Какво затруднява трафика в София?

| от |

Проблемите, усложняващи трафика са много и едва ли могат да бъдат описани накратко и общо, но можем да опитаме. Има неща, които всеки един от нас вижда ежедневно като пътува из милата ни Столица – щом обикновените хора виждат проблемите, то те са още по-очевидни и за специалистите. А самата Столична община или нехае, или не разполага с такива специалисти или… не знаем и не можем да си представим. Голяма част от решенията се взимат така че не се мисли за града като „цялостна система“, а като отделни и миниатюрни “проблеми”, които се решават всеки сам за себе си, а като се съберат в едно цяло се получава един странен кoнтемпорари.. или нещо от сорта.

  • Има ли план и изпълнен ли е той? Има ОУП, но от неговото създаване до сега не са завършени изцяло ринговете на София, чрез които ще има по-улеснен достъп до която и да е точка от града. Това ясно се вижда по изградената част на Околовръстния път – времепътуването е значително по-малко и е удобно за придвижване като улеснява достигането на дори и отдалечени райони; Отделно вместо да бъде утвърден този план и всичко да се съобразява с него, то като че ли той се съобразява с всичко останало.
  • Кръстовищата на две, три и т.н. нива: добро решение, но за да функционира правилно е необходимо и съседните кръстовища да са изградени по този начин. В противен случай каква е ползата да преминаваш безконфликтно, когато от двете ти страни се образуват „тапи“ на светофарите?! Все едно да има натоварен ляв завой, ама да осигурим безпроблемно преминаване за движещите се направо… има ли смисъл?!
  • Има ли зелена вълна и синхрон между съседните кръстовища? Ако единият светофар свети зелено, а следващия три пъти повече червено, скоро и на първия няма да може да преминете, дори и да имате разрешен сигнал. Ако се появят и от „тарикатите“ съвсем ще се затапи кръстовището и дори и тези в другата посока, може и да не успеят да продължат. А ако „дефектира“ някой светофар, след колко време се установява това, и колко още минава, за да го оправят или да дойде регулировчик, който да контролира движението. Иначе настъпва хаос, защото голяма част от нас не искат да живеят по правилата…
  • Участниците в движението – склонни са да нарушават като си мислят, че ще стигнат по-бързо, но затрудняват други трима, примерно. От двулентов булевард трябва да преминат в еднолентов и са наредили още три ленти –  е няма как да стане. И дано не е валяло, някой не е „подпрял“ някой друг… а ако минават и пешеходци и става страшно! Липсата на култура на пътя, толерантност и търпение у шофьори и пешеходци пречи на трафика, но замисляме ли се колко по-лесно ще е ако се движим по правилата и какво ще ни коства това. Сетих се за един пример от познат наскоро – мъгла, велосипедист с черни дрехи и без светлоотразител или нещо, с което да го забележиш някак си. Но ако стане нещо ти, шофьорът, ще си виновен, че си карал с несъобразена скорост или ще станеш виновен, защото нямаш бинт в аптечката, примерно.
  • Местата за паркиране – Местата за паркиране са малко, а не са много автомобилите. Някои използват личните си автомобили, ако денят им е динамичен – да заведеш децата си на детска градина, по-големите на училище, да стихнеш до офиса и после не знам си къде. А вечерта всичко в обратен ред. Този вид хора едва ли биха използвали градски транспорт, тъй като това ще ги забави може би три – четири пъти. Но можем ли да ги ограничим от центъра – има синя зона все пак. Те няма да слязат от колите си, но може би ако има паркинги в периферията на центъра биха оставили колите си там, и да се придвижат до крайната цел пеша или с градски транспорт. Защото синята зона не гарантира запазено паркомясто, и ако не греша максималния престой е 4 часа, ако нямаме абонамент или нещо подобно. Имам чувство, че голяма част от молове, бизнес сгради или дори жилищни са с много по-малко от необходимите паркоместа. А приходите от синя зона определено не отиват в инвестиция на подземни или надземни паркинги. Има нещо гнило в цялата работа… на мен примерно ми звучи добра идеята да има подземен паркинг, а отгоре детска площадка – направо си е 2 в 1, но явно такава практика липсва у нас. Сещам се за паркинга пред университета – има немалък паркинг на цена от 2лв/ден, но стои празен, а улиците около него да препълнени с паркирали автомобили. И се връщаме пак на предната точка май, но за местата, на които липсват такива би било хубаво да ги има.
  • Неправилно паркиране – че няма места, няма, но има и хора, които не се замислят пречат ли на пешеходците или останалото движение. Защото ако имаме улица с по една лента в посока, отстрани някой магазин или заведение и винаги се намират такива, които да си паркират отпред, та да хапнат и пийнат, а да не ходят много. Обаче липсата на мозъчни клетки няма как да го подсети, че по този начин „спира“ останалото движение – той нали си е добре. Малко засягаме и някои от горните точки, така че няма да задълбаваме много. Всеки от вас се сеща за множество примери и вижда ясно как неправилното паркиране може да затрудни движението.
  • Градски транспорт – може би не е удобен за някои, както посочих по-горе, но за останалите които го ползват понякога може да бъде олицетворение на деветте кръга на ада. Един път, че дори и да се старае да спазва разписанията си, попаднал в задръстване, дадения график тотално пропада. Събират се хора по спирките, чакат премръзнали, а накрая идват два автобуса, ама и мотото „винаги има място за още един“ не ви върши работа. Оставате да си чакате следващия, ама се повтаря 1-2 пъти всичко и накрая само се молите „а ако имах кола“… Няма да коментирам темата, че голяма част от градския транспорт (с изключение, но не съвсем метрото) е в изключително окаяно състояние и особено зимата се чувстваш като прокълнат, че трябва да се возиш в него.
  • Ремонти – а ремонтите, те са вечни! Ремонт ли бе да го опишеш. Типичната практика за Столицата е да се започне ремонт на даден булевард/уличка, който продължава, докато дойде време бебето  ти да тръгне в първи клас, а след това се оказва, че нещо не е като хората и след година започва поправка на поправката и продължава примерно 2 месеца, след това местното ВиК се сетило, че има нещо да поправя по канализацията или да я изгражда и се почва пак. Вие сте почти склонни да си купите хеликоптер, защото иначе няма как да стигнете дома си. А пък и дори ремонтът да е малък, то поставените знаци или няма да ги има или ще са сложени по погреша – завий надясно, а то всъщност трябвало да се завие наляво.
 
 

Кой обра номинациите за „Златна малинка“ 2017?

| от chronicle.bg |

Днес се очаква да се разберат номинациите за „Oскар“ 2017 и традиционно няколко часа преди това стават ясни и номинациите за „Златна малинка” (Razzie Award), които се връчват за най-лошите постижения във филмовото изкуство през изминалата година.

Носителите получават малинка, направена от пластмаса и покрита със златиста спрей-боя. Всяка „статуетка“ струва по-малко от 5 долара, включително данъците от 7%. И въпреки пародийния характер на наградите, звезди от ранга на Сандра Бълок и Холи Бери лично са се появявали на церемонията за „Златна малинка“, за да приемат евтиния трофей.

Тази година, очаквано, поне според нас, лидери сред номинираните са „Зулендър 2″, отличен в девет категории, и наистина много слабия „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ – отличен в осем категории.

Представяме ви и пълния списък с номинираните:

НАЙ-ЛОША КАРТИНА
„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
„Ох, на дядо!“
„Боговете на Египет“
„Америка на Хилъри: Тайната история на демократическата партия“
„Денят на независимостта: Нова заплаха“
„Зулендър 2″

НАЙ-ЛОШ АКТЬОР

Бен Афлек – „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
Джерард Бътлър – „Боговете на Египет“
Хенри Кавил – „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
Робърт де Ниро -„Ох, на дядо!“
Динеш Де Соуза – като себе си в „Америка на Хилъри: Тайната история на демократическата партия“
Бен Стилър -„Зулендър 2″

НАЙ-ЛОША АКТРИСА

Меган Фокс – „Костенурките нинджа: На светло“
Тайлър Пери – „Буу! Хелоуинът на Мадеа“
Беки Търнър като Хилари Клинтън в в „Америка на Хилъри: Тайната
история на демократическата партия“
Наоми Уотс – „Дивергенти 3: Предани“
Шайлийн Уудли – „Дивергенти 3: Предани“

НАЙ-ЛОША АКТРИСА В ПОДДЪРЖАЩА РОЛЯ

Джулиан Хау / „Ох, на дядо“
Кейт Хъдсън / „Денят на мама“
Обри Плаза / „Ох, на дядо“
Джейн Сиймор / Петдесет нюанса по-тъмно
Села Уорд / „Денят на независимостта: Нова заплаха“
Кристен Виг / „Зулендър 2″

НАЙ-ЛОШ АКТЬОР В ПОДДЪРЖАЩА РОЛЯ

Никълъс Кейдж/ „Сноудън“
Джони Деп/ „Алиса в огледалния свят“
Уил Фарел / „Зулендър 2″
Джеси Айзенбърг / „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
Джаред Лето / „Отряд самоубийци“
Оуен Уилсън / „Зулендър 2″
НАЙ-ЛОШ РЕЖИСЬОР

Динеш де Соуза и Брус Шоули – „Америка на Хилъри: Тайната
история на демократическата партия“
Роланд Емерих – „Денят на независимостта: Нова заплаха“
Тайлър Пери – „Буу! Хелоуинът на Мадеа“
Алекс Прояс – „Боговете на Египет“
Зак Снайдър – „Батман срещу Супермен: Зората на
справедливостта“
Бен Стилър – „Зулендър 2″

НАЙ-ЛОШ СЦЕНАРИЙ

„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
„Ох, на дядо!“
„Боговете на Египет“
„Америка на Хилъри: Тайната история на демократическата партия“
„Денят на независимостта: Нова заплаха“
„Отряд самоубийци“

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

„House Of Cards“ сезон 5 с дата на премиерата

| от chronicle.bg |

Netflix изчакаха Доналд Тръмп и Румен Радев да встъпят в длъжност, за да обявят и завръщането на Франк Ъндърууд (Кевин Спейси) с премиерната дата на сезон 5 на култовия политически сериал „House Of Cards“.

Феновете на сериала ще трябва да се задоволят с драмата от реалния живот поне още няколко месеца, защото новите серии ще бъдат пуснати през май. Обикновено „House of cards“ излиза между февруари и март. Причината за забавянето може да е напускането на шоурънъра (продуцент и главен сценарист) Бо Уилимън.

Сега тази длъжност се заема от Мелиса Джеймс Гибсън и Франк Пуглис. Двойката има трудната задача да ни убеди, че Франк Ъндърууд е по-опасен президент на САЩ от истинския.

Дебютът е насрочен за 30 май, което ни дава достатъчно време да гледаме отново първите четири сезона. Новината беше обявена на официалната страница на продукцията в Twitter.

 

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.