Какво търсят в Гугъл богатите и бедните американци

| от |

Търсенето на американците в Гугъл варира в зависимост от това дали са от богати или бедни щати в САЩ, показва изследване на „Ню Йорк Таймс“.

Резултатите са плод на 10-годишно проучване за потреблението на интернет търсачката.

Най-труден е животът в Кентъки, Арканзас, Мейн, Ню Мексико и Орегон. Там основните теми, по които се търси информация, са здравословните проблеми, диети за отслабване, религия, видео игри и оръжия. Тъмната страна на вярата предизвиква особено голям интерес, а думите „антихрист“ и „ад“ са сред десетте най-търсени понятия.

По-добре хората живеят в Небраска, Айова, Уайоминг и голяма част от западното и източното крайбрежие на САЩ. Там американците най-често се нуждаят от информация за фотоапарати, екскурзии, аксесоари за бебета и фитнес уреди.

Има общи неща, които и двете групи търсят в Гугъл. Това са факти за телевизионната водеща Опра Уинфри и Супербоул – финалния мач от първенството по американски футбол. /БГНЕС

 
 

Кейти Пери и Орландо Блум си дават „почивка“

| от chronicle.bg |

Певицата Кейти Пери и актьорът Орландо Блум си дават „почивка“. Двамата бяха заедно в продължение на една година, но явно са решили да сложат временно връзката си на пауза.

Представители и на двете страни потвърждават, преди слуховете и изопачаването да излязат от контрол, че двамата си дават почивка, но отношенията им остават изпълнени с любов и уважение.

32-годишната певица и 40 годишният актьор бяха заснети за последен път заедно на партито на Vanity Fair за „Оскар“-ите.

В последно време двамата прекарват дълги периоди от време разделени – Блум снимаше в Китай през ноември, а след това замина за Африка с UNICEF.

Въпреки че двойката пристигна заедно на партито на Vanity Fair, според списание People те са прекарали по-голямата част от вечерта разделени.

 
 

Да са ни живи и здрави мъртвите!

| от Констанс Бонасьо |

Когато се връчвала мартеница, най-честото пожелание било „Да си бял и червен!”.

Предполагам, да приличаш на една българска Снежанка – с бяла чиста кожа и алени бузки. Цветущият ти вид би трябвало да издава ситост, радост и задоволство.

Да не изпадаме в подробности откога Баба Марта или нейната баба се е заселила в нашите земи; да не тълкуваме смисъла на различните цветове; да не се обясняваме как са се връзвали мартеници на домашните животни и плодните дръвчета; да не си разказваме легенди, които знаем или можем да прочетем… За този пролетен празник информация имат всички, дори и децата.

Наистина, те понякога поздравяват с „Честита Баба Марта!”, „Честита Баба Меца!”, „Честита Баба Яга!” т.н., за да не дискриминират някои приказни герои. Но те са си деца – въображението е тяхно, езикът – също.

Въпросът е какво правим ние, помъкнали мартеници на гробището. Какво пожелаваме на скъпите си хора, които са на оня свят? Да са бели и румени? Да са здрави, макар и мъртви?

Вие представяте ли си по земята да плъпнат беличко-червенички зомбита!?

Помислих си за това в седмицата между Задушница и празника на Баба Марта.

И ужасно не искам да си правя извода, че ние вече нито знаем да тъгуваме, нито знаем да празнуваме.

За сватбените тържества наемаме агенти, за тъжните поводи – също. Чакаме диджеят да направи веселбата, погребалният агент да организира скръбта ни.

Отделяме премного време да хулим Хелоуин и Свети Валентин. Злостни спорове избухват за това как да празнуваме тези дни, да ги празнуваме ли въобще, да ги отричаме ли тотално. Много се пазим да не прихванем чужд весел, забавен обичай. Като че ли ни плаши това да търсим поводи за радост. На нас ни дай да тъгуваме и да жалим.

Забравили сме или никога не сме знаели, или съвсем не искаме да научим за нормативността на българските фолклорни обреди. Нещо чули, нещо видели, разбрали-недоразбрали, се втурваме да месим питките на радостта със сълзи.

Само ние, българите, имаме обичай със закичване на мартеници. И само ние, добре знаейки символиката на белите и червени кончЕта, можем индиректно да ги връчим на скъпите си покойници…

Защо!?

 
 

Ето я новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

В неделя на Световния мобилен конгрес в Барселона беше представена новата Nokia 3310. Тя няма дори 3G, но има Snake.

Телефонът има малко по-голям екран от предшественика си, а също така идва в няколко цвята, плюс камера. Софтуерът е ъпдейтната версия на оригиналния S30. Новата стара Nokia ще излезе на пазара след месец март тази година и ще струва около 50 евро.

HDM, които ще произвеждат телефона, обещават, че той ще е устойчив като предния, въпреки че е двойно по-тънък. Той също така ще има 10 пъти повече време за разговори – 22 часа, а батерията му ще издържа един месец! Тя се зарежда с microUSB, а в долната страна на апарата има и жак за слушалки.

Някои твърдят, че възраждането на Nokia 3310 е маркетингово упражнение, но анализите посочват друго. От 20 милиона телефона, продадени във Великобритания за миналата година, 1 милион са „глупави телефони“ (такива, които не са смартфони) точно като 3310. Хората се нуждаят от глупав телефон по различни причини – дали работата им ще го изисква, просто искат елементарна функционалност или телефон за морето и планината, който няма значение ако загубите.

 
 

Зелда Сейър: Великата жена зад Скот Фицджералд

| от chronicle.bg |

Тя е твърде модерна, твърде смела и твърде остроумна, за да живее затворена в малкото градче Монгомъри в Алабама, където всеки ден прилича на предишния, а на разкрепостеното поведение не се гледа с добро око. Зелда Сейър е емблема на джаз епохата, която превръща всичко около себе си в ураган от чувства и събития. Заедно с Ф. Скот Фицджералд се оказват една от най-великите двойки в историята, чиято връзка е изпълнена със страст, недоверие, изневери, пиянство и психични проблеми.

Именно тази история се захващат да разкажат авторите на сериала на Amazon „Z: The Beginning of Everything“, който показва всичко през погледа на Зелда. На 17 тя среща бъдещия си съпруг и 30 години по-късно загива ужасяващо при пожар в санаториума, в който е настанена за лечение. Сериалът показва трудността на два силни характера със собствени мечти и амбиции да обитават едновременно тялото на една връзка, а Кристина Ричи успява да улови с невероятна точност смесицата между енергия и меланхолия, които въплъщава Зелда Фицджералд.

Продукцията е базирана на книгата на Терез Ан Фаулър – „Романът на Зелда Фицджералд“ (изд. „Обсидиан“, 2013), в който се проследява историята през погледа на Зелда – запознанството с автора на „Великият Гетсби“, връзката им, лудостта.

z: the beginning of everything

Времето, в което няма правилник за движение по пътищата

Действието се развива в една специфична епоха, в която момичетата не трябва да обличат твърде къси поли, да остават до късно с мъже, а автомобилите са без гюрук и освен това се движат, където им падне. Това е време, в което е логично навсякъде да звучи джаз, цигарите да се палят една от друга, а алкохолът е верен спътник на всяко изживяване.

На този фон едно 17-годишно момиче се опитва да пасне в свят, твърде тесен за духа й. Монгомъри, щата Алабама е родното място на Зелда Фицджералд. Именно там тя среща бъдещия си съпруг Скот, но решава да се омъжи за него едва след като стане известен и успял писател. Погледнато от този ъгъл, решението й не изглежда никак романтично. За щастие, сериалът гледа от друг ъгъл, за да оцени отношенията им – той разкрива мотивацията за всяко действие на своята главна героиня.

Момичето, за което няма граници

Кристина Ричи влиза в ролята на Зелда, след като е прочела романа за живота й. Тя е впечатлена до такава степен, че се превръща в един от продуцентите на сериала и се бори да го реализира. Самата Ричи разказва, че за нея е било трудно да бъде актриса и продуцент едновременно, защото ако играейки излиза напълно от реалността, то продуцентската позиция е изисквала да бъде здраво стъпила на земята и да преценява внимателно всяко действие.

В първия епизод южняшкия акцент удря неприятно слуха – звучи неестествено в устата на Кристина Ричи, което създава известен дисонанс. Оказва се, че снимайки пилотния епизод, екипът на сериала също е усетил проблем с акцента – много странен за ухото на съвременния зрител. Затова изменят леко говора, за да го вкарат по-позната за модерния човек рамка, в която именно го виждаме. Въпреки това в началото акцентът изважда Кристина Ричи от ролята и я кара да изглежда недостоверна. Впоследствие обаче актьорските й умения успяват напълно да заглуши този недостатък.

z: the beginning of everything

И ако Зелда изглежда пълнокръвна и аргументира действията си само с поглед, то Ф. Скот Фицджералд не е толкова естествен. Това се дължи на по-скованата игра на Дейвид Хофлин. Роденият в Швеция австралийски актьор сякаш е отстранен от ролята си. За да се подготви, Хофлин казва, че е чел книгите на американския писател с цел да вникне по-добре в персонажа му. Посветил е много време на „Отсам рая“ – книгата, която прави Фицджералд известен. Явно обаче това не е било достатъчно.

Въпреки че не писателят е главният герой на тази история, от екрана се усеща липсата на химия между Хофлин и Ричи, докато всъщност логиката изисква цялата история на персонажите им е да изградена върху бурната любов. Първият сезон на сериала не успява да разкаже за страстта в отношенията им и това е големият му недостатък.

Писателят в сянка

Епизодите представят Зелда не просто като муза, а като основен двигател в творчеството на Ф. Скот Фицджералд. Не е изненада и че персонажът на Ричи толкова напомня за Дейзи от „Великият Гетсби“ – тя е важен градивен елемент от всички книги на писателя.

Именно нейният талант е и един от въпросите, върху които набляга сериалът. Тя е добра половинка на съпруга си, склонна да вгради себе си в успеха му, вместо да постигне свои върхове. Това е и един от водещите конфликти, които епизодите успяват да уловят – страстта за живот на Зелда, нейните ум, способности и таланти, потиснати от известността на талантливия й съпруг.

Кристина Ричи прави невероятна роля, чрез която успява да запознае света с невероятната личност на Зелда, която е много повече от съпруга на един от най-големите писатели в света. Тя е звезда със собствен ярък пламък, който с времето не просто не изгасва, а се разгаря по-силно в десетилетията след смъртта й.

Източник: Webcafe.bg