София – в десятката на „Европейската седмица на мобилността“

| от |

Лили Големинова

На 24 март в Брюксел ще бъдат раздадени две „градски награди“ – за най-добър план за устойчива градска мобилност  Sustainable Urban Mobility Plan (SUMP) и наградата, свързана с европейската седмица на мобилността (European Mobility Week). Бяха обявени градовете-финалисти – по трима във всяка категория, но и тези, които до последния момент са били спрягани за наградите. Добрата новина е, че София е в списъка с 10-те най-добре представили се градове през европейската седмица на мобилността – заедно с Болоня, Гдиня, Ларнака, Турку (Финландия), Лабин (Хърватска), Худисквал (Швеция) и финалистите – Любляна, Будапеща и шведския град Остерлунд.

535514_10151737927943975_1438309329_n

С коя инициатива София е привлякла европейското внимание – става дума за кампанията за промотирането на безопасното колоездене в градска среда – съвместен проект между София, асоциацията „Байк Еволюция“ и пътна полиция, който обхваща столицата, Пловдив, Варна, Благоевград, Бургас и Русе. Иновативното според журито е трансформирането на градските паркинги по време на инициативата в зелени зони за отдих, в места за кино на открито, в арт занимални и театрални сцени. Този творчески дух носи на София място сред финалистите. Ето с какви идеи обаче се налагат трите града-финалисти.

Любляна  – събира в една обща идея 29 начални училища и 16 детски градини и ги „въвлича“ в над 250 игри и викторини, запознавайки ги с важността на теми като безопасността на транспорта и чистотата да въздуха. Кампанията обединява усилията на общинската власт, изследователските центрове, редица спортни съоръжения и граждански организации. Та тук мащабността е била решаващия фактор. Пък и Любляна е носител на тази награда още през 2003-та.

Будапеща – още един град, който вече е бил победител (през 2008-ма) – тук през седмицата на мобилността са се предлагали безплатни закуски и книги на колоездачите и на хората в градския транспорт, като награда, че използват този щадящ природата начин на придвижване из града. И още – градски пътешествия до „тайни места“, свързани с историята на колоезденето в Будапеща, както и до местростанцията М1 – първата спирка на метро, построена на Стария континент.

Остерлунд – тук надграждат идеята, донесла им номинация и през 2012-та, развивайки я под мотото „Любовта е във въздуха“ (Love is in the airпрез седмицата на мобилността автобусите се превръщат в място за срещи с нови хора, за организиране на запознанства, на тези, които ще сключват брат се предлага безплатен градски транспорт до гражданското или църквата (събирате роднини и приятели, дават ви автобус или трамвай – и хайде на сватба – не звучи никак зле). И също – фотоконкурс за изкуството, което е „скрито“ из града. Много креативност, заслужен финал за шведския град.

А ето и градовете претенденти за Наградата на ЕК за най-добър план за устойчива градска мобилност – Ривас Васиамадрид,  Витория Гастейс и Страсбург – една от столиците на Европа (институционално поне), разкъсващият се между френското и немското Страсбург, и два испански града, които продължават да разбиватстереопипа за „мръсната и пълна със задръствания“ Испания. Напротив – преди 2 години въпросната Витория Гастейс, столицата на баските, бе обявена за Зелена столица на Европа, като сред финалистите тогава имаше още два испански града. Ето и аргументите за избора на финалистите тази година:

Ривас Васиамадрид – уникален прираст през последните 34 години, от 500 жители през 1980 до 80 000 (!) през 2013. Това, естествено, променя моделите на мобилност, но все още 39.5 % от пътуванията са до Мадрид и обратно, и съответно 81 % от транспорта се осланя на личните превозни средства, но градът се бори с всички сили да промени реалността. Създадена е програма „Училищни пътеки“ – съвместен проект на общината и училищните власти, задължителна в училищата, пълна с дискусии между учениците, учителите, родителите – хем образователна, хем мотивираща към лични инициативи. Градът е даден за пример за добра съвместна работа между властите на всички нива, неправителствените организации и бизнеса за създаване на устойчив план за градско развитие.

Страсбург – с трамвай до Германия

adh_272_i1268669812

Тук устойчивата градска мобилност се развива със сериозни темпове от 1990. Новите моменти са формулата за достъпност, която дава възможност на семействата с нисък доход да получават големи отстъпки за градския транспорт, алтернативно гориво за автобусите и трамваите, трансграничното взаимодействие и създаването на трамвай, който пренминава границите на града и държава и стига до немския град Кил.

Витория Гастейс – градът е чудесен пример за гражданската инициатива със създадения още през 2006 Граждански форум за устойчива мобилност. Тук има три нива на зони за паркиране, като в центъра се паркира безплатно, но само за 15 минути, след това трябва да оставите колата извън централната градска зона, чийто тротоари и пространства са освободени само за пешеходците. Градският транспорт стига практически навсякъде в този испански град, който е шампион и по съотношението брой хора/зелена площ – уникално много паркове и градинки са успели да запазят там и ги увеличават все повече и повече.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Tesla с първа зарядна станция у нас

| от chronicle.bg |

Иновативната компания Tesla планира отварянето на първата си зарядна станция в България. Тя ще бъде разположена в Пловдив, става ясно от карта, публикувана на сайта на компанията. Към момента няма информация за датата, към която ще бъде изградена станцията.

Станциите в България е част от коридора, който Tesla изгражда за връзка между Западна Европа с Турция. Supercharger коридорът започва от Загреб и ще минава през България към Одрин.

На 24 април от компанията обявиха, че превръщат зареждането на автомобилите в дори по-голям приоритет, защото вярват, че е важно за тях и за мисията им зареждането да бъде удобно. По тази причина през 2017 година Tesla увеличава двойно мрежата си от зарядни станции, така че шофьорите да не трябва да чакат дълго за зареждане.

Според идеята използването на Sueprcharcher гарантира, че за 30-минутно зареждане ще имате достатъчно заряд, за да стигнете до дестинацията си или до следващата станция. Всички нови модели на Tesla – Model S и Model X, идват със стандартна Sueprcharcher технология. Благодарение на това зареждане, автомобилът може само за 30 минути да получи заряд до 120 kW, което се равнява на над 270 км разстояние.

Все пак най-удобният начин за зарежане е у дома – включвате колата си да се зарежда вечерта и до сутринта ще сте готови за пътуване.