Индия влезе в космическата история с първата си мисия до Марс

| от |

Индийската нискобюджетна мисия до Марс успешно застана на орбита около Червената планета и изпълни „почти невъзможната“ по думите на министър-председателя Нарендра Мори цел това да бъде постигнато от първи опит, съобщиха световните информационни агенции.

Марсианската орбитираща мисия, наричана също „Мангалиан“, струва около 74 милиона щатски долара, или три четвърти от бюджета на филма „Гравитация“. „Днес се пише историята. Осмелихме се да се устремим към неизвестното и постигнахме почти невъзможното “ – заяви индийският премиер Нарендра Моди сред бурните ръкопляскания в командния център на Индийската организация за космически изследвания (ИСРО) в Бангалор, когато беше съобщено, че апаратът успешно е застанал на орбита. Той добави, че иска да разшири 50-годишната космическа програма на Индия.

EM-BB853_indmar_G_20140924142718

С марсианската си сонда Индия влезе в елитния клуб на космическите агенции с успешни мисии до Червената планета – след американската, руската и европейската. Другите обаче първоначално са се проваляли няколко пъти. Индия е първата азиатска държава, достигнала до Марс. Опитът на Китай да напусне земна орбита беше неуспешен през 2011 г. Япония също се провали през 1999 г.

„Поздравяваме ИСРО с пристигането до Марс“ – написа НАСА в Туитър.

По-малко от 50 процента от 51 международни мисии до Марс са успешни и никоя друга агенция не може да се похвали с постижение от първи опит. Индия извървя дълъг път, откакто изстреля първата си изследователска ракета през 1963 г. от рибарско село в щата Керала. За малко повече от пет десетилетия индийските учени бавно, но непоколебимо, достигнаха космически капацитет въпреки ограничения бюджет и ембаргото за високотехнологичен трансфер след ядрените опити на страната през 1974 г.

След като изстреля първия си спътник през 1975 г., Индийската организация за космически изследвания разработи по-съвършени сателити и съвременна серия от ракети. Индийски ракети досега за изстреляли 40 чужди спътници, което показва амбицията на страната да стане основен играч на многомилиардния световен пазар за търговски космически полети. Тя изгради и една от най-големите системи в света от комуникационни спътници и за дистанционно следене, като започна през 1983 г. През 2008 г. Индия започна нова фаза в космическите изследвания с лунната мисия „Чандраян-1″. Космическият апарат откри вода и лед на спътника ни и това увеличи авторитета на страната след утвърдените космически сили като САЩ и Европейския съюз.

През 2012 г. Индия стигна до 100-тната си космическа мисия, като изведе на орбита френски и японски спътници. ИСРО отбеляза още един успех през януари тази година, когато
изстреля първата си ракета с криогенно гориво след продължили две десетилетия усилия да овладее технологията. Индия планира втора мисия до Луната през 2016-2017 г. със
спускаем космически апарат и роувър за изследване на повърхността. Космическата програма на Индия непрекъснато предизвиква критики, че страната, в която живеят една трета от бедните в света, не може да си позволи космически изследвания. Индийските учени изтъкват в отговор, че технологиите, създадени за космическите програми, имат практически приложения в области като дистанционно изследване, контролиране на наводненията, предупреждение за циклони, ракетни технологии и материалознание.

Страната има солидна система за техническо и научно образование, която изгражда милиони софтуерни програмисти, инженери, лекари. Най-важното, индийските авангардни космически технологии са разработени с малък бюджет, а космическите мисии на страната са сред най-евтините в света. Космическият апарат на НАСА „Мейвън“, който застана на орбита преди два дни, струва почти десет пъти повече от индийския – 671 милиона долара.

Индийският космическият апарат „Мангалиан“ беше изстрелян на 5 ноември 2013 година с основна цел да бъдат тествани космическите възможности на страната за междупланетни мисии и за бъдеща пилотирана марсианска програма. Космическият апарат ще събере също научна информация за атмосферата и повърхността
на планетата. С Марсианската орбитираща мисия Индийската организация за космически изследвания за пръв път стига до Червената планета. Тя ще търси метан в атмосферата от орбита. Този газ на Земята е пряко свързан с живота, но може да бъде произвеждан и небиологично. За пръв път метан бе открит в марсианската атмосфера преди десетилетие. Неотдавнашните проучвания на марсохода „Кюриосити“ на НАСА обаче разкриха само остатъчни следи от газа. Това озадачи учените, тъй като метанът трябва да издържа до 200 години на Марс.

„Мангалиан“ има пет инструмента. Данните от тях ще покажат каква е марсианската метеорологична система и какво се е случило с водата , която някога е съществувала на Марс в
голямо количество. Никой от инструментите обаче няма да изпрати достатъчно данни за окончателен отговор на тези въпроси. Те обаче ще послужат за по-доброто разбиране на процесите на планетообразуване, на условията, които дават възможност за живот и къде във Вселената той може да съществува. Някои от данните ще допълнят получените от американския апарат „Мейвън“, който застана на орбита около Марс преди два дни. „Мангалиан“ ще остане край Марс поне шест месеца на елиптична орбита, която в най близката си точка ще е на разстояние 365 км, а в най-далечната – на 80 000 км.

с БТА

 
 

Нов робот се намесва в борбата със сърдечната недостатъчност

| от chronicle.bg |

Учени от Харвардския университет и Детската болница на Бостън са разработили нов тип робот, който помага на сърцето да тупти.

Роботът е направен от специална мека тъкан и се увива около сърцето, без да използва механични компоненти (какъвто е случаят със сегашните помпи за сърце).

Уникалността на робота идва от липсата на нужда от вмешателство в сърцето или кръвта. Тоест, пациентите не бива да се притесняват от запушване на помпата и да пият лекарства за разреждане на кръвта, които изискват редовно лабораторно контролиране и съответно създават дискомфорт.

Роботът до голяма степен пресъздава самото сърце.

Той е направен от тънък силиконов ръкав, в който са сложени малки пневматични моторчета. Те се захранват от въздушна помпа. Част от моторчетата разширяват и свиват ръкава, а друга част леко го завъртат. Така движението на сърцето по време на тупнете се симулира максимално точно.

При клинични тестове със сърца на прасета, които са имали капацитет 45% от нормалния, роботът е успял да ги възстанови до 97% от капацитета им.

Учените вече са изчислили, че роботът им може да помогне на 140 000 души със сърдечни проблеми. Устройството може да се използва и за поддържане на минимални жизнени показатели на сърцето докато пациентът чака донор.

Учените казаха, че роботът все още не е тестван с човешко сърце и предстои още работа преди да е готов за това. Те смятат, че са доказали концепцията и че технологията ще може да се използва и за други органи, които се нуждаят от асистенция, за да функционират.

Източник: Engadget

 
 

НТС ще помага на планетата с виртуална реалност

| от chronicle.bg |

НТС основа фонд за виртуална реалност, чиято работа ще е създаването на съдържание и технологии.

Бюджетът е 10 милиона долара, които ще служат за стимулиране на устойчивото развитие по цял свят, предава Venture Beat.

Новият проект на компанията се казва VR for Impact и беше обявен на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Според HTC, VR бизнесът предстои да стане индустрия за 25 милиарда долара към 2021 г. и може да се използва за осигуряване на растеж и стабилност в сфери, които силно се нуждаят от това.

Фондът ще работи в партньорство с инициативата “Цели за устойчиво развитие” на ООН за разработването на идеи, които могат да доведат до промяна и трансформации в области, където такива са жизнено необходими.

Програмата на ООН работи за справяне с крайната бедност, опазване екологичното равновесие на планетата и осигуряване на мир и просперитет. НТС вече стартира кампания за най-добрите идеи за това, как виртуалната реалност може да се използва за постигане на тези цели и първият награден проект ще бъде съобщен в Деня на Земята (22 април).

Източник: Venture Beat

 
 

Ясна е причината за избухващите телефони на Samsung

| от chronicle.bg |

Фиаското с избухващите устройства Samsung Galaxy Note 7 се дължи на проблем с батерията. Това сочат резултатите от разследването по темата.

Galaxy Note 7 беше замислен като конкуренция на последния iPhone, но се наложи всички устройства да бъдат изтеглени заради безброй сигнали за подпалени телефони.

Изтеглянето струва на компанията около 5.3 милиарда долара и навреди на репутацията на южнокорейския технологичен гигант.

В понеделник компанията обяви, че проблемът с избухващите телефони е причинен единствено от батериите – няма проблем със софтуера или хардуера.

Причина са грешки в дизайна и производството, които са се отразили на батерията.

Докладът от разследването посочва, че проблемите са свързани с недостатъчно изолационен материал в батерията и дизайн, който не дава достатъчно пространство за безопасно разполагане на електродите на батерията.

Samsung обяви, че поема отговорност за провала.

Компанията не обяви името на доставчиците на батериите, но миналата година те бяха идентифицирани като филиала Samsung SDI и китайската Amperex Technology. Технологичният гигант не планира да предприема правни действия срещу тях, а приема отговорността за действията си.

Samsung’s Note 7 се появи на пазара през август 2016 година като устройство, конкуриращо iPhone на Apple.

През септември обаче се наложи да бъдат изтеглени 2.5 милиона устройства заради оплаквания с прегряване и избухващи батерии.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.