Американските медии: Присъдата срещу „Гугъл“ е удар за технологичната индустрия в САЩ

| от |

Пресата в САЩ коментира огласеното вчера решение на Съда на ЕС, че интернет търсачките като „Гугъл“ трябва да изтриват след известен период време линкове към деликатна информация за отделни лица, даже и тя да е истина. Според съда в Люксембург машините за търсене ще могат да запазват тези връзки само по „специални причини“.

google-rankings

Според „Ню Йорк таймс“ тази присъда извежда на преден план потенциала на компаниите за издирване на смущаваща информация в мрежата, като същевременно поставя граници на тези възможности. Вестникът цитира мнението на Джонатан Зитрейн, професор по право и компютърни науки в Харвард, според когото онези, които са решили да оформят своя „онлайн имидж“, сега на практика ще имат право на вето върху онова, което хората искат да знаят за тях.

По мнението на Уилям Ериксон, изследовател на свободата на словото в „Гугъл- Европа“, решението на висшата съдебна инстанция в ЕС е „лошо решение на съвсем реален проблем, който се състои в това, че сега всичко е в нашето постоянно досие“.

„Все повече и повече потребители на интернет искат частица от краткотрайността и забравата на предцифровата ера“, казва пред нюйоркското издание Виктор Майер-Шьонберг, професор по управление на интернет в Оксфордския интернет институт. Той дава пример, че младите хора, в частност, не искат техните пиянски снимки да ги следват в продължение на 30 години. „Ако ти постоянно си обвързан с миналото, ще бъде трудно да пораснеш, да се промениш“, казва експертът и се пита дали ние искаме да живеем в свят, в който повечето неща не може да бъдат забравени.

Според „Ню Йорк таймс“ решението на европейския съд, което не подлежи на обжалване, ще влезе в конфликт с Първата поправка на американската Конституция. Но това решение е израз на нарастващото навсякъде и у всички смущение относно способността на мрежата непрестанно да дава оценки на хората противно на тяхната воля, заключава вестникът.

„Вашингтон пост“ констатира, че присъдата по жалба на испански гражданин срещу „Гугъл“ е удар за технологичната индустрия в САЩ, тъй като признава разширени права на лично пространство за гражданите и те да могат да изискват от „Гугъл“ да изтрива смущаваща информация за тях независимо от истинността й. Вестникът припомня, че тази индустрия печели милиарди долари от това, че събира, сортира и преразпределя данни относно живота на хората по света. В случая става дума за 500 милиона жители на ЕС, които сега ще могат да залеят „Гугъл“ с жалби, на които компанията ще бъде принудена да откликне, колкото и обременително да е това.

Засега не е ясно какво ще бъде въздействието на вчерашния съдебен акт върху потребителите в САЩ, но понякога компаниите се стремят да унифицират политика си по целия свят, за да опростят  процедурите за реагиране на жалби, пише вашингтонското издание.

То цитира мнението на Марк Ротенбърг, изпълнителен директор на Центъра за поверителност в електронната информация, според когото решението на съда в Европа е много важно. „Това е стигащо далеч решение и то ще има голямо въздействие върху интернет индустрията“, казва той.

Съдът в Люксембург засяга частично концепцията за правото на личен живот, като постановява, че испански вестник има правото да публикува например онлайн информация за данъчните проблеми на  някой човек, но „Гугъл“ няма право да предоставя линкове към тази информация, ако този човек възразява. Това разграничение се дължи на различните мисии на институциите, защото испанският вестник „Вангуардия“ преследва „журналистически цели“, а „Гугъл“ просто „обработва лични данни“ по такъв начин, че поради огромната дистрибутивна мощ на интернет, това заплашвa „фундаменталното право на личен живот“, цитира съдебното решение „Вашингтон пост“.

Вестникът цитира също Тим Ву, професор по правни аспекти на интернет в Колумбийския университет, че присъдата от Люксембург „прави от Европа по-малко благоприятно място за бизнеса“, и Андрю Маклоклин, бивш висш служител на „Гугъл“, който окачествява европейското решение като „пародия“ и като „типично за европейския елит“, тъй като под одеждите на защита на индивидуалните права всъщност налага цензура.

 
 

Как може да изглежда новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

Nokia 3310 е вечен. Буквално!

Днес ако си изпуснеш телефона на земята, трябва да отидеш на църква и да запалиш свещ преди да го вдигнеш, да не би да му е станало нещо невъзможно за преживяване и скъпо за ремонт. Всеки човек иска поне малко сигурно, а в случая с мобилните телефони, тази сигурност да не отнема от социалния статус.

Както вече ви съобщихме, Nokia 3310 отново ще бъде пуснат в производство, като очакваме оредставянето му на Световния мобилен конгрес.

Най-вероятно той ще бъде много подобен на оригиналния, плюс няколко модернизации. В интернет се появи клипче, което показва евентуален възможен облик на телефона.

 

 

Телефона ще бъде малко едричък – 14мм или два пъри по-дебел от iPhone 7 – с цветен дисплей, микро USB слот, 8GB памет, 1650mAH батерия и камера. Дано Snake II и Space Impact са си същите.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

„Space X“ подновява мисиите до МКС

| от chronicle.bg, по БТА |

Частната компания „Спейс екс“ е в готовност да поднови мисиите си до МКС чрез възвръщаемия си космически кораб „Дракон“, който трябва да бъде изстрелян в събота с ракетата-носител „Фалкон 9″, съобщават Асошиейтед прес и Франс прес.

„Фалкон“ осъществи успешен старт на 14 февруари, като изведе в орбита десет малки спътника, след като миналия септември ракета от същия вид се взриви преди да бъде изстреляна.

„Дракон“ ще стартира от историческата площадка 39А от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Товарният кораб ще пренесе до МКС над 2,2 тона товари и оборудване, като стартът е предвиден за 15:01 часа по Гринуич. Капсулата ще достигне до орбиталната станция в понеделник. При отлагане на изстрелването, нов опит може да бъде направен в неделя сутринта. Метеорологичната прогноза предвижда 70 процента благоприятни условия за полет в събота, когато е предвиден стартът

 
 

Риана: от „Pon de Replay“ до „Sledgehammer“

| от chronicle.bg |

Да пишем за Риана не е твърде смислено. Тя трябва да се гледа и да се слуша. По случай нейния рожден ден сме подготвили галерия с нейни снимки, на които „барбадоската перла“ е неустоима. И няколко клипа, които никога не ни омръзва да гледаме.

Но все пак, преди да се посветите на визуално попиване на чара на Риана, разберете малко за нея.

Риана е родена на днешния ден в Сейнт Майкъл, Барбадос. Баща й е от Барбадос, а майка й от Гвиана. Има двама по-малки братя. Повратен момент в живота на Риана е семейната визита на продуцента Ивън Роджърс, който забелязва таланта й. Ивън й помага да запише демо материал заедно с Карл Стъркен. Пак под негово ръководство, когато е на 16 години Риана се премества в САЩ, за да преследва музикалната си кариера и по-късно подписва с компанията Def Jam, чийто управител тогава е Джей Зи. В резултат на това на 21 години тя вече има 4 издадени албума.

През 2005 г. Риана издава своя дебютен албум „Music Of The Sun“, който се изкачва до топ 10 в класацията „Билборд 200“ и включва хит сингъла „Pon De Replay“, който достига топ 5 в „Билборд горещите 100″.

По-малко от година по-късно, тя издава втория си студиен албум, „A Girl Like Me“ (2006), който попада сред петте най-добри албуми в САЩ. Издава и първия си хит достигнал номер 1 в „Билборд Горещите 100″  – „SOS“. В топ 10 на класацията я изпращат и песните „Unfaithful“ и „Break It Off“.

През 2007 г. третият студиен албум на Риана – „Good Girl Gone Bad“ (2007), е номер 2 в „Билборд 200“, като включва пет от десетте най-големи хитове, включително три хит сингли в САЩ – „Umbrella“, „Take a Bow“, „Disturbia“, както и „Don’t stop the music“.

Албумът е номиниран за девет награди Грами, а освен че печели наградата за най-добра рап/суинг песен, песента Umbrella, в която участва и Джей-Зи се превръща в световен хит. Четвъртият ѝ студиен албум, „Rated R“ е издаден през ноември 2009 г. и достига номер четири на „Билборд 200“. Първите три сингъла „Russian Roulette“, „Hard“ и „Rude Boy“ достигат топ десет на „Билборд Горещите 100“, като „Rude Boy“ става номер 1.

Риана е печелила много награди, включително Грами, People’s choice awards, Teen Choice Awards, NRJ Awards, „Най-добър нов изпълнител“ в музикалните награди на MTV през 2006, „Най-добър международен изпълнител на MuchMusic“ наградите през 2006 както и няколко отличия от Световните музикални награди (2007) – за най-добре продаваната поп изпълнителка в света, и от Американските музикални награди (2008) – за любим Soul/ R & B изпълнител и любима поп/рок изпълнителка. Тя служи като един от почетните посланици на културата на Барбадос.

През януари 2010 г., Риана получава две награди „Грами“ за 2009 г. заедно с Джей-Зи и Кени Уест за „Run This Town“, с което общия брой спечелени Грами стават три.

Толкова с биографичните данни. В галерията горе ви чакат обещаните снимки.