Хората използват много повече от 10 % от мозъка си

Може би вече сте гледали трейлъра на научно-фантастичният филм Lucy. Toй започва със серия стилизирани ефекти и Скарлет Йохансон, която пребива редица лоши. След това идва Морган Фрийман, който играе професионален невролог и представя позната идея: “Смята се, че човек използва едва 10% от мозъкът си. Представете си ако можехме да получим достъп до 100% – биха започнали да се случват интересни неща.“

Йохансон се превръща в тестово поле за нови лекарства и наркотици, които й придават всякакви способности.

Разбира се идеята, че “използваме само 10 процента от мозъка си” е 100% грешна. Докога ще се подхвърля това и хората ще вярват, че е така?

За съжаление, сигурно още дълго време. Проучване на фондацията Michael J. Fox от миналата година установи, че 65% от американците мислят, че това е вярно. Дори “Ловци на митове”, които опровергаха тезата преди няколко години всъщност само размътиха водата, обявявайки (неправилно), че хората използват 35% от мозъка си.

Както при повечето легенди произходът й е неизвестен, но имаме някои улики. В началото на XX век Уилям Джеймс, един от най-влиятелните мислители в модерната психология казва, че хората притежават неизползван психически потенциал. През 1936 г. той е перифразиран в книгата “Как да печелим приятели и да влияем на останалите”, където пише, че “Професор Джеймс казваше, че човек използва само 10% от мозъка си”. Неясно е откъде автора Лоуел Томас е извадил това число.

Тезата за 10-те процента е невярна на няколко нива. Като за начало целият мозък е активен по всяко време – мозъкът е орган. Професор Джо Леду от Нюйорксият университет смята, че хората объркват активността на мозъка с “петната” които се виждат при ядреномагнитният резонанс.

Да речем, че гледате филм докато сте в ядреномагнитен скенер. Някои части от мозъкът ви, слуховите и визуалните ще са значително по-активни от други. При преглеждане на изображенията на мозъка ви ще видите петна, не по-големи от 10% от мозъка ви. Но, както казва Леду, “Мозъкът може да е 100% активен при някои задачи, но само част от активността му да е специфична за тях”.

Самата идея, че “използваме” само част от мозъка е погрешна. Когато в главата ви решавате проблем, например математическа задача или как да се протегнете, за да вземете бирата си става въпросът по-скоро за “къде” и “кога”, отколкото за “колко” от мозъка си използвате. Някои области на мозъка ви са по-приспособени да се справят с определени задачи. Визуалната ви система ви помага да намерите къде се намира бирата в пространството, а двигателната – да протегнете ръката си. Идеята, че половината мозък стои като желе в главата ви е глупава.

И все пак е очевидно защо ни се иска този мит да е верен. Ако наистина използвахме само 10% от мозъка си, можем само да мечтаем какво би било с повече. Иска ни се да е истина по същата причина, по която харесваме схемите да самопомагане, които ни обещават да вършим повече работа, по-бързо.

Знаем всичко, защото се запомня лесно и го повтаряме всеки ден. Също така защото е един от начините да си обясним много сложни неща простичко – като например “дясната страна на мозъка е творческа, а лявата рационална”. Професор Леду пояснява, че това също не е вярно, пише. TheAtlantic.

Неврологията е съвсем млада наука, макар и често да не е представяна като такава. Както наскоро каза психологът Гари Маркъс: “Биологията не е като физиката, където учени надграждат над отдавна намерени закономерности. До ден днешен за неврологията няма такава база, и точно затова продължават да съществуват толкова много митове за дейността на мозъка”.