Рали Дакар: 8 разлики между Африка и Америка от Марк Кома

| от |

Преди 6 години изглеждаше, че рали Дакар е в задънена улица. Юбилейното 30-то издание на най-тежкото и популярно рали в света бе отменено поради съображения за сигурност. С годините, рали Дакар в Африка се е сблъсквало с всякакъв вид заплахи и предизвикателства, но най-накрая бе спряно от терористи. Заплахата от Ал Кайда принуди организаторите да търсят нови места. Африка бе големият губещ, но и духът на рали Дакар пострада тежко. Надпреварата намери нов дом в Южна Америка, за което бе жестоко критикувана, но с течение на времето състезатели и фенове не само свикнаха с новата обстановка, но и започнаха да откриват много нови неща в новия терен. Всички, които имаха някакво отношение към рали Дакар бяха единодушни, например, че тазгодишното издание на ралито е било дори по-тежко, отколкото в Африка.

Легендата в рали Дакар Марк Кома, 4-кратен победител в ралито с мотоциклет и на двата континента, разказва за 8 ключови момента, по които оригиналното издание на ралито в Африка и това в Южна Америка се отличават:

1. Логистика и обслужване
Пътищата, градовете и услугите в Южна Америка са много добре развити, и по този начин логистиката на отборите е доста улеснена. Така например, ако пътувате от един етап до следващия в Африка, пустинята е …просто пустиня. Рали Дакар в Южна Америка се радва на доста по-комплексна логистика.

2. Комфорт
Пътната мрежа в Южна Америка е толкова добра, че заводските отбори, дори и по-малките частни тимове могат да използват своите кемпери или каравани. Да се премести целия лагер на рали Дакар в Африка беше доста трудно и спяхме само на палатки.

3. Популярност
Просто погледнете телевизорите си, когато дават рали Дакар – има с пъти повече зрители по стартовете, финалите и етапите в Южна Америка. Има повече градове по маршрута ни, така че повече хора ни подкрепят. В Африка, хората също са чудесни, но Сахара е доста по-различна от Атакама.

4. Приключение
През 2014 година, организаторите преоткриха как да правят рали Дакар по правилния начин, но преди това Африка предлагаше много повече приключения. Беше наистина тежко и епично, в сравнение с Южна Америка. За съжаление или не, днес основен приоритет на състезанието е сигурността, след това приключение и забавление.

5. Автентичност
Каквото и да става, Африка ще е винаги в сърцето ми. Но трябва да сме реалисти – да останем там, означаваше много промени и компромиси. Африканското рали Дакар трябваше да се контролира все повече и повече, но това ставаше все по-трудно.

6. Скорост срещу навигация
В първите 5 издания на рали Дакар в Южна Америка, специалните етапи бяха просто надпревара срещу хронометъра. Скоростта бе по-важна от способността да откриете правилния път. За щастие, тази година бяхме като на „Дакар“ в доброто старо време – тежко и технично, с много навигация.

7. Височинна болест
Пустинята Сахара е уникална, но в Южна Америка има нова, опасен елемент – голямата надморска височина. Някои етапи течаха на над 3000 метра. Няма специфична подготовка за такава ситуация, но разнообразието е интересно.

8. Африканска мечта
Бих искал да се върна обратно в Африка, но не мисля, че е възможно. Рали Дакар в Южна Америка е много атрактивно за спонсори и производители – тук пазарите нарастват с големи темпове. Така че – вчера беше Африка, днес е Латинска Америка, а утре – …кой знае?

off-road.bg

 

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

Какво прави Скарлет Йохансон в телефона на Гери Турийска

| от chronicle.bg |

774Ако с тиха усмивка сте си тананикали „Ще те хапя по мустака и гола кафе ще ти правя у вас“, значи прекрасният глас на Гери Турийска и чувството за хумор в текстовете й вече са ви застигнали. Гери е част от група Rubikub и създател на „Пощенска кутия за приказки“.

Концепцията е следната – известни лица четат текстове на автори, които все още не са познати за публиката. Резултатът винаги е забавен. Няма нужда да ви я представяме повече, вижте отговорите й в рубриката на Chronicle и Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

На съпруга ми. Но разговорът беше с дъщеря ни Аника, която каза: „Мамо, дойдеш ли?“. Време е да затварям лаптопа и да слизам да правя кус-кус.

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Хахаха, имам българския номер на Скарлет Йохансон от 2005 година. Тогава тя снимаше „Черната Далия“ в София и се размотавахме постоянно.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За Фейсбук, май. Никак не обичам да говоря по телефона. Предпочитам месинджърите.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

О, това би бил края на света. Слава Богу, не ми се случва. Може би веднъж съм си го забравяла и бях в тиха паника.

Приложението, без което не можеш?

Фейсбук месинджър, Whats up, Viber, Instagram.

Коя е твоята социална медия?

Е, ще се повторя, но Фейсбук. Цялата ми дейност покрай „Пощенска кутия за приказки“ минава през него. Нещо като офис ми е.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.