Импресия Alfa Romeo 4C: Bella Italia

| от |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от тази седмица, а ексклузивно само за читателите на Chronicle.bg представяме водещата история в него. Още много интересна информация от света на автомобилите можете да намерите на www.ams.bg 

Текст: Хайнрих Лингнер

Снимки: Харди Мучлер

Отдавна не се е случвало да бъдем толкова въодушевени от нов модел на Alfa Romeo. При това възторгът ни не се дължи само на чудесния дизайн, а основно на факта, че този автомобил носи направо сензационно усещане при шофиране. Едно необикновено януарско пътуване по следите на Mille Miglia.

Alfa 4C_Mutschler 014

Спомените са единственият рай, от който никога не могат да ни изгонят. Тази велика мисъл принадлежи на писателя Жан Пол. Хората, които наистина ценят философията на Alfa Romeo, положително споделят мъдростта на тази сентенция. Тъжното в случая е, че за мнозина от нас вече започва да става трудно да си спомним, кога за последно една нова Alfa е успяла да остави наистина красиви спомени. В годините, белязани от платформи на Fiat и безлични двигатели от големи концерни, духът на Alfa Romeo сякаш беше сломен – останаха само спомените за славното минало на марката.

Alfa 4C_Mutschler 038

Вижте обаче кой стои пред вас в момента: двуместно спортно купе с централно разположен двигател, карбонова каросерия, 240 жизнерадостни турбокончета, 1742 кубически сантиметра работен обем (защо ли всъщност моделът не се нарича 4C 1750?), с изящни линии и въоръжено с амбиции, каквито от Montreal насам малко модели на Alfa са имали. Само че ние не сме от наивните – затова никога не вярваме безрезервно на маркетинговите обещания. Именно поради тази причина държим да проверим от първа ръка дали 4C действително е безкомпромисният спортен автомобил-мечта, който Alfa Romeo обещават.

Alfa 4C_Mutschler 053

Намираме се в Погибонси, южно от Флоренция. Предстои ни да изминем част от трасето на легендарната надпревара Mille Miglia – по пустите пътища на зимна Италия. Пред нас стои то – дългоочакваното 4C в дискретен бял металик. Това е един от общо шестте цвята, в които моделът може да бъде поръчан – останалите се наричат Nero, Rosso Alfa, Rosso Competizione, Grigio Basalto и Bianco Madreperla. Семплото бяло обаче подхожда идеално на атмосферата на зимния следобед, през който тъмни дъждовни облаци се събираха над морската шир. В тази тоналност има нещо меко – като фина млечна пяна върху повърхността на силно двойно еспресо. По-интересните опции в този 4C: спортен пакет с 18-цолови колела отпред и 19-цолови отзад, спортно окачване, спортна изпускателна система (абсолютно задължителна!), както и карбонови декорации върху светлините (преспокойно може да се мине и без тях).

Florenz

Една Alfa, правена при Maserati

Една мисъл започва да става все по-натрапчива: всеки близък досег с 4C може да доведе до трудна за контролиране еуфория и необуздано желание за покупка. Четирицилиндровият турбомотор, монтиран зад неочаквано просторния кокпит, потегля като състезателна машина. Първа предавка, DNA в режим Dynamic, отпускаме спирачката – и газ! Ако в този момент човек не остане без дъх, то автомобилите определено не са неговата страст. Тази Alfa се произвежда при Maserati в Модена – и това е нещо, което може да се почувства. Кракът остава здраво стъпил на газта, съвсем скоро слизаме от високоскоростния път по първата отбивка. И се потапяме в очарованието на второстепенните пътища на областта Кианти, които лъкатушат между лозя, маслинови горички и заобиколени от пинии алеи.

Emblem

Насред приказната Тоскана с един приказен автомобил – понякога животът може да бъде наистина прекрасен. Пътищата постепенно изсъхват, DNA превключвателят е в позиция Dynamic, трансмисията е в ръчен режим на управление. При отнемане на газта клапанът за свръхналягане възпроизвежда канонада, която кара кожата ви да настръхне, всяко връщане на по-ниска предавка се съпровожда от междинна газ. Лишеното от сервоусилвател кормилно управление е извънредно директно, малката Alfa завива като от само себе си, а при всяко по-енергично подаване на газ контролната лампа на системата ESP започва нервно да примигва от семплия централен контролен уред.

Alfa 4C_Mutschler 071

Вече сме в гъстия трафик на Флоренция. Преминаващата по улиците Alfa създава малък фурор, хората масово забравят да тръгнат на зелен светофар, опитвайки се да направят някоя и друга снимка със смартфона си, достолепни господа на почтена възраст кимат одобрително, а по израженията им човек би предположил, че преди 80 години са гледали как през същото време преминава 6C 1750 по време на истинската Mille Miglia. Задължителна спирка на паркинга с гледка към катедралата Санта Мария дел Фиоре с прочутия купол на Брунелески. Ренесансовият архитект и скулптор може и да не е създавал автомобили, но затова пък е изобретил подемник, благодарение на който конските коли, с които били превозвани строителните материали за високия 107 метра купол, можели безпрепятствено да се придвижват нагоре и надолу по строежа, без да се налага животните да бъдат разпрягани.

Alfa 4C_Mutschler 076

Радиото и климатикът са серийни

Спортната Alfa се придвижва неочаквано спокойно през традиционно хаотичното движение на Флоренция: оставили сме всичко в автоматичен режим и се носим лежерно по улиците. Митичните проходи Фута и Ратикоса се оказват почти пусти през януари – никакви туристи, почти никакви мотоциклетисти и… едно 4C. Спортната машина се носи по серпантините под съпровода на рева на ауспуховата система и отривистото кашляне на турбокомпресора. Радиото и климатичната инсталация си останаха неизползвани по време на прехода – но все пак са серийно на борда. Последните лъчи на слънцето проблясват измежду натежалите облаци и огряват за последно през този незабравим ден бялото 4C, когато се разделяме с автомобила на летището в Болоня. И докато пътувам със самолета Embraer 195 на Dolomiti Air през вечерния здрач над долината По, през главата ми преминава следната простичка мисъл: Bianco, спортен пакет, LED светлини, черна кожа, всичко на всичко 58 500 евро. Това са много пари за един непрактичен малък автомобил. И съвсем не толкова много, ако гледате на него като на ваш собствен двуместен рай.

В актуалния брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще намерите също:

kor 03.indd

  • Първа среща с новото поколение на Мini по пътищата на Пуерто Рико
  • Бавария или Британия? BMW X5 30d срещу Range Rover Sport SDV6
  • Най-интересните новости от автомобилното изложение в Женева
  • Четири десетилетия еволюция – какво се случи с автомобила между 1974 и 2014 година?
  • Мечти с V8 битурбо – сравнение между Audi RS7, BMW M5 и Mercedes E 63 AMG
  • На ски с кабриолета Opel Cascada
  • Кой е най-големият сред малките градски модели Chevrolet Spark, Fiat Panda, Hyundai I10, Renault Twingo и Volkswagen Up?
  • Комби алтернативи с двойно предаване – Opel Insignia Country Tourer срещу Subaru Legacy Outback и VW Passat Alltrack
  • Зашеметяващият класик Packard 120 Convertible
  • Преглед на тенденциите във Формула 1 преди началото на сезона
 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.

 

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност: