Apple vs. Samsung vs. …China?

| от Адриан Владимиров |

За битката и по-точно патентната война между двата основни претендента за „трона“ в технологичният сектор няма смисъл да пиша – единственото, което се случва е това, че потребителят загуби от битките между тези 2 компании и битките между останалите в бранша. Защо загуби ли ? Защото се похарчиха милиарди по съдебни дела, които можеха да бъдат налети в иновации, които да ни държат малко повече от денонощие далеч от контакта. Казвам го, защото постоянно се бълват нови и нови първоначално двуядрени, после 4-ядрени, а сега и 8-ядрени процесори. При положение, че няма написан софтуер, който да се възползва от всичката тази мощ е напълно безсмислено тя да съществува на едно място. Първите и до момента единствени, които признаха това са Qualcomm – те гръмко обявиха, че ще започнат да полагат усилия в насока процесор с 8 ядра едва, когато усетят, че той е нужен.

Обратно на темата. Вероятно ви е направило впечатление, че high-end смартфоните тази година стартират при операторите на цени от около 1100-1300 лева. Това не е само тази година, това е и през последните години, като лично аз забелязвам една тенденция в увеличаване на цените спрямо предходната година с едни 50-100 лева за модел от конкретен производител. Няма как да Ви предоставя конкретна информация, защото не събирам подобни статистически данни, но много от вас самите всяка или почти всяка година сменят смартфона си и най-вероятно са забелязали това сами.

Apple

В момента Apple реално влага $191 за производството на iPhone 5S 16GB. Най-ниската цена, на която аз го намерих в момента е 1640 лева. Това по днешен курс на долара (28.10.2013г.) според БНБ от 1,41964 е точно $1155,2305. Сега вероятно ще се запитате от къде идва тази разлика от $964,2305 ?

Част от разликата отива като разход за компанията, който тя е направила за реклама на новото си „отроче“. Друга част от тези пари отиват като заплащане на работниците в заводите на Foxconn – кратка справка показа, че в момента на работник се плаща $350 месечно, като има обещание от компанията това заплащане да достигне $700 до краят на годината. Въпреки всичко източникът на тази информация пише също така, че това заплащане е по-високо от минималното за конкретният район. Дори това да е така за 2012-та са били продадени 125млн iPhone-a, а за Q1 (първото тримесечие на 2013-та година) са били продадени 37,4 млн. iPhone-a. Умножавайки тази цифра по 4 ще видите, че има лек ръст спрямо 2012-та, като е от значение това, че тази година компанията представи 2 телефона. Ако се замислите за момент ще осъзнаете, че бройките, които работниците бълват постоянно (към 2012-та, ако не бъркам са били общо 1,1 млн. работници) са брутално много, а заплащането им е смешно. Това говори за тотална експлоатация на труда им. И не просто това – работата им е еднотипна, скучна, a в известна степен и опасна заради изпаренията, които дишат покрай производството на корпуса на iPhone 5.

Реално уж бяха взети мерки срещу това, но въпреки всичко работници продължават да умират заради лошите условия на труд, но това бива потулено от компанията или правителството на Китай – кой знае? А знаете ли, че много работници дори се самоубиват заради условията на труд ? Забравих за остатъка от около … колко, да кажем $400-500 от смартфон? Това е чистата печалба, която компанията прибира от всяка една бройка. Вероятно пропускам много пера в бюджета на компанията по производството на този смартфон като например инвестицията по проектирането на хардуера и софтуера, но от друга страна реалното производство на всеки един компонент се извършва от друг производител – Sharp, LG, Sony и дори Samsung за дисплеите. Нека условно приемем, че остават по $300 за компанията от бройка.

Samsung

Реалната цена на Samsung Galaxy S4 според някои източници е $237. Най-ниската цена, на която аз го намерих е 859.00 лв., което по днешния курс на долара е $605,08, като това отново е цена в магазин, не при мобилен оператор. Тук разликата е драстично по-малка не само между производствената цена за компанията и продажната цена, но и като цяло самият смартфон струва повече на компанията, а тя го продава за по-малко спрямо конкурентният модел от Apple. Тук отново лежи същият модел – смартфона се произвежда в заводите на същата компания при същите условия и не вярвам да е при по-различно заплащане. Всъщност много технологични гиганти са поверили производството си на Foxconn, но за вас мисля, че стана ясно защо това е така. От Samsung са успели да продадат 168 млн. броя от модела си SGS3 от момента на обявяване до средата на месец ноември 2012 г. Тук имаме доста повече смартфони за единица време, като е важно да се отбележи, че Samsung имат по 1 или повече модела във всеки един ценови клас, докато Apple произвеждат по 1 единствен модел.

И двете компании пускат новите си модели приблизително през 12 месеца. Именно поради тези причини тук паралел е малко по-трудно да се направи, но мисля, че и без да давам конкретна цифра сами можете да добиете конкретна представа колко пари печели компанията от всяка една продадена бройка от топ модела си.

Китай

Вероятно още от заглавието на темата се чудите какво общо има Китай в цялата схема освен, че всичко се произвежда там и се надявам да не сте изгубили интереса си към статията до момента.

В Китай има доста родни производители, които се грижат родният им пазар да бъде буквално заринат от смартфони, които са произведени отново от техни работници, но продавани на много по-ниски цени, отколкото Samsung, Apple, HTC, LG и прочие продават произведената от тях техника на самите тях. Такива са MEIZU, OPPO, XiaoMi, ZTE, HuaWei, Lenovo и други. Всеки един от тези производители има модели в среден, нисък и висок клас, както и в новоизлюпеният клас „фаблети“, чието начало бе положено от моделът на Samsung Galaxy Note 3. Сами се сещате, че всеки един от тези производители продава смартфоните си на по-ниски цени и вероятно вече се питате колко ли пък са ниски? Ще разгледам само компанията XiaoMi, като ситуацията и при останалите не е много по-различна. Те продава своят Mi3, който хардуерно не отстъпва по нищо на SGS4/iPhone 5S на цена от $440, като това е цената от прекупвач, който зарежда бройки. А зарежда бройки, поради простата причина, че за 86 секунди компанията изчерпа първата си произведена партида от 100 000 броя.

Закупена бройка директно от производителят може би ще струва малко по-малко (според някои източници $320). Изненадани ли сте ? Аз също бях. Вероятно вече сте направили кратка справка в Google що за животно е въпросният смартфон и съм убеден, че на огромен процент от вас външният вид на устройството ви е харесал много. На мен също, но нека се върнем тук. Броят продадени смартфони е по-малък, цената им – също. Реално компонентите вложени в този смартфон се различават до толкова от тези в SGS4, че тези тук са дори по-мощни – тук имаме по-бърз и скъп процесор (Qualcomm Snapdragon 800), но както виждате цената на смартфона е по-ниска от тази на SGS4 и драстично по-ниска от тази на iPhone 5S. Защо едните могат, а другите не? Защо едните ламтят за пари повече от другите?

XiaoMi са доста по-малка компания, която не набива големи суми за магазини из целият свят, нямат огромен брой служители, чиито заплати да плащат, нямат производствена линия, която да бълва по 10 000 устройства (хипотетично) дневно и това е определящ фактор може би. Но не мисля, че е до толкова определящ, че ценовата разлика да е толкова голяма. Положението при другите китайски производители не е много по-различно – там също имаме висок клас смартфони, които са на много близки цени и близки технически параметри.

За XiaoMi, обаче, ситуацията със софтуера е малко по-различна. Това е така, защото компанията ползва за основа Android като модифицира интерфейса до такава степен, че той няма почти нищо общо с оригинала. Тези от вас, които са ползвали MIUI custom ROM-ове за своите смартфони с Android базирана OS вероятно са виждали за какво става въпрос. Освен, че модифицират софтуера до такава степен от компанията осигуряват седмични ъпдейти за своите смартфони.

Реално подобно така да се каже изследване може да се направи за всяка компания, произвеждаща смартфони като резултата не би се различил много от този тук. Надявам се сами сте си направили сметката колко и какво печели всяка компания от това, че вие изпълнявате нейният план, а именно да бъдете консуматори. Всяка година се пуска нов и нов смартфон от всеки един клас, който да е малко по-добър от този, който е представен през предходната година, като цената е същата или малко по-висока. Всъщност обаче не получавате нищо по-различно, защото хардуера, който имате в миналогодишния си смартфон е напълно достатъчен да се справи със софтуера, който ще представят тази година.

Плачевното обаче е, че не се прави нищо особено, за да се подобри консумацията на енергия и капацитета на батериите, които се поставят в смартфоните. Например Motorola през 2012-та представи доста красив модел под името RAZR MAXX. В под 9mm корпус инженерите събраха 3300mAh батерия. Вие да сте виждали скоро подобна батерия в такъв корпус ? И говорим все пак за смартфон с размер на дисплея от 4,3 инча. Хайде сега се върнете в спецификациите на XiaoMi Mi3, а после и в тези на SGS4 и iPhone 5S и вижте там какви батерии имаме. И сега пак се запитайте – защо едните могат, а другите – не ?

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.