни даде своя принос, като свиреше на бас китара. 76-годишният Ринго Стар изказа специалната си благодарност си към Маккартни за участието му в записите.

Двамата музиканти за пръв път се събраха, откакто работиха заедно над албума на Стар „Y Not“ (2010), в който Маккартни се изяви като вокалист и изпълнител на бас китара при записите на песните „Peace Dream“ и „Walk With You“.

Новият албум е продължение на излезлия през 2015 г. „Postcard From Paradise“. В записите се е включил също китаристът и композитор от групата „Ийгълс“ Джо Уолш.

Новият албум на Ринго Стар идва, след като сър Пол участва в записите на две много успешни песни, излезли през 2015 г. – „All Day“ с Кание Уест и „FourFiveSeconds“ с Кание Уест и Риана.