Rolls-Royce Wraith: Призрачен ездач

| от |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria ще бъде на пазара в понеделник, а ексклузивно само за читателите на Chronicle.bg представяме водещата история в него. Още много интересна информация от света на автомобилите можете да намерите на www.ams.bg 

Автомобилите на Rolls-Royce традиционно обитават самия връх на автомобилния Олимп. Моделът Wraith показва този връх от една неподозирана перспектива.

Няма нищо случайно във факта, че през годините една много голяма част от моделите на Rolls-Royce са били кръщавани с имена на духове. Phantom, Spirit и Ghost – това са все думи, идващи от мистичния свят на духовете. Напълно уместна метафора предвид факта, че пътуването с Rolls-Royce винаги е било по-близо до магическо реене върху летящо килимче, отколкото до обикновено пътуване с автомобил по твърда настилка.

Днес гамата на аристократичния британски производител се състои от два основни модела и техните различни каросерийни варианти. По-големият от тях – Phantom, е олицетворение на абсолютното постижимо съвършенство в областта на бутиковото производство на луксозни автомобили, изграден е на собствена платформа, и на практика има един-единствен реален конкурент на пазара в лицето наBentley Mulsanne. Другият член на семейството на Rolls е моделът Ghost, който е изграден на технологичната платформа на седмата серия на BMW и формира около три четвърти от продажбите на марката. В решението на компанията да избере точно името Wraith за динамичния дериват с две врати и задница в стил „Fastback”на базата Ghost може да се открие много специална  символика. В Шотландия думата „Wraith” има значението на „призрак”, само че не от тези, които просто се скитат между нас, а от онези, които притежават огромна сила и могат да я използват за разрушителни цели.

Именно безграничната сила е една от основните отличителни черти в характера на Wraith – всъщност това е най-мощният автомобил, който някога е бил създаван от Rolls-Royce. Под източеното торпедо на дългото 5,30 метра купе се крие 12-цилиндров двигател с работен обем от 6,6 литра и два турбокомпресора, чиято максимална мощност се равнява на смразяващите 632 к.с. Словом – шестстотин трийсет и две конски сили. Да не пропуснем да споменем и максималната тяга от 800 нютонметра при 1500 оборота в минута…

Явно е, че тук мощта няма как да се опише с любими на марката определения като „enough power”. Wraith е един от най-мощните автомобили на планетата и е способен на спринтове, които далеч излизат от нормите за джентълменски обноски и го изстрелват в сферата на расовите спортни машини. Благодарение на превъзходните настройки на ходовата част и кормилната уредба, „призракът” на Rolls-Royce дори е в състояние да преодолява завои с бързина, която може без преувеличение да се нарече изумителна за автомобил с маса близо два тона и половина.

Истински изумителното в този автомобил обаче е друго – без значение дали го пришпорвате безмилостно или просто се наслаждавате на безметежното пътуване, Wraith сякаш се носи над, а не по пътя, и прави всичко с лекота, създаваща усещане за пренасяне в негов собствен, различен от познатия ни свят. Отсъствието на каквито и да било шумове (било то механични или аеродинамични), граничещият със съвършенство комфорт при пътуване по всякаква настилка(дори при най-грубите неравности по пътя Wraith реагира само с леко, царствено поклащане на пищната си каросерия), фантастичната лекота на управлението – всичко това превръща пътуването с този автомобил в нещо много повече от придвижване между две точки.

Типично за марката, позицията на предните кресла напомня тази на трон – леко издигната над всички останали, осигуряваща превъзходна гледка във всички направления. А гледката определено си заслужава – водачът и спътниците му са обгърнати от атмосфера, която показва най-доброто от традициите на британците в ювелирната ръчна изработка, а перспективата към дългия преден капак, коронован от легендарната фигура на Лейди Емили е нещо, които трудно би могло да бъде описано само с думи. Възможността таванът на салона да бъде декориран като (състоящо се от огромен брой светодиодни елементи) обсипано със звезди нощно небе е само още един от много примери за омагьосващата харизма на Wraith. Все един призрак може безброй неща, за които простосмъртните могат само да мечтаят.

Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Мирослав Николов

 

Технически характеристики

Каросерия

Купе с две врати и четири места, дължина х широчина х височина 5269 х 1947 х 1507 мм, междуосие 3112 мм, собствено тегло 2360 кг, обем на багажника 470 литра.

Ходова част

Независимо окачване отпред и отзад, отпред с двойни напречни носачи, телескопични амортисьори и пневмоелементи, отзад многозвенно, с телескопични амортисьори и пневмоелементи; вътрешно вентилирани дискови спирачки отпред и отзад.

Силово предаване

Задно предаване, осемстепенна автоматична трансмисия.

Двигател

Дванайсетцилиндров V-образен бензинов двигател с директно впръскване, с два турбокомпресор и междинен охладител на сгъстения въздух, работен обем 6592 см³, мощност 465 кВт (632 к.с.) при 5600 об./мин, максимален въртящ момент 800 Нм при 1500об./мин.

Динамични характеристики

0-100 км/ч     4,6 сек

Максимална скорост     250 км/ч

Среден разход на гориво по ЕСЕ 98Н 14,0 л/100 км

Базова цена(в Германия)

Rolls-Royce Wraith  279 531 eвро

С дължина от 5,30 метра и тегло 2,4 тона Wraith е истински мастодонт – и все пак е най-малкият като размери модел в гамата на Rolls-Royce.

„Wraith сякаш се носи над, а не по пътя, и прави всичко с лекота, създаваща усещане за пренасяне в негов собствен, различен от познатия ни свят”

Благородна дървесина, фина естествена кожа, истински метал и пианолак – това са материалите, които доминират в благородно обзаведения интериор. Големият и тънък волан би изглеждал отлично и в някоя изискана яхта.

Трудно е да се повярва, че този автомобил е базиран на (сравнително) едросерийната техника на „седмицата” на BMW: детайлите са отговарят на най-добрите традиции на Rolls-Royce.

Отварящите се обратно на посоката на движение врати са характерен отличителен елемент за всички съвременни модели на Rolls-Royce.

„Wraith е способен на спринтове, които далеч излизат от нормите за джентълменски обноски и го изстрелват в сферата на расовите спортни машини”

При подаване на пълна газ автомобилът се устремява по посока на хоризонта с неописуема бързина, но огромните стойности за надлъжно ускорение остават абсолютно незабележими за тези, които се намират на борда.

Всеки един от елементите в този автомобил заслужава да се окачестви като произведение на изкуството. Още по-впечатляващо обаче е да се види как всички тези детайли се обединяват в едно идеално хармонично цяло.

В актуалния брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще намерите също:

kor 07_2014.indd

• Първа среща с новия прагматичен модел на Citroën – C4 Cactus

• Зад волана на Rolls-Royce Wraith – най-мощният автомобил в историята на аристократичната британска марка

  • Тест на най-високотехнологичния суперспортен автомобил на нашето съвремие– Porsche 918 Spyder
  • Пътешествие със 750i – първият сериен автомобил на планетата, оборудван с вградена навигационна система – и неговия с 20 години по-млад наследник
    • Сравнение на три двойки еднакви модели със задвижване от механична трансмисия, DSG и класически автоматик
    • Сравнителен тест на пет модела от малкия клас – дали този път Ford Fiesta, Kia Rio, Peugeot 208 и Renault Clio ще успеят да притеснят серийния победител VW Polo?
    • Среща с двама изключителни класици на френската автомобилна индустрия в лицето на Peugeot 504 TI и Renault 16 TX
    • Opel Kadett City и Opel Adam:една малка история за това какво се случва, когато историята се повтаря
  • Тест на 14 модела детски столчета от всички възрастови категории
    • Равносметка от тазгодишното издание на митичната 24-часова надпревара на Льо Ман
 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.