Електронни спортове: видео геймъри привличат огромни тълпи и доста пари

| от |

Сиатъл. Интересно създание – полу-жена, полу-елен – се бие с шаман и одушевено дърво. Светкавици удрят. Оръжия експлодират. Ужасни заклинания се произнасят.

Видео играта Dota 2, както и много други подобни, пренася цели отбори от спалните им към виртуален свят, където се бият едни други чрез клавиатура и кликания с мишката. Само дето точно на този слънчев юлски ден всяка атака или контраатака е причина за възклицания и аплодисменти от повече от 11 000 човека, събрали се в сиатълска зала за баскетбол. Състезателите се борят за награди на обща стойност над 11 милиона долара.

Игрите напълно преобърнаха развлекателната идустрия. С доходи над 20 млрд. долара по-големи от тези на музикалната индустрия и по-скоро приближаващи се към тези на филмовия бизнес, производителите на видео игри вече са се насочили към сферата на професионалните състезания по видео игри или както са по-известни – е-спортове. Успехите се приближават до достиженията на масовите спортове. Турнирите пълнят огромни арени и привличат повече зрители от някои от най-известните традиционни състезания. Спонсори като Coca-Cola и AmericanExpress дават награди, които осигуряат на топ играчите 6- и дори 7-цифрени годишни приходи.

От миналата година на професионалните геймъри се издават същите визи като тези на традиционните атлети, а тази есен университетът RobertMorrisв Чикаго ще раздаде над половин милион долара стипендии на геймъри. Съвсем скоро уеб гигантът Amazon купи Twitch – популярна платформа за стрийм, използвана от играчите, за 970млн. долара. „Това излиза от контрол“ – казва Джеймс Лапкин, мениджър в ESL – една от най-големите компании, организиращи състезания, която през март събра 73 000 участници на четиридневен турнир в Полша. „Нямаме никаква представа какви са границите.“ Всякакви състезания се провеждат от десетилетия, но това, което се случва в момента, би било немислимо, дори смешно, само преди няколко години. С разрастването на безплатните игри и достъпа до интернет, турнирите по електронни игри са се умножили, особено на пазари като Южна Корея. twitch Повече от 55 милиона човека са посетили Twitch през юли, за да гледат клипчета и да ги обсъждат. Сайтът също така е и източник на доходи за някои играчи, които печелят от реклами, последователи и дарения от зрители. Професионалистите често тренират в сайтове като Twitch, така че и феновете да могат да видят „зад кулисите“ играта на любимците си. Най-щедрите дори канят аматьори да играят с тях. „Представете си ЛеБрон Джеймс и Майкъл Джордан да тренират и да играят мачове с монтирани камери на гърдите си и слушалки в ушите си, така че да могат да чуват и отговарят на въпроси по време на самата игра“ – обяснява Денис Фонг, 37, бивш професионален играч и настоящ изпълнителен директор на Raptr – социалната мрежа на геймърите. „Това ниво на достъп е безпрецедентно.“ Часове подготовка Питър Дагър, 22, е капитан на отбора EvilGeniuses, който печели трето място в последния турнир за Dota 2. Той очаква да спечели повече от 200 000 долара тази година. Когато не се състезава пред хиляди хора, Питър работи от детската си стая в Индиана. На малкото бюро в ъгъла седят инструментите на неговия бизнес – компютър с два монитора, уебкамера, клавиатура и мишка. Господин Дагър е висок и слаб, бил е чудесен футболист. Снимки с екипа на гимназиалния му отбор висят на стената. Той е уверен и умен и със своите 22 години е на „средна възраст“ сред играчите.

Почти няма професионални играчи над 30. Миналата сряда, както обикновено, работният му ден започва към 1 часа на обяд. СЪотборниците му от Калифорния, Ванкувър и Швеция се включват онлайн, готови да посветят на играта следващите 4, че и повече, часа. „Понякога сънувам играта“ – споделя Питър – „А друг път сънувам, че съм герой в нея“ Според него, физическите бариери в е-спортовете са значително по-малки от тези в традиционните. Единственото, от което се нуждаеш, са пръсти и мозък. Това, което липсва на повечето хора, е фокус към играта и способност да изключиш всички външни влияния, които могат да те разсеят. Манията му по видео игрите, както се очаква и както се случва с почти всички професионалисти и аматьори, е била проблем в тийнейджърските му години и многократно е ставала причина за семейни спорове. „Аз, както и още много играчи като мен, съм пожертвал всичко за играта. Отказали сме се от спортове, от приятели, от училище само за да играем повече.“ Доходите на Питър за изминалата година възлизат на скромните 20 000 долара, но тази година той очаква, че ще спечели над 200 хил. долара.  Той вече се оглежда за апартамент в родния си град. Баща му Джо, обаче е леко скептичен относно кариерата на сина си. Той се радва на успехите му, но се съмнява в стабилността на професията. „Почти не минава седмица, в която да не се караме относно завършването на гимназия. Продължавам да повтарям, че рано или късно ще трябва да седне и да учи.“ – казва бащата – „Но кой знае, може би и родителите на Бил Гейтс повтарят същото“

Компаниите, занимаващи се с видео игри, се надяват, че огромните тълпи фенове ще привлекат още спонсори, а състезанията ще станат по-качествени и с по-големи наградни фондове.

Част от това вече се случва. T-Mobileспонсорира отбора на Питър Дагър в турнира в Сиатъл. Кока-Кола излъчиха на живо състезание за LeagueofLegendsв кина в Европа, а дизайнът на бутилките, продавани в Корея, включва герои от играта.

„Игрите не са това, което бяха, когато бяхме деца“ – казва Мат Уолф, 45, съветник на Кока-Кола за гейминг бизнеса. – „Те са огромна платформа за масова медия, която тепърва ще се развива“

Основен интерес на спонсорите е аудиторията – работещи мъже между 18 и 35г., група, която все по-трудно се достига с традиционна ТВ реклама. Производителите на игри и сайтовете за онлайн стийм предлагат нов подход към тази група.

Идеята е проста: колкото повече пари се печелят, толкова по-добра ще стане продукцията. А колкото е по-добра продукцията, толкова ще расте и интереса към нея.

Но за да продължи цикълът, трябва да се преодолеят определени пречки, основната от които е нагласата, че е-спортовете не са истински спортове и че уменията, които се изискват са посредствени.  Когато спортният канал ESPN2 излъчва турнир по Dotaпрез юли, Туитър експлодира с негативни коментари за видео игрите, показвани като спорт.

„Може да го наричате спорт, може и да не го. За мен няма никакво значение.“ – казва изпълнителният директор на ESLгосподин Лампкин – „Това не променя реалността, а именно огромният растеж на популярност.“

С NYTimes

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.   

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.