Животни казват „Зелеее“

| от |

Всеки, който някога се е опитвал да направи снимка на любимеца си знае колко трудно може да бъде да ги накара да застанат на едно място.

През последните осем години фотографът Alex Cearns е посветил живота си, за да направи перфектните снимки на животни. Резултатите са зашеметяващи.

 
 

Какво прави Стефан Икога, когато си забрави телефона вкъщи?

| от chronicle.bg |

774

Стефан Икога е име, което трудно се разбира, но бързо се запомня. Той е онзи човек със солено чувство за хумор и смартфон в ръка, чиито статуси във Facebook често шервате в социалните медии.

Пише и поезия, която чете задължително от екрана на телефона си, задължително пред тълпи от верни фенове, докато създава нови такива.

Нямаше как да не проверим и какво друго крие в телефона си освен поезия. Той е новият гост в рубриката на Chronicle и Samsung.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

0877 08 40 5*

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Августин Господинов.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

Скролвам фийда във Facebook и гледам League of Legends клипчета в Youtube.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

Зависи от разстоянието, което съм изминал, преди да забележа.

Вариант 1: Ако съм близо до вкъщи, притичвам, повдигайки си падащия панталон, изпускайки тролея, псувам, местя котката от стая в стая, намирам телефона, будя Люба, тя ме мрази, но дори пожар да стане, когато съм в тролея и имам дисплей за зяпане – totally worth.

Вариант 2: Не съм близо до вкъщи. Викам си наум : Е*и му майката, животът да го духа.

Приложението, без което не можеш?

Една програмка, на която логото и е „W“ на черен фон. На нея пиша всякакви неща – пазарски списъци, рими, разкази, хрумки. Та, без него или без нек‘во подобно на него, не мога.

Коя е твоята социална медия?

facебог.

 
 

Градът на слънцето е само на 3 часа от София

| от chronicle.bg |

Първите слънчеви лъчи вече се прокрадват, температурите се покачват и все повече започваме да мислим с какви приключения да се захванем.

Екзотичният град Аликанте (или още наричан „градът на слънцето“) е едно от най-предпочитаните и привлекателни места за екскурзии или почивки в Испания през миналата година, показват данните на „България Ер“. Той се намира само на 3 часа и 10 минути (толкова трае полетът), а забележителностите там спират дъха. През 2016 година националният превозвач откри първата си сезонна линия до средиземноморския град, като от април до октомври м.г. близо 6000 пътници са летели до там със самолет на националния превозвач.

Тази година полетите на „България Ер“ до Аликанте започват от 25 април, а при ранни резервации пътуването излиза доста изгодно.

castillo-de-santa-bárbara-2016-Alicante-ERN_6938-9

Двупосочните самолетни билети са на крайна цена от 156 евро и в тях се включват всички летищни такси, превоз на ръчен багаж до 10 кг и чекиран до 23 кг., кетъринг, безплатен чек-ин, както и избор на място на борда. Самолетите на националния превозвач ще пътуват до испанския град два пъти в седмицата – всеки вторник и събота. Те кацат на летището в Аликанте, което е в непосредствена близост до града.

palm-grove-elche

Ето  няколко съвета към всички, които пътуват до Аликанте през летния сезон:

1. Задължително се разходете до плажа

Дори и да не сте любители на морето, когато пристигнете в Аликанте, задължително се разходете до някой от плажовете. В самия град има два плажа със златист пясък – Постиге и Урбанова, а на 6 км северно е разположен и един от най-впечатляващите – Сан Хуан. До него може да стигнете с автобус от града. Плажната ивица е дълга около 3 км, а по нея има десетки барове, ресторанти и места за практикуване на водни спортове.

2. Разгледайте една от най-големите палмови гори в света

На около 20 км от Аликанте – в градчето Елче, се намира и една от най-големите палмови гори в света. Тя е включена в списъка на културното и световно наследство на ЮНЕСКО и е единствената по рода си в Европа. Гората е разположена върху площ от 3,5 кв. км и в нея има над 75 000 палми. Може да стинете до нея с автобус от летището на Аликанте или с кола под наем.

3. Посетете двореца „Санта Барбара“

Една от големите туристически забележителности на Аликанте е дворецът „Санта Барбара“. Той е построен през 10 век и се намира на върха на хълм – на 166 метра височина, откъдето може да видите спиращи дъха гледки на града и на плажната ивица. Входът за туристи е свободен.

4. Must-see: Фестивалът на огньовете

Ако планирате да посетите Аликанте между 21 и 24 юни, то неизменно ще станете свидетели на фестивала на огньовете на свети Йоан. Това е зрелищно събитие, с което всяка година местните отбелязват настъпването на лятото. В рамките на няколко дни заря от фойерверки осветява небето над Аликанте, а хиляди хора танцуват и пеят по улиците на града в цветна фиеста. Част от традицията е да се издигат в небето из целия град скулптури от папие маше и в последния ден на празника да се изгарят зрелищно по време на шоу със заря.

Bonfires_of_san_juan

 
 

Омари, хайвер и макарони със сирене са в менюто след наградите „Оскар“

| от chronicle.bg, по БТА |

След като 89-ите награди „Оскар“ вече са раздадени, победители и победени ще се почерпят на Бала на губерантора. За менюто му отговаря отново майстор-готвачът Волфганг Пук, съобщи сп. „Пийпъл“.

За 22-ия си Бал на на губернатора Волфганг Пук е създал над 50 ексцентрични ястия на тема класическия и съвременен Холивуд. Помага му екип от 350 професионалисти.

Само морските деликатеси за бала тежат 1300 кг. Освен рибите ще има щипки от раци, скариди, омари от Мейн, стриди. Оскарите тук са от сьомга, гарнирани с черен хайвер.

След като от години гъделичка вкусовите рецептори на звездите, Волфганг Пук държи на традиционните си рецепти – пилешки пай, макарони със сирене, ребърца, гарнирани с полента с трюфели, омари. Новостите в менюто са кралски рак от Аляска с джинджифил и черен боб, сашими с жълтоопашата риба, хавайска салата от сурова риба тон. Волфганг Пук обещава да има по нещо за всеки вкус.

Обикновено Волфганг Пук не планира ястия, свързани с номинираните, но тази година е изключение. Той се е вдъхновил от филма „Марсианецът“ за зеленчукова градина.

Когато шевовете на елегантните рокли и смокинги започнат да се пръскат, идва ред на шоколадовия бюфет. За почитателите на сладкото ще има шоколадов фонтан, кула от целувки-макарони, шоколадови бонбони, петифури и шампанско.

 
 

Да са ни живи и здрави мъртвите!

| от Констанс Бонасьо |

Когато се връчвала мартеница, най-честото пожелание било „Да си бял и червен!”.

Предполагам, да приличаш на една българска Снежанка – с бяла чиста кожа и алени бузки. Цветущият ти вид би трябвало да издава ситост, радост и задоволство.

Да не изпадаме в подробности откога Баба Марта или нейната баба се е заселила в нашите земи; да не тълкуваме смисъла на различните цветове; да не се обясняваме как са се връзвали мартеници на домашните животни и плодните дръвчета; да не си разказваме легенди, които знаем или можем да прочетем… За този пролетен празник информация имат всички, дори и децата.

Наистина, те понякога поздравяват с „Честита Баба Марта!”, „Честита Баба Меца!”, „Честита Баба Яга!” т.н., за да не дискриминират някои приказни герои. Но те са си деца – въображението е тяхно, езикът – също.

Въпросът е какво правим ние, помъкнали мартеници на гробището. Какво пожелаваме на скъпите си хора, които са на оня свят? Да са бели и румени? Да са здрави, макар и мъртви?

Вие представяте ли си по земята да плъпнат беличко-червенички зомбита!?

Помислих си за това в седмицата между Задушница и празника на Баба Марта.

И ужасно не искам да си правя извода, че ние вече нито знаем да тъгуваме, нито знаем да празнуваме.

За сватбените тържества наемаме агенти, за тъжните поводи – също. Чакаме диджеят да направи веселбата, погребалният агент да организира скръбта ни.

Отделяме премного време да хулим Хелоуин и Свети Валентин. Злостни спорове избухват за това как да празнуваме тези дни, да ги празнуваме ли въобще, да ги отричаме ли тотално. Много се пазим да не прихванем чужд весел, забавен обичай. Като че ли ни плаши това да търсим поводи за радост. На нас ни дай да тъгуваме и да жалим.

Забравили сме или никога не сме знаели, или съвсем не искаме да научим за нормативността на българските фолклорни обреди. Нещо чули, нещо видели, разбрали-недоразбрали, се втурваме да месим питките на радостта със сълзи.

Само ние, българите, имаме обичай със закичване на мартеници. И само ние, добре знаейки символиката на белите и червени кончЕта, можем индиректно да ги връчим на скъпите си покойници…

Защо!?