Американските медии: Присъдата срещу „Гугъл“ е удар за технологичната индустрия в САЩ

| от |

Пресата в САЩ коментира огласеното вчера решение на Съда на ЕС, че интернет търсачките като „Гугъл“ трябва да изтриват след известен период време линкове към деликатна информация за отделни лица, даже и тя да е истина. Според съда в Люксембург машините за търсене ще могат да запазват тези връзки само по „специални причини“.

google-rankings

Според „Ню Йорк таймс“ тази присъда извежда на преден план потенциала на компаниите за издирване на смущаваща информация в мрежата, като същевременно поставя граници на тези възможности. Вестникът цитира мнението на Джонатан Зитрейн, професор по право и компютърни науки в Харвард, според когото онези, които са решили да оформят своя „онлайн имидж“, сега на практика ще имат право на вето върху онова, което хората искат да знаят за тях.

По мнението на Уилям Ериксон, изследовател на свободата на словото в „Гугъл- Европа“, решението на висшата съдебна инстанция в ЕС е „лошо решение на съвсем реален проблем, който се състои в това, че сега всичко е в нашето постоянно досие“.

„Все повече и повече потребители на интернет искат частица от краткотрайността и забравата на предцифровата ера“, казва пред нюйоркското издание Виктор Майер-Шьонберг, професор по управление на интернет в Оксфордския интернет институт. Той дава пример, че младите хора, в частност, не искат техните пиянски снимки да ги следват в продължение на 30 години. „Ако ти постоянно си обвързан с миналото, ще бъде трудно да пораснеш, да се промениш“, казва експертът и се пита дали ние искаме да живеем в свят, в който повечето неща не може да бъдат забравени.

Според „Ню Йорк таймс“ решението на европейския съд, което не подлежи на обжалване, ще влезе в конфликт с Първата поправка на американската Конституция. Но това решение е израз на нарастващото навсякъде и у всички смущение относно способността на мрежата непрестанно да дава оценки на хората противно на тяхната воля, заключава вестникът.

„Вашингтон пост“ констатира, че присъдата по жалба на испански гражданин срещу „Гугъл“ е удар за технологичната индустрия в САЩ, тъй като признава разширени права на лично пространство за гражданите и те да могат да изискват от „Гугъл“ да изтрива смущаваща информация за тях независимо от истинността й. Вестникът припомня, че тази индустрия печели милиарди долари от това, че събира, сортира и преразпределя данни относно живота на хората по света. В случая става дума за 500 милиона жители на ЕС, които сега ще могат да залеят „Гугъл“ с жалби, на които компанията ще бъде принудена да откликне, колкото и обременително да е това.

Засега не е ясно какво ще бъде въздействието на вчерашния съдебен акт върху потребителите в САЩ, но понякога компаниите се стремят да унифицират политика си по целия свят, за да опростят  процедурите за реагиране на жалби, пише вашингтонското издание.

То цитира мнението на Марк Ротенбърг, изпълнителен директор на Центъра за поверителност в електронната информация, според когото решението на съда в Европа е много важно. „Това е стигащо далеч решение и то ще има голямо въздействие върху интернет индустрията“, казва той.

Съдът в Люксембург засяга частично концепцията за правото на личен живот, като постановява, че испански вестник има правото да публикува например онлайн информация за данъчните проблеми на  някой човек, но „Гугъл“ няма право да предоставя линкове към тази информация, ако този човек възразява. Това разграничение се дължи на различните мисии на институциите, защото испанският вестник „Вангуардия“ преследва „журналистически цели“, а „Гугъл“ просто „обработва лични данни“ по такъв начин, че поради огромната дистрибутивна мощ на интернет, това заплашвa „фундаменталното право на личен живот“, цитира съдебното решение „Вашингтон пост“.

Вестникът цитира също Тим Ву, професор по правни аспекти на интернет в Колумбийския университет, че присъдата от Люксембург „прави от Европа по-малко благоприятно място за бизнеса“, и Андрю Маклоклин, бивш висш служител на „Гугъл“, който окачествява европейското решение като „пародия“ и като „типично за европейския елит“, тъй като под одеждите на защита на индивидуалните права всъщност налага цензура.

 
 

Мишел Пфайфър се появи на корицата на списание Interview

| от chronicle.bg |

Актрисата Мишел Пфайфър не е позирала за корицата на списание Interview от 1988 година.

Изглежда обаче сякаш изобщо не е минало толкова време, тъй като 58-годишната актриса изглежда прекрасно на априлската корица на списанието. Тя дава и интервю заедно с режисьора Дарън Аронофски, който стои зад филма „Mother!“ с нейно участие.

В интервюто за списанието тя разказва, че мрази да дава интервюта, защото се страхува, че е фалшива, а разговорът ще я разкрие.
Актрисата, номинирана три пъти за Оскар, разказва, че въпреки процъфтяващата си филмова кариера, няма зад гърба си официално обучение. Вместо това се е учила пред очите на целия свят.

„Чувствам се наистина у дома, когато съм на снимачната площадка“, казва актрисата. „По-балансирана съм, когато работя, наистина“, казва още тя.

В момента Пфайфър работи по три филмови проекта – „The Wizard of Lies” на HBO, “Mother!” на Ароновски и римейк на „Убийство в Ориент Експрес“.

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.

 
 

Ford Mustang GT с кожа от истински мустанг и кобри

| от chronicle.bg |

Ford Mustang е легенда. Историята на този култов автомобил се припомня от време на време, но никога не е излишно да се спомене отново.

Или поне накратко, защото колата го заслужава.

Представен на изложението в Ню Йорк на 17 април 1964 г., два месеца и девет дни след като „Бийтълс“ за пръв път свирят в САЩ, Mustang буквално смайва публиката и всички искат да го имат.

кола, форд мустанг

Ford стартира официалните продажби още същия ден, като те са рекордни – до края на 64-та марката реализира 97 705 автомобила в изпълнение ‘Notchback’ купе и още 28 833 открити коли. На следващата година пуска Mustang Fastback с елегантно спускащ се към задницата покрив, форма която се запечатва завинаги в съзнанието на хората и с която повечето асоциират името Mustang.

кола, форд мустанг

Форма в която Ford предлага и най-новото шесто поколение на модела (макар, че наскоро излезе фейслифт), първият Mustang създаден и с мисъл за Европа, както и първият с наистина независимо задно окачване.

кола, форд мустанг

И първият с 2,3-литров 4-цилиндров двигател, чиито показатели са стабилни. Конкретната кола обаче е в изпълнение GT с масивния атмосферен 5-литров V8 и 422 коня, идващ с подобаващия за един ‘Stang’ тътен. И макар интериорът на Mustang MkVI да е огромен качествен скок, собственикът на този автомобил иска седалките му не само да са от истинска кожа, а въпросната кожа да е от съответната порода – мустанг. Заедно с косъма.

кола, форд мустанг

Представителството на Vilner в Пекин се заема с педантичното изпълнение на този донякъде противоречив проект.

Клиентът е категоричен: „Това е истински Mustang, искам и кожата да е от мустанг…“ . Vilner решават, че най-удачно е да използват естествения материал с косъм за страниците на седалките, останалата им площ обвиват в същия материал, но обработен и на ръка. Ателието борави с респект и влага огромно количество ръчен труд в изработката. Обърнете внимание на перфорациите, всички те са нанесени педантично на ръка. Конците са червени, в контраст с екстериора на колата. В същото бордо са изпълнени и предпазните колани, както и шевовете около лоста на ръчната спирачка, също облицована с конска кожа.

кола, форд мустанг

Почти всички останали повърхности са облагородени с фина алкантара: корите на вратите, корите при задните седалки, таблото, воланът, който е комбинация кожа от мустанг/алкантара и таванът на Mustang GT, изпълнен според изискванията на клиента. Алкантареното платно над главите на шофьора и пасажера е ръчно изрисувано с две кобри, препратка към по-мощните Shelby изпълнения на колата, но изпълнено в традиционен китайски стил. Детайл завършващ този изключително автентичен и персонализиран интериор е металната табелка срещу пътника, на която е гравирано изображение с първото поколение Mustang и номер 01, идентфициращ уникалността на проекта.

кола, форд мустанг

2015 Ford Mustang GT, 4951 куб. см, V8, 422 к.с., 524 Нм, 6 ст. автоматична, задно предаване, 1732 кг.