Най-накрая: Microsoft Office влиза в XXI век

| от chronicle.bg |

Той е най-успешният продукт на Microsoft, но сякаш е заседнал някъде назад във времето през 90-те години. Сега има далеч по-лъскави и модерни начини да си свършиш работата, като Slack, Google Apps и Trello. Тези програми са много по-привлекателни програми най-вече защото позволяват всичко да бъде свършено така, както подобава на 21-ви век. Хората могат да обработват документи на момента само с няколко клика, да споделят написаното, без да се налага да плуват в море от прикачвания, могат и бързо да разпращат групови имейли само с едно натискане на бутона.

Microsoft се опитва да влезе в крак, като обяви пускането на Office 2016 във вторник. Въведени са някои козметични, но важни промени, които най-накрая правят програмата по-лесна за мигновена обработка на файлове в Word.

На пръв поглед няма да забележите разлика между офис пакета от 2013 година и новия Office 2016. Това, което се набива на очи веднага, са използваните по-ярки цветове в лентата за търсене, която се намира в горния край.

Microsoft Office 2016

Промени все пак има. Въведен е бутон за споделяне, който стои постоянно в горната част на страницата в Word. Можеш да извършваш Skype разговори с колеги, докато работиш с Word, Excel или PowerPoint. Можеш да създаваш групови разговори в Outlook и да работиш по едно и също време в колектив върху един и същ документ, запазен в Microsoft OneDrive cloud storage.

„Това е доста разчупена версия на Microsoft Office, която се надяваме да отговаря на потребителския интерес, без да променяме драстично интерфейса на програмата“, разкрива генералният директор на Microsoft Office Джаред Спатаро. „Направили сме плавния преход от „аз работя“ към „ние работим“.

От известно време Microsoft Office предлага част от тези опции, но тя бяха заровени някъде във фона на приложението. Това бе част от похвата на Microsoft да не „плаши“ дългогодишните потребители на добрия стар Office пакет.

Сега Microsoft намери елегантен начин, по който да добави иновативните функции за сътрудничество в пакета 2016, без коренно да променя начина, по който хората са свикнали да изпълняват задачите си чрез програмата.

Например, ако искаш да споделиш документ чрез Office 2016, просто трябва да отвориш пощата си в Outlook, която автоматично ти показва, че имаш прикачен Word файл към писмото.

Когато съобщението стигне до получателя, той ще забележи и специална иконка за Word, която насочва вниманието му към документа. Той обаче не е прикачен – това е хипервръзка, която отвежда получателя до мястото, където е запаметен документът – на OnDrive cloud storage. Когато документът се отвори, получателят може да нанася своите корекции, да променя настройките на документа, да го преименува и да го запамети. След което може да върне на подателя нов имейл с обновения вариант на документа по същия лесен начин – само с един клик.

Потребители открай време смятаха Office пакета за необходимото зло. Той е най-добрият инструмент за изпращане на имейли, създаване на документи и файлове, изготвяне на презентации – но е ужасно непривлекателен. Превръщайки Microsoft Office в средство за колаборация и съвместна работа, Microsoft се надява да превърне своя офис пакет в най-якия и продаван продукт.

 
 

Хилари, Батман и Супермен „триумфираха” на „Златна малинка”

| от chronicle.bg |

Документалният филм „Америка на Хилари: тайната история на Демократическата партия“ (Hillary’s America: The Secret History of the Democratic Party) на режисьора Динеш Д’Соуза получи приза за най-лош филм на 2016 година.

Той и „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ (Batman v Superman: Dawn of Justice) на Зак Снайдър си поделиха „триумфа“ на тазгодишната церемония, печелейки по четири награди „Златна малинка“.

Д’Соуза – консервативен коментатор и автор на бестселъри – бе посочен за най-лошия актьор и най-лош режисьор.

Като най-лошото изпълнение сред жените бе оценено представянето на актрисата Беки Търнър, изиграла Хилари Клинтън.

„Америка на Хилари“ спечели скромните 13 млн. долара в северноамериканския бокс-офис миналата година.

Връчването на „Златните малинки“ стана в края на сезон на холивудските награди, белязан от откровени речи и протести срещу политиката и поведението на президента Доналд Тръмп. Кулминацията на сезона са наградите „Оскар“, които ще бъдат раздадени утре вечер.

Четирите „анти-Оскар“-а на „Батман срещу Супермен“ включват призове за най-лош сценарий и най-лоши второстепенни актьори, сред които е и Бен Афлек.

„Златна малинка“ получи и ветеранът Мел Гибсън, въпреки че военната му драма „Възражение по съвест“ е номинирана за шест „Оскар“-а, включително за Гибсън като режисьор.

Премията „Златна малинка“ е учредена през 1980 година. Номинациите се правят от жури, в което влизат около 700 души от 46 американски щата и 19 страни. За анти-наградата могат да бъдат номинирани филми, излезли по екраните в САЩ и Канада през годината. Наградата отличава най-лошите и със съмнителна стойност кинотворби, а самата статуетка представлява пластмасова малинка, покрита със златна боя и цена под 5 долара.

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Сексът и градът“ – се връща в редиците на НВО, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.