Как в Google избират нови служители (Подсказваме: Не става въпрос за образователната степен)

| от |

Все по често някои специалисти по човешки ресурси изразяват несъгласие с тезата, че образователната степен на един човек е мярка за способността му да бъде изключителен служител. Което не означава, че е безполезно хората да учат.

1

Просто често не е вярно предположението, че ако двама души са изравнени по отношение на възраст, опит в живота и професията си и демографските показатели, но единият е завършил университет, а другият не, то онзи, който има обазователна степен а другият ще бъде по-добър служител.

В едно интервю между Адам Брайънт от New York Times и Лазло Бок, вице-президент „Човешки ресурси” в Google, Бок в дълбочина разяснява характеритиките, които Google търси при наемане за работа. В един момент Бок казва: „Дипломите са безполезни като критерии, както и оценките от изпитите… Открихме, че те не показват нищо.“ Някои хора могат да се справят много добре в колежа, но нещо да не им достига, за да успеят в реалния свят – и обратното. Бок разкрива, че все по-голям дял от хората, наети в Google не разполагат с университетска диплома. Той споделя петте критерия, които в Google използват при оценяването на кандидатите за работа. Удивителен е не само списъкът, но и редът:

 

2

5. Експертност

Бок отбелязва, че с изключение на гаранцията, че хората в техническите отдели могат да използват програмен код, експертността е последният критерий в списъка от общо пет. Те установили, че останалите четири атрибути (които следват) далеч надхвърлят значението на този, когато става дума за прогнозиране на възможностите, от които според Google се нуждаят служители им. Експертите е по-вероятно да не се окажат надеждни. Когато човек се самоопределя като „експерт“ в дадена област, или като притежаващ „богат опит“, има много по-голяма вероятност да защитава сляпо своята гледна точка, когато е поставена под въпрос, отколкото да прояви любопитство … идентичността му е твърде често обсебена от идеята да бъде авторитет, вместо да търси по-добро решение.

4. Чувство за принадлежност

в Google се търсят хора, които да поемат отговорността за решаване на проблеми и развитие на бизнеса – които се чувстват страстта в правенето на нещата да работят. Във времена на ежедневни промени и катаклизми в почти всяка индустрия и област на знанието, огромен недостатък е служителите да са просто пасивни изпълнители на задачи. Бизнесът има нужда от хора, които са вътрешно мотивирани да разберат как да направят нещата по-добре.

3. Смиреност

в същото време Бок отбелязва, че страстта и стремежът към поемане на отговорност трябва да бъдат съчетани със смирение: отвореност към някой друг, който има още по-добра идея, отколкото собствената или повече знания как да се накара нещата да работят. По думите на Бок : „Има нужда от голямо его и малко его в едно и също лице по едно и също време“. Когато някой притежава тези двете качества, още по-добре в съчетание с приветливо отношение, очакване, че другите имат какво да предложат – този човек може да бъде изключително ефективен както индивидуално, така и като член на всеки екип.

google-dublin

2. Лидерство

Бок и колегите му търсят лидерството на всяко ниво. Но не традиционната оценка на това качество, като: “ … а беше ли председател на шахматния клуб ? А вицепрезидент по продажбите? Колко бързо стана такъв?“ Те търсят хора, които могат да се намесят, да повлияят на другите за по-добър резултат, когато това е необходимо, без значение каква е работата или позицията им в компанията.

1. Способността да се учи

Ласло Бок отбелязва, че самата способност за учене – да се възприемат нови неща, за да учи в движение, да се откриват модели в хаотични парчета информация и да се продължи напред – е критерий номер едно за мениджърите по човешки ресурси на Google при подбора на кандидати. Хората които успяват в днешния свят са развили способността да учат новите неща бързо и добре. Това важи не само за компании като Google или LinkedIn или Amazon, компании, които се гордеят със своите нови идеи и нови подходи. Всеки бизнес има нужда от служители, които са любопитни, готови да правят грешки, да излязат на куц крак напред и да задават тъпи въпроси с цел да развиват нови способности и да намират нови решения – така организациите ще преуспяват и растат в бъдеще.

Ari De Geus: „Способността да учите по-бързо от конкурентите ви може да се окаже единственото устойчиво конкурентно предимство.“

Вижтв още:

500 000 долара заплата, не благодаря

Google Лондон – офиса, където можеш да отглеждаш зеленчуци

Новият Google Дъблин събужда всички желания

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Суетата на Оскарите: снимки от червения килим

| от chronicle.bg |

Тези Оскари вероятно ще останат в историята с небивалия гаф по време на връчването на наградата за най-добър филм.

A може би все пак и с победителите. Тук няма да разсъждаваме по въпросите за изборите на Академията, качеството на воденето на Джими Кемъл и справедливостта на наградите -а ще се фокусираме върху блясъка и външния вид на звездите.

Вижте в галерията най-интересно, стилно или скандално облечените звезди.

 
 

Какво прави Стефан Икога, когато си забрави телефона вкъщи?

| от chronicle.bg |

774

Стефан Икога е име, което трудно се разбира, но бързо се запомня. Той е онзи човек със солено чувство за хумор и смартфон в ръка, чиито статуси във Facebook често шервате в социалните медии.

Пише и поезия, която чете задължително от екрана на телефона си, задължително пред тълпи от верни фенове, докато създава нови такива.

Нямаше как да не проверим и какво друго крие в телефона си освен поезия. Той е новият гост в рубриката на Chronicle и Samsung.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

0877 08 40 5*

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Августин Господинов.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

Скролвам фийда във Facebook и гледам League of Legends клипчета в Youtube.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

Зависи от разстоянието, което съм изминал, преди да забележа.

Вариант 1: Ако съм близо до вкъщи, притичвам, повдигайки си падащия панталон, изпускайки тролея, псувам, местя котката от стая в стая, намирам телефона, будя Люба, тя ме мрази, но дори пожар да стане, когато съм в тролея и имам дисплей за зяпане – totally worth.

Вариант 2: Не съм близо до вкъщи. Викам си наум : Е*и му майката, животът да го духа.

Приложението, без което не можеш?

Една програмка, на която логото и е „W“ на черен фон. На нея пиша всякакви неща – пазарски списъци, рими, разкази, хрумки. Та, без него или без нек‘во подобно на него, не мога.

Коя е твоята социална медия?

facебог.

 
 

„La La Land”, Мерил Стрийп и още 7 интересни факта преди „Оскар”-ите

| от chronicle.bg |

Освен към изравнения с „Титаник“ и „Всичко за Ева“ рекорд на мюзикъла „La La Land“ с 14 номинации и рекордната 20-а актьорска номинация за Мерил Стрийп, ви предлагаме поглед към още няколко любопитни факта за тазгодишните участници в надпреварата за „Оскар“:

Мат Деймън, номиниран в качеството си на продуцент на „Манчестър до морето“, е едва третият след Уорън Бийти и Джордж Клуни, получавал номинации в категориите за актьор, сценарист и филм.

Дензъл Уошингтън, който изпълнява главната роля и е режисьор и съпродуцент на лентата „Огради“ („Fences“), е едва седмият след Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър с актьорска номинация и номинация за най-добър филм за една и съща продукция.

– С времетраене от 7 часа и 47 минути документалната лента „О Джей: Произведено в Америка“ е най-дългият номиниран филм в историята на наградите „Оскар“.

Кевин О’Конъл („Възражение по съвест“) и Анди Нелсън („La La Land“) си поделят рекорда с по 21 номинации за звуков мишунг, откакто от 1961 г. в категорията се обявяват индивидуални претенденти. Кевин О’Конъл е човекът с най-много номинации за „Оскар“, без нито една спечелена награда на Академията. Анди Нелсън е печелил два пъти награда „Оскар“.

– Тази година за първи път в историята на наградите има номирирани чернокожи изпълнители във всички актьорски категории. Рекордните четирима чернокожи режисьори са номинирани в категорията за пълнометражен документален филм. За 84-и път в историята на наградите няма номинирана жена в категорията за най-добър режисьор.

– На номинация в категорията за най-добър филм са имали право 336 игрални филма в сравнение с 305 миналата година. Предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм са изпратили 85 държави.

– Церемонията за наградите „Оскар“ се излъчва по телевизията по целия свят. Американската киноакадемия е издала повече от 1600 акредитации на журналисти за тазгодишната 89-а церемония. Звездите ще позират на червения килим пред повече от 70 фотографи.