България „се дави” от мръсния въздух на бедността

| от |

Весела Сергева (AFP) / снимки : Димитър Диков

Комините на металургичния комбинат „Кремиковци”, който се намира в покрайнините на София, може и да са спрели да бълват отровни газове преди години, но за сметка на това старите автомобили осигуряват на града статуса на най-мръсна столица в Европа, пише AFP. Когато заводът обяви фалит през 2008 г, това не подобри значително качеството на въздуха. Експерти казват, че старите автомобили и постоянните задръствания са главните виновници за дебелия смог над София.

ALeqM5j2caEp6BogfBbn83KdbRYfnW-dmw

Според експертите, че старите коли и хроничните задръствания са виновни, а ситуацията се влошава от местоположението на столицата в низина, заобиколена от планини. От 250 000 автомобили, закупени през 2013 г. само 20 000 са нови, казва Любомир Доросиев, председател на Асоциацията на търговците на употребявани автомобили. „Ние се превърнахме в гробище за превозните средства на Европа, откакто автомобилните каталитични преобразуватели са задължителни в развитите страни.

„Властите не насърчават покупката на нови автомобили под предлог, че ги е грижа за бедните“, казва Кръстьо Пеев, собственик на сервиз в София.

Едно скорошно проучване, проведено от Европейската агенция за околната среда ( ЕАА ) установи, че в България, най-бедната страна на ЕС, са четири от петте най-замърсените града в съюза. Изключение е полския град Краков под номер три.

На първо място е Перник, индустриален град с население от 80 000 души на около 30 километра югозападно от София.

„Задушаваме се“ оплаква се  Калина Христова, собственик на малък магазин. „Особено през зимните вечери, тъй като повечето хора изгарят въглища, но използват и гуми и пластмасови бутилки за отопление“.

ALeqM5h1xLZq4WL4wET8J0zm3drmhra_Bw

Перник нарушава нормите за безопасност на ЕС за замърсяването на въздуха в половината от годината при цел от 35 дни. Замърсяването се измерва с концентрацията на частици идващи от комини, превозни средства и други замърсители – известни като прахови частици.

За сравнение само с 29 дни за Белгия и 15 за Париж, проучването показва огромните разлики в Европа.

Въпреки, че все още е далеч под нивата на замърсяване в някои азиатски градове като Пекин и Ню Делхи, самата София зае 11-то място, спечелвайки „наградата“ за най-замърсена столица в Европа – много по-напред от Букурещ (57-мо място) и Любляна (75-то).

„Ние сами тровим въздуха около себе си“

Виновникът за повече от половината от замърсяването на въздуха (58%) е дим от домашни печки, според българската агенция за опазването на околната среда.

Смазващата бедност, особено в по-малките градове, е увеличила дела на хората, които горят дърва, въглища и всички видове отпадъци, за да се отопляват през зимата. В северния град Враца, много от тях са се отказали по-скъпото парно отопление, тъй като вече не могат да си го позволят.

Едва 250 семейства са преминали към централно отопление с газ, тъй като повечето от тях не биха могли да плащат за скъпо оборудване, казва ръководителят на газопреносна мрежа Димитър Димитров.

ALeqM5hwqKKKcpkpnZ3kSArirUjkvGe66g

„Спряхме парното в нашия апартамент, сега горим дърва“, казва пенсионираният учител Евдокия Славова .

Химическият завод, който дълго време тровеше въздуха на Враца спря да работи след падането на комунизма, оставяйки града в бедност и безработица. „Сега ние сами тровим въздуха „, казва Славова.

Замърсяването на въздуха влошава сърдечно-съдовите и респираторни заболявания и има катастрофални последици върху нервната и репродуктивната система, което може да доведе до рак и преждевременна смърт. Използването на дърва и въглища за отопление обаче е само част от проблема, твърдят експерти, сочейки с пръст към факта, че 43 на сто от електричеството в страната идва от топлоелектрически централи.

Според Greenpeace България прахови частици и серен диоксид, отделяни от остарелите термични централи са отговорни за 2000 смъртни случая всяка година. България има най-високите концентрации на въглероден оксид и серен диоксид от индустрията и автомобилния трафик, казва Ивайло Попов от неправителствената организация За Земята.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).