Опасно за живота!

| от |

В Пекин въздухът е толкова замърсен, че вече става опасен за живота на хората в града. Това сочат резултатите от едно актуално проучване. Китайското правителството попада под все по-голям натиск, пише Дойче веле.

Beijing Darkness at Noon

Когато миналата година пламна една мебелна фабрика в източнокитайската провинция Жеянг, смогът в района бе толкова гъст, че в продължение на часове огънят и димът останаха незабелязани.

В много от китайските градове замърсяването на въздуха е достигнало опасни мащаби. По официални данни миналата година един кубически метър въздух в Пекин е съдържал средно 89,5 микрограма фин прах с максимален размер от 2,5 микрометра на частиците. А точно тези частици са изключително вредни за здравето, тъй като са толкова малки, че попадат дълбоко в белите дробове, а оттам – в кръвообращението. Граничните стойности, определени от Световната здравна организация, са 10 микрограма на кубически метър въздух. Според китайското правителство, замърсяването на въздуха в страната предизвиква половин милиона смъртни случая годишно. В проучване, изготвено от експерти на университета във Вашингтон и на Световната здравна организация, става дума за 1,2 милиона жертви годишно.

В началото на февруари излезе и най-актуалното изследване по темата – на шанхайската Академия за социални науки. В него китайската столица е определена като „почти непригодна за живот“. Съобщението предизвика многобройни коментари в мрежата – докато не се намеси цензурата и постигните не бяха изтрити.

Beijing Mask

Какво да се прави срещу замърсяването?

При това Пекин дори не попада сред десетте града с най-замърсен въздух. „В много други градове замърсяването е още по-тревожно“, казва социологът Ма Юн. И независимо дали даден град е определен за „непригоден за живот“ или не – много от хората нямат никакъв избор, те не могат да напуснат града току-така. Поради което е много важно да бъдат предприети съответните мерки.

Правителството се е заело тъкмо с това. От началото на годината 15 000 фабрики трябваше да огласят количествата на изхвърляните вредни емисии. През есента на миналата година общинските власти приеха план за борба срещу замърсяването на въздуха. В три основни района – делтата на Яндзъ при Шанхай, делтата на Перлената река край Гуанджоу и в Пекин със заобикалущите го провинции – замърсяването на въздуха трябва рязко да бъде намалено до 2017 г. И в Пекин би трябвало да бъде достигнат максимален дял от 60 микрограма фин прах на кубически метър въздух – което пак ще е шест пъти повече от допустимото според стандартите на Световната здравна организация. Хуанг Вей от китайския клон на „Грийнпийс“ приветства плана, но не смята, че набелязаното е достатъчно. „Настояваме този план да обхваща не само споменатите три района, а много повече области.“

Qingdao

Програмата с мерки предвижда наред с другото до 2017 делът на енергоемката тежка промишленост – като например стоманодобивните предприятия или химическите фабрики – да бъде редуциран, а енергийната ефективност да се увеличи. Старите автомобили, които изхвърлят особено голямо количество вредни вещества, трябва да бъдат спрени от движение. А паралелно трябва да нарасне експлоатацията на възобновяеми енергийни източници. Крайната цел – делът на въглищата при производството на електроенергия да падне от 70 на 65 процента до 2017. Същевременно обаче от Международната енергийна агенция прогнозират, че нуждите на Китай от въглища ще растат поне до 2018, макар и с по-бавно темпо.

Нетърпението расте

Междувременно недоволството на населението расте и намира дори трибуна в държавните медии. На сайта Cina Weibo, който представлява платформа за кратки коментари, държавната телевизия CCTV отправи критики срещу бездействието на правителството, които се задържаха цели два дни, преди да се намесят цензорите.

Обществото мнение оказва сериозен натиск спрямо правителството, въпреки цензурата, казва Хуанг Вей от „Грийнпийс“. „Докато смогът стои, хората няма как да бъдат довдолни. Те ще продължат да следят внимателно какво предприема правителството за решаването на проблема.“ Миналата седмица китайската столица за пореден път потъна в смог. Измервания на американското посолство в Пекин установили, че финият прах надхвърля 300 микрограма на кубически метър въздух.

 
 

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.

 
 

TUBORG разкрива нова визуална идентичност на глобално ниво

| от chronicle.bg |

Датският бранд Tuborg разкри нова глобална маркетинг кампания под мотото „Open for more”.

Кампанията предлага на младите потребители редица нови елементи, създадени да вдъхновят различни културни общности на различни пазари – в Източна Европа, Русия и Азия. Двете основни теми в кампания 2017 ще бъдат „музика“ и „традиции – от 1880 досега“.

Tuborg_5

Нова комуникация на всички нива (електронна, дигитална, външна, в търговските обекти) следва освежаването на марката, което започна с промяна във визията на всички видове опаковки на Tuborg (малка и голяма стъклена бутилка, кен, PET).

Тази промяна е първата от 2012 година насам и представлява изцяло нова иконография на бранда с нова цветна схема на логото, включваща сини елементи, които да отличат Tuborg пред повечето „зелени“ брандове. Дело е на дизайнера Turner Duckworth, който е запазил и обновил и някои съществуващи елементи – в един по-динамичен и младежки дух.

Вече е активен и новият сайт на марката. 

 
 

Няма да повярвате на колко години са!

| от chronicle.bg |

Холивуд винаги е 21 години! Или поне така изглежда – след операции, грим, тренировки и алхимия. Ето няколко звезди с постоянен брой свещи върху тортата.

Но на колко години са всъщност едни от най-големите актриси в света? Не е прилично да се питата такива неща, разбира се. Те обаче вкарват достатъчно усилия, за да не се притесняват, когато ги питат така.

И така – едни от най-младоликите на екрана. Или поне част от тях . Галерията ни съдържа само жени, които ще ви очароват и изненадат. Често това, което ни подмладява най-много, е щастието!

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.