Зомбита и ентусиазъм в Dead Years

| от |

Dead Years е инди (независима) зомби видео игра за PC / Mac / Linux, чието действие протича в отворен свят (open world – картата може да се обходи без ограничения). Героятм трябва да оцелее с единствения приятел, който му е останал – кучето си!

dy

Dead Years е RPG игра (role-playing game) за оцеляване, реалистично преживяване, бързи битки и епични приключения. Провежда се в отворен свят, където градските и природни пейзажи се издигат като знамението на изчезващото човешко управление. В това завладяващо приключение, вие трябва да изследвате и да разберете този нов свят, където ужасяваща раса от разярени зомбита, както и подла глутница гладни диви зверове, се обединяват в тяхното пламенно желание да ви погълнат.

Но вие не сте съвсем сам! Винаги до вас, вашият верен приятел – кучето ви – ще ви помогне да се борите, да оцелеете и да се адаптирате. Вашата несломима воля за живот, вашият ум, бързина, и сила, и дори творчеството ви, са единствената гаранция, че ще оцелеете.

1
.
Историята се провежда шест месеца след първоначалното заразяване. Непозната болест се излъчва от всяка жива и нежива молекула. Тя е заразила повече от 99% от населението, намалявайки интелектуалните й способности до абсолютна нула, но правейки я силно жадна за вашата плът. Освен човешката раса, флората и фауната са дълбоко засегнати от липсата на чист въздух и вода.

Загадъчен и дебел смог се появява на определени места и затруднява още повече оцеляването ви, намалявайки видимостта, чуваемостта и ясната мисъл. Градските райони са унищожени и плашещо мълчаливи. Атмосферата е заредена с гърлените звуци на скитащите зомбита, смесени с познатия, но зловещ писък на вятъра. Цялата екосистема е небалансирана и крехка, което сее хаос и несигурност.

2
В този отворен свят, вие ще можете да обходите различни разрушени градове и села, безлюдни сметища, призрачни магистрали, мрачни гори, химерни пустини, и повече; ще можете да разследвате всички градски и природни структури, и да си осигурите подслон, когато имате нужда от него. Основната история ще ви отведе до различни части от картата. Въпреки това, вие ще имате много други възможности да тръгнете по следите на различни странични истории, които потенциално могат да ви донесат ценен опит и познания, както и много полезни умения и инструменти. В този отворен свят, вие сте свободни да следвате историята според собствено си темпо.

Всяко решение, което взимате, ви насочва в различна посока и ще трябва да понесете последствията. Ще срещнете други оцелели , и решението да им се доверите лежи на вашите рамене. То може да ви донесе големи награди или да ви въвлече в голяма опасност. Вашата способност да анализирате, да научавате нови занаяти и да изобретявате, може да отвори нови измерения в вашите ежедневни техники за оцеляване .

Нямате друг избор, освен да сте бърз и пъргав. Вашите бойни умения ще се развиват в зависимост от избрания от вас стил – близка борба с намерени или ръчно изработени оръжия, или стратегия от дистанция. Или съчетавайте и двете! Точковата система ще ви позволи да направите лична комбинация и да изпробвате различни стилове на игра. Не забравяйте, че имате приятел с вас! Вашето куче ще изкачва нивата наравно с вас, и ще има своя собствена точкова система. Можете да го обучите да бъде невидим убиец и да атакува изненадващо, или да бъде безстрашен боец лице в лице. Станете смъртоносен отбор, който си пробива път през орди от гладни зомбита.

3
Търсете и плячкосвайте! Бъдете стратегически! Броните и оръжията не се появяват в случайни съкровищни кофчези. Вие ще трябва да използвате вашия ум, за да ги намерите, но най-често, за да ги изработите сами. Околната среда ще ви предложи страхотни материали, за да направите това, но вие трябва да бъдете креативни и да практикувате, така че вашата броня да е здрава под заразените зъби на зомбита. Адаптирайте оборудване си към вашия стил на игра – носете тежки доспехи за близка борба или лека броня за бързи удари. Уверете се да не излете в този опасен свят, облечен с тениска. Едно единствено ухапване може да ви убие!

Търсете подслон, на покрива на някоя градска кула или дълбоко в гората, където ще можете да си построите добър и сигурен дом. Той ще бъде ваш. Това ще бъде едно чудесно място да изобретявате оръжия, да спите или просто да прекарате известно време с кучето си. Подобрявете дома си и практикувайте своите умения там, благодарение на основните и странични истории, които ще ви донесат специални елементи и инструменти по време на цялото приключение.

Бъдете нащрек с цикъла на денят и нощта, тъй като светлината или тъмнината може да ви спасят, в зависимост от вашите тактики за оцеляване. Храна и вода: събуждайки се шест месеца след първоначалното заразяване, светът е отворена рана. Вируси и бактерии заливат земята, замърсяват водата и по този начин достигат до флората и фауната. Познанията за безопасното приготвяне на храната и водата са основни.

Важна новина: едно единствено ухапване ви се превръща в зомби! Носете броня по всяко време! Бъдете изключително внимателни и бъдете готов за трудни битки, където анализът и добрата стратегия са единственият възможен изход. Някои зомбита ще се открояват с тяхната сила и жажда, но също така и с уникална плячка. Те изглеждат нормално, но са доста ненаситни!4
Въпреки че е игра за оцеляване, Dead Years не подценява екшън и приключенските елементи, като по този начин индуцира оптимистичен ритъм в геймплея. Изгледът от широкоъгълната камера отваря към разширен пейзаж, като същевременно поддържа пълно визуално и интелектуално потапяне в историята и действието. Проучването на територията се преплита с адреналинова и трескава борба, интересни награди, и неочакван възврат на историята.

Стремейки се да създаде среда възможно най-близка до реалността, Dead Years предлага различни битки, оцеляване и умения, всичко това в интерактивна и динамична среда. Dead Years е разработен от инди студиото за видео игри ZeroByte. Екипът се състои от трима приятели, събрани от своята страст за видео игрите, изкуството и киното – Филип, Пиер-Люк и Наталия. Също така, много важни и вдъхновяващи членове са нашите три супер белки – Макмърфи, Пуканки и Банички – всички от тях, обичани и ценени от целия екип. Dead Years е мечта за нас. Това е играта, която винаги сме искали да играем. Ние сме изключително ентусиазирани за проекта и инвестираме цялото си време в нея. Нашата цел е да се уверим, че Dead Years е най-добрата игра за зомби оцеляване, която някога сте играли. Нищо по-малко от това.

Тул е мястото, където ние се нуждаем от вашата помощ! Чрез подкрепата ви към Dead Years можете да сте сигурни, че ние ще разполагаме с ресурсите да продължим напред. Всеки един долар ще бъдат похарчен, за да усъвършенстваме играта.

Линкове:

Kickstarter
Web site
Facebook
Twitter
Google+
Steam Greenlight
IndieDB

 

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Google вече поддържа 4K стрийминг в YouTube

| от chronicle.bg |

От днес нататък, потребителите на YouTube вече имат възможност да излъчват стандартни и 360 градусови видеоклипове с 4K качество. От Google съобщиха, че се надяват, че това техническо предимство ще привлече повече потребители към видео платформата им.

Едно от първите събития, които ще се излъчват с 4K качество ще бъде The Game Awards 2016, които ще се излъчат утре в 3:30ч българско време.

4K стриймингът ще дава по-ясна картина, която ще се размазва по-малко при бързо движещи се обекти на екрана.

Както може да се досетите, за максимално добро изживяване, е добре да имате и 4K телевизор.

Източник: Phone Arena

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.