Какво затруднява трафика в София?

| от |

Проблемите, усложняващи трафика са много и едва ли могат да бъдат описани накратко и общо, но можем да опитаме. Има неща, които всеки един от нас вижда ежедневно като пътува из милата ни Столица – щом обикновените хора виждат проблемите, то те са още по-очевидни и за специалистите. А самата Столична община или нехае, или не разполага с такива специалисти или… не знаем и не можем да си представим. Голяма част от решенията се взимат така че не се мисли за града като „цялостна система“, а като отделни и миниатюрни “проблеми”, които се решават всеки сам за себе си, а като се съберат в едно цяло се получава един странен кoнтемпорари.. или нещо от сорта.

  • Има ли план и изпълнен ли е той? Има ОУП, но от неговото създаване до сега не са завършени изцяло ринговете на София, чрез които ще има по-улеснен достъп до която и да е точка от града. Това ясно се вижда по изградената част на Околовръстния път – времепътуването е значително по-малко и е удобно за придвижване като улеснява достигането на дори и отдалечени райони; Отделно вместо да бъде утвърден този план и всичко да се съобразява с него, то като че ли той се съобразява с всичко останало.
  • Кръстовищата на две, три и т.н. нива: добро решение, но за да функционира правилно е необходимо и съседните кръстовища да са изградени по този начин. В противен случай каква е ползата да преминаваш безконфликтно, когато от двете ти страни се образуват „тапи“ на светофарите?! Все едно да има натоварен ляв завой, ама да осигурим безпроблемно преминаване за движещите се направо… има ли смисъл?!
  • Има ли зелена вълна и синхрон между съседните кръстовища? Ако единият светофар свети зелено, а следващия три пъти повече червено, скоро и на първия няма да може да преминете, дори и да имате разрешен сигнал. Ако се появят и от „тарикатите“ съвсем ще се затапи кръстовището и дори и тези в другата посока, може и да не успеят да продължат. А ако „дефектира“ някой светофар, след колко време се установява това, и колко още минава, за да го оправят или да дойде регулировчик, който да контролира движението. Иначе настъпва хаос, защото голяма част от нас не искат да живеят по правилата…
  • Участниците в движението – склонни са да нарушават като си мислят, че ще стигнат по-бързо, но затрудняват други трима, примерно. От двулентов булевард трябва да преминат в еднолентов и са наредили още три ленти –  е няма как да стане. И дано не е валяло, някой не е „подпрял“ някой друг… а ако минават и пешеходци и става страшно! Липсата на култура на пътя, толерантност и търпение у шофьори и пешеходци пречи на трафика, но замисляме ли се колко по-лесно ще е ако се движим по правилата и какво ще ни коства това. Сетих се за един пример от познат наскоро – мъгла, велосипедист с черни дрехи и без светлоотразител или нещо, с което да го забележиш някак си. Но ако стане нещо ти, шофьорът, ще си виновен, че си карал с несъобразена скорост или ще станеш виновен, защото нямаш бинт в аптечката, примерно.
  • Местата за паркиране – Местата за паркиране са малко, а не са много автомобилите. Някои използват личните си автомобили, ако денят им е динамичен – да заведеш децата си на детска градина, по-големите на училище, да стихнеш до офиса и после не знам си къде. А вечерта всичко в обратен ред. Този вид хора едва ли биха използвали градски транспорт, тъй като това ще ги забави може би три – четири пъти. Но можем ли да ги ограничим от центъра – има синя зона все пак. Те няма да слязат от колите си, но може би ако има паркинги в периферията на центъра биха оставили колите си там, и да се придвижат до крайната цел пеша или с градски транспорт. Защото синята зона не гарантира запазено паркомясто, и ако не греша максималния престой е 4 часа, ако нямаме абонамент или нещо подобно. Имам чувство, че голяма част от молове, бизнес сгради или дори жилищни са с много по-малко от необходимите паркоместа. А приходите от синя зона определено не отиват в инвестиция на подземни или надземни паркинги. Има нещо гнило в цялата работа… на мен примерно ми звучи добра идеята да има подземен паркинг, а отгоре детска площадка – направо си е 2 в 1, но явно такава практика липсва у нас. Сещам се за паркинга пред университета – има немалък паркинг на цена от 2лв/ден, но стои празен, а улиците около него да препълнени с паркирали автомобили. И се връщаме пак на предната точка май, но за местата, на които липсват такива би било хубаво да ги има.
  • Неправилно паркиране – че няма места, няма, но има и хора, които не се замислят пречат ли на пешеходците или останалото движение. Защото ако имаме улица с по една лента в посока, отстрани някой магазин или заведение и винаги се намират такива, които да си паркират отпред, та да хапнат и пийнат, а да не ходят много. Обаче липсата на мозъчни клетки няма как да го подсети, че по този начин „спира“ останалото движение – той нали си е добре. Малко засягаме и някои от горните точки, така че няма да задълбаваме много. Всеки от вас се сеща за множество примери и вижда ясно как неправилното паркиране може да затрудни движението.
  • Градски транспорт – може би не е удобен за някои, както посочих по-горе, но за останалите които го ползват понякога може да бъде олицетворение на деветте кръга на ада. Един път, че дори и да се старае да спазва разписанията си, попаднал в задръстване, дадения график тотално пропада. Събират се хора по спирките, чакат премръзнали, а накрая идват два автобуса, ама и мотото „винаги има място за още един“ не ви върши работа. Оставате да си чакате следващия, ама се повтаря 1-2 пъти всичко и накрая само се молите „а ако имах кола“… Няма да коментирам темата, че голяма част от градския транспорт (с изключение, но не съвсем метрото) е в изключително окаяно състояние и особено зимата се чувстваш като прокълнат, че трябва да се возиш в него.
  • Ремонти – а ремонтите, те са вечни! Ремонт ли бе да го опишеш. Типичната практика за Столицата е да се започне ремонт на даден булевард/уличка, който продължава, докато дойде време бебето  ти да тръгне в първи клас, а след това се оказва, че нещо не е като хората и след година започва поправка на поправката и продължава примерно 2 месеца, след това местното ВиК се сетило, че има нещо да поправя по канализацията или да я изгражда и се почва пак. Вие сте почти склонни да си купите хеликоптер, защото иначе няма как да стигнете дома си. А пък и дори ремонтът да е малък, то поставените знаци или няма да ги има или ще са сложени по погреша – завий надясно, а то всъщност трябвало да се завие наляво.
 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.