Защо любителите на коли гледат клипчета с катастрофи

| от chronicle.bg по BBC |

Видеото, което виждате по-долу е от тази седмица; ако все още не сте го гледали, след това ще искате да го видите пак. Този видеоклип , който е дълъг само 77 секунди , показва как една спортна кола катастрофира по оживена улица в Будапеща, Унгария. Ръката на снимащия трепери и видеото е с много ниско качество като повече подобни записи от смартфони. Въпреки това ясно се вижда червено Ферари LaFerrari , което се движи неадекватно по платното , водачът губи контрол и се забива в паркираните коли като потрошава и пътен знак.

Разбира се няма нищо незначително в катастрофата на кола за милион и 400 хиляди долара с 949 конски сили – една от 499-те лимитирани, съществуващи в света.

Движението по улицата се забавя и очевидците започват да се събират около катастрофиралата кола. Вратите на LaFerrari се вдигат нагоре и неговите пътници, които и да са те, излизат невредими от колата – очевидно незасегната. Шофьорът може и да иска да е мъртъв в този момент, но не е. Колата ще бъде поправена на цена, която несъмнено ще надвиши цената на повечето по-„бюджетни” модели на Ferrari.

Благодарение на TopGear.com  видеото в момента събира кликвания в YouTube със скоростта на светлината – феномен,  с който могат да се съревновават само видеоклиповете с очарователни котки и бебета.

Защо любителите на коли обичат да гледат такъв тип видеоклипове? В един момент ликуват заради съществуването на бижуто Bugatti Veyron,  а в следващия се хилят, когато водачът на Veyrondrives  се мята с кола за 2 милиона в езеро (видео, което при последната проверка бе гледано над 7милиона и 300 хиляди пъти). Има дори популярен сайт – wreckdexotics.com – който е изцяло концентриран в колекционирането на клипове с размазани коли – скъсани метали, потрошени стъкла, изкривени брони.

Единственото общо между возилата, запътили се към автоморгата е, че са изключително редки. Видът на смачканата хонда Honda Civik просто не предизвиква същия фурор.

Има психическо разстройство, наречено симфорофилия (symphorophilia), описано като състояние, при което сексуалната възбуда се извлича от гледането (или дори причиняване) на  катастрофи, включително  и разглеждане на автомобилни отломките. Главният герой от романа на Джеймс Греъм Балард „Crash”  (непреведена)  e автомобилен фетишист, който мечтае да умре в челен сблъсък с филмовата актриса Елизабет Тейлър до него. Книга, по която по-късно е сниман филм със същото име, а главният герой, наречен Балард, празнува „нова сексуалност, родена от извратените технологии”.  Тази далновидна фраза доста добре обобщава феномена с гледаемостта на видеоклипове с катастрофи в YouTube.   Макар и да е малко пресилено, може да се предположи, че повечето хора проявяват интерес от сексуално естество към видеото с LaFerrari. Нещо като Шаденфройде – дума, идваща от немски и описваща акта на удоволствие, които някои хора изпитват докато гледат чуждото нещастие – като например глупави богати хора, които си купуват скъпа играчка, която се чупи.

Мислят си „Глупавият богаташ не може да си обуздае конете”.

Истината е, че видеата с катастрофи не са образователните филми от едно време, които са били показвани на гимназиалните класове в САЩ; най-гледаните YouTube клипове с катастрофи са кратки, спонтанни, не толкова фатални и също с толкова социално изобразяващ ефект като тези с малък хамстер изяждащ малко бурито.  Интересът към огънатите калници се простира над този на автомобилните журналисти и разбира се е  подклаждан от удоволствието, което изпитваме когато виждаме как нещо движещо се и скъпо се превръща в нещо неподвижно и евтино. YouTube видео, в което американски журналист смачква едната страна на прототипа на Chevrolet Camaro -модел 2016 , публикуван  през май (най-вероятно от собственика) е гледан над милион и 200 хиляди пъти. Клип от Top Gear,  на смачкан Koenigsegg CCX, пубикуван през януари 2014 година е гледан над 3 милиона и 200 хиляди пъти. И да не забравяме видеото на LaFerrari, пубикувано на 4 ноември,  което вече е гледано над милион пъти. Човекът зад волана на LaFerrari  едва ли е осъзнавал, че следващото завъртане на волана на това бързо, червено и скъпо возило ще му донесе  неподозирана, разрастваща се, интернет слава.  Така че карайте внимателно, никога не знаете кой ви наблюдава.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!     

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.