Какво затруднява трафика в София?

| от |

Проблемите, усложняващи трафика са много и едва ли могат да бъдат описани накратко и общо, но можем да опитаме. Има неща, които всеки един от нас вижда ежедневно като пътува из милата ни Столица – щом обикновените хора виждат проблемите, то те са още по-очевидни и за специалистите. А самата Столична община или нехае, или не разполага с такива специалисти или… не знаем и не можем да си представим. Голяма част от решенията се взимат така че не се мисли за града като „цялостна система“, а като отделни и миниатюрни “проблеми”, които се решават всеки сам за себе си, а като се съберат в едно цяло се получава един странен кoнтемпорари.. или нещо от сорта.

  • Има ли план и изпълнен ли е той? Има ОУП, но от неговото създаване до сега не са завършени изцяло ринговете на София, чрез които ще има по-улеснен достъп до която и да е точка от града. Това ясно се вижда по изградената част на Околовръстния път – времепътуването е значително по-малко и е удобно за придвижване като улеснява достигането на дори и отдалечени райони; Отделно вместо да бъде утвърден този план и всичко да се съобразява с него, то като че ли той се съобразява с всичко останало.
  • Кръстовищата на две, три и т.н. нива: добро решение, но за да функционира правилно е необходимо и съседните кръстовища да са изградени по този начин. В противен случай каква е ползата да преминаваш безконфликтно, когато от двете ти страни се образуват „тапи“ на светофарите?! Все едно да има натоварен ляв завой, ама да осигурим безпроблемно преминаване за движещите се направо… има ли смисъл?!
  • Има ли зелена вълна и синхрон между съседните кръстовища? Ако единият светофар свети зелено, а следващия три пъти повече червено, скоро и на първия няма да може да преминете, дори и да имате разрешен сигнал. Ако се появят и от „тарикатите“ съвсем ще се затапи кръстовището и дори и тези в другата посока, може и да не успеят да продължат. А ако „дефектира“ някой светофар, след колко време се установява това, и колко още минава, за да го оправят или да дойде регулировчик, който да контролира движението. Иначе настъпва хаос, защото голяма част от нас не искат да живеят по правилата…
  • Участниците в движението – склонни са да нарушават като си мислят, че ще стигнат по-бързо, но затрудняват други трима, примерно. От двулентов булевард трябва да преминат в еднолентов и са наредили още три ленти –  е няма как да стане. И дано не е валяло, някой не е „подпрял“ някой друг… а ако минават и пешеходци и става страшно! Липсата на култура на пътя, толерантност и търпение у шофьори и пешеходци пречи на трафика, но замисляме ли се колко по-лесно ще е ако се движим по правилата и какво ще ни коства това. Сетих се за един пример от познат наскоро – мъгла, велосипедист с черни дрехи и без светлоотразител или нещо, с което да го забележиш някак си. Но ако стане нещо ти, шофьорът, ще си виновен, че си карал с несъобразена скорост или ще станеш виновен, защото нямаш бинт в аптечката, примерно.
  • Местата за паркиране – Местата за паркиране са малко, а не са много автомобилите. Някои използват личните си автомобили, ако денят им е динамичен – да заведеш децата си на детска градина, по-големите на училище, да стихнеш до офиса и после не знам си къде. А вечерта всичко в обратен ред. Този вид хора едва ли биха използвали градски транспорт, тъй като това ще ги забави може би три – четири пъти. Но можем ли да ги ограничим от центъра – има синя зона все пак. Те няма да слязат от колите си, но може би ако има паркинги в периферията на центъра биха оставили колите си там, и да се придвижат до крайната цел пеша или с градски транспорт. Защото синята зона не гарантира запазено паркомясто, и ако не греша максималния престой е 4 часа, ако нямаме абонамент или нещо подобно. Имам чувство, че голяма част от молове, бизнес сгради или дори жилищни са с много по-малко от необходимите паркоместа. А приходите от синя зона определено не отиват в инвестиция на подземни или надземни паркинги. Има нещо гнило в цялата работа… на мен примерно ми звучи добра идеята да има подземен паркинг, а отгоре детска площадка – направо си е 2 в 1, но явно такава практика липсва у нас. Сещам се за паркинга пред университета – има немалък паркинг на цена от 2лв/ден, но стои празен, а улиците около него да препълнени с паркирали автомобили. И се връщаме пак на предната точка май, но за местата, на които липсват такива би било хубаво да ги има.
  • Неправилно паркиране – че няма места, няма, но има и хора, които не се замислят пречат ли на пешеходците или останалото движение. Защото ако имаме улица с по една лента в посока, отстрани някой магазин или заведение и винаги се намират такива, които да си паркират отпред, та да хапнат и пийнат, а да не ходят много. Обаче липсата на мозъчни клетки няма как да го подсети, че по този начин „спира“ останалото движение – той нали си е добре. Малко засягаме и някои от горните точки, така че няма да задълбаваме много. Всеки от вас се сеща за множество примери и вижда ясно как неправилното паркиране може да затрудни движението.
  • Градски транспорт – може би не е удобен за някои, както посочих по-горе, но за останалите които го ползват понякога може да бъде олицетворение на деветте кръга на ада. Един път, че дори и да се старае да спазва разписанията си, попаднал в задръстване, дадения график тотално пропада. Събират се хора по спирките, чакат премръзнали, а накрая идват два автобуса, ама и мотото „винаги има място за още един“ не ви върши работа. Оставате да си чакате следващия, ама се повтаря 1-2 пъти всичко и накрая само се молите „а ако имах кола“… Няма да коментирам темата, че голяма част от градския транспорт (с изключение, но не съвсем метрото) е в изключително окаяно състояние и особено зимата се чувстваш като прокълнат, че трябва да се возиш в него.
  • Ремонти – а ремонтите, те са вечни! Ремонт ли бе да го опишеш. Типичната практика за Столицата е да се започне ремонт на даден булевард/уличка, който продължава, докато дойде време бебето  ти да тръгне в първи клас, а след това се оказва, че нещо не е като хората и след година започва поправка на поправката и продължава примерно 2 месеца, след това местното ВиК се сетило, че има нещо да поправя по канализацията или да я изгражда и се почва пак. Вие сте почти склонни да си купите хеликоптер, защото иначе няма как да стигнете дома си. А пък и дори ремонтът да е малък, то поставените знаци или няма да ги има или ще са сложени по погреша – завий надясно, а то всъщност трябвало да се завие наляво.
 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105

 
 

Какво казва за вас кафето, което пиете

| от Спонсорирано съдържание |

Колко кафе е твърде много? Не задавайте този въпрос на човек, пристастен към тази напитка. За агент Дейл Купър от „Туин Пийкс“ е важно единствено кафето да бъде сервирано с парче вкусен черешов пай, независимо дали е направено на кафемашина или не.

Ако знаете коя зодия сте, знаете и кое животно сте по китайския календар, ходите поне веднъж месечно на врачка, но ако не й вярвате съвсем, ходите и при друга, то може би е време да ви кажем тъжната истина – човек се познава по кафето, което пие.

Предлагаме ви няколко категории хора според кафетата. Намерете своето място в тях и ще разберете всичко за съдбата си (или не).

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.