Оправдан ли е сухият закон в космоса?

| от |

Screenshot_4

Руснаците не само че първи излетяха в космоса. Те първи и тайно пренесоха на борда на космически кораб алкохол – бутилка коняк и я изпиха в орбита без да дочакат докато учените решат трябва ли да се включат спиртни напитки в порциона на космонавтите.

Дискусии по темата „космосът и алкохолът“ са с водели и от двете страни на океана едва ли не от самото начало на космическата ера. Вече е било известно, че полетът и безтегловността предизвикват в човека слабост, вялост, загуба на апетита, имунитета и мускулната маса. Поне част от тези симптоми се е предлагало да бъдат преодоляване с алкохол, разбира се, в разумни дози. Това не е просто стимулатор, но и доставчик на енергия и микроелементи. Минусите също са ясно: ако се отпуснеш и не натиснеш където трябва, може да се провокира извънредна ситуация. Опасенията взеха връх и за космонавтите и в СССР, и в САЩ приеха сух закон.

Въпросът за неговото отменяне се постави на границата на 1960-70-те г., когато започнаха да строят орбитални станции. През 1971 г. излетя „Салют-1“, след две години – „Скайлаб“. Екипажите е трябвало да останат по-дълго да живеят на орбита, хранейки се с невкусната „космическа“ храна. Налагало се е с нещо да увеличат апетита. Отново се е заговорило за алкохол.

НАСА се е обърнала за помощ към специалисти, като поставя условие: напитката да е американска. Спрели са се на марката вино „Пол Масон“: Rare Cream Sherry . Аргумент е станало това, че подсиленото със спирт вино не се разваля. Определили са дозата: 4 унции за 4 дена на човек. И са разработили опаковка за напитката в безтегловност – пластмасов чувал с гъвкава тръбичка. Решили са да го изпробват върху хората в особен самолет, в който при пикиране се създава безтегловност. Когато виненият мирис се разнесъл в салона, където летящите пътници така и така не се чувствали по-добре, на всички им станало лошо. И самолетът за пореден път оправдал прозвището си Vomit-Comet, или «Комета, от която ти се гади», както го наричат в НАСА.

През 1972 г. бъдещият командир на единия от «Скайлабите» публично се изпуснал, че виното влиза в менюто на астронавтите. След тов върху НАСА се изсипала канара с гневни писма и медиците премахнали това вино от порциона на обитателите на «Скайлаба». Ще уточним, че това станало много преди изстрелването на станцията.

А как стоят нещата със спиртните напитки при руските космонавти? Формално е имало забрана, макар че се е нарушавал по различни начини. Коментира експертът Игор Маринин:

- Смята се, в това число и от лекарите, че малко количество качествен алкохол помага за подобряване на настроението, свалянето на стреса, добрия сън. Много космонавти вярват в това. Още през 70-те г. те са успявали да пренесат на борда алкохолни напитки. В плоско пластмасово шишенце са си сипвали коняк и са го пренасяли в джоба на скафандъра. Или са изрязвали дупка в бордовата документация и са пъхали пластмасовото шишенце. Имаше случай, при който космонавтите си направиха експеримент със спирта – изследваха поведението на течността в безтегловност в резервоари за гориво. След това според инструкцията те трябваше за излеят спирта зад борда. Не го изляха, а го използваха «директно по предназначение».

Понякога началниците отстъпваха, продължава експертът:

- На борда на станция „Мир“ имаше веднъж официално алкохол. С нея излетя французинът Жан-Лу Кретиен, на когото позволиха вземе на борда вино от Бордо. Подаръкът много допадна на вкус на останалите космонавти и вдигна настроението.

На „Мир“ са носели и отвара от женшен – тя има мощен тонизиращ ефект. Но се станало ясно, че парите от силните напитки са опасни за оборудването на станцията, казва психологът Юрий Бубеев:

- Алкохолните пари повреждат системата за регенерация на въздуха на станцията. Имаше няколко такива опасни ситуации, които можех ада предизвикат пожар. Имаш на станция „Мир“ спиртна отвара и дори с нея възникнаха проблеми.

Пожар на „Мир“ е имало през 1997 г. и изобщо не заради отвара. След като се справили с огъня, руско-американският екипаж дошъл на себе си благодарение на коняк. Онзи момент е запечатил астронавтът Джери Линенджър. Имало е и по-ранен случай. През 1980 г. към станция „Салют-6“ се приближил корабът „Союз Т-2“. При сближаването отказала навигационната система и скачването се извършило изцяло в ръчен режим. Чудовищното напрежение от маневрите екипажът свалил с коняк, взет на „Союз“ в титанов бидон. Той бил изработен под формата на голяма книга с надпис „Научни експерименти“. Преди старта на Байконур главният конструктор при вида на „книгата“ се възмутил: „Що за експерименти? Защо на мен нищо не ми е известно?“ Успокоили го, като му казали, че „така трябва“.

Накрая, за нещо по-отскоро. Когато била към края си епохата на „Шатлите“, е имало сведения, че в полет са тръгвали астронавти, които са се качвали на борда вече в нетрезво състояние. Очевидно са смятали, че е по-лесно да пренесеш алкохола „в себе си“, отколкото „със себе си“. А руските космонавти? Когато ги питат за сухия закон, те казват, че законът е в сила. И се усмихват.

Гласът на Русия.

 
 

Според служебния министър на туризма обичайното за българите пътуване… е кратко

| от chronicle.bg |

Основната част от пътуващите българи – около 84 на сто, осъществяват пътуванията си в страната, като по данни на Евростат всяко второ пътуване е кратко – от една до три нощувки, а всяко трето е с четири и повече нощувки.

Средната продължителност на престоя на българите е между 2,1 и 2,4 нощувки за периода 2001 – 2015 г., или почти два пъти по-малко от средния брой нощувки на чужденците. Обичайното за българите пътуване е кратко, заяви служебният министър на туризма Стела Балтова пред участниците в дискусията „Краткосрочните пътувания – предпоставка за туризъм в четири сезона“ в рамките на туристическата борса в Интер експо център – София.

Делът на пътуващите българи през 2015 г. е 34 процента и това ги прави сериозен генериращ пазар, изтъкна министърът. Българските туристи формират целевата група с най-голям потенциал за нови пътувания, особено извън активните сезони, и по тази причина страната трябва да продължи да работи за насърчаване на вътрешните пътувания. Дългите пътувания са съсредоточени във варненския и в бургаския туристически район.

В районите, които са далеч от морето, пътуване е кратко – до три нощувки, и затова стимулирането на градските пътувания в България на българи и чужденци от близки пазари може да е възможност за реализиране на ръст на посещения извън активните сезони и стъпка да станем целогодишна дестинация. От друга страна, е възможност за намаляване на диспропорциите между морските и другите туристически райони, смята министърът.

България трябва да промени предлагането си като туристическа дестинация на чужденци, като им осигури възможности за кратки, но наситени пътувания в крилата на активните сезони и извън активните сезони, смята министърът.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на театър

| от |

Театърът е светиня. Единственото живо изкуство, което се случва пред очите на неговите консуматори. И заслужава като влизаме в неговите покои, да не се държим като идиоти.

Дори когато сте попаднали в Сатиричния театър случайно, защото там ви е стоварил влакът, или сте си хванали интелигентно гадже, или сте се натресли на комедийна ширпотреба с предизвестен край, театърът като такъв заслужава най-доброто ви отношение и безспорното ви уважение.

Заради самото изкуство и заради къртовския труд на театралните артисти.

Ето няколко семпли правила, които е желателно да спазваме, когато ходим на театър:

1. Не ходим на театър по анцуг

Отдавна вече хората не слагат най-хубавите си дрехи, за да отидат на театър и макар вече така да е прието, това е тъжно. Никой няма да ви задължи да сложите смокинг или вечерна рокля в залата, но елегантното облекло е един толкова приятен реверанс към миналото, в което хората са прекарвали по няколко часа в суетничене преди да излязат и да отидат да видят най-новата постановка в града. Ок, не слагайте бомбета и фишу, но поне свалете скъсаните дънки (и облечете нещо на тяхно място, разбира се). Може да са модерни и много шик, а вие да сте широко скроена личност и арт човек, но арт не значи скъсано и провиснало. Официалните дрехи в театъра са уважение.

2. Не мърморим като досадни лельоци, щом някой иска да си стигне до мястото

Ако сте седнали на местата си в 7 без 10, а някой се опита до стигне до своето, което за зла участ е в средата на реда в 7 без 5, не започвайте да мърморите под мустак, все едно човекът ви е причинил зверски дискомфорт нарочно. Малко толерантност.

3. Не закъсняваме

Дори ако сте от патологично закъсняващите, които носят някакъв специфичен чар, когато става дума за театър, пробутвайте закъснения си на работодателите и приятелите си. Когато става дума за театър, закъснението не е нищо по-различно от груба селска проява. Не може да влизате дори две минути след началото на постановката. Разсейвате зрителите, разконцентрирате артистите, всички ви мразят. С една дума – пречите. Не го правете.

4. Изключваме звука И вибрацията на телефоните

Светла и позитивна е тенденцията все по-рядко фабричната мелодия на Samsung да ехти по време на театрални постановки. Уви, същото не може да се каже за вибрирането. Ако не знаете как да се оправяте с телефона си и не можете да му изключите и звука, и вибрацията, просто го изключете напълно. Няма нищо по-тъпо от това в средата на монолога на Хамлет въздухът да се разцепи от мощна вибрация, издаваща, че държите в чантата си високооборотен вибратор.

5. Не проверяваме какво става във Facebook

Разбирам, че изкушението да си чекнете фийда в средата на представлението е адско, но не бива да го правите. Светещото петно на Facebook-а ви в призрачно-приказната тъмнина на театралния салон е абсолютно некултурна проява на неуважение към актьорите, която трябва да се наказва със закон.

6. Не „заципваме“ и „разципваме“ чантите си, веднъж щом постановката е започнала

Преди седмица гледах „Жюли, Жан и Кристин“ в Сфумато. В момента, в който Албена Георгиева излезе на сцената, жената до мен реши, че е адски важно да измъкне нещо от чантата си, която очевидно беше нещо като мини туристическа раница с над 150 ципа. Докато зрителката успее да изрови салфетката си, актьорите вече излизаха за финален поклон. Наистина, по-добре оставете носа си да капе върху човека до вас, отколкото да продънвате ушите на цялата зала с проклетия цип.

7. Не ядем в залата

Театърът не е кино. Когато отидете да гледате „Петдесет нюанса по-тъмно“, на Дакота Джонсън и Джейми Дорнан не им пука, че хрупате пуканки и си мажете брадичката с барбекю сос за начос. Театралните актьори обаче, ако не сте забелязали, са там, пред вас. Нито те, нито останалите зрители ще изпаднат в еуфория, ако започнете тихичко да гризете солетки по време на някой драматичен монолог. Освен ако не сте диабетици и въпросът за хапване на блокче шоколад не е на живот и смърт, се въздържайте от плюскане за час и половина.

8. Не обясняваме на съседа какво се случва на уше

В театъра всичко се чува. И всеки излишен звук е с децибелите на гръм върху ламаринен покрив. Та дори да сте загрижени, че човекът, с когото сте отишли на театър не е достатъчно интелигентен, за да схване постановката, оставете го в неведение.

9. Аплодираме артистите. Задължително.

Може би не си давате сметка, но тези хора на сцената не са там за забавление. Те работят и работят тежък, изтощителен, умствен, творчески и физически труд, за да забавляват вас. Или за да ви натъжат. Или за да ви накарат да помислите. Във всеки случай, актьорите са на сцената заради своята публика. И заслужават след края на представлението да си вземат поклона. А вие да им го дадете с бурни аплодисменти.

10. Не сформираме пого пред гардероба

Моментът, в който дадена тълпа трябва да се изсипе от едно място и да се излее на друго, винаги е кризисен. Добре е обаче да запазите спокойствие след края на постановката и кротко да изчакате реда си за взимане на палта от гардероба. Това не е Lidl, че да се ръгате с лакти.

 
 

Toyota вече има над 10 милиона продажби на хибридни автомобили

| от chronicle.bg |

Автомобилният гигант Toyota официално съобщи, че към 31 януари е продала над 10 милиона хибридни автомобила.

„Когато представихме Prius, никой нямаше представа какво е това хибрид”, каза Такеши Учимада, председател на Съвета на директорите на Toyota.

„Тези, които го караха, бяха наричани гийкове и как ли не още. Днес, благодарение онези, които дадоха шанс на Prius, хибридните автомобили имат все по-нарастваща популярност, яхнали са вълната на успеха и вървят към установяването им като стандартна технология.”

Припомняме, че Toyota Prius е първата масово произвеждана хибридна електрическа кола, която се появи през 1997 година. Хибридът вече е на цели 20 години.

 
 

Какво правят децата „на Левски“

| от Даниел Стефанов |

България няма толкова много неща, с които да се гордее. Но не успява, дори и с тези, които има. Васил Иванов Кунчев – Левски е едно от тези неща.

Години наред ни го предаваха в училище в зацапания с идеология и изкуствено идеализиран образ. Но това нито е Левски, нито на нас ни трябва такъв. Никой не учеше нас, а явно и днес не иска да научи децата, че Левски не е светец, но е политически мислител, който е надбягал времето си с няколко обиколки, с едни от най-модерните за времето си тези за държавата в Европа. Левски е мислител от ранга на Гарибалди и Бисмарк.

Но за разлика от тях Левски знае и как да прилага идеите си на практика.

Мрежата, която създава взима най-доброто от тайните мрежи, създавани до тогава в света. Левски е и хладнокръвен и понякога жесток ръководител, който никога не губи представа за общия интерес и кое е най-важното. Левски вижда България като силна държава в нормалния свят, а не като подопечна на Русия.

Затова днес е много тъжно да строяваме деца в униформи да стоят пред паметника му, вместо да им отделим това време и да им кажем истината за него.

Тя може би няма да ги направи бъдещи войници, но ще ги направи горди българи. Тъжно е, че им даваме клишето, заучения цитат от Левски, а никога не им обясняваме какво означава той.

Защото да разбираш и харесваш Левски не означава просто да носиш пушка, а да вярваш, че тази държава се крепи на правата на всички, без значение дали са в Елин Пелин, Широка лъка или София. И че пушката и униформата идват точно когато трябва да защитиш тези права.

*Текстът е взет от Facebook страница на автора с неговото изрично съгласие. Заглавието е на Chronicle.bg