Mercedes GP 1914: Звездни дневници

| от |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от днес, а ексклузивно само за читателите на Chronicle.bg представяме водещата история в него. Още много интересна информация от света на автомобилите можете да намерите на www.ams.bg

Последното състезание за Grand Prix преди избухването на Първата световна война се превръща във великолепен трикратен триумф за отбора на Mercedes. Послучай 100-годишния юбилей на тази знаменита надпревара, класическите болиди преминаха още веднъж по цялата отсечка на някогашното състезание.

DE_AMS_100_Jahre_Mercedes_Dreifachsieg_GP_Lyon_2014_SW_97

Дъхът на историята напира право в лицата ни с повече от 100 километра в час. Опитва се да свали коженото ми боне и да размести очилата, без които насълзените ми очи не биха успели да видят нищо. Хладният въздух намира начин да се провре под вдигнатата яка на кожената куртка и да си поиграе с намотания под нея шал преди да продължи към задната част на каросерията и да се смеси с дебелите вълма отработили газове, бълвани от дебелия като кюнец ауспух.

Привилегированият участник в това шеметно препускане, напомнящо артилерийската езда на достопочтения Мюнхаузен, не бива да се оплаква. Изпълненото с премеждия трасе по улиците на Лион е дълго цели 37,63 километра, но той трябва да понася мъжествено контакта с острите метални ръбове на седалката, които терзаят меките му части като зле притъпени касапски инструменти, да подложи стъпалата си на непосредствената опасност да бъдат размазани от тежкия като ковашки чук педал на съединителя в тясното пространство под арматурното табло и час по час да се пресяга до неудобно разположения кран за моторното масло, за да изпрати поредната порция живителна смазка по дългия лабиринт, захранващ четирите цилиндъра под предния капак. И не само това – разположеният точно зад главата на пилота лост на пневматичната помпа е там, за да ви помогне да поддържате постоянно налягане в горивния резервоар и да не позволите танцуващата стрелка на манометъра да падне под делението от половин атмосфера, а следенето на целия трафик пред, около и зад състезателния болид е първостепенна задача на навигатора, чиито резултати следва да бъдат свеждани незабавно и постоянно до знанието на пилота. Това естествено може да стане само с мощен рев, изчерпващ до краен предел виталния капацитет на гръдния ви кош. Има ли смисъл да споменавам, че при всичко това на главата човек трудно би се хилил доволно пред обектива на фотоапарата, сякаш току-що е духнал успешно свещите върху тортата на рождения си ден?

Само за корави мъжаги

Нищо не се е променило във всичко това за последните 100 години. На старите фотографии физиономиите на пилотите и техните навигатори в Grand Prix състезанията често изглеждат като икони на мазохистичното себеотрицание и упоритост, замръзнали в гримаса на благоговеен респект към скоростта, доближаваща границата от 200 км/ч и отчаяна концентрация върху тактовете на механичната симфония, в която се преплитат боботенето на двигателя, оглушителния вой на трансмисията и стряскащия пукот на окачването.

Днешните улици са асфалтирани и с много по-прецизен профил от тези преди век, но при скоростта, с която се движим, всяка неравност е разтърсващо напомняне за времената, когато представителните отсечки на GrandPrix състезанията са били специално подготвяни с попълване на неравностите с червен порфирен пясък и гладко валирани, но останалата част от надпреварите се е провеждала по пътищата в тяхното естествено, изложено на благоволението на природните стихии състояние.

След 20 километра шеметно препускане виждаме пред себе си официално лице, чийто развят флаг ни насочва към пункт за сервизно обслужване. По напълно необясним за моя милост навигатора начин, пилотът Йохен Мас успява да изманеврира белия Grand Prix болид и да го закове точно пред механиците, независимо от пълното отсъствие на спирачки на предните колела. Следва бърза проверка на гайките по колелата и нивото на маслото в двигателя и се връщаме обратно на трасето. Започвам постепенно да свиквам със задълженията си на бордови механик и да придобивам бледа представа за тежестта на изпитанието, което някога е представлявало участието в Grand Prix надпревара. Едиственият сервоелемент в кормилната уредба тук са бицепсите на пилота. Тежкият съединител на четиристепенната трансмисия с цилиндрични зъбни колела с прави зъби трябва да се натиска двукратно при всяка смяна на предавката, а коравите корита на седалките не предлагат нито мека тапицерия, нито достатъчна опора за горната част на тялото.

Едновремешният регламент е предвиждал изминаването на 20 обиколки или общо 752,6 километра по затворен маршрут от пътни отсечки, разположени в близост до Лион. Стартът е даван в Льо Сет Шмен, южно от Брине, където пък се е провеждал официалния технически преглед преди състезанието. Завиваме остро в обратния завой, заобикалящ ресторанта, който някога не се е наричал „Cantina Road“, а „Terminus“ и върху чийто покрив находчивият собственик е издигал специална двуетажна трибуна за отвъдокеанските посетители на състезанието – преди 100 години американците са плащали по 150 франка за правостоящ…След това трасето е продължавало към Живор,за да навлезе по изпълнената със завои долина на Жир и да направи обратен завой при Ла Мадлен.

Максимална скорост? 210!

Следва убийствена за двигателите дълга права отсечка от над дванайсет километра практически без завои, която естествено се е карала на пълна газ. В надпреварата през 1914 година, най-бързи са Grand Prix болидите на Peugeot с тяхната аеродинамична каросерия – скоростта им на влизане на старт-финалната права е достигала 210км/ч. Комбинацията десен-ляв непосредствено преди това ненапразно носи названието„piège de la mort“ – „смъртоносен капан”. Триумфиралият по-късно Кристиан Лаутеншлагер е малко по-бавен – неговоят Mercedes достига точката за спиране преди десния завой със скорост от 194 км/ч.

По онова време Grand Prix състезанията могат да се похвалят с едва осемгодишна история зад гърба си. През 1906 година френският автомобилен клуб решава да замени официално международното състезаниеGordon-Bennett с такова от серията Grand Prix, при което могат да се включат по повече от дотогава разрешените от регламента три автомобила на страна-участник. Първата GP надпревара, организирана от ACF (Automobilclubde France) на затворен пътен маршрут в близост до Льо Ман е спечелена от унгареца Ференс Сис с Renault, а най-добре представилия се пилот на Mercedes е Камий Йенаци, класирал се на десето място. През 1907 година състезанието се провежда край Диеп, където Фелис Назаро и неговият Fiat печелят, изпреварвайки Сис. За Mercedes отново остава утехата на десетото място, където този път успява да се изкачи Ернест Емери. Триумфът за компанията от Щутгарт идва през 1908 година, донесена от родения в близост до фирмената централа  Кристиан Лаутеншлагер. Колегата му в отбора на Mercedes Вили Пьоге става пети в това състезание.

Първата криза в GP шампионата

Малко след това серията GP изпада в своята първа сериозна криза. За много от автомобилните компании разходите по създаването на конкурентоспособни състезателни болиди стават твърде високи, а победите на германците не се приемат добре от всички. Eдва през 1912 година ACF успяват да организират поредния Grand Prix, който отново се провежда в околностите на Диеп. В двудневното състезание побеждава Жорж Боало с Peugeot пред Луи Вагнер зад волана на Fiat. Eдинственото германско участие в тази надпревара е болидът Mathis с работен обем от едва 1,8 литра.

През 1913 година френския Grand Prix се организира от ACF в близост до град Амиен. На старта застават само 20 автомобила и марката Mercedes отново не е сред тях. Победител отново става Боало с Peugeot. Завръщането на германците става факт на следващата година, когато влизат в сила нови правила. На старта на GP на четвърти юли 1914 година се допускат само болиди с работен обем на двигателя до 4,5 литра (практически половината от разрешената дотогава кубатура) и общо тегло максимум 1100 килограма. Техническите ограничения за всички участници през новия сезон включват и широчината на автомобилите, която според новия регламент не бива да надхвърля 1,75 метра.

В конструкторския екип на Mercedes се поражда спор – докато членът на производствената управа Паул Даймлер залага на концепцията с верижно задвижване, главният техник и активен състезател Ото Залцер държи на карданното предаване и привежда солиден аргумент – „Peugeot също използваха такова през 1913 година, а тази конструкция днес е по-лека от верижната.“ В крайна сметка Даймлер се вслушва, прави сравнение на теглото и променя мнението си в полза на кардана.Daimler е единственият производител, който регистрира за състезанието цели пет автомобила. Пилотират ги служителите от отдела за технически изпитания Кристиан Лаутеншлагер и Макс Зайлер, Ото Залцер, белгийският представител на Mercedes Теодор Пилет и взетият назаем от Fiat парижанина Луи Вагнер. Зад волана на резервния шести болид е Алфред Вишер, който следва да се включи при евентуални неприятности при някой от титулярите по време на тренировките. Има и още една последна резерва под формата на GP шаси без каросерия и това презастраховане не е случайно – в крайна сметка при едно от изпитанията Ото Залцер остава на пътя с повреда в кардана още при изкачването на Гайзлингер Щайге недалеч от Щутгарт… След този инцидент Daimler решават да потърсят най-добрия материал на пазара и се спират на стоманата сорт Aquila на австрийската фирма Danner.

Кой би могъл да бие Боало?

На старта на надпреварата застават общо 37 автомобила от марките Alda, Opel,Nagant, Vauxhall, Pic-Pic, Fiat, Delage,Schneider, Nazzaro, Sunbeam, Aquila-Italiana,Peugeot и Mercedes. За по-голямата част от триста хилядите зрители по трасето победителят е предизвестен – кой би могъл да се изправи пред Жорж Боало и неговото Peugeot? Hима този фантастичен тандем не триумфира категорично в надпреварите за Голямата награда през предходните 1912 и 1913 година?

Точно в осем часа сутринта по отсечката тръгват първите двама съперници. Зайлер повежда от самото начало, но в шестата обиколка отпада със счупена мотовилка. Пилет също претърпява технически провал и излиза от състезанието с повреден кардан. Боало поема водачеството. След десетата обиколка три от останалите на трасето екипажи на Mercedes правят рутинна смяна на гумите, докато французинът Вагнер си спестява необходимите за извършването на тази процедура три минути и половина и продължава преследването на водещия болид на Peugeot. След четиринайстата обиколка обаче, смяната на гуми става неизбежна и при него.

Състезателите на Mercedes постепенно топят преднината, но Боало кара отчаяно смело и се опитва да подобри за пореден път времето си за обиколка. Французинът стартира пет минути и половина преди Лаутеншлагер и това му осигурява постоянна по-предна позиция на трасето независимо от обезпокоителното приближаване на екипажа на Mercedes. В 19-ата обиколка Лаутеншлагер повежда за първи път в надпреварата, регистрирайки най-добро общо време до момента. На края на последната обиколка зрителите на финала очакват с нетърпение появата на първия болид на входа на „завоя на смъртта” преди старт-финалната права. Какъв ще бъде неговият цвят – син или бял?

Оказва се белият Mercedes на Лаутеншлагер, придружаван от бордовия механик Ханс Ригер.

Послед става ясно, че болидът Peugeot на Боало е отпаднал половин обиколка преди края вследствие на множество тежки технически повреди – диференциалът отказва, един от лостовете за задействане на предните спирачки излиза от строя,закрепването на кормилната колона се е откачило, проблеми създава и един от клапаните.Боало се сгромолясва психически на волана и изпада в ридание в момента, в който Лаутеншлагер го задминава в облак прах, изпълнен с жизнерадостния рев на безупречно изправния си състезателен болид. Това е единственият случай, в който двамата съперници в състезанието се виждат лице в лице.

Вагнер и Залцер отдавна са изтласкали от третото място втория блид на Peugeot с Жул Жу на волана, осигурявайки на Mercedes бляскав триумф на почетната стълбица. Дори разочарованата от крайния резултат френска публика аплодира победителите, проявявайки спортменско признание за техното изключително постижение.

Избухването на Първата световна война заварва задвижващия агрегат на победилия болид на Лаутеншлагер в Англия, където той се използва за технически образец при създаването на самолетния двигател „Hawk” на Rolls-Royce, а различни преработени и усъвършенствани версии на GP машините на Mercedes от 1914 година продължават да се използват с успех в състезания чак до края на 20-те години на миналия век. Техният най-голям и впечатляващ триумф обаче си остава надпреварата за Голямата награда в Лион, която и до днес се счита за едно от най-тежките изпитания в серията Grand Prix, приключило с отпадане на 26 от общо 37-те застанали на старта състезателни автомобили. Грандиозното празненство за победителите в Щутгарт също ще остане в историята със своите невероятни за времето си мащаби – за целта Daimler наемат закритото хале за ролкови кънки в Канщат, обзавеждат го със столове и маси като банкетна зала и канят всички свои служители, за да отпразнуват епичната победа на Кристиан Лаутенбахер,Луи Вагнер и Ото Залцер. Както се казва – три дена яли, пили и се веселили…

Teкст: Maлте Юргенс

Снимки: Дино Айзеле

В актуалния августовски брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще намерите:

kor 08.indd

• 25 години Mazda MX-5– Една легенда става на четвърт век
• Първи впечатления от новия флагман в гамата на марката с трилъчата звезда – Mercedes S 500 4Matic Coupé
• Maseratti Ghibli Diesel – Какво е усещането от шофирането на революционния за марката модел?
• Първи тест на един футуристичен спортист с карбонова каросерия и хибридно задвижване – BMW i8
• 50 години Opel Design Studio – Първото в Европа дизайнерско студио на автомобилен производител става на 50 години
• Първи километри зад волана на две диаметрални противоположности от семейството на Audi A3 –e-tron и Clubsport Quattro Concept
• Alfa Romeo 4C срещу Porsche Cayman S – Един срещу друг се изправят два спортни модела с централно разположени двигатели
• Honda Mean Mower Официално регистриранатанай-бърза косачка в света, превзема Гран при трасето в Хокенхайм
• Mercedes GP 1914– Срещата с този автомобил на точно стогодишна възраст е нещо, което трудно може да бъде забравено.
• Renault Alpine A110 1300 – Представяме ви първият Alpine A110, който господин Валери Манджуков и неговият екип са създали в своята работилница

АВТОМОБИЛИТЕ В БРОЯ

Alfa Romeo 4C
Audi A3 e-tron
Audi Clubsport Quattro Concept
BMW i8
Ferrari California T
Maserati Ghibli Diesel
Mazda MX-5
Mercedes S-класа Coupé
Porsche Cayman S

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Sofia Restaurant Week се завръща с ново пролетно издание

| от Спонсорирано съдържание |

София отново ще потопи сетивата си в море от кулинарни преживявания – от 7 до 13 май Sofia Restaurant Week ще ви накара да откриете вкусните тайни на 25 от най-добрите столични ресторанта.

След изключително успешното първо издание на Фестивала през септември 2016 г., пролетната Седмица на софийските ресторанти ще ви предложи нови локации, менюта и кулинарни изкушения.

В пролетното издание има 17 нови ресторанти, които заедно с останалите 8, предлагат две различни менюта по избор. Всеки един от ресторантите притежава уникална атмосфера, и е подбран след внимателна селекция от организаторите.

В рамките на седем дни може да опитате невероятна храна, резервирайки своите места в предпочитаните ресторанти, които предлагат няколко степенно меню на стойност 25 лв., без включени напитки.

Единствено по време на Sofia Restaurant Week ще може да обиколите със своето семейство и приятели максимален брой от модерните кулинарни локации в града, без да се притеснявате за семейния бюджет или за времето.

GIP_Morino

Kohinoor, SASA, Wagamama са само част от екзотичните места, които може да посетите. Ресторантите са избрани според качеството на храната и обслужването, интериора и наличието на приятна градина, както и заради изключителното кулинарно преживяване, което предлагат.

В зависимост от настроението и придружителите, може да избирате между малки семейни ресторанти като Vino&Tapas и Багри, авторска кухня в Nico’las, 33 Гастронавта и Вакуум, както и висок клас заведения като Talents или Клуб Пушкинъ. Почитателите на живата джаз музика ще могат да посетят Egur, Egur и Morino Urban Wine & Dine. Petrus е подходящ и за семейства с деца, и ще изненада всички с новото меню, което шеф Петър Янков е подготвил. За любителите на steakhouse grill заведенията, организаторите са избрали Roadhouse Grill, където ще могат да опитат месо от висок клас, доставено от САЩ и Италия.

IMG_33Gaustauts

За любителите на вкусната чуждестранна кухня Sofia Restaurant Week предлага азиатска, индийска, средиземноморска, френска, италианска, арменска и гръцка кулинария. Сред предложените ресторанти ще намерите както модернистична, така и традиционна кухня, а някои от местата ще ви изненадат и с иновативни предложения.

Пролетната тема ще бъде застъпена в менютата на ресторантите с присъствието на специалитети с агнешко месо и свежи сезонни зеленчуци.
Sofia Restaurant Week се организира от водещи онлайн и офлайн пътеводители за заведения и туризъм на български и английски език – Zavedenia.bg и Sofia In Your Pocket.

Всички ресторанти, както и менютата, които предлагат, можете да видите на официалния сайт на Sofia Restaurant Week.

Резервации за Sofia Restaurant Week ще могат да бъдат направени от 26 април 2017 г. чрез интернет страницата на Фестивала.

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.