Как в Google избират нови служители (Подсказваме: Не става въпрос за образователната степен)

| от |

Все по често някои специалисти по човешки ресурси изразяват несъгласие с тезата, че образователната степен на един човек е мярка за способността му да бъде изключителен служител. Което не означава, че е безполезно хората да учат.

1

Просто често не е вярно предположението, че ако двама души са изравнени по отношение на възраст, опит в живота и професията си и демографските показатели, но единият е завършил университет, а другият не, то онзи, който има обазователна степен а другият ще бъде по-добър служител.

В едно интервю между Адам Брайънт от New York Times и Лазло Бок, вице-президент „Човешки ресурси” в Google, Бок в дълбочина разяснява характеритиките, които Google търси при наемане за работа. В един момент Бок казва: „Дипломите са безполезни като критерии, както и оценките от изпитите… Открихме, че те не показват нищо.“ Някои хора могат да се справят много добре в колежа, но нещо да не им достига, за да успеят в реалния свят – и обратното. Бок разкрива, че все по-голям дял от хората, наети в Google не разполагат с университетска диплома. Той споделя петте критерия, които в Google използват при оценяването на кандидатите за работа. Удивителен е не само списъкът, но и редът:

 

2

5. Експертност

Бок отбелязва, че с изключение на гаранцията, че хората в техническите отдели могат да използват програмен код, експертността е последният критерий в списъка от общо пет. Те установили, че останалите четири атрибути (които следват) далеч надхвърлят значението на този, когато става дума за прогнозиране на възможностите, от които според Google се нуждаят служители им. Експертите е по-вероятно да не се окажат надеждни. Когато човек се самоопределя като „експерт“ в дадена област, или като притежаващ „богат опит“, има много по-голяма вероятност да защитава сляпо своята гледна точка, когато е поставена под въпрос, отколкото да прояви любопитство … идентичността му е твърде често обсебена от идеята да бъде авторитет, вместо да търси по-добро решение.

4. Чувство за принадлежност

в Google се търсят хора, които да поемат отговорността за решаване на проблеми и развитие на бизнеса – които се чувстват страстта в правенето на нещата да работят. Във времена на ежедневни промени и катаклизми в почти всяка индустрия и област на знанието, огромен недостатък е служителите да са просто пасивни изпълнители на задачи. Бизнесът има нужда от хора, които са вътрешно мотивирани да разберат как да направят нещата по-добре.

3. Смиреност

в същото време Бок отбелязва, че страстта и стремежът към поемане на отговорност трябва да бъдат съчетани със смирение: отвореност към някой друг, който има още по-добра идея, отколкото собствената или повече знания как да се накара нещата да работят. По думите на Бок : „Има нужда от голямо его и малко его в едно и също лице по едно и също време“. Когато някой притежава тези двете качества, още по-добре в съчетание с приветливо отношение, очакване, че другите имат какво да предложат – този човек може да бъде изключително ефективен както индивидуално, така и като член на всеки екип.

google-dublin

2. Лидерство

Бок и колегите му търсят лидерството на всяко ниво. Но не традиционната оценка на това качество, като: “ … а беше ли председател на шахматния клуб ? А вицепрезидент по продажбите? Колко бързо стана такъв?“ Те търсят хора, които могат да се намесят, да повлияят на другите за по-добър резултат, когато това е необходимо, без значение каква е работата или позицията им в компанията.

1. Способността да се учи

Ласло Бок отбелязва, че самата способност за учене – да се възприемат нови неща, за да учи в движение, да се откриват модели в хаотични парчета информация и да се продължи напред – е критерий номер едно за мениджърите по човешки ресурси на Google при подбора на кандидати. Хората които успяват в днешния свят са развили способността да учат новите неща бързо и добре. Това важи не само за компании като Google или LinkedIn или Amazon, компании, които се гордеят със своите нови идеи и нови подходи. Всеки бизнес има нужда от служители, които са любопитни, готови да правят грешки, да излязат на куц крак напред и да задават тъпи въпроси с цел да развиват нови способности и да намират нови решения – така организациите ще преуспяват и растат в бъдеще.

Ari De Geus: „Способността да учите по-бързо от конкурентите ви може да се окаже единственото устойчиво конкурентно предимство.“

Вижтв още:

500 000 долара заплата, не благодаря

Google Лондон – офиса, където можеш да отглеждаш зеленчуци

Новият Google Дъблин събужда всички желания

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Молец с руса коса и малки гениталии кръстен на Доналд Тръмп

| от chronicle.bg |

След като новият президент Румен Радев положи клетва, дойде ред и на Доналд Тъмп.

По случай светлия повод и цялата персона на новия американски държавен глава, биологът д-р Вазрик Назари кръсти новооткрит вид молци на негово име: Neopalpa donaldtrumpi. Буболечките могат да бъдат забелязани в по границата на САЩ с Мексико – точно там, където очакваме и обещаната от Тръмп стена против нелегални имигранти.

Абсолютно без никаква връзка с името, молецът има русичко нещо на главата и мънички гениталии.

Докато д-р Назари разглеждал екземпляри от генотипа Neopalpa, забелязал, че един от тях не приличал на останалите. Той имал значително по-малки гениталии от най-близкия си роднина N. neonata. След ДНК изследвания Назари заключил, че това е напълно нов и неописан вид. А новите видове се кръщават от откривателите си.

Тръмп не е единственият американски президент, който има биологичен вид кръстен на негово име. Джордж У. Буш има бръмбар, Роналд Рейгън има оса, а Бил Клинтън – риба. Барак Обама обаче държи рекорда с 9 вида на негово име.

 

 

„И така, кръстих биологичен вид на Доналд Тръмп. Може би сега той ще направи опазването на крехката американска екосистема приоритет.“

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“