Американските медии: Присъдата срещу „Гугъл“ е удар за технологичната индустрия в САЩ

| от |

Пресата в САЩ коментира огласеното вчера решение на Съда на ЕС, че интернет търсачките като „Гугъл“ трябва да изтриват след известен период време линкове към деликатна информация за отделни лица, даже и тя да е истина. Според съда в Люксембург машините за търсене ще могат да запазват тези връзки само по „специални причини“.

google-rankings

Според „Ню Йорк таймс“ тази присъда извежда на преден план потенциала на компаниите за издирване на смущаваща информация в мрежата, като същевременно поставя граници на тези възможности. Вестникът цитира мнението на Джонатан Зитрейн, професор по право и компютърни науки в Харвард, според когото онези, които са решили да оформят своя „онлайн имидж“, сега на практика ще имат право на вето върху онова, което хората искат да знаят за тях.

По мнението на Уилям Ериксон, изследовател на свободата на словото в „Гугъл- Европа“, решението на висшата съдебна инстанция в ЕС е „лошо решение на съвсем реален проблем, който се състои в това, че сега всичко е в нашето постоянно досие“.

„Все повече и повече потребители на интернет искат частица от краткотрайността и забравата на предцифровата ера“, казва пред нюйоркското издание Виктор Майер-Шьонберг, професор по управление на интернет в Оксфордския интернет институт. Той дава пример, че младите хора, в частност, не искат техните пиянски снимки да ги следват в продължение на 30 години. „Ако ти постоянно си обвързан с миналото, ще бъде трудно да пораснеш, да се промениш“, казва експертът и се пита дали ние искаме да живеем в свят, в който повечето неща не може да бъдат забравени.

Според „Ню Йорк таймс“ решението на европейския съд, което не подлежи на обжалване, ще влезе в конфликт с Първата поправка на американската Конституция. Но това решение е израз на нарастващото навсякъде и у всички смущение относно способността на мрежата непрестанно да дава оценки на хората противно на тяхната воля, заключава вестникът.

„Вашингтон пост“ констатира, че присъдата по жалба на испански гражданин срещу „Гугъл“ е удар за технологичната индустрия в САЩ, тъй като признава разширени права на лично пространство за гражданите и те да могат да изискват от „Гугъл“ да изтрива смущаваща информация за тях независимо от истинността й. Вестникът припомня, че тази индустрия печели милиарди долари от това, че събира, сортира и преразпределя данни относно живота на хората по света. В случая става дума за 500 милиона жители на ЕС, които сега ще могат да залеят „Гугъл“ с жалби, на които компанията ще бъде принудена да откликне, колкото и обременително да е това.

Засега не е ясно какво ще бъде въздействието на вчерашния съдебен акт върху потребителите в САЩ, но понякога компаниите се стремят да унифицират политика си по целия свят, за да опростят  процедурите за реагиране на жалби, пише вашингтонското издание.

То цитира мнението на Марк Ротенбърг, изпълнителен директор на Центъра за поверителност в електронната информация, според когото решението на съда в Европа е много важно. „Това е стигащо далеч решение и то ще има голямо въздействие върху интернет индустрията“, казва той.

Съдът в Люксембург засяга частично концепцията за правото на личен живот, като постановява, че испански вестник има правото да публикува например онлайн информация за данъчните проблеми на  някой човек, но „Гугъл“ няма право да предоставя линкове към тази информация, ако този човек възразява. Това разграничение се дължи на различните мисии на институциите, защото испанският вестник „Вангуардия“ преследва „журналистически цели“, а „Гугъл“ просто „обработва лични данни“ по такъв начин, че поради огромната дистрибутивна мощ на интернет, това заплашвa „фундаменталното право на личен живот“, цитира съдебното решение „Вашингтон пост“.

Вестникът цитира също Тим Ву, професор по правни аспекти на интернет в Колумбийския университет, че присъдата от Люксембург „прави от Европа по-малко благоприятно място за бизнеса“, и Андрю Маклоклин, бивш висш служител на „Гугъл“, който окачествява европейското решение като „пародия“ и като „типично за европейския елит“, тъй като под одеждите на защита на индивидуалните права всъщност налага цензура.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.