Какво затруднява трафика в София?

| от |

Проблемите, усложняващи трафика са много и едва ли могат да бъдат описани накратко и общо, но можем да опитаме. Има неща, които всеки един от нас вижда ежедневно като пътува из милата ни Столица – щом обикновените хора виждат проблемите, то те са още по-очевидни и за специалистите. А самата Столична община или нехае, или не разполага с такива специалисти или… не знаем и не можем да си представим. Голяма част от решенията се взимат така че не се мисли за града като „цялостна система“, а като отделни и миниатюрни “проблеми”, които се решават всеки сам за себе си, а като се съберат в едно цяло се получава един странен кoнтемпорари.. или нещо от сорта.

  • Има ли план и изпълнен ли е той? Има ОУП, но от неговото създаване до сега не са завършени изцяло ринговете на София, чрез които ще има по-улеснен достъп до която и да е точка от града. Това ясно се вижда по изградената част на Околовръстния път – времепътуването е значително по-малко и е удобно за придвижване като улеснява достигането на дори и отдалечени райони; Отделно вместо да бъде утвърден този план и всичко да се съобразява с него, то като че ли той се съобразява с всичко останало.
  • Кръстовищата на две, три и т.н. нива: добро решение, но за да функционира правилно е необходимо и съседните кръстовища да са изградени по този начин. В противен случай каква е ползата да преминаваш безконфликтно, когато от двете ти страни се образуват „тапи“ на светофарите?! Все едно да има натоварен ляв завой, ама да осигурим безпроблемно преминаване за движещите се направо… има ли смисъл?!
  • Има ли зелена вълна и синхрон между съседните кръстовища? Ако единият светофар свети зелено, а следващия три пъти повече червено, скоро и на първия няма да може да преминете, дори и да имате разрешен сигнал. Ако се появят и от „тарикатите“ съвсем ще се затапи кръстовището и дори и тези в другата посока, може и да не успеят да продължат. А ако „дефектира“ някой светофар, след колко време се установява това, и колко още минава, за да го оправят или да дойде регулировчик, който да контролира движението. Иначе настъпва хаос, защото голяма част от нас не искат да живеят по правилата…
  • Участниците в движението – склонни са да нарушават като си мислят, че ще стигнат по-бързо, но затрудняват други трима, примерно. От двулентов булевард трябва да преминат в еднолентов и са наредили още три ленти –  е няма как да стане. И дано не е валяло, някой не е „подпрял“ някой друг… а ако минават и пешеходци и става страшно! Липсата на култура на пътя, толерантност и търпение у шофьори и пешеходци пречи на трафика, но замисляме ли се колко по-лесно ще е ако се движим по правилата и какво ще ни коства това. Сетих се за един пример от познат наскоро – мъгла, велосипедист с черни дрехи и без светлоотразител или нещо, с което да го забележиш някак си. Но ако стане нещо ти, шофьорът, ще си виновен, че си карал с несъобразена скорост или ще станеш виновен, защото нямаш бинт в аптечката, примерно.
  • Местата за паркиране – Местата за паркиране са малко, а не са много автомобилите. Някои използват личните си автомобили, ако денят им е динамичен – да заведеш децата си на детска градина, по-големите на училище, да стихнеш до офиса и после не знам си къде. А вечерта всичко в обратен ред. Този вид хора едва ли биха използвали градски транспорт, тъй като това ще ги забави може би три – четири пъти. Но можем ли да ги ограничим от центъра – има синя зона все пак. Те няма да слязат от колите си, но може би ако има паркинги в периферията на центъра биха оставили колите си там, и да се придвижат до крайната цел пеша или с градски транспорт. Защото синята зона не гарантира запазено паркомясто, и ако не греша максималния престой е 4 часа, ако нямаме абонамент или нещо подобно. Имам чувство, че голяма част от молове, бизнес сгради или дори жилищни са с много по-малко от необходимите паркоместа. А приходите от синя зона определено не отиват в инвестиция на подземни или надземни паркинги. Има нещо гнило в цялата работа… на мен примерно ми звучи добра идеята да има подземен паркинг, а отгоре детска площадка – направо си е 2 в 1, но явно такава практика липсва у нас. Сещам се за паркинга пред университета – има немалък паркинг на цена от 2лв/ден, но стои празен, а улиците около него да препълнени с паркирали автомобили. И се връщаме пак на предната точка май, но за местата, на които липсват такива би било хубаво да ги има.
  • Неправилно паркиране – че няма места, няма, но има и хора, които не се замислят пречат ли на пешеходците или останалото движение. Защото ако имаме улица с по една лента в посока, отстрани някой магазин или заведение и винаги се намират такива, които да си паркират отпред, та да хапнат и пийнат, а да не ходят много. Обаче липсата на мозъчни клетки няма как да го подсети, че по този начин „спира“ останалото движение – той нали си е добре. Малко засягаме и някои от горните точки, така че няма да задълбаваме много. Всеки от вас се сеща за множество примери и вижда ясно как неправилното паркиране може да затрудни движението.
  • Градски транспорт – може би не е удобен за някои, както посочих по-горе, но за останалите които го ползват понякога може да бъде олицетворение на деветте кръга на ада. Един път, че дори и да се старае да спазва разписанията си, попаднал в задръстване, дадения график тотално пропада. Събират се хора по спирките, чакат премръзнали, а накрая идват два автобуса, ама и мотото „винаги има място за още един“ не ви върши работа. Оставате да си чакате следващия, ама се повтаря 1-2 пъти всичко и накрая само се молите „а ако имах кола“… Няма да коментирам темата, че голяма част от градския транспорт (с изключение, но не съвсем метрото) е в изключително окаяно състояние и особено зимата се чувстваш като прокълнат, че трябва да се возиш в него.
  • Ремонти – а ремонтите, те са вечни! Ремонт ли бе да го опишеш. Типичната практика за Столицата е да се започне ремонт на даден булевард/уличка, който продължава, докато дойде време бебето  ти да тръгне в първи клас, а след това се оказва, че нещо не е като хората и след година започва поправка на поправката и продължава примерно 2 месеца, след това местното ВиК се сетило, че има нещо да поправя по канализацията или да я изгражда и се почва пак. Вие сте почти склонни да си купите хеликоптер, защото иначе няма как да стигнете дома си. А пък и дори ремонтът да е малък, то поставените знаци или няма да ги има или ще са сложени по погреша – завий надясно, а то всъщност трябвало да се завие наляво.
 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!     

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.