Зомбита и ентусиазъм в Dead Years

| от |

Dead Years е инди (независима) зомби видео игра за PC / Mac / Linux, чието действие протича в отворен свят (open world – картата може да се обходи без ограничения). Героятм трябва да оцелее с единствения приятел, който му е останал – кучето си!

dy

Dead Years е RPG игра (role-playing game) за оцеляване, реалистично преживяване, бързи битки и епични приключения. Провежда се в отворен свят, където градските и природни пейзажи се издигат като знамението на изчезващото човешко управление. В това завладяващо приключение, вие трябва да изследвате и да разберете този нов свят, където ужасяваща раса от разярени зомбита, както и подла глутница гладни диви зверове, се обединяват в тяхното пламенно желание да ви погълнат.

Но вие не сте съвсем сам! Винаги до вас, вашият верен приятел – кучето ви – ще ви помогне да се борите, да оцелеете и да се адаптирате. Вашата несломима воля за живот, вашият ум, бързина, и сила, и дори творчеството ви, са единствената гаранция, че ще оцелеете.

1
.
Историята се провежда шест месеца след първоначалното заразяване. Непозната болест се излъчва от всяка жива и нежива молекула. Тя е заразила повече от 99% от населението, намалявайки интелектуалните й способности до абсолютна нула, но правейки я силно жадна за вашата плът. Освен човешката раса, флората и фауната са дълбоко засегнати от липсата на чист въздух и вода.

Загадъчен и дебел смог се появява на определени места и затруднява още повече оцеляването ви, намалявайки видимостта, чуваемостта и ясната мисъл. Градските райони са унищожени и плашещо мълчаливи. Атмосферата е заредена с гърлените звуци на скитащите зомбита, смесени с познатия, но зловещ писък на вятъра. Цялата екосистема е небалансирана и крехка, което сее хаос и несигурност.

2
В този отворен свят, вие ще можете да обходите различни разрушени градове и села, безлюдни сметища, призрачни магистрали, мрачни гори, химерни пустини, и повече; ще можете да разследвате всички градски и природни структури, и да си осигурите подслон, когато имате нужда от него. Основната история ще ви отведе до различни части от картата. Въпреки това, вие ще имате много други възможности да тръгнете по следите на различни странични истории, които потенциално могат да ви донесат ценен опит и познания, както и много полезни умения и инструменти. В този отворен свят, вие сте свободни да следвате историята според собствено си темпо.

Всяко решение, което взимате, ви насочва в различна посока и ще трябва да понесете последствията. Ще срещнете други оцелели , и решението да им се доверите лежи на вашите рамене. То може да ви донесе големи награди или да ви въвлече в голяма опасност. Вашата способност да анализирате, да научавате нови занаяти и да изобретявате, може да отвори нови измерения в вашите ежедневни техники за оцеляване .

Нямате друг избор, освен да сте бърз и пъргав. Вашите бойни умения ще се развиват в зависимост от избрания от вас стил – близка борба с намерени или ръчно изработени оръжия, или стратегия от дистанция. Или съчетавайте и двете! Точковата система ще ви позволи да направите лична комбинация и да изпробвате различни стилове на игра. Не забравяйте, че имате приятел с вас! Вашето куче ще изкачва нивата наравно с вас, и ще има своя собствена точкова система. Можете да го обучите да бъде невидим убиец и да атакува изненадващо, или да бъде безстрашен боец лице в лице. Станете смъртоносен отбор, който си пробива път през орди от гладни зомбита.

3
Търсете и плячкосвайте! Бъдете стратегически! Броните и оръжията не се появяват в случайни съкровищни кофчези. Вие ще трябва да използвате вашия ум, за да ги намерите, но най-често, за да ги изработите сами. Околната среда ще ви предложи страхотни материали, за да направите това, но вие трябва да бъдете креативни и да практикувате, така че вашата броня да е здрава под заразените зъби на зомбита. Адаптирайте оборудване си към вашия стил на игра – носете тежки доспехи за близка борба или лека броня за бързи удари. Уверете се да не излете в този опасен свят, облечен с тениска. Едно единствено ухапване може да ви убие!

Търсете подслон, на покрива на някоя градска кула или дълбоко в гората, където ще можете да си построите добър и сигурен дом. Той ще бъде ваш. Това ще бъде едно чудесно място да изобретявате оръжия, да спите или просто да прекарате известно време с кучето си. Подобрявете дома си и практикувайте своите умения там, благодарение на основните и странични истории, които ще ви донесат специални елементи и инструменти по време на цялото приключение.

Бъдете нащрек с цикъла на денят и нощта, тъй като светлината или тъмнината може да ви спасят, в зависимост от вашите тактики за оцеляване. Храна и вода: събуждайки се шест месеца след първоначалното заразяване, светът е отворена рана. Вируси и бактерии заливат земята, замърсяват водата и по този начин достигат до флората и фауната. Познанията за безопасното приготвяне на храната и водата са основни.

Важна новина: едно единствено ухапване ви се превръща в зомби! Носете броня по всяко време! Бъдете изключително внимателни и бъдете готов за трудни битки, където анализът и добрата стратегия са единственият възможен изход. Някои зомбита ще се открояват с тяхната сила и жажда, но също така и с уникална плячка. Те изглеждат нормално, но са доста ненаситни!4
Въпреки че е игра за оцеляване, Dead Years не подценява екшън и приключенските елементи, като по този начин индуцира оптимистичен ритъм в геймплея. Изгледът от широкоъгълната камера отваря към разширен пейзаж, като същевременно поддържа пълно визуално и интелектуално потапяне в историята и действието. Проучването на територията се преплита с адреналинова и трескава борба, интересни награди, и неочакван възврат на историята.

Стремейки се да създаде среда възможно най-близка до реалността, Dead Years предлага различни битки, оцеляване и умения, всичко това в интерактивна и динамична среда. Dead Years е разработен от инди студиото за видео игри ZeroByte. Екипът се състои от трима приятели, събрани от своята страст за видео игрите, изкуството и киното – Филип, Пиер-Люк и Наталия. Също така, много важни и вдъхновяващи членове са нашите три супер белки – Макмърфи, Пуканки и Банички – всички от тях, обичани и ценени от целия екип. Dead Years е мечта за нас. Това е играта, която винаги сме искали да играем. Ние сме изключително ентусиазирани за проекта и инвестираме цялото си време в нея. Нашата цел е да се уверим, че Dead Years е най-добрата игра за зомби оцеляване, която някога сте играли. Нищо по-малко от това.

Тул е мястото, където ние се нуждаем от вашата помощ! Чрез подкрепата ви към Dead Years можете да сте сигурни, че ние ще разполагаме с ресурсите да продължим напред. Всеки един долар ще бъдат похарчен, за да усъвършенстваме играта.

Линкове:

Kickstarter
Web site
Facebook
Twitter
Google+
Steam Greenlight
IndieDB

 

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“