НАСА показва 60 години на климатични промени за 15 секунди

| от |

climate_1Нов видеоклип на НАСА визуализира промените на глобалните температури за период от 60 години, показвайки, че планетата наистина се затопля. От данните на космическата агенция на САЩ става ясно, че девет от десетте най-топли години са след 2000 година, като най-топлите години са 2010 и 2005.

Според Института Годдард на НАСА, който анализира температурите на земната повърхност в глобален мащаб, средната температура за 2013 година е била 14.6 градуса по Целзий, което е с 0.6 градуса повече от средната стойност за 20-ти век. Средната глобална температура се е повишила с 0.8 градуса от 1980 година досега.

Учените от Годдард отдават дългосрочната тенденция на повишаване на температурите на земната повърхност на по-високите нива на парниковите газове в атмосферата. Те отбелязват, че дори следващите няколко години да не са по-топли, то общата тенденция е към продължаващо повишаване на температурите. Нивото на въглероден двуокис в атмосферата в момента е 400 частици на милион, което по-високо от когато и да било в последните 800 000 години. През 1980 година тази стойност е била 285 частици на милион.

[youtube id=“gaJJtS_WDmI“ width=“667″ height=“356″]

 
 

Кейт Ъптън на корицата на „Sports Illustrated“

| от chronicle.bg |

Броевете с бански на списание „Sports Illustrated“ са легендарни.

Тази година от корицата ни гледа Кейт Ъптън. За нея обаче една корица е малко, затова списанието прави цели три, който може да видите в галерията ни. Темата на броя е „многообразието на човешкото тяло и възраст“.

Други известни личности в броя са тенис легендата Серена Уилямс

 

A post shared by Serena Williams (@serenawilliams) на

 

Ашли Греъм  

A post shared by A S H L E Y G R A H A M (@theashleygraham) на

 

Кристи Бринкли

A post shared by Christie Brinkley (@christiebrinkley) на

 

Хънтър Макгрейди  

A post shared by Hunter McGrady (@huntermcgrady) на

 
 

Какво правят децата „на Левски“

| от Даниел Стефанов |

България няма толкова много неща, с които да се гордее. Но не успява, дори и с тези, които има. Васил Иванов Кунчев – Левски е едно от тези неща.

Години наред ни го предаваха в училище в зацапания с идеология и изкуствено идеализиран образ. Но това нито е Левски, нито на нас ни трябва такъв. Никой не учеше нас, а явно и днес не иска да научи децата, че Левски не е светец, но е политически мислител, който е надбягал времето си с няколко обиколки, с едни от най-модерните за времето си тези за държавата в Европа. Левски е мислител от ранга на Гарибалди и Бисмарк.

Но за разлика от тях Левски знае и как да прилага идеите си на практика.

Мрежата, която създава взима най-доброто от тайните мрежи, създавани до тогава в света. Левски е и хладнокръвен и понякога жесток ръководител, който никога не губи представа за общия интерес и кое е най-важното. Левски вижда България като силна държава в нормалния свят, а не като подопечна на Русия.

Затова днес е много тъжно да строяваме деца в униформи да стоят пред паметника му, вместо да им отделим това време и да им кажем истината за него.

Тя може би няма да ги направи бъдещи войници, но ще ги направи горди българи. Тъжно е, че им даваме клишето, заучения цитат от Левски, а никога не им обясняваме какво означава той.

Защото да разбираш и харесваш Левски не означава просто да носиш пушка, а да вярваш, че тази държава се крепи на правата на всички, без значение дали са в Елин Пелин, Широка лъка или София. И че пушката и униформата идват точно когато трябва да защитиш тези права.

*Текстът е взет от Facebook страница на автора с неговото изрично съгласие. Заглавието е на Chronicle.bg

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Този път „Оскар“-ите дискриминират актьорите по възраст

| от chronicle.bg, по БТА |

Американската киноакадемия, учредила „Оскар“-ите, беше обвинена за това, че дискриминира актьорите по възраст, като звездите над 60-годишна възраст рядко са удостоявани със златните статуетки.

Порталът се позовава на най-ново изследване на сътрудниците на университета в Южна Калифорния. Те установили, че от 25-те номинирани филма за „Оскар“-и през последните три години, главният актьор в тях е бил над 60-годишен само два пъти. И в двата случая номинации получил Майкъл Кийтън.

По данни на изследването едва в 22,3 процента от споменатите филми играели и в главни роли възрастни жени.

През месец януари тази година световноизвестният режисьор Джеймс Камерън разкритикува Американската киноакадемия заради нейното предубеждение към масовата култура, припомня сайтът Дедлайн.