10 ноември – Международен ден на науката за мир и устойчиво развитие

| от |

„Качествено научно образование: осигуряване на устойчиво бъдеще за всички“ е темата на тазгодишното издание на Международния ден на науката за мир и устойчиво развитие, който по инициатива на ЮНЕСКО всяка година се отбелязва на 10 ноември, съобщава БНР. Целта на този ден е да насочи общественото внимание към взаимовръзката между високите научни постижения и въздействието им върху ежедневния живот на хората, както и да стимулира широки дебати по актуални социални проблеми, за чието разрешаване науката би могла да съдейства.

Отбелязването на Международния ден на науката за мир и устойчиво развитие е потвърждение за ангажимента на световната общност, правителствата, местните власти и гражданския сектор да подкрепят развитието на науката и да използват научното знание в полза на мира и развитието  на човечеството.

Множество научни проекти, образователни програми и глобални  инициативи, създадени по повод Световния ден на науката, насърчават международния обмен между научните общности и подпомагат сближаването на региони в конфликт. Пример за това е Израелско-палестинската научна организация  (IPSO), създадена през 2005 г. с подкрепата на ЮНЕСКО.

Тази година Международният ден на науката поставя акцент върху достъпа до качествено научно образование, което развива у младите хора широк спектър от качества и учения, необходими за разрешаването на локалните и глобалните предизвикателства. По този повод на 10 ноември в централата на ЮНЕСКО ще бъде представена и новата онлайн Световна научна библиотека (WorldLibraryofScience) със свободен достъп, която съдържа стотици специално разработени материали, снимки, илюстрации и научни концепции, представени по начин,  разбираем от широката публика.

Изданието на ЮНЕСКО „Научен свят“ („A World of Science“) е още една платформа за популяризиране на съвременни дебати в различни полета на науката – управление на водни източници, защита на биоразнообразието, устойчиво и екологично земеделие, климатични промени и други. Последния брой на списанието можете да изтеглите тук.

ЮНЕСКО горещо насърчава правителствата, местните власти, научните институти, университетите и училищата, неправителствените организации и медиите да отбележат Международния ден на науката за мир и развитие чрез организиране на събития и инициативи, и така да се присъединят към глобалните празненства за Международния ден на науката.

Как да участвате в Международния ден на науката за мир и развитие:

–  Публикувайте информация за деня чрез медиите, в Интернет и в социалните мрежи;

–  Организирайте Ден на отворените врати в научните институции и споделете с местната общност с какво се занимавате;

–  Включете посланието на Международния ден на науката за мир и развитие в официални изказвания, публикации и други публични прояви на 10 ноември;

–  Организирайте дискусии в клас за начина, по който научните достижения и технологиите се свързват с ежедневните ни занимания;

–  Насърчете медиите да популяризират Международния ден на науката като поканят учени и повдигнат дебат по актуални проблеми;

–  Поканете практикуващи учени в учебните стаи, за да разкажат за предизвикателствата пред научната кариера;

–  Организирайте научни конференции и форуми;

–  Посетете научни музеи.

Повече информация за инициативите, свързани с Международния ден на науката за мир и устойчиво развитие, можете да намерите тук.

 
 

Здравословни плодове и зеленчуци, от които се пълнее

| от chronicle.bg, по БТА |

Всеизвестно е, че плодовете и зеленчуците осигуряват редица ползи за здравето – от стимулиране на имунната система до намаляване на апетита за мазни храни. Сред полезните продукти обаче има и „вълци в овча кожа“ – такива, от които се дебелее. Именно тях разобличава мащабно американско проучване, цитирано от в. „Сънди експрес“.

За целите му специалисти от Колежа по обществено здравеопазване към Харвардския университет са анализирали данни за над 130 000 американци, чиито хранителни навици са изследвани в продължение на повече от две десетилетия.

Изследователите са установили, че въпреки здравословните й качества, почитателите на сладката царевица, които редовно я похапват, са най-застрашени да се сдобият с някой и друг килограм излишно тегло.

В списъка следва „малкият зелен вредител“ – грахът. Всекидневната му консумация е свързана с нежелан „бонус“ – половин наднормен килограм.

Сред плодовете и зеленчуците, които, колкото и да са полезни, застрашават стройните форми на почитателите си, са също картофите, зелето, лукът и прасковите.

На другия полюс са плодовете и зеленчуците, помагащи на любителите си да отслабнат. Първенец в това отношение са боровинките. Хората, които редовно ги похапват, могат да разчитат на успешно преборване с един излишен килограм. Като продукти с подобни качества специалистите възхваляват още карфиола, сливите и крушите.

 
 

Елате в „Зловещата долина“ за 10 минути

| от chronicle.bg |

Един невероятен студентски филм!

Намираме се дълбоко във виртуалната реалност, дотолкова, че не правим разлика между истинско и компютърно. Федерико Хелер е съчинител на „Зловещата долина“, която разбужда въображението ни с документално интро и сайфай същност.

В крайна сметка ние решаваме какво е истинско и какво не е.

 

UNCANNY VALLEY from 3DAR on Vimeo.

 
 

Градът на слънцето е само на 3 часа от София

| от chronicle.bg |

Първите слънчеви лъчи вече се прокрадват, температурите се покачват и все повече започваме да мислим с какви приключения да се захванем.

Екзотичният град Аликанте (или още наричан „градът на слънцето“) е едно от най-предпочитаните и привлекателни места за екскурзии или почивки в Испания през миналата година, показват данните на „България Ер“. Той се намира само на 3 часа и 10 минути (толкова трае полетът), а забележителностите там спират дъха. През 2016 година националният превозвач откри първата си сезонна линия до средиземноморския град, като от април до октомври м.г. близо 6000 пътници са летели до там със самолет на националния превозвач.

Тази година полетите на „България Ер“ до Аликанте започват от 25 април, а при ранни резервации пътуването излиза доста изгодно.

castillo-de-santa-bárbara-2016-Alicante-ERN_6938-9

Двупосочните самолетни билети са на крайна цена от 156 евро и в тях се включват всички летищни такси, превоз на ръчен багаж до 10 кг и чекиран до 23 кг., кетъринг, безплатен чек-ин, както и избор на място на борда. Самолетите на националния превозвач ще пътуват до испанския град два пъти в седмицата – всеки вторник и събота. Те кацат на летището в Аликанте, което е в непосредствена близост до града.

palm-grove-elche

Ето  няколко съвета към всички, които пътуват до Аликанте през летния сезон:

1. Задължително се разходете до плажа

Дори и да не сте любители на морето, когато пристигнете в Аликанте, задължително се разходете до някой от плажовете. В самия град има два плажа със златист пясък – Постиге и Урбанова, а на 6 км северно е разположен и един от най-впечатляващите – Сан Хуан. До него може да стигнете с автобус от града. Плажната ивица е дълга около 3 км, а по нея има десетки барове, ресторанти и места за практикуване на водни спортове.

2. Разгледайте една от най-големите палмови гори в света

На около 20 км от Аликанте – в градчето Елче, се намира и една от най-големите палмови гори в света. Тя е включена в списъка на културното и световно наследство на ЮНЕСКО и е единствената по рода си в Европа. Гората е разположена върху площ от 3,5 кв. км и в нея има над 75 000 палми. Може да стинете до нея с автобус от летището на Аликанте или с кола под наем.

3. Посетете двореца „Санта Барбара“

Една от големите туристически забележителности на Аликанте е дворецът „Санта Барбара“. Той е построен през 10 век и се намира на върха на хълм – на 166 метра височина, откъдето може да видите спиращи дъха гледки на града и на плажната ивица. Входът за туристи е свободен.

4. Must-see: Фестивалът на огньовете

Ако планирате да посетите Аликанте между 21 и 24 юни, то неизменно ще станете свидетели на фестивала на огньовете на свети Йоан. Това е зрелищно събитие, с което всяка година местните отбелязват настъпването на лятото. В рамките на няколко дни заря от фойерверки осветява небето над Аликанте, а хиляди хора танцуват и пеят по улиците на града в цветна фиеста. Част от традицията е да се издигат в небето из целия град скулптури от папие маше и в последния ден на празника да се изгарят зрелищно по време на шоу със заря.

Bonfires_of_san_juan

 
 

Да са ни живи и здрави мъртвите!

| от Констанс Бонасьо |

Когато се връчвала мартеница, най-честото пожелание било „Да си бял и червен!”.

Предполагам, да приличаш на една българска Снежанка – с бяла чиста кожа и алени бузки. Цветущият ти вид би трябвало да издава ситост, радост и задоволство.

Да не изпадаме в подробности откога Баба Марта или нейната баба се е заселила в нашите земи; да не тълкуваме смисъла на различните цветове; да не се обясняваме как са се връзвали мартеници на домашните животни и плодните дръвчета; да не си разказваме легенди, които знаем или можем да прочетем… За този пролетен празник информация имат всички, дори и децата.

Наистина, те понякога поздравяват с „Честита Баба Марта!”, „Честита Баба Меца!”, „Честита Баба Яга!” т.н., за да не дискриминират някои приказни герои. Но те са си деца – въображението е тяхно, езикът – също.

Въпросът е какво правим ние, помъкнали мартеници на гробището. Какво пожелаваме на скъпите си хора, които са на оня свят? Да са бели и румени? Да са здрави, макар и мъртви?

Вие представяте ли си по земята да плъпнат беличко-червенички зомбита!?

Помислих си за това в седмицата между Задушница и празника на Баба Марта.

И ужасно не искам да си правя извода, че ние вече нито знаем да тъгуваме, нито знаем да празнуваме.

За сватбените тържества наемаме агенти, за тъжните поводи – също. Чакаме диджеят да направи веселбата, погребалният агент да организира скръбта ни.

Отделяме премного време да хулим Хелоуин и Свети Валентин. Злостни спорове избухват за това как да празнуваме тези дни, да ги празнуваме ли въобще, да ги отричаме ли тотално. Много се пазим да не прихванем чужд весел, забавен обичай. Като че ли ни плаши това да търсим поводи за радост. На нас ни дай да тъгуваме и да жалим.

Забравили сме или никога не сме знаели, или съвсем не искаме да научим за нормативността на българските фолклорни обреди. Нещо чули, нещо видели, разбрали-недоразбрали, се втурваме да месим питките на радостта със сълзи.

Само ние, българите, имаме обичай със закичване на мартеници. И само ние, добре знаейки символиката на белите и червени кончЕта, можем индиректно да ги връчим на скъпите си покойници…

Защо!?