Радиото във войната с музикалните стрийминг платформи

| от | |

MK-CJ413_RADIO_G_20140116185723Автор: Hannah Karp, The Wall Street Journal

Изправени пред нарастващата конкуренция на дигиталните музикални услуги, традиционните радиа успяват да увеличават слушаемостта си с необичайна тактика – те предлагат по-малко разнообразно музикално съдържание от всякога. Стратегията се основава на множество проучвания, които показват, че слушателите са склонни да останат на дадена радиостанция, ако чуват познати песни, а непознатите мелодии ги карат да променят честотата.

Тази информация, както и растящия брой музикални източници, състезаващи се за вниманието на слушателите, правят радиостанциите по-склонни да се вкопчат в добре познатите хитове, отколкото да заложат на нови песни. По този начин те удължават периода, в който един сингъл трябва да изчака, за да дебютира в радиоефира.

MK-CJ407_RADIO_G_20140116174203Десетте топ песни през 2013 г. са пускани два пъти повече по радиото, отколкото хит синглите преди 10 години, твърдят от Mediabase, дивизя на Clear Channel Communications, собственик на най-голямата радио-компания в САЩ. Най-въртяната песен за миналата година е „Blurred Lines” на Робин Тик, която е пускана 749 633 по 180 радиа.

За сравнение хитът на 2003 г. „When I´m Gone” на 3 Doors Down е пускана 442 160 пъти през съответната година.

Причината за необичайния скок в броя ротации се дължи и на факта, че през последните десет години са се появили 70 нови радиостанции, които въртят хитовете от топ 40. Радиата, специализирани в рок и смуут джаз, са намалели като брой.

Задълбочаването на проблема с повторенията до голяма степен е отговор на начина, по който радиостанциите измерват слушаемостта в момента. Преди шест години индустрията започна да следи броя на слушателите, използвайки PPM устройства, подобни на пейджъри (с подобни устройства се измерва слушаемостта и в България, бел. на ред.).

Те засичат всички честоти, които слушателите в цял свят избират в домовете си, в автомобилите или която звучи на обществени места. В миналото слушателите споделяха сами за навиците си, но този вид измервания бяха далеч по-малко подробни и значително по-неточни от днешните.

Програматорите в радиата се съобразяват и с други изследвания, когато създават плейлистите за най-слушаното време. Статистиките обаче не могат да бъдат игнорирани от рекламодателите, защото все повече слушатели спират радиото, когато чуят непозната песен.

Преди години Clear Channel стартира програма, наречена „Artist Integration“, която пуска откъси от нови песни в рамките на рекламното време. Clear Channel реши да купува минутите за реклама, за да промотира нови сингли, с цел насърчаването на нови записи.

В допълнение към ограничените плейлисти, радиоиндустрията е предприела редица други мерки, за да задържи аудиторията си в дигиталната епоха. През август миналата година, под егидата на Emmis Communications Corporations (десетата по големина радио-компания в САЩ, до януари 2013г. собсвеник и на три български радиовериги, бел. на ред.), стартира апликейшън, наречен NextRadio

Приложението дава възможност на потребителите на смартфони да слушат радиото от мобилните си устройства, без това да изтощава бързо батериите на машините.

Композиторите, авторите на текстове и издателите на най-големите хитове се възползват от сегашната ситуация, тъй като получават отчисления от всяко пускане на песните им в радиоефира. На фона на това останалите автори не печелят, тъй като времето, в което новите сингли стигат до радиоефира се удължава значително.

От своя страна тези детайли са доста неприятни за самите звукозаписни компании, тъй като затрудняват продажбите на албуми. През 2013 г. продажбите са намалели с 8% до 289,4 млн., сочат данни на Nielsen SoundScan. Причината е, че дискове се продават много по-лесно, когато изпълнителят вече има няколко издадени сингъла.

Понякога обаче в програмата няма място за нови песни, въпреки желанието на програматорите да разнообразят музикалното съдържание. Поемането на рискове не се възнаграждава, така че радиата трябва да са по-внимателни от всякога в избора си.

 
 

Москва не разглежда алтернатива за провеждане на „Евровизия 2017″

| от |

Организаторите на конкурса „Евровизия 2017″ опровергаха информацията, че Москва разглежда възможността за алтернативен град за провеждането му. Това се се съобщава на руската версия на сайта на „Дойче веле“.

„Европейският съюз за радио и телевизия, който е организатор на конкурса „Евровизия“, опроверга информацията за възможното му пренасяне от Киев в Москва. Организаторите нямат подобни планове“, се казва в информацията.

Позовавайки се на организационния комитет на конкурса, германският в. „Билд“ вчера писа, че финалът на „Евровизия 2017″ може да се състои в Москва заради проблеми с финансирането му от украинска страна.

Окончателно решение дали Украйна ще получи право за провеждане на „Евровизия“ Европейският съюз за радио и телевизия трябва да вземе на генерална асамблея на 8 декември.

 
 

10 реклами със звезди, преди да станат известни

| от chronicle.bg |

Свикнали сме да гледаме на холивудските звезди като на свръчовеци, които се подвизават само по големите екрани и червения килим, но дори някои от най-големите актьори и актриси са започнали кариерите си по не толкова бляскав начин.

Вижте някои реклами с участието на знаменитости. Преди да станат такива.

Бен Афлек в реклама на Burger King

Брад Пит рекламира Pringles

Дженифър Лорънс за MTV Super sweet 16

Обожаваме Стенли Тучи в „Дяволът носи прада“, но след като го видяхме в тази реклама на Levi`s, ни стана още по-симпатичен

Леонардо Ди Каприо пък рекламира дъвки през 80-те

А Наоми Уотс…тампони

Не сме и предполагали, че Илайджа Ууд толкова обича сирене

Кристен Стюарт пък участва в реклама на Porsche

Рекламата на Pop Tarts с Джозеф Гордън-Левит представя по друг начин това, което сме искали, гледайки го на кино – а именно да ни направи закуска

Деми Мур няма нужда от диетична кола, но я рекламира

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.