Кога е най-правилното време да купим смартфон на нашето дете?

| от | |

Дан Тилън специално за Yahoo Tech

В живота на всяко дете има определени незаличими ритуали които бележат прехода от една възраст към друга. Първото колело. Първите ролкови кънки, първата китара. Първата кола.

Никой от тези първи моменти обаче не е изпълнен с по-голяма несигурност, страх и потенциал да банкрутираме ненадейно от покупката на първия мобилен телефон. Добре де, колата може би попада в тази категория – със сигурност е трудно да забиеш телефона си дърво или да бъдеш арестуван заради изпращане на СМС-и в нетрезво състояние. Въпреки това, опасностите, които грозят децата ви на високотехнологичната магистрала са също толкова реални, колкото и тези, които ги дебне на пътя, да не кажем и по-смъртоносни.

KidCellPhone

Освен това всеки един от вас може да се окаже с ситуацията да му се наложи да харчи повече да мобилния интернет на детето отколкото за първата му кола . Според един от големите американски доставчици на евтини мобилни телефони за тийнейджъри , родителите броят средно 10 500 долара за мобилните услуги на детето си докато е на възраст между 12 и 22 години (това е средно около 87,5 долара на месец). С една дума – ох!

Проучванията в Америка сочат, че едно средностатистическо дете получава първия си мобилен телефон някъде около 12-я си рожден ден, а една трета от тези подаръци са смартфони. Кога е правилното време да връчите на детето първия му телефон? Как трябва да го направите? И какво следва да предприемете за да сведете до минимум разходите? Има ли въобще някакъв начин да се измъкнете от този модел? Отговорът на този последен въпрос вероятно е НЕ. Но ето отговор на останалите…

Помощните колела

Нищо не дава по-ясна картинка на израза „полудял потребител“ като очите на щастлив 9-годишен притежател на iPhone. От друга страна може да видим и четвъртокласници, които носят наследени от родителите си телефони, които без да се замислят се ъпгрейдват до последната версия на Apple или Android и не виждат нищо по-логично от това да дадат старата версия на мощните си миникомпютри на своите наследници.

Нещо като да дадеш ползвано Порше Карера на начинаещ шофьор. Експертите са категорични, че родителите оставят много мощни технологии в ръцете на своите деца без да осъзнават последствията от това. Децата от своя страна използват тези притежания като символи на техния социален статус повече отколкото като реален инструмент за комуникация с техните родители.

Затова, обикновен телефон с ограничени функции, който ще позволи на хлапето да си говори с вас или вие с него и ще ви дава координати на местонахождението му е абсолютно достатъчна екстра за дете в предтинейджърска възраст. Подобно на помощните колела на колелото, обикновените телефони са отличен начин да научите детето как да се отнася и комуникира посредством технологиите.

Ние дадохме едни такъв модел на дъщеря ни, когато навърши 8. Той имаше два големи бутона на него – единият да набира мама, а другият да набира татко, плюс още един за спешни случаи. Така ние контролирахме не само на кого се обажда, но и от кого получава обаждания. Телефонът беше много хубав като дизайн, много цветен и… тя го загуби след една седмица. Така че, обикновен телефон и предплатен мобилен план. Перфектната комбинация. Имате ли по-добри идеи?

Ако решите все пак да връчите стария си смартфон на своите наследници, уверете се че сте изключили всички онези  функции, които не искате те да използват. И нещо което не сте се сетили нали? Хубаво е да научите децата си предварително как се провежда телефонен разговор. Защото, колкото и невероятно да ви се струва, оставени, буквално, сами с устройство в ръка, повечето деца няма да се справят с тази задача. Трябва да ги научим още и че често най-добрия начин да се разрешим някой проблем е да се обадим по телефона и да поговорим за него.

Спомням си как самия аз учех децата си да казват „здравейте“, когато вдигнат телефона, „довиждане“, когато затварят и да оставят съобщение, когато им се гласова поща. Нямам спомен моите родители да се ме учили на тези неща. Очевидно това е изгубена част от моето възпитание.

Умни телефони, умни родители

И така, коя е правилната възраст вашето дете да получи смартфон?

Питах много хора по този въпрос и очевидно постигнатия консенсус по този въпрос е – по време на средното образование (от 8-ми клас нататък). Тогава именно мобилните телефони стават необходимост – в повечето случаи за родителите, не толкова за децата. Училищата на децата са в повечето случаи са далеч от вкъщи, често самите те имат извънкласни занимания  и е добре да може да им се обадиш или да им пуснеш съобщение, дори само за да кажеш, че ще закъснееш с десетина минути да ги вземеш.

Ето тук може да продължите с варианта обикновен телефон, като устоите на безграничния гняв на вашия тийнейджър („Проваляш живота ми! Мразя те!“) или пък да утолите глада му за смартфон технологии и да свикнете с безкрайното текстване, сексване, снапчатинг, кибертормоз, пристрастяване към видео игри и всички останали неща, от които ви побелява косата.

Един приятел казва, че не трябва да купуваме на нашия тийнейджър мобилен телефон – трябва да му купим два! Единият е смартфонът който иска, а другият – евтин функционален телефон тип пръчка. Тогава вече му връчваме договор, който да определи правилата, които му позволяват да запази смарт придобивката си –  например мама или татко да имат всички пароли на устройството и разрешението да го проверяват по всяко време (в интернет дори има подробни насоки и образци как се правят такива договори). Ако откаже – получава пръчката. Това в общи линии дава на детето основните безопасни функции, на които вие държите, без всички останали цифрови екстри, които то жадува.

Вариант е да купите и смартфон с вградени функции за родителски контрол. Има такива, които позволяват да се определя лимит за време разговори, да се филтрират уеб сайтове, да се блокират номера и т.н. Има и подобни пакети, които може да инсталирате на старите си Android или iPhone-и и да плащате на месечна база за такава услуга.

Вашият телефон е вашето проклятие

Да купиш телефон е само половината от сражението. Сега трябва да внимавате наследниците ви да не ви докарат до фалит с месечните сметки, които правят. Никой няма да е особено щастлив да плати 2 хилядарки само за да гледа детето му YouTube през цялата нощ.

Предплатената карта в случая изглежда най-приемливия вариант в дългосрочен план, вместо да прибавите разходите на полуделия ви тийнейджър към семейния тарифен план. Когато изхарчи отредените му минути, СМС-и или мобилен интернет – край, точка по въпроса.

В допълнение трябва са се подсигурите и за неизбежните случаи, в които вашия наследник ще загуби умната машинка или още по-лошо – изпусне я в тоалетната. Мислете за това като бойното ви кръщене в един период, който трябва да дойде рано или късно и неизбежно ще отмине.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.