Проблемите на новото поколение са много, но технологиите не са един от тях

“Във война сме със собствените си деца, и печелим”, заяви професорът от Бостънският университет по икономика Лоеънс Котликоф на 44-тият годишен симпозиум в Санкт Гален миналата седмица в Швейцария.

Конвенцията на която присъстваха 600 световни лидери и 200 от следващото поколение се съсредоточи върху “сблъсъка на поколенията” и това дали поколението на родените през 80-те е готово да управлява света.

Изводът: трудно е да си млад в наши дни, поне в Съединените Щати, където според изследователският център Pew “Преди поливин век старите бяха най-бедната възрастова група в Америка. Днес това са младите”. Котликоф и други признаха редица от допуснати грешки, довели за това неравенство между поколенията – сред тях са неустойчивите пенсионни реформи до промяната в климата и детската бедност. След това той добави технологичните иновации към този списък, което е малко странно.

В списъка на “престъпленията” срещу младите, Котликоф отбеляза, че “Всяка година изграждаме все по-умни машини и по този начин елиминираме все повече работни места за децата ни”. Барбара Джъдж, предцедателя на британският фонд за опазване на пенсиите сподели тази гледна точка “Всеки път, когато съм на летището все по-малко хора работят там. Дали не изместваме технологично работните места, и дали всяка промяна е напредък?”.

Консенсусът сред “лидерите на бъдещето” е, че искат извинение за всичко останало от финансовата криза до околната среда, но не и за технологиите и иновациите.

Няма съмнение, че технологията променя начина, по който се разпределят работните позиции. През 2011 година презитента Обама бе нападнат заради изказването му, че банковите касиери и туристическите агенти са застрашен вид заради иновациите като банкоматите. Икономисти обаче предполагат, че около 47% от американските работни места биха могли да се компютизират.

Плашещият фактор идва от нови идеи като например проекта за самоуправляващи се коли на Google и развитието на 3D принтерите, които вече могат да изградат цяла къща. За младите това може да изглежда като нещо страхотно, което ще позволи създаването на по-евтини жилища и нови работни места за софтуерните инжинери.

Фактът, че иновацията е нещо прекрасно обаче не може да предостави особена утеха за човекът, който не е в крак с нещата. Може би в дългосрочен план уволнените таксиметрови шофьори и строители ще могат да си намерят по-продуктивна кариера. Проблема е, че това ще изисква техническо образование, до което не всички имат достъп.

Именно защото ползите от иновациите са абстрактни и неорганизирани, особено в кракосрочен план, много политици говорят за тях, но така и не ги осъществяват. Когато увърдилите се в индустриите са заплашени от иновациите, те често се опитват да повилияят на политиката. Спомнете си началото на 80-те, когато Холивуд се бореше срещу навлизането на видеокасетите, сравнявайки го със сериен убиец. Това продължава и до ден днешен, както например автосалоните в щатите Тексас и Ню Джързи правят всичко възможно за да може да закупите кола само от тях, за да държат Tesla извън пазара. Когато иновациите създават нови възможности пазителите на статуквото претендират за защита ма работното място или безопасността на потребителите. Твърде често политиците са на тяхна страна, прикрити зад виковете “работни места, работни места..”.

Ако наистина съществува проблем, то той е че иновациите са твърде малко, а не твърде много. Ричард Флорида от The Atlantic отбелязва, че през последните няколко десетилетия броят на новосъздадените фирми намалява и като цяло повече предприятия умират и все по-малко се раждат.

Ако по-старите поколения желаят да се извиняват, има за какво. Но няма нужда да искат прошка за иновациите, напротив, жадни сме за още такива, които ще ни помогнат да се справяме по-ефективно с предизвикателствата, пред които сме изправени.