Кой притежава Луната?

| от | |

9cab6034f7a2a9642f4d70acb4c29bf8_vice_630x420

На 2-ри декември в 1:30 мин. пекинско време, апаратът за изследване на Луната „Чанъ 3″ (Chang’e 3) успешно бе изстрелян в космоса. Той ще осъществи първото китайско кацане на Луната и ще изследва нейната повърхност. Самоходният апарат е с маса 100 килограма и трябва да работи на Луната най-малко три месеца.

Aко настоящото кацане на Луната бъде успешно, то за първи път от почти 40 години, хората отново ще влязат в историята. Това ще бъде важно събитие и в китайския план за изследване на космоса. Така страната ще стане третата след САЩ и бившия СССР, осъществила кацане на Луната (космически апарат не е кацал на Луната от непилотираната руска мисия през 1976 г.).

Основната задача на лунохода ще е тестване на серия технологии. Сред тях е и изпробване на технология за комуникация в дълбокия Космос. Паралелно с това подвижната лаборатория ще изследва повърхността на Луната.

С изстрелването на лунохода започва вторият етап от китайската програма по изучаване на естествения спътник на Земята. Китай има и планове да изгради своя космическа станция на Луната до 2020 г.

В същото време стана ясно, че НАСА планира мисия през 2015 г., с която ще изпрати най-различни семена на Луната, за да види дали хора ще могат да живеят там един ден.

Така изведнъж отново ще се възобнови дългогодишния въпрос: Кой е собственик на Луната?

[youtube id=“GMgpKwfbZGE“ width=“667″ height=“356″]

Докато космическото право може евентуално да обхване, добре, цялата Вселена, като начало може би е по-лесно да се започне с определяне на правото и политиката на Луната.

Към настоящия момент, космическото право се ръководи до голяма степен от Договора за космоса от 1967 г., която се управлява от Службата на ООН по космическите въпроси. Основните му цели са да осигурява основната рамка на международното космическо право, включително на следните принципи:

 

[infobox color=“blue“]

– изследването и използването на космическото пространство се извършва в полза и в интерес на всички страни;

– космосът трябва да бъде свободен за изследване и използване от всички държави;

– космическото пространство не е предмет на национален суверенитет, използване или владеене, или всякакви други средства;

– страните не могат да поставят ядрени оръжия или други оръжия за масово унищожение в орбита или на небесни тела или на космическа станция или по всякакъв друг начин;

– Луната и другите небесни тела се използват изключително за мирни цели;

– астронавтите трябва да се разглеждат като пратеници на човечеството;

– страните са отговорни за националните космически дейности, независимо дали се извършват от правителствени или неправителствени организации;

– страните носят отговорност за вреди, причинени от техните космически обекти;

– страните трябва да избягват вредното замърсяване на космическото пространство и небесните тела.

[/infobox]

Тази основа на космическото право е изключително важна, но и работеща до момента, в който състезанието за космическото пространство не се разгори с пълна сила.

Частни компании и бързо развиващ се списък на страни, включително Южна Корея и Индия, правят все по-амбициозни космически планове. Въпросът дали има или не някой законното право да „загради“ част от Луната, се нуждае от отговор още по-наложително. И от този момент нататък това е и световния въпрос, който остава до голяма степен без отговор.

„Проучването на космическото пространство от Китай няма да спре на Луната“, казва Sun Huixian, заместник-главен инженер и отговорник на втората фаза на китайската лунна програма. „Нашата цел е дълбокия космос.“

След две седмици най-вероятно ще се радваме на факта, че трета страна ще направи успешно кацане на Луната. През следващото десетилетие или две, тези моменти ще стават много повече, а въпросът за кокошката и яйцето – има ли право една страна да изгради база на Луната и дали това е законно, ще търси своя ясен отговор.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

13 сериала, които ще искате да изгледате на екс

| от chronicle.bg |

Някои сериали просто не те оставят на мира!

Сериалите са виновни за толкова много изпуснати пътувания, тежки работни дни и провалени сесии по света. Хората, независимо от възраст и пол, будуват до ранни зори само за да изгледат още един епизод.

И това е прекрасно! Сериалите са прекрасно забавление, което често ни отделя от ужасите на реални свят, показвайки ни доста по-ужасен. Затова в днешната ни галерия сме събрали 13 сериала, които ще искате да изгледате наведнъж. Приятна събота и неделя!

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.