Тийн флиртове в мрежата

| от chronicle.bg по Мashable |

Повечето от хората са убедени, че тийнейджърите постоянно флиртуват, пращат си палави съобщения и си уговарят срещи, докато са се втренчили в смартфоните си. Промениха ли наистина социалните медии тийнейджърската романтика?

Изследователският център The Pew в четвъртък разпространи резултатите от последното проучване на тема „Тийнейджърите, технологията и романтичните връзки”. Изследването разкрива как американските тийнеййджъри между 13 и 17 години използват технологията в любовния си живот.

„Проучването показва, че виртуалното пространство е част от една много по-обхватна вселена, в която тийнейджърите комуникират, уговарят се за срещи и дори се разделят с партньорите си. Онлайн пространството се използва рядко самоцелно за запознанства и връзка, но пък играе важна роля във флиртуването, ухажването и дори общуването с потенциалните или настоящите партньори”, пише в доклада.

Повечето връзки започват офлайн

35% от тийнейджърите, които вече имат опит във връзките казват, че в интернет контактуват само с хора, които са срещнали на живо. Едва 24% от младежите, участвали в проучването или грубо около 8% от всички тийнейджъри са се запознали с половинката си чрез мрежата.

Докато повечето връзки започват без компютър, социалните медии са основната двигателна сила в последвалия флирт. 50% от младежите заявяват, че след като се запознаят на живо с някой, който им харесва използват социалната мрежа за да установят контакт и да покажат на този човек, че се интересуват от него за нещо повече от приятелство.

Проучването отбелязва,че „дигиталното флиртуване” дава тласък и е нещо като тест „входно ниво” за романтичните младежи. Всичко това, разбира се, зависи и от същността на връзката и опита на младежите със   стратегиите на виртуалния флирт. Или както казва една ученичка , участвала в проучването: „ Ако наистина се вълнуваш от някой, може просто да коментираш под снимката му емотиконка сърчице и да му подскажеш…”.

Тийнейджърите, които никога не са имали гаджета казват, че се чувстват по-добре, когато показват интереса си лице в лице (39%), когато се сприятеляват чрез социалната мрежа (37%) , когато комуникират чрез социалната мрежа (34%) и когато споделят забавни и интересни неща онлайн (31%). Що се отнася до тийнейджърите, които не са новаци в играта, 63% от тях изпращат закачливи съобщения на човека, от който се интересуват, а 23% дори отиват по-далеч, като изпращат секси снимки и видеа на половинката си.

Флиртуването онлайн може да отиде твърде далеч

Четвърт от тийнейджърите изтриват или блокират някой в социалните мрежи, защото флиртуването им идва малко в повече. „Също като възрастните жени, които са обект на по-чест и интензивен тормоз онлайн, така и тийнейджърките са склонни да се почувстват неприятно, когато младежите станат твърде настъпателни”, гласят изводите от доклада. 35% от момичетата са блокирали някой заради напористо поведение. Само 16% от момчетата са направили това.

Въпреки че това изследване не се концентрира върху практиката за изпращане на палави съобщения, предишно изследване на The Pew от 2011 година разкрива, че 2% от тийнейджърите на възраст между 12 и 17 години са изпращали „сексуални” голи или полуголи снимки или видеа на някой, който искат да впечатлят. От друга страна, в проучването от 2011 година се казва, че 16% от младежите са потвърдили, че са получавали подобни снимки.

Новото проучване показва, че тийнейджърите момчета разчитат на социалната мрежа за връзка много повече отколкото момичетата. От всички тийнейджъри, които вече са били във връзка, 65% от момчетата потвърждават че социалната мрежа ги кара да се чувстват по –свързани и и значими в живота на другия. За сравнение 52% от момичетата също се съгласяват с това. 50% от момчетата казват, че се чувстват много по-емоционално свързани с партньорите си чрез социалната мрежа, в сравнение с 37% от момичетата.

Тийнейджърите използват виртуалното пространство за да споделят за връзките си и да изразяват недоволство от партньорите си. 37% от тях правят това така, че всички останали да разберат, че са засегнати. Също така 63% от младежите използват социалната мрежа, за да подкрепят връзките на приятелите си. И тук идва противоречието-  69% от юношите в социалните мрежи смятат, че демонстрирането на връзката онлайн е дразнещо.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.