По-малко закони биха направили парламента по-ефективен… и по-стойностен

| от |

Автор: Джонатан Алън, посланик на Великобритания в София (http://blogs.fco.gov.uk/jonathanallen)

HMA-Jonathan-Allen_text-500x333

Как оценявате доколко ефективен е един парламент? В много професии отговорът относно ефективността изглежда очевиден: колко гола е отбелязал един футболист; колко чифта обувки е изработил един обущар.

През декември 2013 г. председателят на Народно събрание Михаил Миков отбеляза, че от началото на мандата си 42-то Народно събрание е приело 75 закона и 170 решения. Това в година с изключително оспорван парламентарен календар, като се има предвид преждевременната оставка на правителството на ГЕРБ.

Но, както всеки футболен запалянко знае, целта не е просто да отбелязваш голове. Изобретателните играчи, които създават голови възможности, и добрите защитници, които спират противника, са също толкова важни за отбора. Обущар, който изработва по-малко обувки, но на по-висока цена, ще има по-голяма печалба. С други думи, би трябвало да оценяваме ефективността в по-широка перспектива.

Затова питам се, дали резултатите от работата на парламента могат да се подобрят. Правителството изрази политическа воля за въвеждане на оценка на въздействието като мярка, гарантираща, че последиците от новите закони ще бъдат предварително разбрани. То ще изисква от БОРКОР подробно проучване на всеки законопроект, за да се гарантира, че той ще действа антикорупционно. В лицето на гражданските съвети министерствата имат механизъм, с който да се консултират преди приемането на законите.

Парламентът обаче, досега не е предприел подобна мярка нито по отношение на законодателството, нито по също толкова важните предложени поправки. Това означава, че важни закони се приемат, без да се остави достатъчно време да се разберат законодателните текстове или последиците от тях. Пример за това е законът за офшорните фирми, чийто цели са неясно формулирани и, който по всяка вероятност е несъвместим с европейското законодателство. Български бизнесмени ми казват, че Кодексът на труда се променя толкова често, че те и служителите им едва се ориентират в новите положения.

Парламентаристите твърдят, че не са в състояние да постигнат повече, поради липса на ресурси за наемане на необходимия персонал. Но за какво тогава е администрацията? Логично е депутатите да очакват от Министерски съвет да координира оценките на въздействието по отношение на поправките и новите закони. И тогава задачата на парламента ще е да реши как да действа.

Допълнително предимство е, докато чакат за обратна връзка, парламентаристите могат да посветят времето си на контрола над правителството и агенциите му. Преди две години имаше грандиозен скандал заради новия законопроект за незаконно придобитото имущество. Депутатите доказваха красноречиво, че обект на преследване ще стане обикновеният българин и че законът е антидемократичен.

Това бе силна реторика, несъмнено продиктувана от искрено убеждение. Затова е странно, че парламентът все още не е намерил време да получи и разисква годишните доклади на комисията за незаконно придобито имущество от 2011 и 2012 г., да не говорим за 2013 г. Кой трябва да съблюдава демократичните стандарти в работата на комисията, ако не същите онези депутати, които наричат мярката “анти-демократична”? Същото се отнася и за изказванията на политиците срещу олигархичните кръгове и монополите, които до този момент не са довели до никакво последователно разследване в парламентарните комисии.

Депутатите наистина биха били представители на народа, ако започнат да разследват какво всъщност се случва както в тази, така и в много други области. Освен всичко друго, те ще спечелят одобрението и на избирателите! Във Великобритания председателите на тези комисии са известни на всички и заседанията им са задължително телевизионно занимание. Само мисълта, че могат да те призоват пред някоя от комисиите, те кара да правиш всичко необходимо като държавен служител да издържиш на проверката и контрола им. А това допринася за по-добро правителство.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Виктория Бекъм може да съди Spice girls

| от chronicle.bg |

След юридическия огън между Анджелина Джоли и Брад Пит, нова може би още по-изненадваща и бурна съдебна война се появи в шоубизнеса.

Виктория Бекъм изпрати агресивни заплашителни писма на колегите си от Spice girls Мелани Браун, Мелани Чизхолм, Ема Бънтън и Гери Хорнър. В тях съпругата на английския футболист Дейвид Бекъм предупреждава за война, ако певиците изпълняват песни, за които тя има авторски права.

Три от дамите – Гери Хорнър, Ема Бънтън и Мелани Браун, планираха турне по повод 20 години от създаването на групата. Турнето трябваше да се казва GEM (от англ. – скъпоценен камък), което е абревиатура от първите букви на момичетата.

Гери първа се отказа, за да се фокусира върху множащото й се семейство. През октомври миналата година тя съобщи, че очаква детенце. Така остави Ема и Мелани сами да се оправят с правния въпрос.

„Това е невероятно тъжен начин нещата да приключат, особено след всичко, което групата е преживяла заедно“, каза източник близък на Spice girls. „Момичетата са потресени.“