Tag / Thug Life

| от Адриан Владимиров |

Вероятно дори самото заглавие може да ви подскаже за какво ще говоря в следващите редове. Няма начин да не сте забелязали или дори сами да участвате в тази нова мода с tag-ването из различни места в страната, а и по света.

С навлизането на социалните мрежи, които по-нататък ще наричам просто „социалки“, все по-модерно стана отбелязването или т.нар. „тагване“ (от tag…) на различни места по планетата или на снимки, върху които сме и самите ние. Но както всички в днешно време, и тази нова мода се е изкривила и извратила до такава степен, че след като съзнанието ми се насити с виждането на отбелязвания от 10 бутикови дестинации из страната и преминах през досадата от това, достигнах до блажения смях колко прозрачни са огромен % от хората в страната, а и не само, но понеже почивката ми беше в България, ще пиша само за наблюденията ми тук.

Най-вероятно вече се чудите какво правите тук, та ако не сте натиснали Х-а – stay tuned.

Един от дните от почивката ми седях по обяд в заведение на плажа и хапвах цаца, пиех бира и боцках картофки със сирене. Ненадейно погледа ми се натъкна на последната линия плажни кърпи и по-специално на един индивид от женски пол. Гаджето ѝ спеше до нея по корем сякаш заровил глава в пясъка, а слънцето го напичаше неумолимо. Въпросната девойка се оглеждаше сякаш търси нещо и в един момент извади смартфона си от дамската чанта, която лежеше на пясъка до нея. Нямам идея защо носеше дамска чанта от онези, с които жените се разнасят наоколо във всекидневието си, вероятно някоя дама би могла да отговори на този въпрос. Досетих се, че оглеждайки се преди малко, девойката не е търсела нищо, а е гледала дали някой гледа нея. Е, изпод очилата ми не се виждаше аз къде гледам, та се възползвах.

Вдигна телефона си, разроши перчема и сякаш се чу „цък“. Моментът на истината – погледна в телефона и вероятно си каза, че не е достатъчно готина, защото раздърпа горнището на банския, под което изглежда не се криеше много, смени прическата с няколко движения и направи още една снимка. Това се повтори няколко пъти, през които банския бе подръпван, прическата – сменяна, а на няколко пъти се смени и физиономията – изглеждаше ту като разярен вълк, ту като щастлива овчица, а сякаш видях и патешки устни. Обзалагам се, че тази снимка ще събере минимум 40 до 60 лайка моментално в сещате се коя социалка.

Какъв е смисълът на това да се правите на някой, който всъщност не сте ? Показвате статус, като се отбележите от „Слънчака“ и чакате like-овете да завалят, но като сте на село при баба ви и берете малини до оградата със съседите не закачате телефона, ‘щото сте се омазали до ушите или пръстите са ви в устите и се облизвате блажено ? Къде е границата ? Не е ли идеята да се снимаш с приятели, докато сте заровени до ушите в пясък, да си снимаш шепата с малини, точно до оградата на баба ти или нещо подобно ? Много въпроси станаха, дано някой не се затрудни с отговарянето на всички тях пред себе си. Лично на мен ми е адски забавно да гледам всекидневно отбелязване на едни и същи хора на едни и същи места, чак като пропуснат и се чудя дали са добре, може нещо да им се е случило, щом са пропуснали тази ежедневна и така важна дейност. Другото, което ми прави впечатление е харесването на тагванията от едни и същи или почти едни и същи хора всеки един път.

Басирам се на по една студена Stella Artois, че част от четящите това са от този тип хора, които описвам в горните редове и веднага ще се усетят, че като видят 30 харесвания за 30 минути на дадена своя публикация и отвътре ги жегва едно такова готино, мислят си: „Ей, д*ба, много съм як/а, скии колко хора ми харесаха снимката/тага!“ Всъщност не, драги ми смехурко, определена част от обществото се смее адски искрено на илюзията, която се опитвате да наложите за себе си. А ако знаехте колко смях пада, когато видим как снимката ви от снощното заведение не е събрала достатъчно лайкове и изведнъж мистериозно тя изчезва, вероятно щяхте да умрете от яд и да напишете нещо гневно за статус, което ще събере повечко харесвания, та да си вдигнете обратно акциите.

Хора, бъдете повече себе си и по-малко фейсбук звезди, ‘щото последното не съществува като понятие, освен в собствените ви глави. Забавлявайте се, качвайте си пияните снимки от снощи, отбележете, че снимката е направена от крайпътна кръчма, оставете телефона настрани и продължете да ядете, пиете, да се припичате на слънце, да спортувате или каквото там правите. Само излезте от социалката, щото яката мацка до вас няма да ви заговори първа, докато вие пишете коментари под собствените си статуси, нито някое момче ще ви обърне внимание, докато сменяте 13 модерни физиономии и се чудите коя ще пасне най-много на пейзажа наоколо и ще събере повече харесвания.

Но все пак кой съм аз, че да ви казвам как да си пилеете живота.

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.

 
 

Ясна е причината за избухващите телефони на Samsung

| от chronicle.bg |

Фиаското с избухващите устройства Samsung Galaxy Note 7 се дължи на проблем с батерията. Това сочат резултатите от разследването по темата.

Galaxy Note 7 беше замислен като конкуренция на последния iPhone, но се наложи всички устройства да бъдат изтеглени заради безброй сигнали за подпалени телефони.

Изтеглянето струва на компанията около 5.3 милиарда долара и навреди на репутацията на южнокорейския технологичен гигант.

В понеделник компанията обяви, че проблемът с избухващите телефони е причинен единствено от батериите – няма проблем със софтуера или хардуера.

Причина са грешки в дизайна и производството, които са се отразили на батерията.

Докладът от разследването посочва, че проблемите са свързани с недостатъчно изолационен материал в батерията и дизайн, който не дава достатъчно пространство за безопасно разполагане на електродите на батерията.

Samsung обяви, че поема отговорност за провала.

Компанията не обяви името на доставчиците на батериите, но миналата година те бяха идентифицирани като филиала Samsung SDI и китайската Amperex Technology. Технологичният гигант не планира да предприема правни действия срещу тях, а приема отговорността за действията си.

Samsung’s Note 7 се появи на пазара през август 2016 година като устройство, конкуриращо iPhone на Apple.

През септември обаче се наложи да бъдат изтеглени 2.5 милиона устройства заради оплаквания с прегряване и избухващи батерии.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Досиетата CHR: Да спечелиш от тотото и да загубиш всичко

| от chronicle.bg |

Мнозина си мечтаят да спечелят от лотарията, но всеки трябва да има едно наум: всяка печалба идва със загуба. Печеленето на огромна сума пари наведнъж означава, че човек трябва да е готов за резки промени в живота си и нови възможности.

Затова и за мнозина печалбата значи и проклятие. Списъкът на хората, които са пропилели парите, оставайки потънали в главоболия, е дълъг. Някои от тях дори съжаляват, че са печелили.

Нека ви разкажем няколко истории, които доказват, че да спечелиш много пари, често означава и да загубиш много ценни неща в живота си.

Историята на истинските „Селяндури от Бевърли Хилс“

Уилям Поуст е на 8 години, когато майка му умира. Когато пораства, работи основно по карнавални събития, прекарва известно време в затвора и изглежда напълно безцелен и неспособен да изкарва пари, за да се грижи за себе си.

Изведнъж през 1988 година, когато е на 40 и няколко и разполага само с няколко долара в джоба, печели повече от 16 милиона долара от лотарията в Пенсилвания. По данни на Washington Post, само три месеца по-късно, вече е задлъжнял с 500 000 долара. Една от причините е фактът, че си купува частен самолет, въпреки че дори няма право да пилотира. Това обаче не е всичко. Брат му бива осъден за това, че планира убийството му. В средата на 90-те години вече е обявил банкрут. Умира през 2006 година на 66-годишна възраст.

Да спечелиш два пъти

Евелин Мари Адамс печели от лотарията седемцифрена сума не веднъж, а цели два пъти. Първо печели 3.9 милиона долара през октомври 1985 година, а след това – 1,4 милиона. Част от роднините й започват да хранят омраза към нея, защото е богата. Мнозина се обръщат към нея с молба за финансова помощ. Казва, че й е било трудно да отиде където и да е, без да я разпознаят. Това обаче е добрата част. Тя успява да загуби голяма част от богатството си в казината на Атлантик Сити. През 2012 година вече работи на две места, за да се издържа и съветва всички, които спечелят от лотарията, да отидат първо при адвоката и счетоводителя си.

Джакпот за милионера

За мнозина е трудно да повярват, че е възможно мъж, който вече е милионер, да спечели джакпота от лотарията (в размер на 315 милиона долара) и да го пропилее. Точно това обаче се случва с Андрю Уитакър.

Мъжът печели сумата на Коледа през 2002 година и избира да му бъдат изплатени 170.5 милиона долара наведнъж. Намерението му е да похарчи част от тях за дарение. Нещата обаче не се случват точно така. Уитакър се развежда със съпругата си. После внучката му умира при мистериозни обстоятелства. Уитакър започва да пие много. Често става жертва на обири, в един момент срещу него се водят 400 дела.
„Предпочитам да бях скъсал билета“, казва той пред ABC.

Печалбата след данъци – затвор

Алекс и Рода Тот остават с 24 долара в джоба, когато през 1990 година си купуват лотариен билет. Не очакват, че той ще им донесе 13 милиона долара. Избират печалбата да им бъде изплащана в суми от по 666 666 долара в продължение на 20 години.

Само за няколко години заради богатството си губят приятели и близки. През 2006 година получават обвинение за данъчна измама, защото не са знаели какви са изискванията на закона при подобни печалби.

Алекс умира преди делото, докато вдовицата му лежи две години в затвора.

Милионер с дългове

Сюзан Мулинс печели 4.2 милиона долара от лотарията през 1993 година. След като си поделя печалбата със семейството си, а част от парите отиват за данъци, може да се радва на плащания по по-малко от 50 000 долара годишно, които определено не са достатъчни, за да води богаташки начин на живот.

Само пет години по-късно взима заем от близо 200 000 долара от фондацията към националната лотария, ползвайки печалбата си като гаранция. През 2004 година бива осъдена, тъй като дължи на фондацията повече от 150 000 долара от заетите пари.