Физици откриват най-ясното доказателство досега, че вселената е холограма

| от |

Ново изследване може да помогне да се сложи край на споровете относно един от най-големите проблеми на модерната физика – очевидните несъответствия между различните модели на вселената, обяснени от квантовата физика и теорията за гравитацията на Айнщайн. Повече може да видите тук.

1

Двете нови проучвания са резултат на години работа на Йошифуми Хуакутаке от университета Ибараку в Япония и изследват хипотетичните изчисления  на енергията на черните дупки в различни вселени.

Идеята, че вселената съществува като холограма не означава, че говорим за ситуация тип “Матрицата”, а за теория, според която трите измерения, които възприемаме са всъщност “боядисани” върху космическият хоризонт – границата на познатата вселена.

Ако това ви звучи твърде парадоксално се опитайте да си представите холограмна снимка, която се променя като я мърдате. Макар и да е двуизмерна се създава илюзия, че е 3D.

Това би обяснило несъответствията между теорията на относителността на Айнщайн и квантовата физика. Макар и теориите на Айнщайн да са в основата на огромна част от съвременната физика, в някои крайности (като например в средата на черните дупки) се използват принципите на квантовата физика.

Традиционният метод за съчетаване на тези два модела е дело на теоретичният физик Хуан Малдасена, който през 1997 година изгражда теорията на струните.

Тя е смятана за една от най-уважаваните “теории за всичко” и предлага тезата, че едноизмерни вибриращи предмети, начерни “струни” са елементарните частици на вселената.

Малдасена приветства новите изследвания на Хиакутаке и екипа му и споделя пред списание „Nature“, че констатациите са “интересен начин да се тестват множество идеи в квантовата гравитация и струнната теория.”

Теоритичният физик Леонард Съскинд, един от бащите на струнната теория добавя, че работата на японците  “числено потвърждава, може би за първи път едно от нещата за които винаги сме знаели че е така, но само предполагаемо”.


Теория на суперструните

е теория, която прави опит да обедини всички частици и фундаментални сили в природата в една теория, моделираща ги като трептенията на микроскопични суперсиметрични струни. Разглеждана е като една от най-обещаващите кандидат-теории на квантовата гравитация. Суперструнната теория е съкращение от „суперсиметрична струнна теория“, защото противоположно на бозонната струнна теория, тя е версия на струнната теория, обединяваща фермионите и суперсиметрията.

strings

Най-големият проблем на теоретичната физика е обединяването на Общата теория на относителността, която обяснява гравитацията и се отнася до големи структури (звезди, галактики, галактични свръхкупове) с квантовата механика, която обяснява другите три фундаментални сили, действащи на микроскопично ниво – електромагнетизъм, силно ядрено взаимодействие и слабо ядрено взаимодействие.

Развитието на квантовата теория на полето често води до сингулярности (безкрайности), които се отхвърлят като не-физични решения. Физиците развиват математически техники (пренормировка), за да елиминират тези безкрайности, които работят добре при електромагнитното, силното ядрено взаимодействие и слабото ядрено взаимодействие, но не и при гравитацията. По този начин развитието на теория на квантовата гравитация трябва да стане чрез различни средства от тези използувани за другите сили.

Основната идея е, че фундаменталните съставни части на реалността са струни с дължината на Планк  (около 10−35 м), които трептят в резонансни честоти. Силата на разтягане на тези струни  е около 1040 пъти силата на разтягане на средна струна на пиано (735 нютона). Гравитонът (частица-носител на гравитационните сили) например, е предвидено от теорията да бъде струна с амплитуда на трептене равна на нула.

Сингулярностите са избегнати, защото наблюдаемите последствия от Големия срив (свиване на Вселената) никога не достигат нулев размер. Всъщност, ако Вселената започне процес от типа на „Големия срив“, струнната теория предрича, че Вселената не може да стане по-малка от размера на струна като в този момент би започнала да се разширява.

 
 

Четири сериала: гледахме ги вместо вас, ето какво мислим

| от chronicle.bg |

Все повече наградите „Еми“ изглеждат по-интересни от „Оскар“-ите заради множеството добри сериали, които се появяват на малкия екран с качествена режисура, добър сценарий и блестящ актьорски състав.

Затова и мнозина застават все по-често пред екрана, за да следят новите продукции на Netflix, FOX и HBO. Пролетта приближава с няколко нови сериала, за които много се говори – предимно в САЩ и във форумите.

Ние вече се запознахме отблизо с четири от тях и ето какво мислим за тях.

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.

 
 

Хилари, Батман и Супермен „триумфираха” на „Златна малинка”

| от chronicle.bg |

Документалният филм „Америка на Хилари: тайната история на Демократическата партия“ (Hillary’s America: The Secret History of the Democratic Party) на режисьора Динеш Д’Соуза получи приза за най-лош филм на 2016 година.

Той и „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ (Batman v Superman: Dawn of Justice) на Зак Снайдър си поделиха „триумфа“ на тазгодишната церемония, печелейки по четири награди „Златна малинка“.

Д’Соуза – консервативен коментатор и автор на бестселъри – бе посочен за най-лошия актьор и най-лош режисьор.

Като най-лошото изпълнение сред жените бе оценено представянето на актрисата Беки Търнър, изиграла Хилари Клинтън.

„Америка на Хилари“ спечели скромните 13 млн. долара в северноамериканския бокс-офис миналата година.

Връчването на „Златните малинки“ стана в края на сезон на холивудските награди, белязан от откровени речи и протести срещу политиката и поведението на президента Доналд Тръмп. Кулминацията на сезона са наградите „Оскар“, които ще бъдат раздадени утре вечер.

Четирите „анти-Оскар“-а на „Батман срещу Супермен“ включват призове за най-лош сценарий и най-лоши второстепенни актьори, сред които е и Бен Афлек.

„Златна малинка“ получи и ветеранът Мел Гибсън, въпреки че военната му драма „Възражение по съвест“ е номинирана за шест „Оскар“-а, включително за Гибсън като режисьор.

Премията „Златна малинка“ е учредена през 1980 година. Номинациите се правят от жури, в което влизат около 700 души от 46 американски щата и 19 страни. За анти-наградата могат да бъдат номинирани филми, излезли по екраните в САЩ и Канада през годината. Наградата отличава най-лошите и със съмнителна стойност кинотворби, а самата статуетка представлява пластмасова малинка, покрита със златна боя и цена под 5 долара.