Китай: За да се подобри качеството на въздуха, са необходими нови технологии

| от |

Законодателите и политическите съветници призоваха за използването на нови технологии в битката със замърсяването на въздуха в Китай. Това тяхно заявление бе направено на фона на предстоящите тестове с безпилотен самолет, проектиран да чисти смога, съобщи Чайна дейли.

Beijing Mask

„Науката и технологиите играят важна роля за намаляването на замърсяването“, каза Уан Сянчао, изследовател в Шанхайския институт по оптика и фина механика към Китайската академия на науките. Той е член и на Националния комитет на Китайската народна политическа консултативна конференция, главният политически консултативен орган на страната.

„След като се определи източникът на замърсяването, ние можем да прибегнем до съвременните технологии, които могат ефективно да помогнат за предотвратяването и намаляването на рисковете, предизвикани от смога.“, каза той. Уан призова колегите си учени да се съсредоточат в изобретяването на по-икономични и ефективни начини за пречистването на въздуха.

Китайският председател Си Дзинпин и премиерът Ли Къцян в разговорите си с депутатите от Националния народен конгрес, висшият законодателен орган на страната, повториха тревогата си за околната среда и замърсяването на въздуха. Пред депутати от провинция Гуандун и Шанхай вчера, Си повдигна въпроса за показанията на ФПЧ 2.5 в двата района, като призова местните власти да направят въздушни филтри, предаде Радио Китай.

Фините прахови частици 2.5 са частици във въздуха, по-малки от 2.5 микрометра, които се счита, че са най-опасни за здравето на хората.

Ли Къцян каза пред депутати от провинция Шандун, че към проблема с ФПЧ 2.5 трябва да се подходи с твърди мерки и поиска превозните средства, които силно замърсяват въздуха, да бъдат спрени. В своя доклад за работата на правителството, изнесен в сряда, китайският премиер каза, че правителството ще „обяви война“ на замърсяването. Това негово изказване бе направено на фона на съобщението, че китайските авиодизайнери подготвят тестов полет на безпилотния самолет SYW-1, за да проверят дали той може да чисти смога.

Безпилотният летателен апарат с парашут бе разработен и произведен от „AVIC Aerospace“, филиал на Китайската авиационна корпорация (AVIC). Той ще направи първите си тестове за разпръскване на смога на летището или пристанището в гр. Нинбо, провинция Джъдзян, каза Ма Юншън, представител на Националния народен конгрес и председател на „AVIC Aerospace“.

Ма каза, че безпилотният самолет се контролира и поддържа лесно. Той е направил над 100 часа изпитателни полети и ще разпръсква химикали, които замразяват замърсителите, което ги кара да паднат на земята. Новият безпилотен самолет намалява разходите с 90% в сравнение със самолетите, които са били използвани за разпръскването на смога в продължение на няколко години.

Новото изобретение може да превозва 80 кг от разпръскващите смога химикали и да остане във въздуха три часа, казаха от компанията производител. Новият модел, който разработват, ще е в състояние да поеме 700 кг химикали. Той ще може да се използва и в селското стопанство, при бедствия и въздушно картографиране.

Цао Сянхун, член на Китайския народен консултативен съвет и директор на Техническия комитет за национални петролни продукти и стандартизация каза, че напредналите технологии могат да помогнат за намаляването на сярата и съдържанието на азот във въглищата. „Китай се учи и въвежда чуждестранни технологии, за да помогне за подобряването на качеството на въздуха“, каза той.

Власите в Пекин обмислят мерки за облекчаване на замърсяването, като предизвикват изкуствен дъжд, например. Доказано е, че изкуствените валежи са един от начините да се разпръсне замърсяването и да се подобри качеството на въздуха за кратко, каза У Джъхуей, заместник-директор на метеорологичното бюро на провинция Хъбей.

„На 26 февруари, ние използвахме ракети за разбиване на облак, за да предизвикаме дъжд и да намалим замърсяването в гр. Шъдзяджуан по-бързо.“, каза той, добавяйки, че мярката е намалила нивата на ФПЧ 2.5 от изключително опасните 500 до 145. Този метод се използва за контрол на замърсяването в провинцията от началото на 2013г.

Някои еколози изразиха загриженост във връзка с вторичното замърсяване и предупредиха, че манипулирането на времето няма да реши цялостно и дългосрочно проблема.

Фън Юнфън, основател на пекинската неправителствена организация „Green Beagle“(зелен полицай), казва, че пускането на химически вещества, които съдържат сребърен йодид, с цел да се предизвика изкуствен дъжд, е много вероятно да замърсят почвата и водата. Според него по-добре да се изработи стратегия за авариен план, а до манипулиране на времето да се прибегне само, когато всички други варианти са изчерпани.

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.