Живеем ли в болна епоха

| от |

Чували ли сте за прокрастинация, прекомерно събиране на непотребни вещи, трудно вземане на решения, социална фобия? Това може и да не са истински болести, но се оказва трудно човек да се отърси от тях.


1

Всъщност те са психологическо състояние, тясно свързано с ускоряването на урбанизацията и спецификата на епохата. От една страна, хората са подложени на натиск в реалния свят. От друга, Интернет се е превърнал във външен „орган“, който непрекъснато дава информация и сближава хората, но едновременно с това води до различни разстройства. Те са резултат от опита на хората да се преборят с несигурността, паниката и страховете си.

През 2000 г. известният манга художник от Тайван Джу Дъйон започва работа по проект на тема модерния живот в градове. Той също страда от безпокойство поради напрежение в работата и се е случвало да мисли за самоубийство. През 2011 г. Джу публикува манга книга със заглавието „Всички са болни“. В първата страница на книгата авторът пише: „Болна е душата ни или нашата епоха?“

Интересното е, че през последните години изразът „всички са болни“ се е превърнал в етикет за хората в градове в Китай. Много хора признават, че страдат от различни проблеми като прокрастинация или пристрастяване към пазаруването.

В Интернет, подобни симптоми широко се приемат от посетителите. В douban.com може да се видят различни „групи на пациентите“: прокрастинация, прекомерно събиране на непотребни вещи, трудно вземане на решения, социална фобия, страх от близост и други. В уебстраницата има общо 475 групи за различни „разстройства“. Китай се развива с бърза скорост, много хора не са достатъчно силни психически да бъдат в крачка с прогреса.

Проблеми в информационната епоха

През 2009 г. Pole (никнейм) случайно прочита статия онлайн, с представяне на книгата „Да победим прокрастинацията“. Статията е от сайта douban.com.

За първи път, Поул чува думата „прокрастинация“, което всъщност е модерното име на отлагането. Осъзнава, че причината два пъти да се провали на изпита си по право, се дължи на отлагането. Тя си спомня: „Всеки път си правих план за подготовка с достатъчно време, но винаги отивах на изпит без да бъда подготвена.“ Открива, че има и други като нея с подобен проблем. „Най-после разбрах, че това е болест и реших с помощта на онлайн групата да се излекувам“, казва тя.

Гаоди Цинфън, администратор на групата „Ние сме болни от прокрастинация“, счита, че повечето „пациенти“ като Поул са открили неговата група случайно. „Те се радват да се срещнат с хора с подобен проблем. Това им носи известно облекчение. Преди са считали, че са мързеливи и безполезни. Сега разбират, че имат симптомите на прокрастинацията.“

Освен групата за прокрастинация, много други групи за хора с различни проблеми започват да изникват от 2006 г. насам.

Тези интересни групи привличат интереса на много интернет потребители. В групата за прекомерно събиране на непотребни вещи, една посетител пише: „Чувствам, че виждам светлина в тунела. Има толкова много хора със същия проблем като моя. Чувствам се по-добре, защото не съм сам.“

Всъщност по-голямата част от тези разстройства не се обхващат от диагностиката и лечението на психичните заболявания. Гаоди Цинфън счита, че популярността на тези думи или групи се дължи на това, че те са резонанс на условията на живот в нашата епоха. Той пише в статията: „прокрастинацията е новият вирус на информационната епоха.“

Още преди популярността на тези симптоми в интернет, докторът по психология на Пекинския университет Ли Сунуей започна да ги следи. През 2005 г. той започва работа като психологически консултант в центъра по психология към Пекинския университет. В началото, много студенти го посещават. Тогава Ли Сунуей остава объркан, защото симптоми като отлагането, липсата на воля и желание за учене и други не отговарят на критериите за психологическа болест. Той постепенно открива, че тези „малки“ проблеми наистина оказват голямо влияние върху някои студенти. Той се срещна със студентката Сяодин. Нейният единствен проблем е, че отлага написването на автобиографията си в продължение на една година. Сяодин: „Не искам да пиша автобиография, защото нямам никакви постиженията и опит.“ Оказва се, че Сяодин е недоволна от себе си и настоящата ситуация и се тревожи за бъдещето.

В годината на основаването на центъра, се навършиха 7 години от старта на политиката за увеличаване на приема на студенти в Китай. В резултат се появиха проблеми с трудовата заетост при новозавършилите студенти. Ли Сунуей започва да приема все повече пациенти, повечето от които с проблеми като прокрастинация в ученето и трудно вземане на решения. Много студенти не могат да направят своя избор между следването в чужбина или работа, стабилна работа или високи доходи.

Ли Сунуей забелязва, че сегашните студенти се надяват да изработят перфектния план за бъдещето си още от първия курс. Те се бързат да получат различни шансове за практика, или да подават молба за учене в чужбина. Те не само мислят за днес, но и за живота си след 20 години, вманиачени от въпроса „как да получим мечтания живот“. Ли Сунуей казва: „Сегашните студенти изглеждат много зрели, но според мен, трудно е за човек да ангажира бъдещето си, затова те се чувстват несигурни и губещи.

„Паническото безпокойство“

В началото на 2012 г. известният китайски музикант и режисьор Гао Сяосун публикува в микроблога си: „Всеки път, когато включа пътеката за бягане решавам, че искам да свиря на пиано; когато включа пианото, решавам, че само да свиря, без да творя песни е безсмислено; после включвам компютъра, и след час сърфиране в интернет вече нямам настроение за музика. Впоследствие започвам да ям, и най-накрая отивам да спя.“

Публикацията на музиканта привлече много коментари и репортажи за прокрастинацията. Гаоди Цинфън каза: „Обсъждането на темата за прокрастинацията се разпространява бързо и превръща във вид мода.“

В известна степен репортажите на масови медии за това социално явление увеличават безпокойството на хората. Психологическият консултант Шъ Сяося е забелязала, че много от посетителите й се влияят от медиите. Един от пациентите й се самодиагностицира с обсесивно-компулсивно разстройство, заради факта, че е свикнал да проверя два три пъти дали вратата е заключена преди да излезе.

Шъ Сяося казва, че при повечето хора се наблюдава тази ситуация. Истинските пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство са тези, при които заболяването повлиява на обществените им функции, като например многократното миене на ръце до нараняване на кожата. Такива хора трябва да се лекуват в болница и да вземат лекарства.

Няколко посетители привидно страдат от безсъние и раздразнителност, но Шъ Сяося открива, че всъщност зад симптомите се крият дълбоки причини, например, страх от брака, съвместния живот, отглеждането на деца, купуването на апартамент и др. „Нашата епоха е пълна с безпокойство.“ констатира Шъ Сяося.

Нашата епоха е свободна, но несигурна

Много съвременни психологически симптоми са свързани с развитието на обществото. Някои хора непрекъснато имат навика да свалят нови неща от Интернет, но всъщност не ги четат. Те се страхуват да не изостанат с времената. Други непрекъснато участват в различни курсове по обучение. Шъ Сяося казва, „Приятелят ми харчи стотици хиляди за различни обучения, но няма полза за него.“

Спецификата на нашата епоха е обогатяване със знания и бурното увеличаване на информация. Според Ли Сунуей, прекалено големият избор води до проблеми. Последните 30 години бяха период на бързо развитие на науката и технологиите и най-големите промени в обществото. Появата на различни психологически проблеми е естествена.

Ли Сунуей каза: „Откривам, че през последните 10 години, съм се променила много. Понякога усещам паника. Цялото общество непрекъснато се променя и развива. Всеки се страхува да не изостане.“

Известният психолог Ерих Фром казва: свободата и сигурността не могат да съществуват заедно. На фона на сегашните времена, тази теория изглежда още по-смислена.

 
 

Васил Иванов, Нова и „личните“ разговори с приятели

| от Любомир Аламанов* |

Нарочно не коментирах веднага ситуацията около Васил Иванов, Слави Трифонов, бТВ, Нова, оставки, пресконференции, обвинения и контраобвинения, и всичко, което видяхме, чухме и прочетохме по темата. Защото подобни случаи са наситени с много емоция, прекалено много емоция. И хората не могат да мислят рационално.

Не съм работил в телевизия, не мога да коментирам бизнес отношенията в този сектор. Работил съм известно време в комуникациите, ръководил съм хора, изнасял съм лекции пред студенти по ПР и журналистика, затова мисля, че мога да кажа нещо по тези теми.

Та, ето и редовните ми 21 точки:

1. Сред работещите и в бТВ, и в Нова ТВ, и в БНТ имам много приятели. И знам, че и в трите телевизии работят много, ама много качествени хора. Както и в много други медии. Това не трябва да се забравя!

2. Емоционалният изблик, на който станахме свидетели, е само крайна реакция на един процес. Процес по съсипване на медийния пазар и репутацията на медиите като 4-а власт. Емоционален изблик и от страна на преките участници, и от страна на страничните наблюдатели.

3. Все още се правят страхотни медийни продукти. Както разследващи, така и политически, така и развлекателни.

4. И все още хората по-често звънят на медии, когато имат проблеми, а не на институции. Ама това май е лошо за институциите.

5. Собствеността и финансирането на медиите е пълна тайна. За повечето. А това ги поставя в уязвимо положение. Разбираемо. „Битието определя съзнанието.“ Или патриотичното: „Раната прави борбата!“

6. Евросредствата съсипаха медийния пазар, както никой друг пазар. Темата е дълга, не е за тук. Само ще отбележа, че телевизиите и радиата потриваха доволно ръце, като се намери вратичка само те да получават директно пари по Оперативните програми. И не подкрепиха печатните медии в тяхното справедливо негодуване. Грешка.

7. Ефирните телевизии от десетилетия не споменават имена на марки и компании даже когато са допринесли изключително много за обществото ни. Също дълга тема. Но резултатът е, че хората масово са облъчвани с политика и катастрофи.

8. Политиците упражняват натиск върху медиите. Без съмнение. Още се помни случая, когато Бойко [Борисов] звънеше на главни редактори, за да му потвърдят, че не им звъни…

9. Има и скапани медии и журналисти. Които изнудват и изпълняват поръчки. От най-високо политическо ниво, до злобното: „Ако не ми дадеш реклама, ще напиша колко ти е скапан продуктът. Или как имаш мишка в магазина.“

10. Има и скапани политици/компании/агенции, които предлагат пари за рекламни публикации, но под формата на журналистически материали, и то за продукти или услуги, които са далеч от добрите.

11. На фона на горните точки, журналистите, които продължават да правят истинска журналистика, са герои. Категорично.

12. Знам каква е фрустрацията да работиш много и да не ти уважават труда. Бавно откачаш.

13. Знам какво е да си тръгнеш от някъде, където си го приемал за дом. И то толкова изпълнен с емоции, че сякаш ще се взривиш от вътре.

14. Знам и какво е някой да използва колегите за собствена полза. Дори и просто защото не е намерил друг начин за действие. Това е зле. Ако си мъж, справи се сам. Или с тези, които знаят какво правят и как те подкрепят. Всичко друго не е мъжко. Както ми каза скоро една приятелка, при бизнес разделите колегите са в лошата позиция на децата при развод. Хем не знаят съвсем точно какво става, хем трябва да вземат страна. И все някой ги използва по лош начин.

15. Знам какво е да искаш да излееш емоциите, да разкажеш, да обясниш, да покажеш на другия/другите какво е положението. Дори и само да се оправдаеш пред себе си, че май постъпваш правилно.

16. Знам какво е да искаш да дадеш информация, само защото знаеш, че другата страна ще те залее с помия. Но и знам как трябва да си наложиш да стискаш зъби. Защото не си като „ония“, „другите“, „бившите“. Стискаш зъби и това е.

17. Знам какво е като работодател да се налагам над служител. Защото знам повече от него. Защото нося по-голяма отговорност от него. Защото на финала, ако стане издънка, аз ще го отнеса.

18. Знам и какво е като работодател да се доверявам на екипа и да приемам техните предложения. Защото в днешния свят никой не може сам.

19. Конфликт на интереси има навсякъде. Роднинските отношения на Балканите все още са по-силни от прагматизма на бизнеса. Просто трябва да се внимава това да не пречи на работата. Защото ако излезе от контрол, всичко се скапва.

20. Все още не ми е ясно, етично ли е да се излъчват записани разговори или не? Защото ако журналисти записват журналисти, е неетично. Но ако записват други хора, то е „разследване“ и е етично. И какво трябва да се гледа – как са записани разговорите или какво е съдържанието им? Записът как един премиер спира проверка на фабриката на свой приятел, етичен ли е, защото показва как мафията превзема държавата или е неетичен, защото е незаконен?

21. Основните виновници за ситуацията са политиците и магистратите, които с написване на двусмислени закони, неспазването им, разрушаване на институциите, натиск върху медиите, съсипване на съдебната система и всичко друго, което си знаем, ни вкарват в режим да се изпокараме един с друг. А те си управляват отново и отново си поделят финансовите ресурси.

Ако има добра саморегулация, ако зрителите наложат високи изисквания, ако медиите намерят как да се откъснат от политическия натиск, след няколко месеца може да има развитие по случая и всичко да е ясно. Малко желание и малко смелост се иска. И много бачкане. Но може да стане. И май трябва. Защото оставането в миналото е безсмислено и неконструктивно. Каквото и да се е случило. Всеки трябва да намери начин да продължи напред. Защото не думите, с които ни замерят, ни определят какви сме. А нещата, които правим. Всеки ден. Без да спираме.

* Коментарът е публикуван в личния профил на Любомир Аламанов във Facebook и се препечатва в Chronicle.bg с разрешението на автора. Любомир Аламанов е PR-специалист с дългогодишен опит в предоставянето на консултантски услуги и изграждане на комуникационни стратегии; един от създателите на Българската асоциация на PR агенциите.

 
 

Джесика Ланг – от Франсис Фармър до Джоан Крауфорд

| от Дилян Ценов |

Тя има лице, за което камерата копнее, а освен това притежава и талант.“ Това казва за нея Полин Каел, един от най-влиятелните филмови критици в Америка през миналия век.

Не само камерата, но и публиката копнее за Джесика Ланг. Актрисата дебютира в киното преди 41 години и още с първия си филм привлича вниманието. Оттогава насам филмите й остават сред най-добрите заглавия в киното, а тя се превръща в звезда от световна величина.

Работи с големите за времето режисьори и актьори, на няколко пъти е избирана пред Мерил Стрийп. Можем само да се наслаждаваме на ролите й в „Ах, този джаз“, „Франсис“, „Синьо небе“ и „Пощальонът винаги звъни два пъти“. Последните години тя стана още по-популярна с ролята си в сериала „Зловеща семейна история“. Проектът на Раян Мърфи и Брад Фалчък представи Джесика Ланг на цяло едно ново поколение, което моментално я обикна. Неслучайно – талантът на тази красива актриса е непреходен и граничи с гения.

Днес тя отбелязва своя 68-и рожден ден. Безупречна дори на тази възраст – в това можете да се убедите и сами, като разгледате нашата галерия.

 
 

Здрав сън за по-добър сексуален живот

| от chronicle.bg |

Оказва се, че здравият сън е разковничето за по-добър сексуален живот при жените на средна възраст, сочи проучване, цитирано от британския „Индипендънт“. 

Учените са анализирали информация за 93 668 жени на възраст между 50 и 79 години. Те открили, че дамите, които спят по по-малко от седем-осем часа на нощ, са по-недоволни от сексуалния си живот в сравнение с тези, които спят по-дълго.

Изглежда, че недоспиването намалява вероятността жената да се чувства удовлетворена от преживяванията си в леглото.

Въпреки това никой не може да каже със сигурност защо недостигът на сън е свързан с неудовлетворение от секса.

Според д-р Джулиана Клинг това може да се дължи на следното: липсата на сън често води до трудност с концентрацията и други усложнения. Същевременно сексът до голяма степен зависи от мозъка и ако не сме способни да се фокусираме, резултатите от изследването намират своето обяснение.

Оказва се, че добрият сън има положителен ефект и за младите жени – колкото по-добре се наспиват, толкова по-силно сексуално желание изпитват на следващия ден.

 
 

Българският сателит BulgariaSat-1 се подготвя за излитане в космоса

| от chronicle.bg |

Първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 приключи успешно всички основни процедури по монтажа и тестването от компанията Space Systems/Loral (SSL) в Пало Алто, Калифорния. В момента се извършва подготовка за транспортирането на сателита до площадката за изстрелване в Кейп Канаверал, съобщиха от компанията България Сат, цитирани от БТА.

Когато бъде изстрелян, сателитът ще бъде позициониран в орбита на 36 000 км над Земята, осигурявайки директно до домовете телевизионни и комуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони.

Преди да започнат подготовката по транспортирането, инженерите на SSL и България Сат са направили финални проверки на BulgariaSat-1, включително тест, предназначен да симулира разгръщането на слънчевите панели на сателита в среда с нулева гравитация, финална интеграция и проверка на антените на сателита, както и няколко други важни теста, които гарантират, че сателитът ще работи безупречно през предвидения полезен живот.

За целите на транспортирането до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, сателитът ще бъде опакован в специален контейнер, в контролирана среда, който гарантира, че въздухът около него е свободен от частици и че температурата и влажността вътре в контейнера са регулирани.

Когато сателитът пристигне на стартовата площадка, екипите на SSL, SpaceX и България Сат ще работят заедно, за да го интегрират към ракетата-носител Falcon 9 на компанията SpaceX, и да го заредят с гориво.

След като бъде изстрелян от ракетата носител Falcon 9 до геостационарната трансферна орбита, сателитът ще използва своите двигатели, за да достигне до Българската позиция на геостационарната орбита. В рамките на 30 дни след изстрелването, сателитът ще е в оперативна готовност да излъчва голям брой и с високо качество ТВ програми за крайните потребители, информират от компанията.