По-малко закони биха направили парламента по-ефективен… и по-стойностен

| от |

Автор: Джонатан Алън, посланик на Великобритания в София (http://blogs.fco.gov.uk/jonathanallen)

HMA-Jonathan-Allen_text-500x333

Как оценявате доколко ефективен е един парламент? В много професии отговорът относно ефективността изглежда очевиден: колко гола е отбелязал един футболист; колко чифта обувки е изработил един обущар.

През декември 2013 г. председателят на Народно събрание Михаил Миков отбеляза, че от началото на мандата си 42-то Народно събрание е приело 75 закона и 170 решения. Това в година с изключително оспорван парламентарен календар, като се има предвид преждевременната оставка на правителството на ГЕРБ.

Но, както всеки футболен запалянко знае, целта не е просто да отбелязваш голове. Изобретателните играчи, които създават голови възможности, и добрите защитници, които спират противника, са също толкова важни за отбора. Обущар, който изработва по-малко обувки, но на по-висока цена, ще има по-голяма печалба. С други думи, би трябвало да оценяваме ефективността в по-широка перспектива.

Затова питам се, дали резултатите от работата на парламента могат да се подобрят. Правителството изрази политическа воля за въвеждане на оценка на въздействието като мярка, гарантираща, че последиците от новите закони ще бъдат предварително разбрани. То ще изисква от БОРКОР подробно проучване на всеки законопроект, за да се гарантира, че той ще действа антикорупционно. В лицето на гражданските съвети министерствата имат механизъм, с който да се консултират преди приемането на законите.

Парламентът обаче, досега не е предприел подобна мярка нито по отношение на законодателството, нито по също толкова важните предложени поправки. Това означава, че важни закони се приемат, без да се остави достатъчно време да се разберат законодателните текстове или последиците от тях. Пример за това е законът за офшорните фирми, чийто цели са неясно формулирани и, който по всяка вероятност е несъвместим с европейското законодателство. Български бизнесмени ми казват, че Кодексът на труда се променя толкова често, че те и служителите им едва се ориентират в новите положения.

Парламентаристите твърдят, че не са в състояние да постигнат повече, поради липса на ресурси за наемане на необходимия персонал. Но за какво тогава е администрацията? Логично е депутатите да очакват от Министерски съвет да координира оценките на въздействието по отношение на поправките и новите закони. И тогава задачата на парламента ще е да реши как да действа.

Допълнително предимство е, докато чакат за обратна връзка, парламентаристите могат да посветят времето си на контрола над правителството и агенциите му. Преди две години имаше грандиозен скандал заради новия законопроект за незаконно придобитото имущество. Депутатите доказваха красноречиво, че обект на преследване ще стане обикновеният българин и че законът е антидемократичен.

Това бе силна реторика, несъмнено продиктувана от искрено убеждение. Затова е странно, че парламентът все още не е намерил време да получи и разисква годишните доклади на комисията за незаконно придобито имущество от 2011 и 2012 г., да не говорим за 2013 г. Кой трябва да съблюдава демократичните стандарти в работата на комисията, ако не същите онези депутати, които наричат мярката “анти-демократична”? Същото се отнася и за изказванията на политиците срещу олигархичните кръгове и монополите, които до този момент не са довели до никакво последователно разследване в парламентарните комисии.

Депутатите наистина биха били представители на народа, ако започнат да разследват какво всъщност се случва както в тази, така и в много други области. Освен всичко друго, те ще спечелят одобрението и на избирателите! Във Великобритания председателите на тези комисии са известни на всички и заседанията им са задължително телевизионно занимание. Само мисълта, че могат да те призоват пред някоя от комисиите, те кара да правиш всичко необходимо като държавен служител да издържиш на проверката и контрола им. А това допринася за по-добро правителство.

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.

 

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”