Смелият пример на Тим Кук

| от |

Шефът на „Аpple“ Тим Кук разкри, че е хомосексуален. Постъпката му е особена смела, защото повечето топмениджъри парадират със своята хетеросексуалност, без значение, дали е истинска или мнима, коментира Арнд Рикман за Дойче веле.

От години насам беше публична тайна онова, което сега вече е факт: шефът на концерна „Аpple“ Тим Кук обяви, че е хомосексуален. Признанието си той направи в авторска статия за американското списание „Businessweek“. Там той каза, че никога не е крил сексуалната си ориентация, но пък и не е правил публични изявления по този повод. Сегашното му изявление си поставяло за цел стъпка по стъпка да проправи пътя към един по-справедлив свят. И това била неговата малка стъпка напред …

Това, че шефът на един концерн е хомосексуален, всъщност не би трябвало да се възприема като обществена сензация. И въпреки това признанието на Кук намери място сред водещите новини на световните медии. Причината: 53-годишният шеф на „Аpple“ е един от малкото ръководители на големи световни компании, които са имали куража да признаят публично хомосексуалната си ориентация. В Германия, например, почти няма подобни случаи.

Едно от изключенията е Харалд Крист. Той придоби известност през 2009 година покрай участието си в предизборния екип на кандидата на социалдемократите за канцлер Франк-Валтер Щайнмайер. Тогава Крист беше спряган и като евентуален министър на икономиката. 42-годишният днес Крист още тогава не криеше сексуалната си ориентация – факт, който изглежда не е навредил на кариерата му. От началото на 2013 година той е в управителния съвет на Пощенска банка. Самият Крист твърди, че в мениджърските среди на Германия има много хомосексуални /от статистическа гледна точка би било цяло чудо, ако това не беше така/, само че въпросните мениджъри предпочитали да крият този факт и полагали огромни усилия, за да го опазят в тайна.

„Стъкленият похлупак“ на йерархията

Защо тези хора крият истината? При това те пилеят огромна енергия, която биха могли да инвестират в по-смислени професионални и житейски цели. Този въпрос би следвало да се отправи не само към хората от ръководните етажи на компаниите, но и към всички, които са по-ниско в служебните йерархии. Фирмите би трябвало и сами да са заинтересовани от това, техните служители, и най-вече ръководните им кадри, свободно да могат да афишират своята хомосексуална ориентация – така както хетеросексуалните мъже обичат да парадират с красивите си съпруги по приеми.

Очевидно е обаче, че в редица фирми съществува масивна съпротива срещу издигането на хора, които не са подчертано хетеросексуални. Много жени на ръководни постове, без значение от сексуалната им ориентация, на практика стават жертва на сходна дискриминация: и те, както и повечето хомосексуални мъже, се сблъскват с една невидима стена в йерархията, която им пречи да прогресират. Изкачването им нагоре е възможно само до определено ниво, след което – на пръв поглед напълно необяснимо – то внезапно спира.

Очакват се последователи

За да се промени нещо в предимно „мъжкия“ и явно силно хомофобски свят на фирмените управления, са нужни примери като този на Тим Кук. С неговото признание на практика се обезсилва аргументът, който досега отпращаше редица млади и талантливи мениджъри на задни позиции в йерархията само заради „различната“ им сексуална ориентация. И още нещо: във фирми, проявяващи толерантност спрямо сексуалната ориентация на служителите, би следвало и жените по-лесно да намират път към шефските етажи, без да остават под „стъкления похлупак“ на йерархията.

В този смисъл постъпката на Тим Кук може да разтвори широко вратата и за други смели последователи, които да не се страхуват от последствията. Защото който е стигнал до самия връх на фирмената стълбица, както шефът на „Аpple“, няма какво да губи: та нали е на върха! Още повече, че хората като него имат много важен принос за създаването на нови обществени тенденции. Пример в това отношение е ангажиментът на „Аpple“ за служителите с малцинствен произход. В цитираната вече публикация за „Businessweek“ Кук признава, че „не всички са имали неговия късмет в кариерата“. Той, разбира се, е прав. Но по-важното в случая е, че с публичното си признание, шефът на „Apple“ помогна за това „стъкленият похлупак“ да започне да се пропуква.

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Най-добрите корици на албуми на Марая Кери

| от chronicle.bg |

Днес една от емблематичните певици на нашето време, Марая Кери, навършва 47 години – достойна възраст, зад която стоят много неща.

След дебюта си през 1990г Марая Кери става първата певица, която оглавява американската класация Billboard Hot 100 със своите сингли пет поредни пъти.

След брака си с президента на Колумбия Рекърдс Томи Мотола през 1993.  тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание Billboard  тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.

След развода си с Томи Мотола тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Колумбия Рекърдс.

Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името Glitter. През 2002г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005г. отново си възвръща челните места в поп музиката.

През 2000г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди.

Марая Кери притежава петоктавен диапазон.

И независимо от приказките, които се говорят по адрес на визията и личния й живот, тя е събитие в историята на музиката.

И ви черпим с 10 нейни корици, в които си заслужава да изплакнете понеделнишките си очи.

 
 

„Бордеят на колела“ в Дания се оказа успешен

| от chronicle.bg, по БТА |

Датският „бордей на колела“ се оказал успешен според нейния инициатор, предприемачът Майкъл Лодберг Олсен, предаде Би Би Си.

Той се състои в това да бъдат използвани стари линейки и те да бъдат предоставени на датските жрици на любовта, за да практикуват най-стария занаят в безопасни условия. Специалните автомобили вече били използвани 45 пъти и местните секс труженички били все по-склонни да прибягват до услугите им. Затова и този вид „бордей“ се смята за успешен.

Линейките са оборудвани с безплатни салфетки, презервативи и лубриканти, като са снабдени и с отопление. Висяща на стената табелка предупреждава, че и при най-малки признаци на насилие ще бъде изпратен сигнал до полицията.

Олсен оправдал преобзавеждането на линейките и превръщането им в „секс-возила“ с проявите на насилие, на които са подложени датските проститутки. Когато те работят по магистралите и на открити места случаите на нападение са 45 на сто, а в публичните домове – само 3 на сто. В „бордеите на колела“ не било регистрирано нито едно оплакване за насилие над жените. Ползването на линейките е безплатно. По датските закони проституцията в страната е разрешена на определените за това места, но проститутките нямат право да наемат стаи, за да практикуват занаята. Именно тук идвали на помощ старите линейки.