Повишение на продажбите на автомобили в Европа през март за седми пореден месец

| от |

Регистрацията на нови пътнически автомобили в Европа през март отбеляза солидно повишение за седми пореден месец, показват данни на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA).

aerial photograph by www.webbaviation.co.uk

Продажбите (регистрацията) на нови пътнически автомобили в Европейския съюз се повишиха през третия месец на годината с цели 10,6% на годишна база (спрямо март 2013-а) след повишение с 8% през февруари. Така в рамките на първото тримесечие на годината регистрацията на нови автомобили се повиши с цели 8,4% до 3,24 млн. броя след шест поредни години на понижение.

Въпреки, че през март бяха регистрирани около 1,44 млн. нови пътнически автомобили, това представляват най-слабите резултати за третия месец на годината откакто ACEA започна да провежда своето проучване през 2003-а година.

Продажбите на нови автомобили във Великобритания регистрираха през март ръст от 17,7%, а в Испания – повишение с 10%. Във Франция регистрацията на нови автомобили отбеляза повишение от 8,5%, в Германия – с 5,4%, а в Италия – с 5,0%.

Продажбите на автомобили от компанията Volkswagen AG, която е най-големият европейски производител на автомобили, са се повишили през март с 8,6%, докато продажбите на автомобили на френската компания PSA Group, произвеждаща марките „Пежо“ и „Ситроен“, са отчели ръст от 11%. Продажбите на другата френска компания Renault Group обаче скочиха през март с цели 30,0%.

Продажбите на автомобили на американската компания General Motors в Европа се повишиха през март с 7,2%, а на най-голямата световна компания на пазара – японската Toyota, се повишиха с 5,7%.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Какво научихме от премиерата на новия Suzuki Swift

| от chronicle.bg |

Вчера в култовия клуб „Ялта” се състоя родната премиера на най-новото поколение на емблематичния SUZUKI SWIFT.

От компанията изтъкнаха, че че новият SWIFT е основна част от глобалната стратегия за увеличаване на пазарния дял на SUZUKI, като ръстът до 2019 г. се очаква да бъде над 29%. На модела ще се разчита и локално, за да се запази тенденция за стабилен и значителен ръст в пазарния дял на марката.

SWIFT е модел, който отразява по възможно най-добрия начин опита на SUZUKI в производството на компактни автомобили, но също така той подчертава и отдадеността на компанията в създаването на автомобили със спортен дух, които носят максимално удоволствие от шофирането.

SUZUKI_SWIFT_GLX_02

Създаден на база на концепцията «SWIFT INNOVATION» изцяло новото поколение на модела притежава съвременен дизайн и е оборудвано с всички актуални технологии на японския производител. SWIFT се отличава с младежкия си и спортен дизайн, двигатели, които предлагат подобрена динамика и икономичност, богатата линия на модела – разнообразие от двигатели и скоростни кутии, конкурентно оборудване, надвишаващо средното за класа ниво, съвременни системи за активна и пасивна безопасност, система за задвижване на четирите колела ALLGRIP AUTO.

Speedy_Blue_Premium_Silver_CWC

Първото, което прави впечатление в новото поколение на SWIFT е тенденцията към положително намаляване на някои основни характеристики за автомобила – тегло (от 960 кг до 840 кг) и радиус на завиване (с 0,4 м по-малък), и постигане на много конкурентни нива на други показтели – 5% по-икономичен, 8 % по-аеродинамичен, 25% повече пространство в багажното отделение.

Ето и акцентите от представянето на новия SWIFT:

ДИЗАЙН

Успешният и непреходен дизайн на SWIFT отговаря напълно на нуждите на клиентите. Новият дизайн на SWIFT се фокусира върху еволюцията на база ДНК-то на своя предшественик. Запазвайки характеристиките на дизайна, е създаден един нов модел.

Компактната, ниска и широка каросерия, с нисък център на тежестта, въплъщава напълно спортния вид на новия SWIFT.

SUZUKI_SWIFT_interior_06

Агресивната предна маска с широк отвор, в съчетание с атлетичните линии, преминаващи през страничните части на автомобила, създават усещане за динамика, която отличава автомобила.

В същото време, за да се създаде по-голямо пространство в купето за пътниците, новият SWIFT разполага с
междуосие, което е 20 милиметра по-дълго от това на предишния модел. Височината на автомобила е 15 милиметра по-малка, а широчината на автомобила е по-голяма с 40 милиметра, подчертавайки ниската и широка форма на новия модел.

Новият SWIFT разполага с 265 литра пространство за багаж, което е с 54 литра повече от предишния модел.
Вътрешната част на новия SWIFT, която е със съвременен и младежки дизайн, който изразява спортните характеристики на модела. Централната конзола е обърната към водача, а купето за пътниците създава усещането за по-голям простор в сравнение с предшестващия модел.

Впечатляващо е арматурното табло, което в GLX версиите, посредством цветен TFT LCD 4,2 инчов екран, предоставя различна информация, свързана с управлението на автомобила, използвайки лесни за разбиране
графики.

SUZUKI_SWIFT_interior_11

ДВИГАТЕЛИ

Новият SWIFT е оборудван с два двигателя, атмосферен бензинов 1.2-литров двигател DUALJET с 90 к.с. / 6.000 об.мин. и 1.0-литров турбо бензинов двигател BOOSTERJET с 112 к.с. / 5.500 об.мин.

1.2 DUALJET балансира хармонично мощността и разхода на гориво. Посредством употребата на системата за многоточково впръскване и по-леките материали, които са използвани за неговото производство, е постигнат изключително нисък разход на гориво, който достига 4,3 литра/100 км. Двигателят е съчетан с ръчна 5-степенна скоростна кутия или безстепенна автоматична скоростна кутия (CVT).

Турбо двигателят 1.0 BOOSTERJET, благодарение на технологията за директно впръскване, с която разполага, съчетава висок въртящ момент с нисък разход. Този двигател е с максимален въртящ момент, който е на разположение при ниски обороти, което го прави съпоставим с характеристиките на дизелов двигател. Този двигател се съчетава с ръчна 5- степенна скоростна кутия или с автоматична 6-степенна скоростна кутия.

И двата двигателя в GLX версията с ръчна 5-степенна скоростна кутия се предлагат само в комбинация с полу хибридната система на Suzuki SHVS (Smart Hybrid Vehicle by Suzuki). SHVS се състои от интегриран генератор, който съдейства на двигателя при стартиране и ускоряване на автомобила, и компактна високо-производителна литиево-йонна батерия. В допълнение, системата е отговорна и за производството на електрическа енергия по време на спиране на автомобила, която се използва за захранване на електронни компоненти, като например радио и светлини.

Средният разход за GLX версиите в комбинация със SHVS системата е едва 4,0 литра/100 км. за 1.2 и се явява най- ниският разход за класа на задвижваните с бензин атмосферни двигатели с ръчна скоростна кутия и 4,3 литра/100
км. за 1.0.

В подобни нива варират и емисиите на вредни газове CO2, които са изключително ниски. Емисиите на CO2 за версиите с двигател 1.2 с ръчна 5-степенна скоростна кутия са 98 гр/км, а с помощта на SHVS системата, вредните газове достигат едва 90 гр/км.

SUZUKI_SWIFT_interior_22

БЕЗОПАСНОСТ

Новият SWIFT е първенец и по отношение както на безопасността на пътниците, така и на безопасността на пешеходците. Сред най-добрите в своя клас, той разполага със съвременно предпазно оборудване за предвиждане и избягване на евентуални произшествия – Dual Sensor Brake Support – система за подпомагане на пътното поведение на автомобила и спирачната дейност на база на камера и лазер. Новият SWIFT е първият модел на SUZUKI, който е оборудват с тази технология. Той е снабден и с Radar Brake Support – система, която беше за първи път въведена с новото поколение на легендарната VITARA. Водачън на SWIFТ може да разчита и на системата за следене и предупреждение при смяна на линиите на пътното платно. Като стандарт в този компактен автомобил са заложение 6 въздушни възглавници. Системата Hill Hold – асистент при потегляне при наклон, е изключително удобна при по-интензивния трафик в града.

Новият SWIFT е достъпен и във версии със система за задвижване на четирите колела ALLGRIP AUTO. Тази система автоматично контролира поведението на автомобила и при нужда насочва въртящия момент към задния мост.

SUZUKI_SWIFT_interior_01

ОБОРУДВАНЕ

Новият SWIFT включва всички съвременни технологии и улеснения за водача: муулти-информационна система с тъч дисплей и възможност за свързване със смартфон, камера за заден ход, чийто образ се появява на дисплея на мулти- информационната система и подобрява видимостта, навигация, LED светлини, автоматични светлини, адаптивен круиз контрол, автоматична функция на дългите светлини и още много други технологии, които поставят нови стандарти за безопасност и комфорт при шофирането.

SWIFT се предлага в 7 основни цвята, от които само един не е металик и още 4 двуцветни комбинации, които
подчетрават младежкия дух на водела. На разположение на клиентите е и богат избор от аксесоари, с които
могат да персонализират своя автомобил.

SWIFT_PI_01_40_high

ЦЕНИ

Цената на новия SWIFT започва от 23 390 лева с включен ДДС и ECO BONUS за версия 1,2 GL и от 28 990 лева с включен ДДС и ECO BONUS за версия 1,0 GL+.

Цените за версиите с ALLGRIP AUTO започват от 29 590 лева с включен ДДС и ECO BONUS за версията 1,2 GL+.

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.