София – в десятката на „Европейската седмица на мобилността“

| от |

Лили Големинова

На 24 март в Брюксел ще бъдат раздадени две „градски награди“ – за най-добър план за устойчива градска мобилност  Sustainable Urban Mobility Plan (SUMP) и наградата, свързана с европейската седмица на мобилността (European Mobility Week). Бяха обявени градовете-финалисти – по трима във всяка категория, но и тези, които до последния момент са били спрягани за наградите. Добрата новина е, че София е в списъка с 10-те най-добре представили се градове през европейската седмица на мобилността – заедно с Болоня, Гдиня, Ларнака, Турку (Финландия), Лабин (Хърватска), Худисквал (Швеция) и финалистите – Любляна, Будапеща и шведския град Остерлунд.

535514_10151737927943975_1438309329_n

С коя инициатива София е привлякла европейското внимание – става дума за кампанията за промотирането на безопасното колоездене в градска среда – съвместен проект между София, асоциацията „Байк Еволюция“ и пътна полиция, който обхваща столицата, Пловдив, Варна, Благоевград, Бургас и Русе. Иновативното според журито е трансформирането на градските паркинги по време на инициативата в зелени зони за отдих, в места за кино на открито, в арт занимални и театрални сцени. Този творчески дух носи на София място сред финалистите. Ето с какви идеи обаче се налагат трите града-финалисти.

Любляна  – събира в една обща идея 29 начални училища и 16 детски градини и ги „въвлича“ в над 250 игри и викторини, запознавайки ги с важността на теми като безопасността на транспорта и чистотата да въздуха. Кампанията обединява усилията на общинската власт, изследователските центрове, редица спортни съоръжения и граждански организации. Та тук мащабността е била решаващия фактор. Пък и Любляна е носител на тази награда още през 2003-та.

Будапеща – още един град, който вече е бил победител (през 2008-ма) – тук през седмицата на мобилността са се предлагали безплатни закуски и книги на колоездачите и на хората в градския транспорт, като награда, че използват този щадящ природата начин на придвижване из града. И още – градски пътешествия до „тайни места“, свързани с историята на колоезденето в Будапеща, както и до местростанцията М1 – първата спирка на метро, построена на Стария континент.

Остерлунд – тук надграждат идеята, донесла им номинация и през 2012-та, развивайки я под мотото „Любовта е във въздуха“ (Love is in the airпрез седмицата на мобилността автобусите се превръщат в място за срещи с нови хора, за организиране на запознанства, на тези, които ще сключват брат се предлага безплатен градски транспорт до гражданското или църквата (събирате роднини и приятели, дават ви автобус или трамвай – и хайде на сватба – не звучи никак зле). И също – фотоконкурс за изкуството, което е „скрито“ из града. Много креативност, заслужен финал за шведския град.

А ето и градовете претенденти за Наградата на ЕК за най-добър план за устойчива градска мобилност – Ривас Васиамадрид,  Витория Гастейс и Страсбург – една от столиците на Европа (институционално поне), разкъсващият се между френското и немското Страсбург, и два испански града, които продължават да разбиватстереопипа за „мръсната и пълна със задръствания“ Испания. Напротив – преди 2 години въпросната Витория Гастейс, столицата на баските, бе обявена за Зелена столица на Европа, като сред финалистите тогава имаше още два испански града. Ето и аргументите за избора на финалистите тази година:

Ривас Васиамадрид – уникален прираст през последните 34 години, от 500 жители през 1980 до 80 000 (!) през 2013. Това, естествено, променя моделите на мобилност, но все още 39.5 % от пътуванията са до Мадрид и обратно, и съответно 81 % от транспорта се осланя на личните превозни средства, но градът се бори с всички сили да промени реалността. Създадена е програма „Училищни пътеки“ – съвместен проект на общината и училищните власти, задължителна в училищата, пълна с дискусии между учениците, учителите, родителите – хем образователна, хем мотивираща към лични инициативи. Градът е даден за пример за добра съвместна работа между властите на всички нива, неправителствените организации и бизнеса за създаване на устойчив план за градско развитие.

Страсбург – с трамвай до Германия

adh_272_i1268669812

Тук устойчивата градска мобилност се развива със сериозни темпове от 1990. Новите моменти са формулата за достъпност, която дава възможност на семействата с нисък доход да получават големи отстъпки за градския транспорт, алтернативно гориво за автобусите и трамваите, трансграничното взаимодействие и създаването на трамвай, който пренминава границите на града и държава и стига до немския град Кил.

Витория Гастейс – градът е чудесен пример за гражданската инициатива със създадения още през 2006 Граждански форум за устойчива мобилност. Тук има три нива на зони за паркиране, като в центъра се паркира безплатно, но само за 15 минути, след това трябва да оставите колата извън централната градска зона, чийто тротоари и пространства са освободени само за пешеходците. Градският транспорт стига практически навсякъде в този испански град, който е шампион и по съотношението брой хора/зелена площ – уникално много паркове и градинки са успели да запазят там и ги увеличават все повече и повече.

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.

 

 
 

Най-интересното от хип-хоп сцената на едно място

| от chronicle.bg |

Тази година започва много силно за хип-хоп сцената в България. След няколко ударни партита от началото на януари в края му идва моментът за кулминацията – Back To The Unity. Това е платформа, която събира в себе си есенцията на българската хип-хоп сцена.

За пореден път на една сцена ще се качат както утвърдени имена в жанра, така и обещаващи млади таланти. Това са Нокаут, X-Team, F.O., Stick Insect, Atila, 5 o’clock, Keranov & Jay, Feel, Secta, Splitkid, Homelesz, DIS, Logo5, So Called Crew, Sistah/187, DJ Akasha, Ума и Дума, F-act & vWhy, DJ Unkle Billy, МС Нема & Chibook, Mish Mash.

Това ще бъде осмото издание на Back To The Unity, като всяко следващо набира все повече скорост. Неслучайно си печели славата на едно от най-големите меропроприятия за хип-хоп в България. Традиционно това се превръща в мястото, където артистите се обединяват за качествена и неопетнена българска музика.

Back To The Unity ще се състои на 27 януари в Mixtape 5, а вратите отварят точно в 21.00 ч. Билети – на касите на Ticketlogic.