Тест на писта. Audi R18 e-tron quattro и Audi R8 LMS ultra

| от |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от днес, а ексклузивно само за читателите на Chronicle.bg представяме водещата история в него. Още много интересна информация от света на автомобилите можете да намерите на www.ams.bg

Тест на писта Audi R18 e-tron quattro и Audi R8 LMS ultra
Спортна двойка

Със своите три победи в 24-часовите маратони Audi доказаха категорично способността си да създават не само бързи, ни и изключително издръжливи болиди. Имахме шанс да се убедим лично в качествата на победителите – технологичното чудо от Льо Ман R18-LMP1 и много по-земния, но не по-малко впечатляващ R8-GT.

Не би трябвало да си магьосник, за да управляваш пистов болид – в крайна сметка и той като всеки друг автомобил има четири колела, три педала и един волан… Не виждам никакъв повод за паника. Пък и колко бързо ще се движим решава не автомобилът, а пилотът. Тоест аз. Значи спокойно!
Капка пот се изтъркулва по челото и попада в окото ми. Примигвам неволно и установявам, че в Audi R18 e-tron quattro с едно око не виждам много повече, отколкото с две. Амбразурата пред мен прилича твърде малко на нормално челно стъкло и човек трябва да разчита до голяма степен на въображението си, за да разбере накъде отива.
Заклинанията, с които преди малко се успокоих и се опитах да си вдъхна увереност, постепенно започват да губят силата си. Всичко започна още при влизането в спортната легенда R18 – наложи се да сгъвам тялото и крайниците си като в наръчник по Камасутра, за да се напъхам в тесния като иглено ухо кокпит на болида. Лийна Гейд, британка от индийски произход и състезателен инженер на Audi, щеше да умре от смях, наблюдавайки физическите ми терзания. Лийна ще остане в историята на 24-часовата надпревара на Льо Ман като първата жена, спечелила състезанието като член на инженерния екип на R18.
Дребничката, чевръста и очевидно доста проницателна и пряма като характер Лийна не спести коментара си, след като най-накрая успях да се наместя зад волана – ниско долу в подобната на вана седалка и с високо вирнати като в плажен шезлонг крака. „Да знаеш, че не ставаш за бързи пилотски смени.“ Женски забележки и моторни спортове – шокиращо неочаквана комбинация!
R18 със сигурност е най-сложната състезателна машина, напускала някога халетата на Audi Sport и задействането на всички бордови системи отнема известно време. Не ми остава нищо друго, освен да се доизпотя и да се поогледам. Как по дяволите е възможно човек да побере 21 превключвателя, 12 светлинни индикатора и един екран върху малко по-голям от чаена чинийка волан? А друго човешко същество да следи всичко това? И да го управлява – заедно с шестте планки и допълнителните два бутона зад волана… Да не говорим за деветте регулатора и превключвателя на левия панел. Кое за какво беше сега? Имам чувството, че ще летя до Луната, а няма да завъртя само няколко обиколки на пистата Мизано…

R18 изглежда като продукт на чужда цивилизация
Със сигурност няма да успея да излетя в космоса, но болидът наистина напомня извънземен кораб. „Това е най-сложното нещо, което сме създавали досега“, признава и шефът на спортната дейност на Audi Волфганг Улрих. Регламентът в клас LMP1 на Льо Ман в момента е истинско пиршество за инженерния талант и предлага реални възможности за постигане на примирие между вечните врагове в лицето на екстремната динамика и енергийната ефективност. Мощта на двигателя с вътрешно горене се съчетава перфектно с акумулираната от хибридната система при спиране енергия, която се връща обратно на пътя като тяга в колелата на предния задвижващ мост на болида. Тук противоположностите са заставени да работят съвместно – главозамайващата скорост и спиращото дъха ускорение успяват да влязат в рамките на строгите изисквания по отношение на емисиите, свръхлеките конструкции да се съчетаят с оптимизацията на мерките за безопасност, а максималната аеродинамична притискаща сила да се комбинира с ниското въздушно съпротивление. Крайният резултат е състезателен прототип, оставящ далеч зад гърба си всички себеподобни в историята на моторните спортове. Едновременно с педантичното разпределение, съхранение и внимателно оползотворяване на всяка трошица енергия, сумарната системна мощност на болида надхвърля фантастичната граница от 800 к.с., а общото тегло на състезателната машина е сведено до рекордно ниска стойност.
„Трябва да спираш с левия крак.“ Поглеждам към Марсел Феслер и се опитвам да открия в изражението му знак, че се шегува. Едновременно с това опипвам с крак пространството отдолу с надеждата да се ориентирам. Оказва се, че педалите са само два… И това не е всичко, защото нямам избор – или спирам с левия крак или не спирам въобще. Отдясно е газта. Така че трябва да подтисна дългогодишните спирачни рефлекси в десния си крак и да започвам с магиите още от бокса… Докато се съвземам от шокиращата изненада, механиците избутват R18 навън, а Лийна ме пита дали съм прочел и разбрал съдържанието на задължителния Driver Manual. Мълча виновно, а тя отбелязва с назидателния тон на начална учителка „You haven’t done your homework, Marcus!“
Стартирането на R18 се оказва много проста работа – също като да си вържеш връзките на обувките със зъби… Слагате превключвателя „Mode“ в позиция 4, а този на системата ASR в позиция 10. DMS регулаторът на хибридната система трябва да се издърпа напред и после да се премести надолу. После включвате първа предавка с натискане на планката зад волана, като преди това сте отцепили съединителя посредством натискане на друга подобна планка. Но това не е всичко, защото идва време да активирате режима „Pitspeed“ с поредното лостче! Чак тогава можете да натиснете стартовия бутон, да подадете газ и да отпуснете съединителя. Къде беше ръчката на проклетата ASR? И защо по дяволите тръгвам на пълна газ? В крайна сметка успявам да задавя брилянтно машината и да докажа за пореден път твърдението, че всяко начало е трудно…
Най-накрая излизам някак от питлейна. Болидът на Audi жадува за скорост, а съзнанието ми просто се опитва да поддържа темпото. R18 ускорява на изхода от завоите с направо невероятно за пълната тяга сцепление с асфалта и се впуска по правата – въпреки сериозната за пистов болид намеса на системата ASR. Заслуга за това несъмнено има и електродвигателят на предния мост, който допълва усилията на дизеловия мотор толкова убедително, че трудно успявам да ги догонвам с превключването на предавките. Това си има обяснение – смяната на скоростите тук не следва просто промяната на оборотите на двигателя, а се води по изчисления от управляващата електроника оптимален момент за преминаване на по-горна предавка. Компютърът вече знае как ще продължат нещата по-нататък и от колко допълнителна хибридна подкрепа ще се нуждае дизелът. Четирилитровият V6 и неговите 800 Нм имат грижата за осигуряването на основното ускорение – в останалото просто следват командите на електрониката.

По-висока скорост с по-нисък разход
На практика R18 е нещо като електромагнитна буря на колела. Спирането, рекуперацията, съхранението и оползотворяването на излишната енергия при ускорение са процеси, развиващи се в реално време с оптимално за всеки един момент и ситуация управление. Загубите по отношение на мощността на оптимизирания за максимална икономия на гориво дизелов двигател се компенсират с излишък от хибридната система, което отговаря на въпроса защо в тазгодишното състезание LMP1 прототипите в Льо Ман бяха по-бързи от тези в миналогодишното, въпреки че разходът им на гориво бе значително по-нисък – в случая на триумфиралия на финала R18 с точно 22%!
Оказва се, че тази фурия може да спира също толкова брутално, колкото и да се ускорява, но за целта пилотът трябва да владее оня номер с левия крак. Ако връзката между главния мозък и левия долен крайник не е напълно изрядна, спирането се превръща в странен танц на границата на стабилността до момента, в който колелата застиват в покой, въпреки че би трябвало да се въртят. И обратно. Ограниченията тук не произтичат от възможностите на автомобила, а от тези на пилота.
Това важи в особена степен за бързите завои, в които аеродинамичният натиск залепва R18 към асфалта като с невидима ръка и позволява постигане на скорости в кривата, надхвърлящи всяко въображение. Всъщност по-точно би било да се каже „би позволил“, защото стабилността на професионалиста R18 върху асфалта надхвърля многократно психическата стабилност на аматьора зад волана. В участъци, в които професионалните пилоти натискат безмилостно до ламарината, графиката на ускорението при моя милост бележи срамно високи амплитуди, дължащи се не само на скромност и съзнателно въздържание. В крайна сметка май наистина трябва да си магьосник, за да пришпориш както трябва машина като R18…
Заводските пилоти като Марсел Феслер не само владеят с лекота управлението на болида на абсолютния лимит по отношение на скоростта, но успяват да свършат и значителен обем допълнителна работа зад волана – наред със следенето и справянето с по-бавния трафик на пистата, съобразяването и противодействието на атаките на конкуренцията, те трябва да се вслушват и в наставленията на Лийна и нейните колеги в бокса и да въртят и натискат бутоните и регулаторите по волана и таблото пред тях в опит да намалят до минимум разхода на гориво.
Как е възможно всичко това? „Въпрос на тренировки“, подхвърля с усмивка Феслер. Оказва се, че швейцарския пилот има в къщи точно копие на волана на R18 и редовните упражнения с него му позволяват да прелисти до страница 55 на подменю 17 със затворени очи, след което да натисне бутона за потвърждение и да премине към друг режим без дори да поглежда какво прави. „След време това става част от теб и въобще не те разсейва по време на състезанието.“

Неравна битка – GT срещу LMP1
Ясно каква била работата… Моят опит да отчета максималната скорост в края на старт-финалната права едва не завърши с пропускане на точката за спиране. Меко казано… Затова предпочитам да не се доверявам на аматьорските си преценки, а да се вслушам в мнението на истинските магьосници за силните страни на R18 такива, каквито единствено те могат да ги усетят. „Впечатление правят сцеплението, ускорението и цялостното ниво на силовия тракт“, отбелязва Феслер. Не ми остава нищо друго, освен да се съглася…
Всъщност колко далече от простосмъртните състезателни машини е отишъл R18 личи най-добре от сравнението между него и GT варианта на серийния R8, което Audi ни дадоха възможност да направим на пистата Мизано. Между другото, R8 LMS не отстъпва по нищо на успехите на R18-LMP1 – победите в генералното класиране на 24-часовите маратони на Спа и Нюрбургринг през този сезон в актива му са повече от сериозна атестация.
Hо при него всичко е толкова просто и нормално, че отпечатването на любимия на Лийна наръчник на пилота би било чисто разхищение на хартия. „Сядаш, стартираш и тръгваш“, напомня ми процедурата заводският пилот Маркус Винкелхок, който има принос и за двете тазгодишни 24-часови победи на болида. Практически нищо в R8 не се нуждае от допълнителни разяснения – даже мога отново да ползвам десния си крак за спиране. Ускорението и намаляването на скоростта, бързината в завоите и сцеплението при спиране тук възвръщат естествените си отношения и не се опитват да прегреят процесорите в мозъка ми. „Това е разработка за нашите клиенти, състезаващи си в GT класа, а не научноизследователска лаборатория като R18“, споделя ръководителят на отдела, обслужващ клиентските отбори на Audi Ромоло Либхен. Не ви трябват никакви магии, за да управлявате R8. Виж, за R18 трябва да сте истински магьосници!

Teкст: Maркус Шуриг
Снимки: Audi

Технически характеристики:

Audi R18 e-tron quattro

Каросерия
Едноместен закрит пистов прототип по изискванията на регламента за категория LMP1 на Льо Ман, дължина х широчина х височина – 4650 x 1900 x 1050 мм, вместимост на резервоара 54,3 л, минимално тегло 870 кг
Ходова част
Независимо окачване отпред и отзад с двойни напречни носачи, коаксиално свързани винтови пружини и телескопични амортисьори, задействани от лостова система (отпред на натиск „рushrod”, отзад на опън „рullrod”), спирачки с вътрешновентилирани и усилени с въглеродни влакна композитни дискове на предните и задните колела, гуми с размер 31/71-18 отпред и отзад
Силово предаване
Задно предаване (двойно в хибриден режим), седемстепенна секвенциална скоростна кутия
Двигател/хибридна система
Шестцилиндров V-образен дизелов двигател със система за принудително пълнене с турбокомпресор и междинен охладител, работен обем 4000 см³, максимална мощност > 395 кВт (537 к.с.), максимален въртящ момент > 800 Нм. Тягов електродвигател/генератор на предния мост, максимална мощност > 170 кВт, акумулиране на енергията чрез електросистема с маховик и капацитет > 600 кДж.

Технически характеристики:

Audi R8 LMS ultra

Каросерия
Състезателен болид по изискванията на регламента GT3 на FIA, дължина х широчина х височина – 4620 x 1994 x 1195 мм, междуосие 2650 мм, вместимост на резервоара 120 л, собствено тегло 1250 кг.
Ходова част
Независимо окачване отпред и отзад с двойни напречни носачи и коаксиално свързани винтови пружини и телескопични амортисьори, регулируеми напречни стабилизатори на предния и задния мост, спирачки с вътрешновентилирани дискове на предните и задните колела, колела с размер 12 x 18 отпред и 13 x 18 отзад. Гуми Michelin с размер 30-65/18 отпред и 31-71/18 отзад.
Силово предаване
Задно предаване, шестстепенна секвенциална скоростна кутия.
Двигател
Десетцилиндров V-образен бензинов двигател, работен обем 5200 cм³, максимална мощност* 419 кВт (570 к.с.), максимален въртящ момент > 500 Нм.
* възможност за промяна чрез използване на различни рестриктори на всмукателния тракт

В актуалния октомврийски брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще откриете:

kor 10.indd

VW Golf VIII – Смяната на поколенията, планирана за 2017 година, ще донесе на Golf VIII доста по-съществени от обичайните досега промени в дизайна, а технологичните новъведения ще го превърнат в своеобрзен огледален образ на Passat в компактния клас.
Представяме ви някои от най-интересните новости от тазгодишното издание на автосалона в Париж.
Сравнителен тест Infiniti Q50S Hybrid срещу Lexus GS 450h – Кой от двата хибридни модела ще покаже по-добри качества като цяло?
Представяме ви пет автомобила от Англия, Италия, Япония, Швеция и Щатите, всеки със свой неповторим характер.
Зад волана на новото издание на Audi TTS.
Две състезателни легенди се срещат отново на пътя – Bentley Blower и Mercedes Super Sport
Audi R18 e-tron quattro и Audi R8 LMS ultra – Една среща на пистата с технологичното чудо от Льо Ман R18-LMP1 и много по-земния, но не по-малко впечатляващ R8-GT.
Първи тест на високотехнологичната и свръхикономична екзотика на компанията от Волфсбург – VW XL1
Сравнение на гуми с три размера – Сравнихме най-често използваните размери от 16, 17 и 18 цола.
Първи впечатления от обновените Ford Focus и Peugeot 508.

Автомобилите в броя
Audi TTS Coupe
Cadillac CTS 2.0T AWD
Dacia Lodgy dCi 110
Ford Focus
Jaguar XJ 3.0D LWB
Infiniti Q50
Lexus GS 450h
Lexus Ls 600h L
Maserati Quattroporte S Q4
Peugeot 508 BlueHDi 180
Volvo S80 D4
VW XL1

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.