На пътя Skoda Fabia – третият от династията

| от |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от утре, а ексклузивно само за читателите на Chronicle.bg представяме водещата история в него. Още много интересна информация от света на автомобилите можете да намерите на www.ams.bg

На пътя Skoda Fabia  – третият от династията

Моделът Fabia на чешката марка Skoda навлезе в третия етап от своето еволюционно развитие. Първи впечатления от новото издание на един от лидерите в сегмента на малките автомобили в Европа.

Първото нещо, което прави силно впечатление в новото поколение на Skoda Fabia, е неговата значително променена външност. От една страна автомобилът може безпогрешно да бъде разпознат като член на моделното семейство на Skoda, а това автоматично изключва евентуална радикална смяна в посоката на дизайна. Факт е обаче, че новата Fabia изглежда коренно различно от своя предшественик и това се дължи не толкова на някакви основополагащи промени във формите на каросерията, колкото в преосмислянето на нейните пропорции. Докато второто издание на модела имаше тясна и сравнително висока каросерия, сега Fabia притежава почти атлетична стойка – особено когато автомобилът е поръчан с някой от опционалните варианати за 16- и 17-цолови колела. Този ефект съвсем не е изюзия – широчината на каросерията е нараснала с цели 9 сантиметра, а височината е снижена с малко повече от 3 см. Възможностите за индивидуализация на автомобила са се умножили многократно в сравнение с предшественика – още един пункт, по който моделът бележи сериозен качествен напредък.

Изграден на напълно нова технологична платформа

Новостите обаче тепърва започват – Fabia се превърна в първият модел от малък клас в рамките на концерна Volkswagen, който е изграден на основата на новата модулна платформа за автомобили с напречно разположен двигател, наричана накратко MQB. Това означава, че малкият чешки автомобил има реалния шанс да се възползва от огромна част от най-съвременните технологични достижения, с които VW разполага към момента. Един от най-значимите плюсове на новата конструкция е възможността за максимално ефективно използване на наличния вътрешен обем – отвътре Fabia не само е станала по-просторна от своя предшественик, но може да се похвали и с най-големия багажник в своя сегмент – номиналният обем на товарното отделение възлиза на типичните за по-горния клас 330 литра.

Малък, но зрял

Сериозен прогрес личи и по отношение на впечатлението за качество – докато предишното издание на модела беше солидно изработено, но оставяше се усещаше по-скоро семпло, новата Fabia плътно се доближава до представителите на по-горната ценова категория. Това усещане за засилва още повече на пътя – с прецизна водимост, стабилно поведение както по участъци с много завои, така и по-магистрала, слабо странично накланяне на каросерията и забележително гладко абсорбиране на неравностите по пътя, ходовата част на Fabia се представя на извънредно високо за класа равнище. За отличния комфорт на пътуване допринася и впечатляващо ниското ниво на шум в купето.

Според чешките инженери разходът на гориво при новите двигатели е намален средно със 17 процента в сравнение с предходния модел. Отначало моделът ще се предлага с два атмосферни трицилиндрови мотора с 60 и 75 к.с., два бензинови турбомотора (90 и 110 к.с.), както и с две турбодизелови машини. Догодина се очаква особено икономичен Greenline модел със 75 к.с. и официален среден разход от 3,1 л/100 км. По време на първите изпитания на Fabia имахме възможността да съберем впечатления от четирицилиндровия бензинов турбомотор 1.2 TSI във варианти с 90 и 110 к.с. Макар да използват идентичен в основата си задвижващ агрегат, двете модификации се представят доста различно – една от причините за това се корени във факта, че по-слабата от тях се куплира с 5-степенна трансмисия, а по-мощната разполага с шест предавки. Заради стремежа си да снижат нивото на оборотите, а с това да намалят разхода и шума, чехите са избрали доста дълги предавателни числа за предавателната кутия на варианта с 90 к.с., което в много случаи отнема част от темперамента на иначе отличния мотор. При моделът с 110 к.с. шестстепенната предавателна кутия подхожда идеално на характера на двигателя, което го превръща не само в по-динамичната, но и по-икономичната в реални условия алтернатива.

Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Skoda

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Каросерия

Петместен хечбек, дължина х широчина х височина 3992 x 1732 x 1467 мм, междуосие 2470 мм, собствено тегло 1109 кг, обем на багажника 330 л.

Ходова част

Независимо окачване отпред, тип Макферсън с напречни носачи, отзад торсионна греда, с винтови пружини и телескопични амортисьори; вътрешно вентилирани дискови спирачки отпред, барабанни отзад.

Силово предаване

 

Предно предаване, петстепенна механична трансмисия.

 Двигател

 

Четирицилиндров редови бензинов мотор с директно впръскване, с турбокомпресор и охладител на сгъстения въздух, работен обем 1197 см³, мощност 66 кВт  (90 к.с.) при 4400-5400 об./мин, максимален въртящ момент 160 Нм при 1400-3500 об./мин.

 

Динамични характеристики

 

0-100 км/ч     10,9 сек

Максимална скорост     182 км/ч

Среден разход на гориво по ЕСЕ 95Н 4,7 л/100 км

 

Заключение

 

(четири воланчета)

 

Новото поколение на Fabia е нагледно доказателство колко зрял може да бъде един модел от малкия клас. С богати възможности за избор на модерни двигатели и трансмисии, увеличено вътрешно пространство, множество полезни във всекидневието решения, значително подобрено усещане за качество и още по-впечатляващ в сравнение с преди баланс между комфорт на возене и динамична водимост, новата Fabia в момента може би заслужава да се окачестви като най-добрият продукт в своя сегмент.

По-широката и по-ниска каросерия на новата Fabia кара фигурата й да изглежда значително по-атлетична в сравнение с тази не предшественика. Изборът от индивидуализиращи решения е разнообразен.

 

Много добро впечатление за качество, безупречна ергономия, множество практични решения и най-големият багажник в класа – новата Fabia демонстрира впечатляваща за един представител на малкия клас технологична зрялост.
kor 12.indd

В актуалния брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще намерите също:

  • Теория на еволюцията – поглед към постиженията на автомобилната техника и техните предвестници от миналото
  • Rolls-Royce Silver Cloud I и Phantom Series II Drophead Coupe – великолепен завършек на сезона на кабриолетите
  • Nissan Pulsar – след дълго отсъствие японската компания отново предлага в Европа компактен хечбек
  • Зад волана на новото Volvo XC 90
  • Три актуални кросоувъра: сравняваме Kia Soul, Mini Cooper Countryman и Nissan Juke
  • Сто хиляди километра с Audi A6
  • Ferrari F12 Berlinetta – италианската спортна икона в подробен тест на auto motor und sport
  • Новости от Ловеч – сглобяваният в България Great Wall H6 вече се предлага и с бензинов турбомотор
  • Добре дошъл в Европа – новият Ford Mondeo дебютира на Стария континент
  • Три класически мощни кабриолета на Jaguar от различни епохи: XK 150, E-Type и XJ-S
  • Във Формула 1 Хамилтън спечели голямата битка с Розберг

Fa_009

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Варненска компания за изкуствени рифове се бори за 1 млн. долара

| от chronicle.bg |

Варненската компания Sea Harmony, която е разработила свой патент за изкуствени рифове, е българският финалист в надпреварата за част от наградния фонд от 1 млн. долара в конкурса Chivas The Venture.

Компанията започва работа по развиването на вертикални ферми за миди Pisa Reef. За разлика от съществуващите, тяхната разработка дава възможност за инсталиране и извън заливите. Pisa Reef е цяла подводна къща, която бързо се заселва с екологична система – миди, скариди и риби. Хранейки се със свръхпопулациите от зелени водорасли, развили се вследствие на битово замърсяване на водата, ерозия и използване на химикали, новите обитатели на вертикалните ферми пречистват водата. Освен това, създават и добър добив.

Sea Harmony е избрана да продължи към световния финал след няколко етапа, като в последния се състезаваше с още три отличени стартиращи бизнеси с кауза. Компаниите-полуфиналисти в Chivas The Venture са три.

Stackport се класираха със системата за незрящи VAST, която използва очила с камера и приложение за смартфон, за да ориентира хората с нарушено зрение във всекидневни ситуации. Създателите на идеята очакват продуктът им да върне на работните места 15% от незрящите. VAST ще им дава възможност да се ориентират по-добре в непознати пространства, да подобрят възможностите си за четене, пазаруване, придвижване.

Cupffee е компания, създател на вафлена чашка за кафе – тя е вкусна, ядлива, биоразградима и не променя вкуса на кафето. Замърсяването с опаковки за еднократна употреба е огромен световен проблем. Cupffee е много добро решение както за любителите на бисквитката към кафето, така и за околната среда – дори и да изхвърлите чашката, тя се разгражда за няколко дни.

Изкуствената фотосинтеза е в основата на проекта на Wasabi Innovations – третият полуфиналист. Чрез специални сапунени молекули и сапунен мехур, се преработва въглероден двуокис във възобновима енергия с помощта на слънчевата светлина. В резултат на това бизнес начинание може да бъде революционизирана световната енергийна практика и предоставена възможност за обръщане на климатичните промени в света.

Sea Harmony, заедно с финалистите от другите 31 страни, ще участват и в едноседмично обучение за управление на бизнес в Оксфорд. През юли финалистът ни ще представи България на глобалния финал на Chivas The Venture в Лос Анжелис и ще се състезава за дял от милионния награден фонд. Sea Harmony ще презентира идеята си пред световни бизнес лидери и международното жури на Chivas The Venture.

Наградният фонд от 1 000 000 долара ще бъде разпределен на два етапа – 250 000 долара чрез 5-седмично онлайн гласуване, 750 000 долара – от глобално жури между един или повече екипи.

Състезанието за стартиращи компании с кауза Chivas The Venture вече трета година дава възможност на български участници да представят своя бизнес пред общност от инвеститори и да се състезават за част от наградния фонд от 1 млн долара. Тази година в The Venture се включват бизнеси с кауза от 32 държави на шест континента.