Как живеем с две Zamunda и коя е по-добра?

| от | |

В началото на април станахме зрители на първата голяма българска интернет война, след като от сайта zamunda.net се пръкна още един – zamunda.se и интернет се напълни с обяснения как всъщност сайтът е откраднат и ощетените са го възстановили на нов адрес.

Особеното в случая е, че става дума за сайт, който е в зоната на здрача. С този сайт се споделят филми и музика, компютърни програми, всичките безплатно. За средния българин да плаща за програма или филм е недопустимо. И затова сайтове като zamunda.net и arena.bg са най-посещаваните.

Сега – няколко месеца по-късно, страстите са утихнали, „пазарът“ на пиратско съдържание продължава да процъфтява, а потребителите се радват и на двата сайта. Затова реших да проверя как се развиват, какво съдържание предлагат и заслужаваше ли си всичко това?

zamundi

Признавам си, мислех си, че двете Замунди са две, оказа се, че са поне четири. Защо ли?http://zamunda.net/ още с влизането ме информира, че може да бъде открита и на адрес http://zamunda.ch. Отивам и до там, като отново мога да вляза със същия юзер и парола, която съм ползвал по-рано.

Отивам и до http://zamunda.se/, влизайки ОТНОВО със същите си данни. Улеснение, а? Веднага обаче забелязвам, че SE версията ме хвърля към http://zelka.org/. Пуля се секунда-две, докато си мисля дали не е някаква рекламна кампания за есенното слагане на зеле в каца. Тогава обаче разбирам, че и тук клонингът си има клонинг. Какви са причините за всичко това не се замислям. Все пак са пирати, дори и в космоса на интернет.

Кой от двете x 2 Замунди се радва на по-голямо внимание? Решавам да проверя през alexa.com и ето резултатите:

zamundansealexa

„Оригиналът“ води в тази класация, но и „клонингът“ му не отстъпва много по-назад. Сигурно защото най-вероятно предлага нещо, което в другият го няма. Преглеждането на 10-те най-активни торента за седмицата най-вероятно ще ми покаже дали е така.

zamundanse

Половината от тегленията и в двата сайта са на едно и също съдържание, другата половина обаче се различава. Това означава ли, че двете Замунди са заживели собствен живот и потребителите гледат на тях като два различни сайта? Отговорите очаквам от вас.

 
 

Ryanair използва гафа от „Оскар“-ите, за да си направи реклама

| от chronicle.bg |

Нискотарифният превозвач Ryanair използва грешката с обявяването на победителя на „Оскар“-ите в категорията за най-добър филм, за да си направи реклама.

Компанията пусна в Туитър снимка от церемонията с текст:  „Сгрешили сте името? Предлагаме 24-часови гратисни периоди да поправите малки грешки. Така няма да бъдете оставени в La La Land“.

 
 

Hyundai Motor върви нагоре в класацията на най-надеждните автомобили за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Hyundai подобрява значително позициите си в изследването за най-надеждните автомобили Vehicle Dependability Study (VDS)) за 2017 г. на J.D. Power с водещо в бранша намаляване на проблемите, съобщавани от собствениците, като се нарежда на шесто място сред всички марки.

Проблемите на база 100 автомобила Hyundai намаляват с 25 точки или 16 процента и Hyundai се изкачва с 13 позиции в класацията на марките спрямо 2016 г., отбелязвайки най-доброто представяне на компанията досега.

Hyundai Sonata също получи признание от J.D. Power като автомобила, заел второто място в сегмента на средноразмерните автомобили.

Hyundai постигна тези резултати, докато средните стойности в бранша се увеличиха с четири проблема на 100 автомобила.

VDS и IQS са две от ключовите качествени изследвания на J.D. Power.

VDS измерва проблемите при тригодишните автомобили, основно в категории като двигател/трансмисия, изживяване при шофиране и Аудио/Комуникации/Забавление/ Навигация. По-нисък резултат означава по-голямо качество.

IQS измерва качеството след 90 дни на притежание. Изследването Automotive Performance, Execution and Layout (APEAL) измерва възприятието на клиентите относно дизайна, съдържанието, разпределението и динамиката на техните нови автомобили, а новото изследване Tech-Experience Index Study измерва цялостното изживяване на клиентите, свързано с автомобилните технологии.

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.

 
 

Да са ни живи и здрави мъртвите!

| от Констанс Бонасьо |

Когато се връчвала мартеница, най-честото пожелание било „Да си бял и червен!”.

Предполагам, да приличаш на една българска Снежанка – с бяла чиста кожа и алени бузки. Цветущият ти вид би трябвало да издава ситост, радост и задоволство.

Да не изпадаме в подробности откога Баба Марта или нейната баба се е заселила в нашите земи; да не тълкуваме смисъла на различните цветове; да не се обясняваме как са се връзвали мартеници на домашните животни и плодните дръвчета; да не си разказваме легенди, които знаем или можем да прочетем… За този пролетен празник информация имат всички, дори и децата.

Наистина, те понякога поздравяват с „Честита Баба Марта!”, „Честита Баба Меца!”, „Честита Баба Яга!” т.н., за да не дискриминират някои приказни герои. Но те са си деца – въображението е тяхно, езикът – също.

Въпросът е какво правим ние, помъкнали мартеници на гробището. Какво пожелаваме на скъпите си хора, които са на оня свят? Да са бели и румени? Да са здрави, макар и мъртви?

Вие представяте ли си по земята да плъпнат беличко-червенички зомбита!?

Помислих си за това в седмицата между Задушница и празника на Баба Марта.

И ужасно не искам да си правя извода, че ние вече нито знаем да тъгуваме, нито знаем да празнуваме.

За сватбените тържества наемаме агенти, за тъжните поводи – също. Чакаме диджеят да направи веселбата, погребалният агент да организира скръбта ни.

Отделяме премного време да хулим Хелоуин и Свети Валентин. Злостни спорове избухват за това как да празнуваме тези дни, да ги празнуваме ли въобще, да ги отричаме ли тотално. Много се пазим да не прихванем чужд весел, забавен обичай. Като че ли ни плаши това да търсим поводи за радост. На нас ни дай да тъгуваме и да жалим.

Забравили сме или никога не сме знаели, или съвсем не искаме да научим за нормативността на българските фолклорни обреди. Нещо чули, нещо видели, разбрали-недоразбрали, се втурваме да месим питките на радостта със сълзи.

Само ние, българите, имаме обичай със закичване на мартеници. И само ние, добре знаейки символиката на белите и червени кончЕта, можем индиректно да ги връчим на скъпите си покойници…

Защо!?